Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр. Велико
Търново, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесет
и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
При
секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора Невена Орманджиева, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10089/ 2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от ***Х.К., като пълномощник на Главна дирекция „Фискален контрол“
/ГДФК/ в ЦУ на НАП – гр. София, срещу Решение № 47 от 01.03.2021 г. по НАХД №
20204120200716 от 2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното
решение е отменено Наказателно постановление № 441709-F479313/
11.06.2019 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в
дирекция „Оперативни дейности“ ГДФК, ЦУ на НАП – гр. София, с което на „РАМ
7157“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Мерданя, общ.
Лясковец, ул. „Боаза“ № 17, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. на МФ, и на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 700,00 лв., и е оставено без уважение искането на НАП за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се навеждат
оплаквания за неправилност на решението на ВТРС, поради постановяването му в
нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални
правила, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се,
че АУАН е съставен и връчен на пълномощник на
жалбоподателя,
поради което на последния не е ограничено правото да участва в
административнонаказателното производство, доколкото по делото е налично
изрично пълномощно за представителство пред НАП. Сочи се, че действително чл.
43, ал. 5 ЗАНН изисква актът за установяване на административно нарушение да се
връчи лично на нарушителя, но случая следва да се вземе под внимание факта, че
не се наказва физическо лице, а търговският субект, който отговаря за
действията на нарушителя. Именно затова наказанието намира израз не в глоба, а
в имуществена санкция. Текстът на чл. 83 ЗАНН визира като основание на
имуществената санкция факта на неизпълнението на задължения към държавата или
общината при осъществяване дейността на юридическите лица и едноличните
търговци. Вината не е визирана от гореспоменатата разпоредба. От значение е
само неосъщественото публичноправно задължение, обременяващо правната сфера на
юридическото лице. Отделно от това,
нито при подписване на АУАН, нито след това в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
пълномощникът е възразил, че не притежава представителна власт, като напротив -
представяйки пред контролните органи нотариално заверено пълномощно във връзка
с отправената покана до самия упълномощител, пълномощникът е доказал
представителната си власт. От настоящата инстанция се иска да отмени решението
на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди
наказателното постановление, издадено от началник отдел „Опертивни дейности“ –
Велико Търново. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото ***К.,
поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и
допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания. Претендира
присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът - „РАМ 7157“ ЕООД - с.
Мерданя, общ. Лясковец, не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново, дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че въз
основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил
верен извод, че в хода на административнонаказателното производство е било
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
ненадлежно връчване на АУАН. По тези съображения предлага решението да бъде
оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212, чл. 213 и чл. 215 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, районният
съд е възприел следната фактическа обстановка:
При
извършена проверка на 22.03.2019 г., в 12:15 ч., в търговски обект по смисъла
на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - фризьорски салон, находящ се в гр. Горна
Оряховица, ул. „Панайот Цвикев“ № 3А, стопанисван от „РАМ 7157“ ЕООД, ЕИК
*********, е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите
на продажби, не се регистрира във фискалното устройство, чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми в касата. От наличното и въведено
в експлоатация фискално устройство /ФУ/ в обекта - модел „Datecs DP 55 KL“, с peг. № 3690340 в НАП,
ИН на ФУ: DT 375964 и ФП:
02647509, е разчетена касова наличност в размер на 49,00 лв., видно от Дневен X
отчет № 0001670/ 22.03.2019 година. Фактическа наличност на паричните средства
в касата е установена, като е преброена по банкноти и монети от В.Н.С., на
длъжност маникюрист. Преброената фактическа наличност възлиза на 25,00 лева.
Установената разлика между разчетената наличност от фискалната памет на ФУ и
фактическата наличност на пари към момента на проверката е 24,00 лева.
Установената промяна в касовата наличност в размер на 24,00 лв. представлява
извеждане на пари от касата, което не е отразено като „служебно изведени“ суми
на фискалното устройство, в момента на извършването и с точност до минута.
Наличното фискално устройство е притежавало функциите „служебно
въведени/служебно изведени“ суми, с което дружеството не е изпълнило
задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на
касова наличност.
При така констатираното, от участвал в
проверката инспектор по приходите в НАП е съставен АУАН № F479313/ 27.03.2019 г., за нарушение
разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Актът е
връчен на Г.Т.А.като пълномощник на санкционираното дружество, като в него не
са вписани възражения. Въз основа на него е издадено Наказателно постановление № 441709-F479313/ 11.06.2019 г. на Ж.И.А.- Началник отдел
„Оперативни дейности"-В.Търново в ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4
от ЗДДС, на „РАМ 7157“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.
Мерданя, община Лясковец, представлявано от Г.И.С.е наложена
посочената по-горе имуществена санкция. Наказателното постановление е връчено
на санкционираното лице на 05.10.2020 г. и е обжалвано пред ГОРС в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка районният съд е установил въз
основа на писмените доказателства, съдържащи се в преписката по издаването на
обжалваното пред него наказателно постановление и показанията на свидетеля Х. Д.Д..
В производството пред районния съд, соченото за нарушител дружество е оспорил
надлежното връчване на АУАН. Районният съд е намерил тези оплаквания за
основателни, предвид наличните в преписката писмени доказателства. Въз
основа на така изяснените обстоятелства, решаващият състав е формирал краен
извод за основателност на разглежданата от него жалба. Съдът е приел, че при съставянето и предявяването на акта за
административно нарушение е допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните
правила. Формирал
е извод за незаконосъобразност на НП, тъй като не е изпълнено изискването, визирано от разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗАНН, а именно административнонаказващият орган /АНО/ да върне акта за
установяване на административно нарушение веднага на актосъставителя, когато
установи, че актът не е надлежно предявен /респ. връчен/ на нарушителя.
При
постановяване на обжалваното решение, не са допуснати нарушения на процесуални
правила. При постановяването на решението си ГОРС е формирал изводите си, след
като е обсъдил всички обстоятелства по делото, както и наведените от страните
доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка. Районният съд
е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставяни
протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е
била нарушена тайната на съвещанието.
|
|
|
|
|
Решението на
въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.
Съответен на
доказателствата по делото е изводът на районния съд, че издаденият акт за установяване
на административно нарушение не е връчен на надлежно упълномощено лице. От
съдържащото се в делото пълномощно се установява, че Г.Т.А.е имала
правомощията: да представлява „РАМ 7157“ ЕООД пред органите на приходната
администрация, митническите органи, НОИ, НСИ АЗ, ИА „Главна инспекция по
труда“, Агенция по вписване и ВТОС, като представя пълномощника и подписва пред
същите органи – актове, декларации, заявления и т.н. Видно от съдържанието му и
обратно на поддържаното от касатора, цитираното пълномощно не е общо такова, а
правомощията на упълномощеното лице са конкретно и изчерпателно изброени и сред
тях не влиза представителство на търговеца пред приходните администрации при
съставяне и получаване на АУАН. Съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, обемът на представителната власт на пълномощника
спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. За
съставянето и предявяването на АУАН на упълномощено лице, в обема на
представителната власт на последното следва изрично да е включено правомощие да
получава и подписва актове за установяване на административно нарушение от
името на упълномощителя. Действително, в закона няма изрично изискване за
нарочно упълномощаване за представителство в административно-наказателното
производство, но то следва от самия характер на това производство, като правило
имащо за последица влошаването положението на санкционираното лице. От друга
страна, тълкуването на чл. 43, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН несъмнено сочи, че
съставеният АУАН следва да се предяви и връчи лично на наказаното лице, или на
неговия законен представител. Тоест връчването акта на пълномощник е едно
изключение от общото правило и поради това при извършването му следва стриктно
да се съблюдава дали упълномощеното лице разполага с правомощията да получава и
подписва АУАН, като е недопустимо разширително тълкуване относно обема на
представителната му власт. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 52,
ал. 2 от ЗАНН, съгласно която, ако се установи, че актът не е бил предявен на
нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя, което в
случая не е сторено от началника на отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново при ЦУ на НАП. Допуснатото процесуално нарушение е съществено,
ограничило е правото на санкционираното дружество да организира защитата си още
в началния етап на административнонаказателното производство, чрез навеждане на
възражения срещу АУАН и ангажиране на съответни доказателства. Поради това то
представлява достатъчно основание за отмяната на наказателното постановление.
При така изложеното, настоящият състав
преценява, че обжалваното решение на РС – Горна Оряховица не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал.
1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя
в сила Решение № 47 от 01.03.2021 г., постановено по НАХД № 716 от 2020 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.