№ 108
гр. Горна Оряховица, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20244120200232 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. С. Л. е останал недоволен и чрез защитника
адв. *** от АК – Велико Търново обжалва заповед рег. № 268зз-111/15.04.2024
г., издадена от инспектор М. Р. Г. – разузнавач в група 02 при РУ – Горна
Оряховица, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (по-нататък ЗМВР) е постановено задържането на
жалбоподателя за срок до 24 часа. Поддържа, че обжалваната заповед не
съдържа ясни и конкретни фактически и правни основания за издаването й.
Съдържанието на същата не позволява на задържаното лице да разбере
основанията за предприетата спрямо него принудителна мярка. Посочената
разпоредба на чл. 354, ал. 3 от НК не съдържала състав на престъпление. В
заповедта липсвало описание на всички факти, известни на компетентните
органи и свързвани с престъплението, в извършването на което
жалбоподателят е заподозрян. Такава информация не била предоставена
незабавно на задържаното лице. Не били налице материалноправните
предпоставки за издаването на заповедта, тъй като към момента на издаването
не били налице достатъчно данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, че
1
жалбоподателят е извършил престъпление. Задържането по обжалваната
заповед за задържане нарушавало чл. 31, ал. 4 от Конституцията, тъй като на
Л. са наложени ограничения на правата, надхвърлящи необходимото за
осъществяване на правосъдието. След задържането с Л. не било извършено
нито едно процесуално-следствено действие, нито бил предаден на органите
на съдебната власт. Нарушена била и разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от
Конституцията, тъй като за задържането на Л. не били уведомени незабавно
органите на съдебната власт. Задържането в конкретния случай не било
оправдана, адекватна и пропорционална мярка. Липсвали конкретни данни,
обосноваващи необходимостта от задържане. Прилагането на мярката спрямо
жалбоподателя нямало легитимна цел по смисъла на Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи. Задържането било извършено в
нарушение на правилата в цитираната в жалбата инструкция. Жалбоподателят
не бил настанен в помещение за задържане, а в продължение на четири часа
бил местен в различни кабинети на полицейски служители, без с него да са
извършвани процесуално-следствени действия. Впоследствие бил настанен в
помещение, което не отговаряло на изискванията за оборудване на помещение
за настаняване на задържани лица, в това число на хигиенните изисквания.
Преди освобождаването на жалбоподателя с него бил проведен разпит, при
който не били спазени изискванията на чл. 75 от Инструкция № 8121з-
78/24.01.2015 г. относно изискването помещението да е оборудвано с техника
за адио и видеозапис, която задължително да се използва. Освен това, на
задържания не била осигурена храна съгласно изискванията на чл. 42 от
цитираната инструкцията. Моли съда за признае задържането за незаконно и
да отмени заповедта за задържане като незаконосъобразна. Моли съда да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В хода на съдебните прения защитникът поддържа жалбата. Към вече
изложените доводи допълва, че не било възможно Л. да пребивава
едновременно на домашния си адрес и в РУ – Горна Оряховица в един и същ
час – 12:40 часа на 15.04.2024 г. Не било възможно също така всички
документи във връзка със задържането да са съставени едновременно в
посочения в тях час 12:40 часа. Освен това докладната записка, съставена по
повод задържането, носела дата на изготвяне 14.04.2024 г., а била
регистрирана в деловодната система на 17.04.2024 г.
АДМИНИСТРАТИВНИЯТ ОРГАН ИНСПЕКТОР М. Р. Г. –
2
РАЗУЗНАВАЧ В ГРУПА 02 ПРИ РУ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, оспорва
жалбата. Поддържа, че заповедта за задържане е законосъобразна.
Посочването на датата 14.04.2024 г. и изпускането на буквата „а“ след числото
354 в посочената в заповедта разпоредба от НК били техническа грешка.
Излага установените данни за извършено престъпление, представляващи
фактическото основание за издаване на заповедта за задържане. Заповедта за
задържане била издадена, за да бъде пресечена престъпната дейност на
задържаното лице. Моли съда да приеме, че обжалваната заповед е
законосъобразна, и да отхвърли жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.04.2024 г. в РУ – Горна Оряховица постъпила информация, че
жалбоподателят М. С. Л. продава пълнители за вейп устройства, които
реагират на наркотично вещество. По повод тази информация служители на
управлението извършили проверка на адрес ***, където Л. живеел под наем с
приятелката си М. Г. Е.. В жилището била само Е.. При зададените й въпроси
тя посочила, че Л. държи в дома им хартиена кутия, в която имало нещо.
Предала кутията на полицейските органи, за което бил съставен протокол. В
предадената от Е. кутия били установени 28 пълнители за вейп устройства със
съдържание на наркотични вещества.
Полицейските служители, които работели по случая, се обадили по
телефона на Л. и му разпоредили да се яви в сградата на районното
управление. Жалбоподателят се явил в сградата на управлението. Инспектор
М. Р. Г. – разузнавач в група 02 в РУ – Горна Оряховица, го уведомил, че го
задържа. За задържането административният орган издал обжалваната заповед
рег. № 268зз-111/15.04.2024 г., копие от която било връчено срещу подпис на
жалбоподателя.
Според отбелязването под разписката за връчване на копие от
заповедта за задържане Л. бил освободен на 16.04.2024 г. в 11:10 часа.
На 26.04.2024 г. защитникът адв. *** подал по електронната поща
жалбата против заповедта.
След като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на
страните, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законния срок от името на лице, което има правен
3
интерес от нейното обжалване, и е подписана от надлежно упълномощен
защитник, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган по
смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР в кръга на неговите правомощия, определени
в чл. 61 и сл. от ЗМВР.
Видно от приложената към преписката докладна записка (л. 67)),
изготвена от инспектор М. Г., на 15.04.2024 г. в РУ – Горна Оряховица е била
получена информация за това, че Л. продава пълнители за вейпове, реагиращи
на наркотично вещество, а при извършената проверка в дома му на същата
дата тази информация е била потвърдена от откритите там 28 пълнителя за
вейп устройства със съдържание на наркотични вещества.
При това положение следва да се приеме, че в производството по
издаване на оспорената заповед са били установени данни за това, че
жалбоподателят разпространява наркотични вещества. Това деяние е
престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, за което законът предвижда наказание
лишаване от свобода. В хода на съдебното производство по оспорване на
заповедта не са събрани доказателства, които да разколебават извода на
административния орган за наличие данни за извършено от жалбоподателя
престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК.
От изложеното по-горе следват най-малко три правни извода от
значение за настоящото произнасяне:
На първо място, че оспорената заповед е издадена при наличие на
материалноправната предпоставка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – установени
от административния орган данни, че задържаното лице е извършило
престъпление.
На второ място, че оспорената заповед съответства на целта на закона –
да се предотврати извършването на престъпление от задържаното лице (в
случая да му се попречи да продава вейп устройства с пълнители с наркотично
вещество), предвидена в чл. 61, ал. 1 – 4 от ЗМВР и преследвана чрез
допустимо по силата на чл. 5, т. 1, б. „c“ от КЗПЧОС ограничение на правото
на свободно придвижване.
На трето място, че оспорената заповед за задържане е съобразена с
4
принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, доколкото постановеното
задържане за срок до 24 часа на лице, за което има данни, че разпространява
наркотични вещества и че в дома си държи такива, не засяга правата и
законните интереси на задържания в по-голяма степен от необходимото за
целта, за която заповедта за задържане се издава.
Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона писмена форма
и съдържа част от законоустановените реквизити, предвидени в чл. 74, ал. 2 от
ЗМВР. Задържаното лице е попълнило и подписало бланка за декларация по
чл. 74, ал. 3 от ЗМВР, чрез съдържанието на която му е предоставена
информацията за правата по чл. 72, ал. 2, т. 6, б. „б“ – „е“ от същия закон.
Издадената заповед за задържане е вписана във водения специален
регистър и копие от същата е връчено на жалбоподателя срещу подпис.
Независимо от изложеното по-горе оспорената заповед за задържане е
незаконосъобразна поради нарушаване на изискването за посочване на
фактическите основания за задържането (чл. 74, ал. 2, т. 4 от ЗМВР),
преценено във връзка с чл. 6, пар. 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация
в наказателното производство. Според цитираните разпоредби от
общностното и националното право заподозряното лице, което е задържано,
следва да бъде информирано относно фактическите основания за неговото
задържане, включително за престъпното деяние, в извършването на което е
заподозряно. При това съобразно даденото задължително тълкуване в
решението на СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21, постановено по
преюдициално запитване от Софийския районен съд и задължително за
всички съдилища в страната (чл. 633 от ГПК), основанията за задържане на
лицето, заподозряно в извършването на престъпление, включително
информацията за престъпното деяние, в извършването на което е заподозряно,
могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане, но
следва да бъдат съобщени на задържаното лице в момента на лишаването от
свобода или в кратък срок след началото на същото. Освен това посочените
основания за задържането на лицето, заподозряно в извършването на
престъпление, следва да съдържат цялата необходима информация, за да има
то възможност ефективно да оспори законосъобразността на задържането си.
Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти,
5
известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и
място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на лицето в
предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна
квалификация, като същевременно следва да се отчита стадият на
наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо
разследване.
В процесния случай не се установява в момента на задържането на
15.04.2024 г. в 12:40 ч., в кратък срок след началото на задържането и до
освобождаването на Л. на 16.04.2024 г. в 11:10 часа да му е била предоставена
цялата необходима информация, която да му позволи да оспори ефективно
законосъобразността на задържането си. В заповедта за задържане
фактическите основания за нейното издаване са изложени, както следва: „за
лицето са придобити данни, че е съпричастно към извършено престъпление по
чл. 354, ал. 3 от НК – На 15.04.2024 г., около 12:40 часа в гр. Горна Оряховица,
ул. „***[й] ***“ № *, при извършване на полицейска проверка са установени
28 пълнители за вейп устройства със съдържание на наркотични вещества, за
ко[и]то има данни [,] че са на лицето М. С. Л..“
Цитираният текст не позволява да се установи конкретното
престъпление, в извършването на което е бил заподозрян задържаният. Липсва
описание и дори посочване на изпълнително деяние, осъществено от
задържания. Цитираните данни за открити наркотични вещества на посочения
адрес и за обстоятелството, че тези наркотични вещества са на задържаното
лице, сочат на няколко предвидени в НК състави на престъпления с предмет
наркотични вещества. Посочената в заповедта разпоредба на чл. 354, ал. 3 от
НК не регламентира състав на престъпление, поради което нейното посочване
по-скоро затруднява, отколкото да улеснява установяването на действителната
воля на административния орган по въпроса по повод на кое престъпление е
задържал заподозряното лице.
Необходимата в изложения по-горе смисъл информация за
престъплението, в извършването на което Л. е бил заподозрян (но без
неокончателната правна квалификация на деянието), се съдържа в изготвената
от инспектор М. Г. докладна записка, регистрирана в деловодната система на
17.04.2024 г. По преписката обаче няма данни жалбоподателят да е бил
запознат със съдържанието на тази докладна записка в момента на
6
задържането му, в кратък срок след началото на задържането, а дори и до
представянето на преписката по издаване на оспорената заповед в съда
(05.06.2024 г.). Няма данни също така в посочения релевантен за случая
период информацията за престъплението, с която е разполагал
административният орган, да е била съобщена на жалбоподателя по друг
начин.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че оспорената заповед за
задържане е незаконосъобразна поради допуснато нарушение на
процесуалното изискване за посочване на фактическите основания за нейното
издаване в обема, който е необходим на задържаното лице да оспори
ефективно законосъобразността на задържането си.
По изложените по-горе мотиви съдът следва да отмени оспорената
заповед за задържане като незаконосъобразна.
При този изход на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК е
основателно искането на жалбоподателят да му бъдат възстановени
направените от него разходи за държавна такса и за възнаграждение за един
адвокат за производството пред районния съд. От представените
доказателства – разписка, оформена като клауза в договора за правна защита и
съдействие (л. 104), и разписка от платежен оператор (л. 10) – се установява,
че жалбоподателят е заплатил 1500 лв. адвокатско възнаграждение на
защитника адвокат и 10 лв. държавна такса. Административният орган не
прави възражение за прекомерност на уговореното и платено адвокатско
възнаграждение. Ето защо съдът следва да уважи в пълен размер искането за
присъждане на разноски в размер на 1510 лв.
По аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК за дължимите на жалбоподателя
разноски следва да бъде осъдена Областната дирекция на МВР – гр. Велико
Търново, която е юридическото лице, в структурата на което е
административният орган, издал отменения индивидуален административен
акт.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане рег. № 268зз-111/15.04.2024 г.,
7
издадена от ИНСПЕКТОР М. Р. Г. – РАЗУЗНАВАЧ В ГРУПА 02 ПРИ РУ –
ГОРНА ОРЯХОВИЦА, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
жалбоподателят М. С. Л., ЕГН **********, е задържан за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, код по БУЛСТАТ
*********, с адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7,
ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с адрес
за призовки и съобщения *** – адв. *** от АК – Велико Търново, сумата
1510 лв. (хиляда петстотин и десет лева), представляващи направените по
делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на преписа.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8