О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Ловешкият окръжен съд, в
закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ
ДАВИДОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
ПЕНОВ
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като изслуша докладваното от съдия Пенов ч.гр.д. № 584 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 274
и сл. ГПК.
Образувано е по две частни жалби от Х.П.Н.. Едната от тях
е подадена определение от 18.07.2019 г., по гр.д. № 79/2019 г. на РС Троян, с което производството по
делото е прекратено, а другата – против определение от 11.09.2019 г., по гр.д. № 79/2019 г. на РС Троян, с което определение от
18.07.2019 г. е допълнено в частта за разноските, с
присъждане на такива в размер на 800 лв.
В частната жалба срещу
прекратителното определение са направени оплаквания за неговата неправилност, свеждащи
се до съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според
жалбоподателя съдът неправилно е прекратил производството по делото, без да
отчита, че спорът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е между частната жалбоподателка и
праводателя на ответниците и че той е проявен заради издаване на две позитивни
решения за възстановяване на земеделски земи, чиято площ частично се
припокрива. Според частната жалбоподателка, производството по предявените от
нея искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС е обусловено от производството
по висящия спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и затова следвало да се спре, а не да се
прекрати. При тези оплаквания е направено искане за отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на РС Троян за продължаване на съдопроизводствните действия.
В частната жалба срещу
определението, с което прекратителното определение е допълнено в частта за
разноските, са направени оплаквания за неговата неправилност, свеждащи
се до неправилно възлагане на разноските в тежест на ищцата и определянето им в
завишен размер, като с оглед на тях е поискано отмяната му.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори на двете частни жалби, в които се поддържат изводи
за правилност на двете атакувани определения. Поставя се акцент върху липсата
на издадено в полза на частната жалбоподателка решение по чл. 14, ал. 7а
ЗСПЗЗ., както и за липсата на обусловеност на прекратеното съдебно производство
от висящото производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ между частната жалбоподателка
и праводателя на ответника Христо Ковачев. В писмения отговор на частната жалба
против определението за допълване на прекратителното определение в частта за
разноските, са изложени доводи за определяне на присъдените разноски при
отчитане конкретната сложност на делото и правилото за тяхната дължимост при прекратяване на делото. В двата писмени
отговора е изведено искане за потвърждаване на обжалваните определения.
Частните жалби са допустими, тъй
като са подадени в срок, против подлежащи на обжалване съдебни актове и от
лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 274, т. 2, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване
по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваните
определения (26.07.2019 г., респ. 18.09.2019 г.), срокът за обжалване на
прекратителното определение изтича на 02.08.2019 г., а на определението за
допълването му – на 25,09,2019 г., в които дни са подадени частните жалби,
видно от клеймото за изпращач.
Разгледани по същество,
жалбите са основателни.
От фактическа страна се установява, че гр.д. № 79/2019 г. на РС Троян е образувано по искова
молба от Х.П.Н. против Ненка И.Ц. и Х.М.К., с която са предявени искове по чл.
124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС.
В срока за писмен отговор от ответниците Х.М.К. и Ц.И.Ц. е
постъпил такъв, в който са наведени възражения за нередовност на исковата молба
и за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
С определение от 18.07.2019 г., по гр.д. № 79/2019 г. на РС Троян, съдът е прекратил
производството по делото поради недопустимост на предявените искове.
Определението е допълнено в частта за разноските с определение от 18.07.2019
г., с което Х.П.Н. е осъдена да заплати такива в полза на ответниците в размер
на 800 лв.
При така установените
факти, настоящият състав намира следното от правна страна:
За да прекрати производството по делото,
разглеждащият го съдебен състав на РС Троян е счел, че исковете не са
допустими, препращайки към мотивите на решение № 118/26.09.2016 г., гр.д. №
2093/2015 г. на ВКС.
Независимо от направеното
препращане, прекратителното определение на районния съд е неправилно, защото е
постановено при нередовна искова молба. В исковата молба е направено искане да
бъде признато за установено по отношение на ответниците, че Х.П.Н. е собственик
по наследство, реституция и давностно владение на 1859 м2,
съставляваща реална част от поземлен имот № 53707.45.2 по кадастралната карта
на с. Орешак, целият с площ от 2070 м2 при съседи: имот № 53707.45.4
№ 53707.45.89, №53707.45.90, № 53707.45.7, № 53707.45.6, № 53707.45.3, №
53707.44.1, № 53707.45.115, заключен между букви А,Б,В,Г,Д,А на комбинирана
скица – Приложение 1, изготвена от вещото лице инж.М.Червенков, приобщена по
гр.д. № 875/2016 г. на РС Троян. Само по отношение на ответника Х.М.К.
е изведено искане за осъждането му да предаде владението на тази реална част.
В обстоятелствената част на исковата молба са очертани
фактически твърдения за възстановяване на поземления имот по реда на ЗСПЗЗ, за
попадане на част от този имот в площта на поземлен имот № 045002, записан на името на ответника Ц.И.Ц.
и нейната майка, за заведен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, по който производството
е висящо, за продажба на поземлен имот № 045002, извършена през 2014 г. от Ц.И.Ц. в полза на Х.М.К. и за
ограждане от последния на спорната част 1859 м2,
извършено през 2017 г.
От петитума на исковата молба е
видно, че ищецът Х.П.Н. иска да бъде призната за собственик на
реалната част от 1859 м2, на три основания – наследяване,
реституция и давностно владение. Естеството на тези придобивни основания налага
изрично да се заяви в какво съотношение се претендират произтичащите от тях
права (кумулативно или евентуално). В обстоятелствената част на исковата молба
липсват твърдения за фактите, очертаващи две от заявените основания, различни
от реституцията – наследяване и придобивна давност. В тази връзка, ако се
поддържа и наследяване, ищецът следва да посочи наследството, неговото
откриване и приемане, с което е придобил претендираното
право на собственост върху спорната реална част, а ако се поддържа и давностно
владение, да посочи началния и крайния момент на срока и фактическите действия,
с които се осъществило владението през този период. Липсата на твърдения в тази
насока съставлява нередовност на исковата молба, защото не са означени две от
заявените основания на правото на собственост, чиято защита се търси (чл. 127,
ал. 1, т. 4 ГПК). За отстраняване на тази нередовност районният съд не е давал
указания на ищеца, въпреки вмененото му от закона процесуално задължение (чл.
129, ал. 2 ГПК). Прекратяването на делото поради недопустимост на иска се явява
неправилно, защото е постановено по нередовна искова молба. Ето защо
определението, с която делото е прекратено се явява неправилно и следва да се
отмени.
Основанието за разпределяне на отговорността за
разноските е приключване на делото с решаване на спора по същество или с
прекратяване на производството следва (чл. 78 ГПК). В тази връзка и с оглед
отмяната на прекратителното определение, следва да се
отмени и определението за неговото допълване в частта за разноските. Сторените
такива от страните ще се разпределят от съда при решаване на спора по същество
или евентуално ново прекратяване на делото.
По тези съображения
обжалваните определения са неправилни и като такива подлежат на отмяна, каквото
е искането в частната жалба. След отмяната им делото следва да се върне на районния
съд за продължаване на съдопроизводствните действия
чрез даване на указания към ищеца по чл. 129, ал. 3 ГПК съобразно разясненията
в настоящето определение.
Водим от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 18.07.2019 г., по гр.д. № 79/2019 г. на РС Троян, с което производството по
делото е прекратено, както и определение от 11.09.2019 г., по гр.д. № 79/2019 г. на РС Троян, с което
прекратителното определение от 18.07.2019 г. е допълнено в частта за разноските, с присъждане на такива в размер на
800 лв.
ВРЪЩА делото на РС Троян за продължаване на съдопроизводствените действия –
даване на указания към ищеца по чл. 129, ал. 3 ГПК съобразно разясненията в
настоящето определение.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.