РЕШЕНИЕ
№ 571
гр. Пловдив, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Ц.
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Г.а
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20235300500913 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по постъпили две въззивни жалби против решение №
232/17.01.2023 г., постановено по гр. дело № 12853/2022 г. на РС – Пловдив, ХIХ гр. състав:
Подадена въззивна жалба от Т. Г. Н., чрез адв. Д., срещу решение № 232/17.01.2023 г.
по гр. дело № 12853/2022 г. ПРС, в частта, с която Т. Г. Н., с ЕГН **********, с адрес ***, е
задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/ или психическо
насилие по отношение на А. Е. К. ЕГН********** от ***, забранено му е да приближава А.
Е. К. ЕГН********** от ***, жилището и, местоработата й и местата и за социални
контакти за срок от 12 (дванадесет) месеца, наложена му е глоба в размер на 200 лв. и е
осъден да заплати разноски.
Както и въззивна жалба, подадена от А. Е. К., лично и като законен представител на
децата М. и Е.-А. Н., чрез адв. К. и адв. Е., срещу решение № 232/17.01.2023 г. по гр. дело №
12853/2022 г. ПРС в частта, с която А. Е. К., ЕГН********** от ***, е задължена да се
въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/ или психическо насилие по
отношение на Т. Г. Н. с ЕГН ********** с адрес ***, забранено и е да приближава Т. Г. Н. с
ЕГН ********** с адрес ***, жилището му, местоработата му и местата му за социални
контакти за срок от 12 (дванадесет) месеца, осъдена е да заплати глоба в размер на 200 лв. и
25 лв. държавна такса по сметка н ПРС.
1
С постъпилата въззивна жалба от Т. Г. Н., чрез адв. Д., се навеждат доводи за
неправилност на постановеното решение в обжалваната част, постановяването му в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, необоснованост. Навеждат се
оплаквания, че съдът, за да уважи частично насрещната молба на ответника К., е приел
фактическа обстановка, която нито се твърди в насрещната и молба, нито е установена със
събраните по делото писмени и гласни доказателства, като съдът не е обсъдил
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, направените доводи и
възражения в отговора на насрещната молба и писмените становища на жалбоподателя.
Счита, че събраните по делото доказателства напълно опровергават изложените в
насрещната молба твърдения за осъществено насилие над ответницата, като представената
от нея декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не може да бъде ползвана като доказателство, тъй
като по делото има събрани многобройни писмени и гласни доказателства, които
опровергават изложеното в нея, а от мотивите на решението не е ясно дали е ценена, както и
въз основа на кои доказателства е приета установената фактическа обстановка. Излага
съображения, че доведените свидетели от ответника са заинтересовани и свидетелските им
показания не следва да бъдат кредитирани, а и твърдения в молбата и за възприети от тези
свидетели факти не са били изложени. Твърди, че не е доказана истинността на
представеното медицинско удостоверение, поради което и същото не следва да бъде ценено,
тъй като не са събрани никакви доказателства, които да установят, че посочените в
удостоверението травматични увреждания са настъпили по описания в него начин, а
приложените медицински документи удостоверяват липса на травматични увреждания.
Обосновава се тезата, че насрещната молба е защитна позиция срещу по-рано заведената
молба срещу ответницата за защита по ЗЗДН, както и, че дори да се е наранила по време на
извършване от нейна страна на насилие срещу жалбоподателя, то тези негови действия са
такива на самоотнбрана, не са обществено опасни и противоправни, доколкото са
извършени при неизбежна отбрана, по смисъла на НК, поради което и не биха могли да
представляват насилие по смисъла на ЗЗДН. Моли да бъде отменено постановеното решение
в обжалваната част и да бъде отхвърлена изцяло насрещната молба за защита като
неоснователна и недоказана.
Постъпил е писмен отговор на тази жалба от А. Е. К., чрез адв. К. и адв. Е., в който
считат жалбата за изцяло неоснователна, а постановеното решение в частта, с която се
обжалва от Т. Н. за правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на
съдопроизводствените правила. Счита, че изложеното в насрещната молба се подкрепя
напълно от събраните по делото доказателства, поради което и правилно съдът е приел за
установено осъщественото насилие, на база събраните показания на свидетелите им,
незаинтересовани от изхода на делото, доколкото нямат зависимост от ответника, анализа на
доказателствената съвкупност, включително представената медицинска документация и
изводите на приетата СМЕ. Обосновава тезата, че Т. Н. изопачава действителността, като
неоснователно се представя на жертва на насилие, каквато е всъщност жалбоподателката,
твърди това пред близки и медици, но не и пред компетентните органи на полицията, за да
не се установи изначално недостоверността на твърденията му. Така успява да си издейства
2
защита, с цел да уязви и злепостави жалбоподателката, а тя самата, проявявайки типично за
жена, жертва на насилие, поведение на смирение, очаква промяна на поведението на
насилника. Оспорва твърденията за нанесени от нея травматични увреждания на
жалбоподателя, като сочи, че съгласно приетата СМЕ тези травми са нетипични и може да
са настъпили и по начина, описан от нея. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на решението на районния съд в обжалваната част, като правилно,
обосновано и законосъобразно. Претендира разноски.
А. Е. К., лично и като законен представител на децата М. и Е.– А. Н., чрез адв. К. и
адв. Е., подава и въззивна жалба срещу решението, в частта, в която е уважена молбата на Т.
Г. Н. за защита срещу домашно насилие. Счита решението в тази му част необосновано и
постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Сочи, че декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не обръща доказателствената тежест в процеса, а акта на домашно насилие
следва да бъде доказан изцяло – по време, място и начин на извършване, авторство, което
твърди да не е сторено в производството. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че не
е оборена изцяло доказателствената тежест на представената от Т. Н. декларация, като
счита, че това е сторено с разпита на доведените от нея свидетели, незаинтересовани от
изхода на делото и с преки впечатления, за разлика от разпитаните свидетели на молителя
Н., които възпроизвеждат неговите твърдения, а с оглед роднинската им връзка и
необективни и предубедени. Счита, че представеното от молителя медицинско
удостоверение не доказва твърдените травматични увреждания да са възникнали по
твърдения от него начин, поведението на молителя и изявленията му пред полицейския
служител показват съществени противоречия между твърденията му за нанесени травми на
посочената от него дата и по посочения начин, които могат да се обяснят, според
жалбоподателката, единствено с факта, че именно той е насилникът. Горното твърди да се
подкрепя и от изслушаната по делото СМЕ, според която описаните травми в представеното
от молителя медицинско удостоверение може да се причинени от самонараняване и по
всякакъв друг начин. Анализът на доказателствата в тяхната съвкупност, според
жалбоподателката, води до извода, че тя не е осъществила посочения побой над молителя,
поради което липсва акт на домашно насилие, извършен от нея, поради което моли да бъде
отменено решението в обжалваната част и молбата на Т. Н. да бъде изцяло отхвърлена, като
и бъдат присъдени разноски за двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от насрещната страна Т. Н., чрез адв. Д., в
която счита жалбата неоснователна, като оспорва доводите за доказателствената тежест,
изложени в нея. Счита, че представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от Т. Н. се
подкрепя изцяло от многобройните представени от него доказателства по делото, а
ответникът К. не е успяла да докаже твърденията си, като в жалбата се интерпретират
свидетелски показания, като се твърди да установяват факти, които те не установяват, а
други доказателства изобщо не се коментират. Излага своя преценка на свидетелските
показания и събраните по делото доказателства, с оглед обосноваване на извода, че не се
опровергава изложеното от молителя в представената от него декларация по делото, а
3
посочените в нея факти последователно се поддържат от молителя и доказват в
производството, като едва след издаване на заповедта за незабавна защита по делото
жалбоподателката К. предприема действия, а подадената насрещна молба съдържа неверни
твърдения, с които се опитва да изгради защитна теза. Счита, че по делото безспорно е
доказана описаната от молителя в подадената от него молба фактическа обстановка,
нанесените от жалбоподателя К. травматични увреждания, техния вид и характер, поради
което моли жалбата на К. да бъде оставена без уважение и в тази част решението на
районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени разноски. Подробни
съображения в този смисъл излага и в подадена писмена защита в определения от съда срок.
В частта, с която се отхвърля молбата на А. Е. К. като законен представител на
малолетните деца на страните Е.-А. Т. Н. и M. Т. Н., за защита от Т. Г. Н. от ***, чрез
налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, и 3 от ЗЗДН, решението не е било обжалвано и е
влязло в сила.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбите са подадени в срок, от надлежни страни, с правен интерес от обжалване и са
процесуално допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Страните са от кръга на лицата,
попадащи в обхвата на действие на защита от домашно насилие, посочени от закона - чл. 3,
т. 2, т. 3, т. 4 и т. 10 ЗЗДН. Молбите за защита са били подадени в рамките на преклузивния
едномесечен срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, поради което подлежат на разглеждане.
Съдът е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от Т. Г. Н.
против А. Е. К., с твърдения, че страните живеят на съпружески начала и са родители на две
деца, като на 2 септември 2022 г., около 2 часа, говорили на терасата в жилището, в което
живеят в ***, когато ответницата побесняла и проявила физическа агресия и жестокост към
молителя, като започнала да го щипе, дере по ръцете с голяма злоба и ярост, ритнала го в
слабините два пъти, опитала се да го заключи на терасата, за което блъскала силно вратата и
с дръжката и ударила и счупила телевизора, а когато молителят успял да влезе в стаята тя
продължила да го удря по главата - в тила и задната част на главата, като го обиждала с
нецензурни думи: ***, и заявявала, че и харесва да му причинява болка. На сутринта
ответницата ударила шамари на молителя, я когато той отишъл при родителите си
продължила да го заплашва чрез съобщения по мобилния телефон. Твърди, че насилието не
е изолиран случай, такова е било упражнявано спрямо него и преди, но актовете са
зачестили и са станали по-брутални, включително в присъствието на децата. Молителят е
приложил декларация по чл. 9 ЗЗДН, в която е описан този акт на насилие. Представил е
копия от удостоверения за раждане на децата и съдебромедицинско удостоверение №
4
1050/05.09.2022 г., издадено от д-р Т., Началник отделение Съдебна медицина при УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, ведно с медицинска документация от прегледи при уролог и
образно изследване – рентгенография на череп.
Издадена е заповед за незабавна защита, с която А. Е. К. е задължена да се въздържа
от извършване на всякакъв вид на физически или психическо насилие по отношение на Т. Г.
Н. и децата им, забранено и е да приближава Т. Г. Н., жилището му с адрес ***
местоработата му и местата му за социални контакти.
Постъпил е отговор на молбата от А. Е. К., в която не отрича, че страните са живели
заедно, че имат родени две деца, че между тях на посочената дата и място е възникнал
скандал, като оспорва да е осъществила спрямо Т. Н. каквото и да е насилие. Сочи, че тя е
жертва на насилие от негова страна, като нараняванията си е получил докато я е удрял и
блъскал вратата към терасата на жилището и. Подала е и насрещна молба за защита по
ЗЗДН, лично и като майка и законен представител на малолетните деца Е.-А. Т. Н. и M.Т.
Н., против Т. Г. Н., в която твърди, че именно той при разговора им на терасата се ядосал,
започнал да дърпа мобилния и телефон, за да го счупи, както бил правил и преди, тя се
уплашила, издърпала телефона си, прибрала се в хола и заключила вратата към терасата, но
той я разбил, при което счупил телевизора, хванал я и започнал да я стиска силно, за да
измъкне телефона от ръцете и, ударил я два пъти силно в тила и тя паднала на земята, а той
взел и счупил телефона, като през цялото време викал и я обиждал. На сутринта разбрала, че
е взел личните и документи и ключа, поискала ги, за да излезе, но той отново проявил
агресия, започнал да крещи, тя се развикала за помощ и започнала да удря по вратата,
опитвайки се да излезе от апартамента, при което той хванал ръцете и зад гърба, извил ги и
започнал да ги вдига със сила над главата и, бутнал я на колене на земята и започнал да я
рита пред детето, след което я стиснал за врата и я вдигнал във въздуха, започнала да се
задушава, изпитала силна болка в ухото и започнала да вика за помощ съсед по име, тогава
той я пуснал и хвърлил ключовете по нея, тя ги взела и избягала. Прибрала се следобед, като
целият ден не се успокоил и продължавал да я обижда. На следващия ден твърди отново да е
била жертва на насилие, осъществено от Т. Н., който извел децата докато била извън дома
им без да и каже и се върнал с тях в апартамента едва след като го заплашила с полиция,
влизал в апартамента, въпреки, че тя му казала да го напусне и отказал да и върне ключа.
Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е описано посоченото в
молбата, представени са и съдебромедицинско удостоверение № 1082/12.09.2022 г.,
издадено от д-р Д., лекар в Отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД,
Пловдив, ведно с медицинска документация от прегледи при НХ и УНГ, резултат от образно
изследване – компютърна томография на глава.
Издадена е заповед за незабавна защита, с която Т. Г. Н. се задължава да се въздържа
от извършване на всякакъв вид на физически или психическо насилие по отношение на А. Е.
К. и децата, забранява му се да приближава А. Е. К., жилището и в ***, местоработата и
местата и за социални контакти.
В предоставения срок за отговор Н. оспорва изцяло насрещната молба и отрича да е
5
осъществил спрямо нея акт на насилие.
Пред РС – Пловдив освен приложените декларации и медицински документи са
събрани като доказателства копия от съдебни актове и справки съдимост на страните, от
които се установява, че и двете страни са били осъждани за умишлени престъпления от общ
характер на наказание лишаване от свобода, като по отношение на молителят Н.
наказанието от девет месеца лишаване от свобода е било приведено в изпълнение и
изтърпяно реално. Приети са социални доклади с оглед твърденията, че децата на страните
също са били жертви на домашно насилие, по отношение на които решението на районния
съд е влязло в сила. Събрани са гласни доказателства - разпитани са свидетели, доведени от
двете страни, както и съдебен медик и полицейски служител.
Разпитан по делото полицейският служител – свидетелят Н., незаинтересова от изхода
на делото, е заявил, че по време на дежурството му е постъпило оплакване от молителя, за
което се свързал с него по телефона и разбрал, че са му били отнети личните документи от
жена му, като изрично Н. му казал, че с нея нямат други проблеми, а по-късно се е обадил,
че документите са му били върнати. Свидетелят К. заявява пред съда, че представения
амбулаторен лист е подписан от него, но не си спомня прегледа, нито дали е сигнализирал
полицията. Доведените от молителя Н. свидетели – свидетелят Н., негова майка и
свидетелят Т., негова сестра, заявяват, че са видели кръвонасядания по ръцете му, синини,
одрасквания от нокти, от него разбрали, че е имал физическа и словестна разправа с жената,
с която живее, оплаквал се от световъртеж и болки в слабините. Нямат преки впечатления,
освен от вида на молителя Н.. Свидетелите заявяват, че за относимите обстоятелства знаят
от молителя, като нямат непосредствени възприятия за акта на насилие, за който
свидетелстват. Свидетелските показания на тези свидетели съдът обсъжда като
заинтересовани, на осн. чл. 172 ГПК, поради роднинската връзка с молителя, както и
опосредени от неговите твърдения за случилото се, като приема за установяване на
фактическата обстановка по делото доколкото кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Разпитани по делото са и доведени от молителката по насрещната молба А. К.
свидетели – свидетелят Д. и свидетелката А.. Свидетелят Д., без родство със страните,
заявява, че на посочената от страните дата 02.09.2022 г. между един и един и двадесет часа е
чул, че се чупи предмет в коридора, чул е гласа на молителя Н., който е обиждал и псувал А.
К., както и гласа на А. К., която молела да я остави и казвала, че я боли. Заявява, че не е
излязъл през нощта, защото се страхувал да не бъде наранен физически, като това не бил
първият такъв случай. Заявява, че не е чул обидни думи от страна на А. К. към Т. Н., нито
някога е виждал тя да се държи агресивно спрямо него. На 03.09.2023 г. видял молителката
К., видял следите от насилие по ръцете и краката и, счупения телефон, телевизор и
счупената брава на вратата, като от нея разбрал какво се е случило. Твърди, че е наемател на
д-р К., собственик на жилището, от месец май 2021 г.
Свидетелят А., без родство със страните, приятелка на А. К., заявява, че на посочената
от страните дата 1 срещу 2 септември е получила позвъняване от А. К. по вайбър, като е
6
чула, че А. моли да бъде оставена, че я боли, но връзката прекъснала и повече не успяла да
се свърже с нея. Видяла е К. на следващия ден много разстроена, плачеща, със синини по
ръцете и краката, оплакала се, че и се гади и има световъртеж, като разбрала от нея какво се
е случило и че отново е била жертва на насилие, осъществено от Н.. Знае, че не се е обадила
на полицията, заради децата, да не страдат.
Свидетелските показания на свидетелите Д. и А. съдът приема истинни, дадени под
страх от наказателна отговорност и с непосредствени впечатления от насилието, като
свидетелят Д. е бил на мястото на осъществяването му, а свидетелят А. е чула А. К. по това
време, въпреки, че поради прекъсване на връзката не е могла да се свърже повторно с нея.
Няма основания, поради това, че свидетеля А. е в приятелски отношения с К., а свидетелят
Д. е наемател на апартамента, в който живее и А. К., да не бъде дадена вяра на техните
показания, доколкото не са пряко заинтересовани от изхода на делото, във вреда или полза
на някоя от страните, като свидетелските им показания кореспондират по между си, както и
с представената декларация от А. К. и представените от нея писмени доказателства, като
няма доказателства по делото, които да ги опровергават, освен представената декларация от
молителя Н..
От представените по делото СМУ от 05.09.2022 г., издадено на молителя Н. е
констатирана контузия на главата му, мозъчно сътресение, кръвонасядания и драскотини по
двата горни крайника и контузия на тестисите, като от прегледа от уролог не е констатирана
травматична промяна. Сочи се, че уврежданията са причинени от действието на твърд тъп
предмет и е възможно по начин и време да се получат така, както се съобщава в
предварителните сведения, дадени от молителя.
От приложеното СМУ от 12.09.2022 г. е видно, че при извършен медицински преглед
на А. К. и представена медицинска документация се установява контузия на главата,
навяхване на лявата раменна става, кръвонасядания по горните и долните крайници, като
описаните травматични увреждания били причинени по механизма на удар или притискате с
или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са възникнали така, както е
посочила освидетелстваната в предварителните сведения.
От обективните данни и на двете СМУ се установяват кръвонасядания по крайниците,
без други данни за видими травматични увреждания.
От приетата СМЕ без възражения на страните се установява, че уврежданията на
молителя Н. е възможно да са били получени по описания в исковата молба начин, като не
може да се изключи всякакъв друг механизъм, включително и самонараняване при разбиване
на врата и при предпазване на пострадалия, поради липса на специфичен характер на тези
наранявания.
От настоящата инстанция не са приети нови доказателства.
При така събраните доказателства съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
7
насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Целта на защитата по ЗЗДН е да се
преустанови осъществено срещу молителя посегателство, едва след което да се прояви и
превантивното и възпиращо действие на наложената спрямо извършителя защитна мярка.
Производството по чл. 12 и сл. ЗЗДН е такова по спорна администрация на
гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното
положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и
задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за
законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки
преценка въз основа на заложените в закона критерии и съобразно представените от
страните и служебно събрани, допустими по ГПК доказателства, като заповед за защита
може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН. Съдът допуска доказателства в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти, като в хода на производството не се прилагат процесуалните
преклузии по ГПК, а при определяне на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът се
ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице, което
е пояснено в Тълкувателно решение № 2 от 25.11.2020 г. по тълк. д. № 2 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК, на което се позовават и двете страни във въззивното
производство.
По принцип законът придава на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН качеството на
достатъчно доказателство за основателност на молбата, но само при липса на други
доказателства за извършен акт на домашно насилие. Доказателствената стойност на
декларацията не е абсолютна, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.3 ЗЗДН, за издаване на
заповед за защита на пострадалото лице е достатъчна приложената декларация, когато няма
други доказателства и само тогава съдът следва да приеме декларацията като доказателство
за обективно осъществилия се акт. При наличие на други доказателства не може да се
приеме за доказано извършване на акт на домашно насилие само на база представена
декларация. Доколкото актовете на домашно насилие, поради спецификата им
(извършителите са много близки лица, в родствена и семейна връзка, осъществяват се
изолирани от обществото) често не стават достояние на други лица, законът придава на
декларацията доказателствена сила, посочена в цитираната норма. Поради това, смисълът и
предназначението на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е да се потвърди от декларатора под
страх от наказателна отговорност, верността на изложените в молбата факти и
обстоятелства.
И двете страни твърдят, че са жертва на насилие, осъществено от насрещната страна,
на 02.09.2022 г., като не отричат последиците от осъщественото насилие – наличие на
счупени вещи, травматични увреждания у страните, но оспорват твърдения начин на
причиняването им. От двете страни са представени декларации по чл. 9 ЗЗДН, които
напълно си противоречат относно релевантния факт кой е упражнил насилието, довело до
8
обективните проявления, които не се отричат, което изключва възможност за достоверност и
на двете декларации. В конкретния случай, освен представени и от двете страни декларации
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, са събрани и други доказателства. Разпитани са свидетели, доведени от
А. К., които заявяват, че са възприели непосредствено, чули са как тя моли да бъде пусната,
защото и се причинява болка, което доказва осъществено насилие спрямо нея от Т. Н..
Свидетелят Д. заявява, че е чул Т. Н. да обижда и псува А. К., като не е чул обиди с
нецензурни думи от нейна страна, отправени към молителя Н.. С оглед изложените
съображения от жалбоподателя Н. за заинтересованост на тези свидетели, следва да се
посочи, че съдебната практика е трайна и непротиворечива, че заинтересовани са тези лица,
които имат облага от решаване на делото в полза на страната, която ги е посочила за
свидетел, като облагата следва да е непосредствена. В случая няма непосредствена облага за
тези свидетели от изхода на делото в полза или вреда на някоя от страните, а и същите съдът
прецени с оглед всички други данни по делото, при отчитане на евентуалната им
необективност, по вътрешно убеждение и имайки предвид всички доказателства по делото.
Поради това счита, че доказателствената стойност на декларацията на молителя Т. Н. е
разколебана от свидетелските показания на посочените свидетели, изложили пред съда, под
страх от наказателна отговорност, личните си възприятия, от показанията на разпитания
полицейски служител, който заявява, че пред него молителят Н. е заявил, че освен това, че
са били задържани личните му документи от жената, с която живее, други проблеми с нея
няма. Безспорен факт е, че са били налице травматични увреждания у молителя Н., описани
в издаденото му СМУ и от доведените от него свидетели. Съгласно приетото заключение на
СМЕ, те биха могли да бъдат причинени както по начина, описан от него в молбата, така и
по начина, посочен от А. К., поради което сами по себе си не са достатъчни да се приеме за
установено посоченото в декларацията, независимо от противоречията и с останалия
доказателствен материал, от който се опровергават твърденията му, че не е обиждал, псувал
и осъществявал насилие спрямо молителката. Доколкото свидетелските показания на
доведените от молителя К. свидетели са опосредени от неговите твърдения за инцидента,
заинтересовани са пряко от изхода на делото, като негови близки роднини, показанията им
съдът преценя като заинтересовани и не ги кредитира по отношение на начина на
получаване на травматичните увреждания, причинени на молителя, поради което и от тях не
се установява извършителят на насилието.
Поради изложеното съдът приема, че за посоченото в молбата на Т. Н. събитие има
събрани гласни доказателства при разпит на свидетели, които не са пряко заинтересовани, с
непосредствени впечатления, последователни, категорични, свързани и логични са и съдът
ги кредитира изцяло. Приети са писмени доказателства, които подкрепят така събраните
свидетелски показания – СМУ установяващо наличие на травматични увреждания по тялото
на А. К., както и СМЕ, която не дава категоричен отговор на начина на причиняване на
травматичните увреждания на молителя, като допуска и същите да са причинени по
посочения от А. К. начин.
При така събраните доказателства съдът приема, че не е налице доказан акт на
9
домашно насилие, осъществен от А. К. по отношение на молителя Т. Н., както е приел
районният съд. Действително, законодателят е установил при липса на други възможни
доказателства, заповедта за защита да бъде издадена от съда при наличието единствено на
декларацията по чл. 9 от закона. Както бе посочено и по-горе, законът допуска такова
обръщане на доказателствената тежест в едно гражданско производство, в което ответникът
е задължен да докаже неосъществяването на определени факти, само, защото често се касае
до много лични отношения, които не стават достояние на трети лица, поради което и остават
недоказуеми, въпреки наличието на косвени доказателства. Поради това и законодателят е
приел такова изключение от принципа всеки да доказва твърденията си в гражданския
процес, с оглед закрила на личната свобода и като единствена възможност за законодателна
защита от такова морално укоримо поведение. В случая обаче се установява, че за акта на
насилие са събрани и други доказателства, включително преки свидетелски показания, от
които се установява извършен акт на насилие от молителя Н., липса на отправени обиди чрез
нецензурни думи, поради което и доказателствената стойност на декларацията на молителя е
разколебана, а в негова доказателствена тежест е да установи по безспорен начин
извършване на действието, квалифицирано като домашно насилие, което в настоящото
производство не бе сторено от него. Поради това решението на районния съд в тази му част
следва да бъде отменено, като бъде оставена без уважение изцяло молбата на Т. Н. за
издаване на заповед за закрила по ЗЗДН.
Такъв акт на насилие се установява безспорно, че е осъществен от молителя Т. Н. по
отношение на ответника и молител по насрещна молба А. К., както от събраните гласни и
писмени доказателства, така и от представената от нея декларация по чл. 9 ЗЗДН, която
кореспондира с целия събран по делото доказателствен материал за посочената дата
02.09.2022 г., а за останалите дати няма събрани други доказателства, поради което и съдът
приема същата за доказателство, на осн. чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
Като е стигнал до същите правни изводи и е приел, че е осъществен акт на домашно
насилие от Т. Н. по отношение на А. К., районният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено, включително и по отношение на постановените мерки по
чл. 5 ЗЗДН, които настоящият състав счита подходящи за преустановяване на осъществено
срещу молителя посегателство, като и за срок, достатъчен за превантивната цел на мерките.
С оглед резултата от правния спор на А. К. се дължат направените в настоящото
производство разноски и тези, сторени в първоинстанционното производство. Такива са
поискани в размер на заплатените адвокатски възнаграждения от 800 лв. за въззивна
инстанция и следва да бъдат присъдени, доколкото в представения договор за правна защита
и съдействие е посочено изплащането им изцяло и в брой, както и 822,30 лв. за първа
инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, общо 1622,30 лв.
Решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 280 ал. 3 от ГПК.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 232 от 17.01.2023 г., постановено по гр. д. № 12853 по описа за
2022 г. на Пловдивски районен съд, ХIХ гр. състав, в частта, с която задължава А. Е. К.
ЕГН********** от *** да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/ или
психическо насилие по отношение на Т. Г. Н. с ЕГН ********** с адрес ***; забравя на А.
Е. К. ЕГН********** от *** да приближава Т. Г. Н. с ЕГН ********** с адрес ***,
жилището му, местоработата му и местата му за социални контакти за срок от 12
(дванадесет) месеца; налага на А. Е. К. ЕГН********** от ***, глоба в размер на 200 лв.
(двеста лева) за това, че на 02.09.2022 г. извършила спрямо Т. Г. Н. акт на домашно насилие
и осъжда А. Е. К. ЕГН**********, да заплати по сметка на РС Пловдив сумата от 25 лв.
(двадесет и пет лева) разноски за производството пред ПРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Г. Н. с ЕГН ********** с адрес ***,
против А. Е. К. ЕГН********** от ***, за издаване на заповед за защита, на осн. чл. 4, ал. 1
от Закона за защита срещу домашното насилие, с оглед извършен акт на физическо и
психическо домашно насилие на 02.09.2022 г., изразяващо се в щипане и дране по двете
ръце, удари в тила и задната част на главата, удари с крак в слабините, отправяне на обиди с
нецензурни думи.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 232 от 17.01.2023 г., постановено по гр. д. № 12853 по
описа за 2022 г. на Пловдивски районен съд, ХIХ гр. състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т. Г. Н. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на А. Е. К.
ЕГН********** от ***, сумата от 1622,30 лева (хиляда шестстотин двадесет и два лева и
тридесет стотинки), представляваща разноски по делото в първоинстанционното и
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11