Р Е Ш Е Н И Е №

 

          гр. София, 13.05.2021г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1013 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. 

 

Ищецът „Център за развитие на човешките ресурси“  твърди, че е държавно учреждение, създадено с Постановление № 277 от 06.12.2013г. на Министерския съвет. Той е  административна структура по чл. 60, ал. 1 от ЗА, с уредба съгласно Правилника за устройството и дейността на Центъра за развитие на човешките ресурси, приет с ПМС № 277 от 06.12.2013г. Дейността на центъра се финансира със средства от държавния бюджет, средства от бюджета на Европейския съюз и други собствени приходи. Ищецът е Национална агенция по програма „Еразъм+“ на Европейския съюз. По аргумент от чл. 27, ал. 2 от ГПК той е процесуално правоспособен да предяви исковете.

Ответникът Фондация „Формат СФФ“ (в ликвидация) е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ и пререгистрирано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията, също с процесуална легитимация по делото.

На 21.06.2017г. между ищеца, в качеството му на Национална агенция по програма „Еразъм+“, и ответника, като координатор, е бил сключен Договор за отпускане на финансова подкрепа № 2017-1-BG01-KA105-035933, съобразно Проект№ КА105/YOUTH-344/21.06.2017г. Договорът е бил за безвъзмездно финансиране, сключен при Общи и Специални условия.

По силата на договора ищецът се е задължил да предостави безвъзмездно финансиране за изпълнение на дейностите, предложени от координатора с одобрения му проект. Съобразно проекта е следвало да бъдат проведени дългосрочни и краткосрочни доброволчески дейности (доброволчески служби). Задължение на ответника е било да осъществи дейностите така, както ги е заложил в проектното предложение, като представи краен отчет. Ищецът е трябвало да осигури финансиране, като след получаване на крайния отчет осъществи проверка на отчета и при наличие на условия за това, да направи балансово плащане. При установяване на лошо, забавено или некачествено изпълнение ищецът е можел да направи съответно намаление на отчетеното финансиране. Съгласно чл. І.3.1. от договора е бил уговорен максимален размер на финансирането, равняващ се на 86 505 евро. Съгласно чл. І.4.2. от договора е бил уговорен механизъм на плащането – а именно авансово плащане от 69 204 евро, които съставляват 80 % от максималния размер на безвъзмездните средства, и балансово плащане след представяне на краен отчет и ако са налице предпоставките за това.

Авансовото плащане в размер на 69 204 евро е било извършено на 03.07.2017г.

Дейността по проекта е трябвало да бъде извършена в периода от 01.07.2017г. до 31.08.2018г., както е посочено в чл. І.2.2. от договора. В рамките на 60 календарни дни от крайната дата на проекта е трябвало да бъде подаден краен отчет за изпълнението на проекта (чл. І.4.4). В договора е било предвидено също, че когато общият размер на плащанията е по-голям от окончателния размер на безвъзмездните средства, определен в съответствие с чл. ІІ.25, балансовото плащане може да е под формата на средства за събиране, както е предвидено в чл. ІІ.26.

Ответникът е поискал удължаване на срока  на проектните дейности и с Допълнително споразумение № 1 от 10.01.2018г.  и № 2 от 22.03.2018г. срокът за тези дейности е бил продължен  съответно до 31.03.2019г. Другите разпоредби от договора са останали непроменени. След  сключените споразумения крайният отчет за изпълнение на проекта е трябвало да бъде представен в срок до 01.06.2019г. 

Междувременно от партньорски организации по проекта са направени оплаквания относно настаняване и изхранване на доброволците, липса на ментор, искане от страна на ответника доброволците да подписват декларации с конкретни условия, за да получават средства, и други нередности. Поради това при ответника е била инициирана процедура по проверка на текущото изпълнение на проекта. Резултатите от проверката да били изпратени до координатора с писмо от 09.08.2018г. с изискване на документи, както и писмо от 09.10.2018г. Съставена е била Докладна записка вх. № РД-19-381/08.02.2019г. от директора на Дирекция „Акредитация, мониторинг и проверки“, ЦРЧР. 

Тъй като към  01.06.2019г. не е бил представен краен отчет по проекта, с писмо от 18.06.2019г. е бил предоставен нов 30 дневен срок. Изрично е било напомнено, че ако отчетът не бъде представен, договорът подлежи на прекратяване, а цялата авансово платена сума ще подлежи на възстановяване. В крайна сметка е бил подаден отчет, оценен с 48 точки от 100 възможни. Ответникът – координатор е бил уведомен за резултатите от проверката на отчета с писмо от 11.10.2019г. Ответникът е следвало да възстанови 23 939. 75 евро поради отчетени разходи по-малки от направеното авансово плащане (отчетени са 55 545 евро, или 13 659 лева разлика) и направено намаляване на отчетена сума за организационна подкрепа с 25% поради лошото изпълнение на част от дейностите (отчетени  41 123 евро  на 30 842. 25 евро). Намалението е било съобразно Раздел ІV Правила и условия за намаляване на безвъзмездните средства заради лошо, частично или забавено изпълнение от Приложение № ІІІ – Финансови и договорни правила към договора между страните.

С писмото от 11.10.2019г. ответникът е бил уведомен, че следва да възстанови сумата от 23 939. 75 евро. В последствие са били изпратени още две писма, включително по електронна поща, съгласно чл. ІІ.3.2 от Общите условия към договора. Сумата не е била платена.

При изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът да плати сумата от 13 659 евро, подлежаща на връщане като неразходвана.         

Най-късно от 08.01.2020г. ответникът е в забава за връщане на сумите и ищецът претендира още 557. 74 евро  изтекла лихва за забава до датата на исковата молба (02.06.2020г., включително), както и след това (03.06.2020г., датата на исковата молба) – до окончателното плащане, с разноските по делото.

 

С отговор на исковата молба ответникът, чрез упълномощен адвокат, е признал дължимостта на претендираната сума от 13 659 евро – представляваща получени авансово средства, които не са разходвани, респективно не са отчетени като разход по проекта, а в проведеното открито съдебно заседание – и дължимостта на лихвите за забава. Оспорена е била като дължима сумата от 10 280. 75 евро санкция за лошо изпълнение на част от проектните работи, с лихвите за забава.

По отношение на признатите искове с молба от 10.05.2021г.  ищецът е поискал постановяване на решение по признание на исковете, поддържано и в открито съдебно заседание, с присъждане на съответната част от разноските, по което ответникът не е възразил.

 

При изложените обстоятелства съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска по предявените искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 13 659 евро, подлежаща на връщане като неразходвана, със законната лихва за забава от 03.06.2020г. до окончателното плащане и 557. 74 евро  изтекла лихва до 02.06.2020г., включително.         

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, при излагане единствено като мотиви направеното признание (чл. 237, ал. 2 от ГПК).

 Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, както и не е налице право, с което страната да не може да се разпорежда (чл. 237, ал. 3 от ГПК).

 

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени съответната част от направените по делото разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК – 1 112. 22 лева от платената държавна такса (общо 1949. 36 лева) и 1 324. 60 лева от платеното адвокатско възнаграждение с включен ДДС (общо 2321. 59 лева), или 2 436. 82 лева от разноските.

 

            Воден от горното, и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА Фондация „Формат СФФ“ (в ликвидация), с ЕИК ******* и със  седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.“*******, да заплати на  „Център за развитие на човешките ресурси“, с БУЛСТАТ *******, адрес гр. София, ул.“*******и със съдебен адресат адв. Дияна Златева, гр. София, ул.“*******“ № = вх.“Б“, партер, ап. 11, на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, сумата от 13 659 евро (тринадесет хиляди шестстотин петдесет и девет евро), подлежаща на връщане като неразходвана по Договор за отпускане на финансова подкрепа № 2017-1-BG01-KA105-035933, съобразно Проект№ КА105/YOUTH-344/21.06.2017г., със законната лихва за забава от 03.06.2020г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 557. 74 евро (петстотин петдесет и седем евро и седемдесет и четири евро цента) изтекла лихва до 02.06.2020г., включително, а на основание  чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 2 436. 82 лева (две хиляди четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки) разноски по делото. 

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

                                                                               Съдия: