№ 112
гр. Варна, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Николета Н. Николова
в присъствието на прокурора Д. В. К. Р. Б. Л.
като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213100601406 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е присъда по НОХД № 679/2020г. на РС-
Варна, 29 състав, постановена на 18.11.2021г., с което подс. М. П. К. е признат за виновен в
извършване на престъпление по смисъла на чл.325 ал.2 изр.1 вр.ал.1 от НК, за това, че на
24.05.2016г., в „Спешен център“ при УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД – гр.Варна, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото - викал, ръкомахал, псувал, обиждал лекари, охраната на УМБАЛ
„Св.Марина“ ЕАД – гр.Варна, служители на СОД „Варна“ с изрази като „Ще Ви убия и ще
Ви унищожа“ „Некадърници, безхаберници, боли ме кура за вас, не сте българи“, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължение по
опазване на обществения ред – избил с ръка белезниците на служител на МВР инспектор
Д.Г, блъскал го и се съпротивлявал при задържането му от инспектор Д.Г и от инспектор
П.Г, като на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му било наложено наказание
„ПРОБАЦИЯ” при съвкупност на следните пробационни мерки: на осн. чл. 42А, ал. 2, т. 1
от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС”, с периодичност
два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, на осн. чл. 42А, ал. 2, т. 2 от НК –
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ” за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
С присъдата първоинстанционният съд се произнесъл по разноските, като ги възложил
на подс. К..
Въззивното производство е започнало с въззивна жалба и с допълнение към нея от
защитника на подс. К.- адв. В.П. от ВАК, с която се иска въззивната инстанция да отмени
присъдата на първоинстанционния съд и да признае подс. К. за невиновен в извършване на
престъпление по чл.325 ал.2 изр.1 вр.ал.1 от НК.
Преди даване ход на въззивното заседание е постъпило допълнително писмено
1
становище от упълномощен за въззивното производство защитник- адв. Й.С. от ВАК, който
счита, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, като изразява
подробни мотиви затова. Прави възражение по доказателствата,като изразява становище, че
обвинението е недоказано. На следващо място изразява мотиви в насока, че действията на
подс. К. би следвало да се квалифицират по УБДХ, но не и като престъпление по чл.325 от
НК. И на последно място в допълнителното становище адв. С. акцентира върху
приложението на чл. 9 ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище, че жалбата е
неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че
присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като няма основание установената фактическа
обстановка да бъде променена, нито да бъдат ревизирани установените факти по делото.
В съдебно заседание защитникът на подс. К.- адв. В.П. счита, че и от предявения
видеоклип в съдебно заседание се установява, че не са налице хулигански действия, нито е
била налице агресия.
Защитникът на подс. К.- адв. Й.С. заявява, че поддържа становището на колегата си.
Счита, че деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна и моли въззивната
инстанция за оправдателна присъда.
В правото си на лична защита подс. К. заявява, че е изпълнил доброволно разпоредбите
на полицейските служители, а те са скочили върху него да му слагат белезници. В
последната си дума моли въззивния съд за оправдателна присъда. Според него бил осъден
защото се е интересувал от състоянието на жена си.
След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на
страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313
и 314 от НПК, настоящият състав намери жалбата за неоснователна.
Като се запозна с делото, въззивният съд прие за безспорно установена следната
фактическа обстановка:
На 24.05.2016г. подс. К. и съпругата му св. К.а били на абитуриентски бал. Към
19.00ч. на К.а й прилошало и се наложило да бъде приета в МБАЛ „Света Марина", като
подс.К. я придружавал.
Около 19.30ч. подс. К. се ядосал, защото според него не се обръщало достатъчно
внимание на съпругата му. Започнал да вика и заплашва лекарите в Спешния кабинет. Това
негово поведение било възприето от св. В.М- портиер при МБАЛ „Света Марина" и той
подканил учтиво подсъдимия да напусне Спешния кабинет и да остави докторите да си
свършат работата. При тези действия подсъдимия се приближил към св. М. и го изблъскал,
като последния почти паднал, а подсъдимия се върнал при лекарите и продължил да ги ругае
и заплашва. Във връзка с тези сцени бил задействан паник бутон и на място се отзовали
екип на СОД-Варна в състав свК.В и св. Я.Л Междувременно подс. К. и свид. М. излезли
извън болницата.
Пред входа на МБАЛ „Света Марина" пристигналите охранители- В. и Л. възприели
мъж на около 40-45 г., едър, със здраво телосложение, който обиждал и псувал всички около
него. Това бил подс.К.. Последният прехвърлил агресията си и върху пристигналия екип на
СОД-Варна, които не успели да го успокоят.
На място на инцидента пристигнал и екип на Второ -РУ-МВР-Варна в състав св. Д.Г
и св.П.Г. Полицаите се представили на подс.К. и му поискали документ за самоличност, но
той им отговорил, че няма лична карта. Полицаите отново го подканили да се легитимира и
след нов отказ го предупредили, че се налага да го задържат за установяване на
самоличността, като ще използват помощни средства -белезници, тъй като поведението му е
2
агресивно и недопустимо. След това предупреждение инсп. Д.Г посегнал да сложи
белезници на подс. К., при което подсъдимия направил рязко движение и ударил ръката, с
която полицая държал белезниците, при което те паднали на земята. С общи усилия двамата
полицейски служители успели да сложат белезници на подсъдимия и да го вкарат в
служебния автомобил, като през цялото време подсъдимия ги блъскал, дърпал се и
викал.Подсъдимият продължи да буйства и в полицейския автомобил, многократно си удрял
главата в стъклото на задната дясна врата , като се опитвал да го счупи.
Видно от кредитираното от първоинстанционния съд заключение по назначената
съдебно-видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза резултатът от
сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на посочените фотокопия вероятно е
заснето едно и също лице-подс. М. П. К.. В съдебно заседание вещото лице заявило, че на
видеозаписите се вижда как при опита на подсъдимото лице да бъдат поставени белезници,
същото оказва съпротива, вследствие на което служители на СОД се включват и оказват
съдействие на колегите си.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд установил въз основа на
събраните гласни и писмени доказателства по делото, а именно: показанията на П.Г,
В.М,К.В, Я.Л Я. К.а, Д.Г- давани в хода на съд. следствие, както и от прочетените на
основание чл.281 от НПК свидетелски показания на свид. П.Г и Я.Л дадени пред орган
досъдебното производство, съдебно-видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза и всички писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК.
Първоинстанционният съд изключително подробно е обсъдил показанията на всеки
един от свидетелите, като се е мотивирал защо ги приема и до каква степен. Правилно е
обсъдил и обясненията на подс. К., като е отчел че същите се припокриват с установената по
делото фактическа обстановка.В този смисъл въззивната инстанция не намира, че следва да
преповтаря изводите на първата инстанция, като изцяло ги приема.
Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно
авторството на деянието от подс. К., като същият е осъществил безспорно от обективна и
субективна страна съставът на престъплението по чл. 325ал.2 вр. ал.1 от НК. Правилни са
изложените доводи относно изпълнителното деяния и квалификацията на престъплението по
чл. 325 ал.2 от НК свързано със съпротива срещу орган на властта- служители към в група
„ООР“ към сектор „Охранителна полиция“ към ОД на МВР – Варна изпълняващи
задължение по опазване на обществения ред.
Правилно са били анализирани и ценени всички събрани гласни и писмени
доказателства, които не следва да се преповтарят и изцяло се споделят от въззивната
инстанция.
По отношение възраженията в допълнителните изложения към въззивната
жалба от адв. В.П. /на л.13-14 от въззивното дело/:
1. Въззивната инстанция не споделя възражението, че в изготвените мотиви от
първоинстанционния съд липсва конкретика на действията на подс. К. и въз основа на какви
доказателства се основава обвинението, доколкото при служебна проверка на
първоинстанционния акт и мотивите към него констатира, че същите на страдат от пороци.
В мотивите ясно и подробно е била описана фактическата обстановка и най-вече действията
на подс. К.. Събраните в хода на делото доказателства са били обсъдени и анализирани, за да
стигне първоинстанционният съд до извода, че подс. К. е извършил престъпление по чл. 325
ал.2 вр. ал.1 от НК.
2. Възражението, че първоинстанционният съд при формиране на убеждението си не е
отчел факта, че защитата не е дала съгласие да се четат показанията на свидетелите в хода на
съдебното производство и присъдата не следва да се основава на тях, тъй като са прочетени
на основание чл. 281 ал.4 от НПК, въззивната инстанция намира, че не следва да бъде
3
прието за основателно. В хода на съдебното следствие пред първа инстанция са били
разпитани свидетелите П.Г, В.М,К.В, Я.Л Я. К.а и Д.Г. В хода на съдебното следствие
първоинстанционният съд на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК е прочел
показанията на свидетелите П.Г и Я.Л които са били дадени в хода на ДП. В никакъв случай
не може да се приеме, че присъдата почива единствено на показанията на горепосочените
свидетели- П.Г и Я.Л Напротив от показанията и на останалите свидетели е била установена
фактическата обстановка и инкриминираното деяние от страна на подс. К., като с
прочитането на показанията на Павел Георгиев и Я.Лсъщите са допринесли за изясняване
на обективната истина поделото.
3. Неоснователно е възражението на адв. П. и относно недопускане назначаването на
повторна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, като това било
нарушение на правата на страна в процеса. Видно от протоколите от съдебно заседание в
първа инстанция, по-конкретно на 27.05.2021г. именно по искане на защитата съдът е
назначил видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, като по този начин е
спазил правата на страна в процеса. В съдебно заседание на 18.11.2021г. след изслушване на
експертното заключение защитата в лицето на адв. П. е поискала повторна такава. Тогава
съдът е оставил без уважение искането, като е приел че експертизата е обоснована и
изчерпателна. В този смисъл въззивната инстанция не споделя становището на защитата, че
са нарушени правата на подс. К., доколкото районният съдия е сторил всичко необходимо да
установи обективната истина по делото, като изясни максимално фактическата обстановка
по делото.
4.Относно възражението на защитата, че първоинстанционният съд не е обсъдил
възраженията на защитата дадени в хода на съдебните прения, както и относимостта на
цитираната в съдебно заседание съдебна практика въззивната инстанция намира, че същото
е основателно. Но доколкото мотивите на първоинстанционният съд са логични и
последователни и обосновават крайния извод на съда, който се споделя и от настоящата
въззивна инстанция, то пропуска от страна на първата инстанция относно обсъждане на
възраженията на защитата не са довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия и неговия защитник. А и реализирайки правото на въззивна жалба защитата е
имала възможност да изложи същите възражения и пред въззивната инстанция, които са
предмет на разглеждане във въззивното производство.
По отношение възраженията в допълнителните изложения към въззивната
жалба от адв. Й.С. /на л.28-31 от делото/:
1.Въззивната инстанция не споделя възраженията на защитата изложени в
допълнителната въззивна жалба, след изготвяне на мотивите на първата инстанция за
несъставомерност на деянието, тъй като състава на престъплението изисквал грубо
нарушаване на обществения ред, като такива действия не били установени. Възразява срещу
квалификацията по чл. 325 ал.2 от НК - деянието е съпроводено със съпротива срещу орган
на власт, като същото трябва да е започнало преди намесата на органите на властта и да
продължава при тяхната намеса. Твърди се от защитата, че такива непристойни действия не
е имало преди идването на полицията.
Въззивната инстанция не споделя това становище, тъй като безспорно е било
установено, че подс. К. е започнал с хулиганските си действия още преди пристигането на
служители на СОД-Варна и в последствие на полицейските служители. От показанията на
свид. В.М- портиер е видно, че още пред Спешното отделение при УМБАЛ „Св.Марина“
подсъдимият е започнал да крещи и да отправя заплахи към лекарите работещи в
отделението,защото не обръщали внимание на жена му. На поканата от свид. М.
подсъдимият да излезе навън, последният започнал да крещи и на М., при което го блъснал.
Това наложило свид. М. да натисне паник бутона, за да може да извика служители на СОД-
Варна. След като на място се отзовал екип в състав свидетелитеК.В и Я.Л същите заварили
подсъдимия пред външната врата на болницата, който обиждал и псувал лекарите, портиера
4
и всеки който минел покрай него. Използвал нецензурни думи и изрази спрямо всички
присъстващи лица. След като в последствие пристигнали и полицейски служители от Второ
РУ-МВР-Варна- Д.Г и П.Г същите забелязали едно лице от мъжки пол,което крещи и
ръкомаха срещу лицата, които били срещу него. Поскали му документ за самоличност, но
подсъдимия отговорил, че няма. При опита да му поставят белезници подс. К. избил същите
с ръка от ръката на свид. Д.Г. Подсъдимият продължил да буйства, което довело до
използване на физическа сила за поставянето на белезниците. След като бил вкаран в
полицейският автомобил подсъдимият продължил да си блъска главата в стъклото на
автомобила.
Всички описани по-горе действия показват, че подс. К. се е държал непристойно и с
действията си е нарушавал обществения ред още пред Спешния кабинет на болницата.
Неоправданата му агресия към свид. М.-портиер на здравното заведение е довело до там, че
той е потърсил помощ от частните охранители, а в последствие и от Второ РУ-МВР-Варна.
В този смисъл въззивната инстанция не споделя становището на защитата, че деянието
е несъставомерно по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 от НК. Хулиганските действия са започнали много
преди идването на охранители и полиция, но са продължили със съпротива срещу орган на
властта, каквито са били свидетелите Д.Г и П.Г.
Безспорно тези обстоятелства се установяват и от видео- техническата и лицево-
идентификационна експертиза от която е видно, че на посочените фотокопия вероятно е
заснето едно и също лице-подс. М. П. К., като видеофайловете се вижда как при опита да
бъдат поставени белезници на подсъдимото лице, същото оказва съпротива, вследствие на
което служителите на СОД се включват и оказват съдействие на колегите си от Второ РУ-
МВР- Варна.
Предвид горното въззивната инстанция не споделя изводите на защитата, че не са били
извършени хулигански действия преди пристигането на полицейските служители.
Цитираните изречения от показанията на свид.К.В не оборват вътрешното убеждение на
въззивната инстанция, което се е формирало на база анализ на всички гласни и писмени
доказателства, включително и на пълните показания на свид. В., а не конкретна извадка от
контекста на същите.
2. По отношение възраженията относно липсата на установени свидетели от лекарите
въззивната инстанция намира, че същите са неоснователни, тъй като хулиганските действия
са били вербални по отношение на лекарите въобще, като лица, които не са обърнали
внимание на съпругата му, но не и физически.
Що се отнася до възражението на защитата да не бъдат кредитирани показанията на
свид. М. в частта, в която разказва, че подс. К. е запретнал ръкавите си, а от видеозаписа се
установява, че подсъдимият е бил с риза с къс ръкав, въззивната инстанция намира същото
за основателно, но и при не кредитиране на показанията на свид. М. в тази част не се
променя с нищо установената фактическа обстановка и извършеното изпълнително деяние
от страна на подсъдимия на престъпление по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 от НК.
3. Въззивната инстанция не споделя становището на защитата, че действията на подс.
К. са непристойни действия по смисъла на УБДХ. Ниската степен на обществена опасност
не се извежда само от личността на дееца- чисто съдебно минало, женен с деца, а тя е в
съвкупност и с действията, които са били извършени. Безспорно в настоящия казус се
установява една по-висока степен на обществена опасност при извършване на деянието по
чл. 325 ал.2 вр. ал.1 от НК, доколкото то е било извършено в здравно заведение. Част от
агресивните изблици съпроводени с употребата на нецензурни думи и изрази са били
насочени към лекарите- лицата, които е следвало в този момент да оказват спешна помощ на
съпругата на подс.К.. Но дори и да се приеме, че подсъдимият е бил притеснен за съпругата
си и това е провокирало непристойното му поведение, той не се е спрял след като е бил
помолен от свид. М. да излезе, напротив даже го е нападнал физически. Продължил е с
непристойните си действия и след идването на охранителите от СОД-Варна, а в последствие
5
и с полицейските служители. Всичко това говори за една по-висока степен на обществена
опасност на деянието и дееца, която по никакъв начин не може да се приравни с действия,
наказуеми по УБДХ.
В този смисъл е и възражението по т. 4 от допълнението към въззивна жалба
депозирано от адв. С. относно приложението на чл.9 ал.2 от НК. Въззивната инстанция не
споделя доводите на защитата в посока ниската степен на обществена опасност на деянието
и дееца. Деянието извършено от подс. К. не следва да се третира като деяние с ниска степен
на обществена опасност. В последните години се забелязва тенденция за увеличаване на
хулиганските действия и агресия в болничните заведения от страна на близки на пациенти.
Ако недоволството от обслужването и прегледа на съпругата му е провокирало определени
действия от страна на подсъдимия, то същите биха били прекратени след намесата на
охраната на болницата. В този случай въззивната инстанция би приела, че подсъдимият е
нямал умисъл да извършва противозаконно действие, а просто е изразявал възмущението си,
че съпругата му не е била прегледана адекватно и бързо. В настоящият случай се наблюдава
една ескалация от действия и употреба на нецензурни изрази по адрес на всеки, който се е
опитал да успокои подсъдимият и по мирен начин да се прекратят тези негови
противоправни действия. Той не е прекратил своите действия нито при идването на
охранителите на СОД-Варна, нито при пристигането на полицейските служители, като
представители на органите на реда. Напротив той е продължил да се държи непристойно и
арогантно. Дори и след като е бил вкаран в полицейският автомобил е продължил да си
блъска главата в стъклото на автомобила. В този смисъл степента на обществена опасност
на деянието не следва де се приема като изключително ниска, за да бъде приложена
разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК.
А що се отнася до отчетените от защитата смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношение личността на извършителя- чисто съдебно минало, семеен с деца, то тези
обстоятелства са били отчетени от първоинстанционния съд при определяне вида и размера
на наказанието, наред с други изброени в мотивите на първоинстанционната присъда- висше
образование, упражнява обществено полезен труд, деянието е извършено преди голям
период от време и инцидентна проява за подсъдимия. Всички тези фактори са мотивирали
съда да приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, като е заменил наказанието
„Лишаване от свобода“ с „Пробация“, като му е наложил единствено двете задължителни
пробационни мерки: на осн. чл. 42А, ал. 2, т. 1 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС”, с периодичност два пъти седмично за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, на осн. чл. 42А, ал. 2, т. 2 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА. В този смисъл въззивната инстанция намира, че така наложеното наказание на
подс. К. е справедливо по основание и размер.
Правилно първата инстанция е възложила и съдебно-деловодните разноски на подс. К..
Предвид изложеното, настоящият състав на ВОС намира, че не са налице въззивни
основания за отмяна на атакувания съдебен акт, поради което първоинстанционната
присъда, постановена от ВРС следва да бъде оставена в сила, като правилна и
законосъобразна.
На основание чл. 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата по НОХД № 679/2020 г. на РС- Варна, 29 състав.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7