Решение по дело №4410/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2051
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 3 февруари 2020 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20193110204410
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 2051/14.11.2019г.                Година 2019              Град Варна

 

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд               четвърти състав

На единадесети ноември        Година две хиляди и деветнадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : А. ШКОДРОВ

 

 

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4410   по описа за две хиляди и деветнадесета година.

    

                           

                   Р  Е  Ш  И:

 

 

 

     ПОТВЪРЖДАВА НП № 38-82/04.09.2019г. на Председател на ДА „НС“ – гр. София, с което на „А.“ АД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева на основание чл.23 ал.4 вр. ал.1 от ЗМСИП /отм./.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

                  

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на пълномощник на дружеството против НП № 38-82/04.09.2019г. на Председател на ДА „НС“ – гр. София.

Жалбата е допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

     С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като същото се счита за незаконосъобразно. Счита се, че неправилно е определено мястото на нарушението, което не е в гр. Варна, тъй като не е мястото, където клиентът е въвел своите данни, както и не е местоседалището на дружеството. На следващо място се счита, че самоличността на лицето е била установена посредством СУМПС. ЗБДЛ не се прилага по отношение на лица, които са извън територията на РБългария. В конкретния казус лицето не се е намирало на територията на РБългария и е удостоверило самоличността си в съответствие със законодателството на своята държава.

     В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на въззивното дружество.

По същество се поддържат основанията за отмяна на наказателното постановление, изложени с жалбата.

     Процесуален представител на въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателното постановление.

     След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

 

     През месец 11.2018г. служители на БНБ, съвместно със служители на Дирекция „Финансово разузнаване“, ДА“НС“, сред които св. П., извършили проверка на „А.“ АД по спазване на ЗМИП.

В хода на проверката било установено, че „А." АД е лицензирано от БНБ като Дружество за електронни пари .

Дружеството осъществявало дейност в гр. Варна, район Младост, Бизнес парк Варна №Б-1.

На 26.03.2018 г. между дружеството и клиент с идентификатори Wallet ID: 1184555 и Wallet Number 30671415765-G. W. L., Великобритания били установени търговски/ професионални, чрез дистанционно въвеждане на идентификационни данни на сайта/мобилното приложение, приемане на Общите условия на продукта LeuPay, преминаване на процедура по видеоидентификация и потвърждаване на идентификацията на клиента на посочената дата от служител Лилия Господинова.

Издаден бил CERTIFICATE OF TRANSLATION, визиращ Wallet Number 30671415765, който принадлежи на клиент с Wallet ID: 1184555- G. W. L..

Клиента с идентификатори Wallet ID: 1184555 и Wallet Number 30671415765-G. W. L., Великобритания бил идентифициран и верифициран с чуждестранно свидетелство за управление на МПС, а именно-DRIVING LICENCE № L.604066GW9ZU 65.

Тъй като съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.), идентификацията па физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и на името, адреса и единния граждански номер и съгласно чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП (отм. ДВ бр. 3/08.01.2019г.), идентифицирането и проверката на идентификацията на физическите лица се извършват чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него, проверяващите приели, че „А." АД не е изпълнило задължението си да идентифицира клиента си с идентификатори Wallet ID: 1184555 и Wallet Number 30671415765-G. W. L., Великобритания, като използва способите по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.), вр. чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП (отм. ДВ бр. 3/08.01.2019г.).

 

 

На 27.03.2019г. св. П. съставила акт за установяване на административно нарушение. В обстоятелствената част на същия подробно описала установеното при проверката, като на описаното нарушение била дадена правна квалификация по Закона за мерките срещу изпирането на пари. Така съставения акт за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ търговеца, като било вписано, че ще бъдат предоставени допълнително обяснения.

В срок по преписката постъпили възражения.

     На 04.09.2019г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел установената от проверяващите фактическа обстановка; посочил е правна квалификация на деянието, идентична с посочената в АУАН, и е определил административно наказание в минимално предвидения размер.

     Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства- протокол за доброволно предаване от 23.11.2018г. ; копие от СУМПС; констативен протокол; показанията на св. П. и  др.

    

     При проверката на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършените нарушения, установявайки посредством собствените си възприятия всяко конкретно нарушение. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на всяко конкретно нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по ЗМИП/отм./.

Административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършени административни нарушения и правилно е определил размера на административното наказание.

Доколкото в действащия към момента ЗМИП са предвидени разпоредби, съответстващи на тези от отменения закон и предвиденото имуществено санкциониране е с идентичен минимален размер, съдът намери, че не е настъпила по- благоприятна законодателна уредба по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН.

Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата и поддържани в съдено заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

 

Счита се, че неправилно е определено мястото на нарушението, което не е в гр. Варна, тъй като не е мястото, където клиентът е въвел своите данни, както и не е местоседалището на дружеството.

Доколкото дружеството е осъществявало своята дейност на територията на гр. Варна и установените отношения с клиент с идентификатори Wallet ID: 1184555 и Wallet Number 30671415765-G. W. L., Великобритания са именно при осъществяването на дейността на дружеството в гр. Варна, район Младост, Бизнес парк Варна №Б-1, съдът намери, че правилно е било определено мястото на нарушението.

 

На следващо място се счита, че самоличността на лицето е била установена посредством СУМПС. ЗБДЛ не се прилага по отношение на лица, които са извън територията на РБългария. В конкретния казус лицето не се е намирало на територията на РБългария и е удостоверило самоличността си в съответствие със законодателството на своята държава.

По така наведеното възражение следва да се отбележи, че дружеството осъществява своята дейност в РБългария, като е длъжно да я съобразява с действащото българско законодателство, а то не предвижда възможност чуждестранни граждани да удостоверяват своята самоличност с официален документ – СУМПС, издадено в друга държава.

Такова ограничение по никакъв начин не засяга възможността на чужди граждани, на територията на техните държави да установяват самоличността си в съответствие с националното си законодателство.

Както обаче беше отбелязано по- горе,  „А.“ АД осъществява дейността си и е регистрирано дружество на територията на РБългария и е длъжно да се съобразява с действащото законодателство на тази държава.

 

     Предвид изложеното, съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.

 

     Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: