Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260065
гр.Свищов,
21.12.2020 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 9.11.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Таня Луканова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 663 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Искове с правно
основание чл. 422 от
Ищецът „К.с.и п.“ЕООД ***, представляван от
управителя Т.Т. твърди, че дружеството е
правоприемник на „Водоснабдяване и канализация-Свищов“ЕАД. Заявява, че
ответникът е абонат № 5356 на „Водоснабдяване и канализация – Свищов“ЕАД.
Посочва, че същият е потребител на услугите на ищеца в ползвания от него имот в
гр. Свищов, ******, въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги от
15.06.2004г.. . Като абонат , той бил подчинен на Общите условия на „К.с.и п.“ЕООД,
одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал.
1 т. 5 от Закона за регулиране на восдоснабдителните и канализационните услуги,
както и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Посочва, че съгласно чл. 32 от Наредбата, заплащането на изразходената и отведена вода се извършва въз основа на
измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение, а когато такива липсват – по начин, подробно
описани в чл. 39 ал. 5 от Наредбата. Сроковете за плащане били уредени в чл. 40
от Наредбата, вр. чл. 33 ал. 2 от ОУ -
30 дни след датата на фактурирането, като при забавено плащане, абонататъ
заплащал и законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ вр. чл. 40 ал. 1 вр.
чл. 86 ЗЗД. Ответникът не бил подал възражение срещу начислените суми. Заявява,
че съгласно справка извлечение за неплатени фактури за абоната 5356 от
05.05.2020г. за периода м.октомври 2016 година до м.май 2017 г. неизплатеното
задължение на ответника било в размер на 74,22 лева главница и 22,26 лева –
лихва, като лихвите се изчислявали поотделно, спрямо падежа на всяка дължима
сума. Цените, по които дружеството извършвало ВиК услуги били утвърдени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и оповестени на интернет страницата
й. Посочва, че като доказателство за редовността на извършеното отчитане и
съответно начина на формиране на претендираните суми представя справка за консумация на абонат 5356 за
периода 06.10.2016г. до 05.05.2017г., като потребеното количество вода личало
от колоната озаглавена Пок – показания на водомера. От същата справка била
видна и хронологията на плащанията, както и неплатените задължения. Твърди, че
ответникът е абонат на оператора „К.с.и п.“ЕООД, предоставящо услугата – Ви К
на крайни потребители, в съответствие с Закона за водител. Той бил потребител
по смисъла на закона, като ползвател на водоснабдения имот и като такъв дължал
заплащането на сумите за консумирана вода. Процесното количество потребена вода
било доказано със справка ,съдържаща се и в показателите на карнетните листи, с
които бил отчитан абонатът, като към момента нямало плащане на ползваните
услуги. Твърди, че предявили претенцията
си по реда на чл. 410 от ГПК, като ответникът възразил срещу заповедта по
ч.гр.дело № 669/2018 г. по описа на РС
Свищов. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата 74,22 лева –
главница и 22,26 лева – лихва за периода от 06.10.2016г. до 05.05.2020г. , ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът Р.А.Б. в законоустановения срок е
подал отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения, че дължи претендираните суми, като към
молбата не били приложени описаните в справката фактури, които да доказват
ищцовата претенция. Позовава се на изтекла погасителна давност на вземания,
като съгласно разпоредбата на чл. 111 б. в от ЗЗД периодични плащания като
претендираните от ищеца се погасявали с три годишна давност. Моли да бъде
постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В хода на устните състезания не взема становище.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Не се спори по делото, че „К.с.и п.“ЕООД
предоставя услуга – Ви К на крайни потребители, в съответствие със Закона за
водите, както и, че ищецът е правоприемник на „Водоснабдяване и канализация –
Свищов“ЕАД. Приложени по делото са Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, в които в чл. 2 ал. 1
т. 1 е уредено, че потребители на Ви К услуги са юридически или
физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж
на имоти, за които се предоставят Ви К услуги. В чл. 33 ал. 2 от същите е
уредено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях Ви К услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране, а в чл. 44 е
предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер
на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. Общите условия са одобрени от
ДЕВР с Решение № ОУ -09 от 11.08.2014г..
Приложен по делото е договор за доставка на
питейна вода и отвеждане на отпадни води от 15.06.2004г. между Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД гр. Свищов и ответника,
с предмет доставка на вода с питейни качества за питейно-битови, технологични и
противопожарни нужди и отвеждане на отпадъчните и дъжводни води от имота на
абоната в гр. Свищов , ******. В раздел IV e уредено, че заплащането на стойността на изразходената и
отведена вода за предходния месец за абоната
се извършва от 1-во до 30-то число на всеки следващ месец на касата на
дружеството или по банков път, като при забавено плъщане след този срок се
дължи лихва.
Ищецът е представил карнетен
лист, в който са отразени
показания относно консумирана от абонат Р.Б. - № 356 вода, който включва периода
м. декември 2015г. до м.април 2017г., като за всеки от
месеците има подпис срещу записа на показания. , а за други липсва такъв срещу
записа на показания .
Представи се по делото и счетоводна справка от
ищеца за дължимите към ищеца от абонат Р.А.Б. за периода от 06.10.2016г. до
05.05.2017г. суми, по която дължимите
суми са в размер на 96,48 лева, от която главница – 74,22 лева и 22,26 лева лихва. Приложена по делото е и
справка за консумация на абонат Р.А.Б., според която за периода 30.12.2016г. до
31.05.2017г. дължимата сума не е
платена, като е посочен и размера й. В същата са посочени и показанията .
Вложено в настоящото дело е
ч.гр.дело № 381/2020г. на СвРС, по което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от
Видно
от заключението на съдебно-икономическата експертиза, за периода 06.10.2016г.
до 05.05.2017г. ответикът има задължения към ищцовото дружество по фактури за
консумирана питейна вода и канализационни услуги, подробно описани в
заключението, които съвпадат с описаните в извлечението, представено от ищеца.
Вещото лице е заключило, че по фактура № ********** от 30.12.2016г.. общото задължение 20,27 лева , от които 14,90
лева главница и 5,37 лева лихва; по фактура № ********** от 31.01.2017г. общото
зцадължение е 30,33 лева, от които главница 22,44 лева и 7,89 лева лихва, по
фактура № ********** от 28.02.2017г.
задължението е 9,75 лева, от които главница 7,26 лева и лихва 2,49 лева, по
фактура № ********** от 31.03.2017г. задължението е 22,35 лева, от които 16,74
лева главница и 5,61 лева и по фактура № ********** от 28.04.2017г.
задължението е 10,74 лева от които 8,09 лева главница и 2,65 лева лихва, обща
стойност към 19.10.2020г. – 93,44 лева. Вещото лице е заключило, че към
05.05.2020г. задълженито на ответника по фактури в периода 06.10.2016г. до
05.05.2017г. е както следва, по фактура № ********** от 30.12.2016г.. общото задължение 19,61 лева , от които 14,90
лева главница и 4,71 лева лихва; по фактура № ********** от 31.01.2017г. общото
зцадължение е 29,34 лева, от които главница 22,44 лева и 6,90 лева лихва, по
фактура № ********** от 28.02.2017г.
задължението е 9,44 лева, от които главница 7,26 лева и лихва 2,18 лева, по
фактура № ********** от 31.03.2017г. задължението е 21,61 лева, от които 16,74
лева главница и 4,87 лева лихва , по
фактура № ********** от 28.04.2017г. задължението е 10,38 лева от които 8,09
лева главница и 2,29 лева лихва и по фактура № ********** от 31.05.2017г.
общото задължение е 6,10 лева, от които главница 4,79 лева и лихва 1,31 лева.
Обща стойност към 05.05.2020г.. - 96–48 лева. Вещото лице е дало заключение, че
в процесния период 06.10.2016г. до 05.05.2017г. не са извършвани плащания по дължими
суми за консумирана питейна вода и канализационни услуги, като по процесната
фактура № ********** от 31.05.2017г. общото задължение от 6,10 лева е заплатено
от ответника по делото по банков път, като в превода е записано, че сумата се
отнася за тази именно фактура.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира
предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
– установителен иск, за частично основателен. В производството по този
иск, ищецът цели да установи, че ответникът Р.А.Б. дължи сумата 74,22 главница,
представляваща незаплатена консумирана вода, за която сума главница е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 226/11.05.2020г. по ч.гр.дело №
381/2020г. на СвРС. Искът е допустим, тъй като е предявен от заявителя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес, с указването на ищеца,
че срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника. Разгледан по същество,
същият се явява частично основателен. Ищецът е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - ВиК
на крайни потребители, а ответникът е лице, срещу което е издадена заповед по чл. 410 ГПК .
В
настоящият случай беше установено, че
ответникът е потребител на ВиК услуги,
подавани към този имот. Действително обстоятелството, че
партидата е записана на името ответника не доказва качеството на потребител на
ответника. Това е така, защото основанието за плащането е предоставянето на
услугата, а задължено е лицето потребител на тази услуга. Партидата е само
средство за идентификация на отделни потребители - собственици или ползватели
на водоснабдяван имот. Ищецът следваше да докаже наличието на облигационни отношения между него и
ответника. По делото бяха представени
доказателства за валидно правоотношение с правопораждащ юридически факт –
договор от 15.06.2004г. за предоставяне
на В и К услуги до имота на длъжника, находящ се в гр. Свищов, ******. Именно въз основа на договора за предоставяне
на ВиК услуги е заведена и партидата на името на ответника. Представените
справка-извлечение на дължимите суми и справка за консумация на абонат, в която
са посочени номера на фактури със посочени главница и лихва, са оспорени от ответника, но същевременно
представения по делото карнетен лист, както се посочи включва процесния период, като срещу всяко от
показанията има подпис за абоната. След като се доказа, че ответникът е
ползвал предоставените към процесния имот ВиК услуги, същия дължи на оператора възнаграждение за тези
услуги, но не за целия претендиран период.
Представиха се по делото доказателства, които удостоверяват
реално доставеното количество ВиК услуги за периода
от м. Октомври
2016г. до м.май 2017г., същевременно възражението за изтекла погасителна давност за част от
задълженията е основателно. Фактурираните задължения по две фактури, издадени в периода от 06.10.2016г. до
31.01.2017г. в общ размер на 37,34 лева
е погасено по давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 08.05.2020г., повече от 3 години след изискуемост на задължението
по посочените фактури, както следва № ********** /30.12.2016г. за сумата 14,90
лева-главница, № **********/31.01.2017г. за сумата 22,44 лева-главница. Предвид
изтеклата погасителна давност, за която своевременно е направено възражение ,
искът по този договор в частта му за сумата 37,34 лева-главница, следва да се отхвърли като погасен по давност.
По отношение на останалите три
фактурирани задължения – по фактура № **********/28.02.2017г. за сумата 7,26
лева главница , № **********/31.03.2017г. за
сумата 16,74 лева и по фактура № **********/28.04.2017г. за сумата
8,09 лева , в общ размер на 32,09 лева ,
същите не са погасени по давност и възражението на ответника за изтекла
погасителна давност се явява неоснователно по отношение на тях.Съгласно чл. 3
т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положено,
обявено с решение на НС от 13 март 2020г., в срока от 13 март 2020 г. до отмяна
на извънредното положнеие спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти или по време
на извънредното положение не тече погасителна давност. Спирането на давностния
срок означава, че срокът изтекъл до 13.03.2020г. се запазва и продължава да
тече след отмяна на извънредното положение. В случая, с оглед и на датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
с оглед и на цитираната разпоредба, задълженията по тези три фактури на обща
стойност 32,09 лева не са погасени по давност. Искът за установяване вземане за
главница в размер на 32,09 лева се явява основателен и следва да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 32,09
лева главница, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението за издававане на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
По отношение на иска за главница в останалата
му част, до претендирания размер от 74,22 лева, искът се явява неоснователен,
като погасен чрез плащане. Вещото лице е дало заключение, че в процесния период 06.10.2016г. до
05.05.2017г. не са извършвани плащания по дължими суми за консумирана питейна
вода и канализационни услуги, като по процесната фактура № ********** от
31.05.2017г. общото задължение от 6,10 лева е заплатено от ответника по делото
по банков път, като в превода е записано, че сумата се отнася за тази именно
фактура. В съдебно заседание вещото лице Д. заяви, че плащането е извършено от
ответника на 13.08.2020г.. С оглед и на
извършеното от ответника в хода на делото плащане, предявения иск за
установяване за вземане за главницата за разликата до претендирания размер от
74,22 следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане.
Следва да се присъди
законна лихва върху главницата от 4,79 лева по фактура № ********** от 31.05.2017г. от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 08.05.2020г. до датата на плащането – 13.08.2020г..
По иска с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. чл.
415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Възражението за изтекла погасителна давност за част от задълженията е основателно. Фактурираните задължения по две фактури, издадени в периода от 06.10.2016г. до 31.01.2017г. в общ размер на 11,61 лева е погасено по давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 08.05.2020г., повече от 3 години след изискуемост на задължението по посочените две фактури, както следва № ********** /30.12.2016г. за сумата 4,71 лева лихва, № **********/31.01.2017г. за сумата 6,90 лева лихва. Предвид изтеклата погасителна давност, за която своевременно е направено възражение , искът по този договор за главницата по тези две фактури, съгласно гореизложеното беше отхвърлен, като погасен по давност, както и иска за установяване вземане за лихва в частта му за сумата 11,61 лева-лихва, следва да се отхвърли като погасен по давност.
По отношение на останалите три фактурирани задължения – по фактура №
**********/28.02.2017г. за сумата 2,18 лева лихва, № **********/31.03.2017г. за
сумата 4,87 лева лихва и по фактура №
**********/28.04.2017г. за сумата 2,29 лева , в общ размер на 9,34 лева , същите не са погасени по давност и
възражението на ответника за изтекла погасителна давност се явява неоснователно
по отношение на тях.Съгласно чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положено, обявено с решение на НС от 13 март 2020г., в
срока от 13 март 2020 г. до отмяна на извънредното положнеие спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти или по време на извънредното положение не тече
погасителна давност. В случая, с оглед и
на датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, с оглед и на цитираната разпоредба, задълженията по тези три
фактури на обща стойност 9,34 лева не са погасени по давност. Същевременно
лихвата следва да бъде изчислена не до датата 05.05.2020г., а до датата
13.03.2020г. С помощта на електронен калкулатор за изчисляване на лихва, съдът
изчисли, че лихвата по фактура №
********** от 28.02.2017г. върху главница 7,26 лева за периода от
30.01.2017г. до 13.03.2020г. е 2,30
лева, по фактура № ********** от 31.03.2017г.
лихвата върху задължението 16,74
лева за периода от 31.03.2017г. до 13.03.2020г.
е 5,03 лева, по фактура №
********** от 28.04.2017г. лихвата върху
задължението 8,09 лева главница за периода 29.05.2017г. до 13.03.2020г.. е 2,28
лева. Искът за установяване вземане за лихва в размер на 9,33 лева/сбор от 2,18
лева, 4,87 лева и 2,28 лева лихва/ се явява основателен и следва да бъде прието
за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 9,33 лева
лихва.
По
отношение на иска за лихва в останалата
му част, до претендирания размер от 22,26 лева, искът се явява неоснователен,
като погасен чрез плащане. Вещото лице е дало заключение, че в процесния период 06.10.2016г. до
05.05.2017г. не са извършвани плащания по дължими суми за консумирана питейна
вода и канализационни услуги, като по процесната фактура № ********** от
31.05.2017г. общото задължение от 6,10 лева е заплатено от ответника по делото
по банков път, като в превода е записано, че сумата се отнася за тази именно
фактура. В тази изплатена сума влиза и заплатена лихва по фактурата 1,31 лева. В
съдебно заседание вещото лице Д. заяви, че плащането е извършено от ответника
на 13.08.2020г.. С оглед и на
извършеното от ответника в хода на делото плащане, предявения иск за установяване
за вземане за лихва за разликата до претендирания размер от 22,26 следва да
бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане.
Съдът, който разглежда предявен иск по
чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство
разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното
производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В
този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Събразно изхода на
исковото производство – частично уважаване на исковете, частично отхвърляне на исковете за главница и
лихва поради изтекла погасителна давност, а в останалата част, поради плащане в
хода на делото, дължимите разноски в заповедното производство не следва
да бъдат редуцирани и в размер на 25,00 лева следва да се присъдят на ищеца
Ищецът претендира разноски за исковото
производство в размер на 115,00 лева, от които 25 лева ДТ, 90,00 лева – възнаграждение на вещо лице. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска. Искът на ищеца за главницата и лихва е
частично уважен. Предвид това и
разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 56,64 лева – направени съдебни разноски в хода на
производството, съобразно уважената част от иска.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.Б. с ЕГН ********** ***-******
, че дължи
на „К.с.и
п.“ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.
–управител сумата 32,09 лева
/тридесет и два лева
и девет стотинки/ главница – неплатено задължение за
водоснабдителни услуги по фактура № **********/28.02.2017г. , № **********/31.03.2017г.
и по фактура № **********/28.04.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 226 от 11.05.2020г. по ч.гр.дело № 381/2020 г. по описа на Районен съд Свищов, като до пълната
претендирина сума в размер на 74,22 лева искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал.
1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД ОТХВЪРЛЯ, съответно за сумата 37,34 лева – главница
– задължение по фактури ********** /30.12.2016г. и №
**********/31.01.2017г. , като погасен по давност и за сумата 4,79 лева –
задължение по фактура № ********** от 31.05.2017г. , като погасен чрез плащане,
както и приема за установено по отношение на Р.А.Б. с ЕГН ********** ***-******
, че дължи
на „К.с.и
п.“ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.
–управител законна лихва върху сумата 4,79 лева от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.05.2020г. до датата на плащането -
13.08.2020г..
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.Б. с ЕГН ********** ***-******,
че дължи
на „К.с.и
п.“ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.
–управител сумата 9,33 лева /девет лева и тридесет и три стотинки - лихва,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 226 от 11.05.2020г. по ч.гр.дело № 381/2020
г. по описа на Районен съд Свищов, като до пълната
претендирина сума в размер на 22,26 лева
искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД ОТХВЪРЛЯ,
съответно за сумата 11,61 лева –
главница – задължение по фактури ********** /30.12.2016г. и №
**********/31.01.2017г. , като погасен по давност и за сумата 1,31 лева –
задължение по фактура № ********** от 31.05.2017г. , като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА Р.А.Б.
с ЕГН ********** ***-****** да
заплати на „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Т.Т. –управител сумата 25,00 лева – направени разноски в хода на заповедното производство.
ОСЪЖДА Р.А.Б.
с ЕГН ********** ***-****** да
заплати на „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т. –управител сумата 56,64 лева –
направени разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 381/2020
г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: