Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О    Р Е Ш Е Н И Е №2803

към решение №116/24.04.2019г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и пети юни, две хиляди и деветнадесета година ,

в закрито заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар :

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2423 по описа за 2016 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

                Производството е по чл.250 от ГПК за допълване на постановено решение.

            След изпълнение на процедурата по чл.250 ал.2 от ГПК и след изтичане на едноседмичния срок за отговор от насрещните страни, съдът прецени, че не е необходимо призоваване на страните в открито съдебно заседание.

            С молба вх.№*854/16.05.2019г. ищците са поискали допълване на решението, като настояват на основание чл.17 ал.2 от ГПК, съдът да се произнесе с отделен диспозитив относно законосъобразността на всички административни актове във връзка с изграждането на СГИ, а именно разрешение за строеж на СГИ на ответницата Мариета Д. и придружаващите го инвестиционни проекти и разрешение за ползване на СГИ с рег.№345ГН485/20.12.2010г. като изрично обяви тяхната нищожност.

            Отговор на молбата е постъпил от втория ответник-„Овъргаз Мрежи“АД, с който заявява, че молбата е и недопустима и неоснователна, излагайки подробни съображения.

            На първо място, съгласно чл.17 ал.2 от ГПК, гражданския съд се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Това произнасяне става само в мотивите на решението, доколкото е във връзка с основния гражданскоправен спор. В този смисъл е и решение №230 от 31.01.2014г. на ВКС по гр.д.№2252/2013г.,I г.о.. Гражданскоправният съд няма правомощието да прогласява с диспозитива на решението си нищожността на административни актове. Затова и искането за допълване на решението се явява недопустимо.

            На второ място, дали съдът е упражнил косвен съдебен контрол по чл.17 от ГПК относно административните актове, противопоставени на ищците по гражданския спор е въпрос на преценка на съда, а дали изводите му са законосъобразни е предмет на проверка по подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, по която все още няма произнасяне. Затова искането за допълване на решението е и неоснователно-в този смисъл определение №*9/12.03.2018г. по дело №*83/2018г. на ВКС, ГК, I г.о.

            Ето защо съдът

           

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  молбата на М.П.М., Ж.Д.Б. и П.М.Б.,***, със съдебен адрес:*** за допълване на решението по делото чрез изрично произнасяне в диспозитива  на същото относно валидността на разрешение за строеж на СГИ на ответницата М.Д. и придружаващите го инвестиционни проекти и разрешение за ползване с рег.№345ГН485/2.12.2010г. на СГИ, като недопустима и неоснователна.

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: