АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е № 2332
гр. Пловдив, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХІІІ състав, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря Петя Петрова
и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура –
Пловдив Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2951 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по
реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба на И.Ф.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му
адвокат В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София,
бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на сумата от общо 50 000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба
до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди причинени му по време на задържането по изпълнение на наказание „лишаване
от свобода“ в Арест Пловдив и Затвора Пловдив, изразили се в болки, страдания,
огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност и др. Твърди се, че
същите са настъпили като резултат от нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС, извършени чрез бездействие от страна на администрацията на затвора. Претендираните периоди на пребиваване в Арест
Пловдив и Затвора Пловдив, първоначално са заявени в исковата молба №
21576/16.11.2022 г. (л. 2-3), впоследствие при изпълнение указанията на съда
дадени с разпореждане № 8036/22 г., са уточнени в молба вх. № 22699 от
30.11.2022 г. (л. 10), във връзка с което е допуснато и изменение на иска,
както следва:
- 5 000 лева за
периода от 24.04.2013 г. до 10.12.2013 г., когато твърди, че е пребивавал в
Арест Пловдив;
- 45 000 лева за
периода от 10.12.2013 г. до 16.11.2022 г., когато твърди, че е пребивавал в
Затвора Пловдив.
Въпросните
нарушения, които се твърди да са били допуснати от затворническата
администрация и за двата искови периода са се изразили според ищеца в следното:
пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца, като се излагат
твърдения, че жилищната площ не е надвишавала
Прави се искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание пълномощникът
на ищеца адв. С. поддържа иска, като сочи, че е основателен и доказан.
Ответникът ГДИН – София, представляван от ст. юрисконсулт Ч, заявява в писмен отговор
по исковата молба, както и в съдебно заседание, неоснователност и недоказаност
на исковите претенции. Прави възражение
за изтекла петгодишна давност за право на обезщетение. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ОП – Пловдив, задължително участващ по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС,
изразява становище, че исковата претенция е недоказана, като за част от периода
е изтекла давност за право на обезщетение и следва да бъде отхвърлена.
Пловдивският
административен съд, на първо място, намира, че исковете са допустими. С оглед на съдържанието на всяка от двете
отделни искови претенции се касае до иск
за неимуществени вреди с правно основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото
се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
Ищецът К. претендира вреди от посочени нарушения за два отделни периода на
задържането му в Арест Пловдив и Затвора Пловдив. Исковете са предявени от
надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение,
доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително задържан в посоченото
място за лишаване от свобода. Същите са предявени и против надлежен ответник,
доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава
11 от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на
наказанията. Според правилото на чл. 205 АПК, искът се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град
София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение
на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в място за лишаване от
свобода, каквото е Затвора Пловдив, а съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС,
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални
служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва
да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация
да отговаря по предявения иск.
По същество исковата молба е неоснователна.
От събраните по
делото доказателства се установява от
фактическа страна, че ищецът И.Ф.К. е постъпил през първия период в Арест
Пловдив за изтърпяване на наказание лишаване от свобода на 24.04.2013 г., като
до 09.12.2013 г., ищецът пребивавал в
стая 129 на ет. 1, с площ от 14,74 кв. м., със санитарния възел, с един отварящ
се прозорец с размери 1,50 х 1,50 м, с изградена модерна система за
диференцирано дневно и нощно осветление, съгласно стандартите за осветеност.
Стаята разполага със собствен санитарен възел с размери 1,4 кв. м. и мивка с
постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер,
съобразно обема на бойлерите. За всеки
л. св. е осигурено легло с размери 190 х
70 см., има маса за хранене с размери 60 х 60 см., няколко броя табуретки с
диаметър 30 см. По време на престоя на К. в стаята не са настанявани повече от
три задържани лица, включително с него. Чаршафите се сменят и изпират
ежеседмично, коридорите и общите помещения се почистват и дезинфектират
ежедневно, като това се осъществява от задържаните лица. Всяка стая в
санитарният възел има постоянно течаща студена вода, а сутрин и вечер се подава
и топла вода. Извеждането до банята става по месечен график по два пъти седмично
минимум, а при възникнали ситуации от медицинско естество по съответното
предписание. Арест – Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори свързани
с водогреен газов котел, които се използват за отопление на ареста, а за
охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация.
Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетяваща уредба.
Посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и
отвежда навън, а с помощта на други торбини отвън се вкарва в килиите. Във
връзка с местата за престой на открито има изградени три броя карета, с една
трета плътна ламарина за навес, който да служи при влошени метеорологични
условия.
Ищецът К. ***.12.2013 г., като за времето от 10.12.2013
г. до 01.12.2015 г. вкл., пребивавал в стая № 78 на пост № 2 , която е с площ
от 10,30 кв. м., без площта на санитарния възел, с един отваряем прозорец с
размери 0,95 х 1,20 м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 3,67 кв. м. с
един отдушник ф. 110. За времето от 02.12.2015 г. до 01.02.2016 г. вкл.,
пребивавал в стая № 76 на пост № 2, която е с площ от 26,10 кв. м., без площта
на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,60 х 1,20 м. и 1,20
х 1,20 м., самостоятелен санитарен възел
с площ от 2,07 кв. м. с един отваряем прозорец 0,40 х 1, 20 м.
За посочените два периода няма данни с колко други л.св. е пребивавал ищецът в
това спално помещение, посочва се единствено, че в Затвора Пловдив и в
системата на ГДИН единственият меродавен документ, от който може да се направи
справка за броя на л.св. по спални помещения, е „Сведение за разпределение и
движение на лишени от свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на
делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения“ –
ТС-НО-5 се съхранява за срок от 3 (три) години;
За периода от
02.02.2016 г. до 16.11.2022 г. ищецът е настанен в изолатор № 1, пост № 2, която
е с площ от 6,62 кв. м., заедно с площта на санитарния възел, с един отваряем
прозорец, с размери 0,90 х 0,90 м. Изолаторът разполага с легло
с размери 90/180 см. и шкаф са с размери 45/50 см. В санитарният възел л.св.
има постоянен достъп до течаща студена вода. Осигурен му е достъп до течаща
топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода
(л. 75) от съответната група, а работещите, какъвто е и ищецът от 2018 г., имат
достъп до баня всеки работен ден.
За периода на
изтърпяване на наказанията на л.св. К. *** не са правени основни ремонти на
стаите, но са извършвани текущи ремонти като своевременна смяна на течащи
кранчета, отстранявани са течове, сменяни са осветителни тела и не е допускано
да има счупени прозорци, тъй като същите са подменяни своевременно. През 2017
г. в Затвора Пловдив се извършило боядисване на спалните помещения, дограмата и
подовата настилка били подменени. По време на престоите на ищеца в Затвора
Пловдив за всеки лишен от свобода, включително и за ищеца, имало осигурено
легло, като след ремонта, няма данни стаите с какви шкафове, маси и столове
били оборудвани. В санитарните помещения, с които разполагали всички стаи по
настаняване на К., лишените от свобода можели да ползват течаща студена вода.
Топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята на Затвора Пловдив и
Арест Пловдив, съгласно утвърдени графици за използването ѝ по два пъти
седмично, съобразно с настаняването на лишените от свобода на конкретните
постове в затвора. Всички работещи лишени от свобода имали осигурена възможност
след приключването на всеки работен ден да използват банята, като по време на
описания престой на ищеца в Затвора Пловдив същият бил назначен на работа през
2018 г., като чистач на ЗЗНО, която длъжност продължава да заема към датата на
исковата молба. Спалните помещения в Арест Пловдив и Затвора Пловдив и
по-конкретно тези, в които бил настанен ищецът по време на всеки от двата му
престоя там, разполагали с отваряеми прозорци с размери, предоставящи
възможност за проникване на дневна светлина, като в килиите имало монтирано и
изкуствено осветление. В Затвора Пловдив липсвала изградена вентилационна
система, но всички прозорци били отваряеми, като проветряването на стаите
ставало по желание на лишените от свобода. Хигиената в спалните помещения се
осъществявала също от лишените от свобода, които за целта получавали
съответните прибори, като можели и да ги закупуват от лавката на Затвора
Пловдив. При престоите си в Затвора Пловдив на ищецът К. е предоставян комплект спално бельо и завивки, като
при нужда домакинът осигурявал колкото комплекта са необходими. Отделно от
това, лишените от свобода имали право да получават и от своите близки спално
бельо и одеяла и да използват лични такива в ротация със служебни. По време на
изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и при двата процесни престоя
ищецът не бил депозирал молби в Ареста Пловдив и Затвора Пловдив за
допълнително осигуряване от затвора на завивки през зимата, като отоплението в
затвора се извършвало посредством изградено парно, както и други жалби свързани
с лоши битови условия. Прането на дрехи и смяната на спално бельо се
осъществявали по усмотрение на самия лишен от свобода ръчно, или чрез изнасяне
за пране от близките, или в пералнята при Затвора Пловдив, за което били
изготвени седмични графици за ползването им, включващи два дни в седмицата.
По време периода
на престой на ищеца в Затвора Пловдив и Ареста Пловдив 2013 г. – 2022 г. на
територията им били осъществявани дейности по ДДД обработка, съгласно сключени
договори за дезинсекция и дератизация със специализирани фирми, като дейностите
били документирани с протоколи (л. 25-65).
Във връзка с
водената корекционна работа с л. св., ответникът предоставя становище (л.
71-74), от което е видно, че за този пост има назначен Инспектор "Социална дейност и възпитателна работа" (ИСДВР), притежаващ педагогическа и психологическа
специалности. По време посочените периоди на престои на ищеца в Затвора Пловдив,
същият е включван и е взел участие в следните програми 2017 г. – 2018 г. курс
„Компютри“, 2018 г. – 2019 г. група „Катехизис“, през 2018 г. в курс по
„Готварство“, през 2018 г. и 2019 г. взема участие в творчески ателиета за
изработването на мартеници и великденска украса. Взема участие в беседи и срещи
с представители на Адвентиската и на Евангелската църкви. След отказ през 2022
г. да участва в групова работа с доживотно осъдени (творческо ателие за
изработване на мартеници) и след поредица от беседи ищецът К. подновява
участието си в груповите мероприятия, с участие по изработване на великденска
украса и боядисване на яйца.
По отношение
правото на каре и раздвижване, съгласно предоставена справка рег.№
СА-41/10.01.2023 г. (л. 21- 22) става ясно, че Арест Пловдив и Затвора Пловдив
разполагат с общо три броя карета, които са разделени с метална ламарина, част
от които са с изграден навес за използването им при влошени метеорологични
условия.
Посоченото от
фактическа страна се установява от приетите по делото писмени доказателства,
както и отчасти от разпита на свидетелите чиито показания съдът кредитира, но
само отчасти и то само доколкото са съответни на приетите и кредитирани от съда
писмени доказателства. Следва да се отбележи, че
показанията на св. А. касаят период, който е с изтекла погасителна давност.
На базата на установените факти и анализа на доказателствата, от правна
страна, съдът намери следното:
В тази връзка, и с
оглед наведените от ответника възражения за изтекла погасителна давност, следва
да се посочи, че погасителната давност се свързва с изтичането на предвиден в
закона период от време, през който субектът на правото бездейства и не го
упражнява. Предвид липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно
погасителната давност, на основание, както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, във връзка с
чл. 203, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, така и в
съответствие с регламентираното в чл. 46 от Закона за нормативните актове
(ЗНА), следва да намерят приложение правилата на чл. 110 - 120 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащи института на погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен
срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо
(така чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). В случаи на непозволено увреждане, какъвто е
настоящият случай, това е моментът на прекратяване на увреждащите действия или
от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е
следствие от бездействие. В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г. от ОСГК са обсъдени противоречията в практиката на
съдилищата относно началния момент на погасителната давност на иска за
обезщетение за вреди на пострадали лица, като в т. 4 от тълкувателното решение
е прието, че обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да
се иска след тяхната отмяна с решение на съда като унищожаеми, а при нищожните
– с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите.
Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията,
обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което
се установява в производството по обезщетяването – чл. 1, ал. 2 от ЗОДВПГ
(загл. изм.). В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо
от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният
административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт – от
момента на неговото издаване. А при незаконни фактически действия/бездействия
на администрацията (каквито се твърди да са налице в конкретния случай), този
момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост
започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. Това
тълкувателно решение е задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2
от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и въз основа на него следва да се приеме за
безспорно, че погасителната давност в случая започва да тече от момента на
преустановяване на незаконосъобразните действия/бездействия на администрацията
да поставят ищеца в неблагоприятни условия на лишаване от свобода, а именно от
02.02.2016г., датата, на която К. е преместен в изолатор № 1 на Затвора
Пловдив. Давностният срок, включително за непозволено увреждане, както вече се
посочи и по-горе, е регламентиран с чл. 110 от ЗЗД като петгодишен и с
изтичането му се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. В конкретния случай от ответника са направени изрични възражения за
погасяване по давност на исковата претенция в съответствие с разпоредбата на
чл. 120 от ЗЗД, поради което съдът приема, че за периода в Ареста Пловдив от 10.12.2013
г. (датата на преустановяване на твърдените незаконосъобразни действия и/или
бездействия) до датата на предявяване на този иск – 16.11.2022 г., също е
изтекла петгодишна давност. По отношение на Затвора Пловдив от 02.02.2016 г.
(датата на преустановяване на твърдените незаконосъобразни действия и/или
бездействия, тъй като е преместен в изолатор) до датата на предявяване на този
иск – 16.11.2022 г., също е изтекла петгодишна давност, то вземането следва да
се счита погасено и искът в тези му части, а именно от 24.04.2013 г. до
09.12.2013 г., вкл. и от 10.12.2013 г. до 01.02.2016 г. вкл. също подлежи на
отхвърляне.
Следва в тази
връзка да се разгледат по същество оплакванията на ищеца конкретно за времето,
за което същият е пребивавал в изолатор № 1 на Затвора Пловдив, а именно от
02.02.2016 г. до 16.11.2022 г., включително и с оглед установеното по отношение
наличието или липсата на всяко от тях, съдът ще осъществи и преценката си за
евентуалното кумулативно въздействие върху ищеца на условията, в които е бил
лишен от свобода, като вземе предвид и продължителността на всеки от престоите
му в място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които имат
значение за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл. 284, ал.
2 от ЗИНЗС.
Според нормата
на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива
нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под
стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, която пък възпроизвежда дословно така визираното в чл. 3 от КПЧОС основно човешко право. Според
нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017 г.,
конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са
неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл. 3 от КПЧОС по
силата на чл. 5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да
гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия,
които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът
на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания,
надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и
независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни
изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната
администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване
нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице
и основания за търсене отговорност от държавата.
При наличие на
посочената нормативна уредба и с оглед на конкретните доказателства по делото,
съдът намери, че за посочените по-горе периоди (от 24.04.2013 г.
до 09.12.2013 г., вкл. и от 10.12.2013 г. до 01.02.2016 г. вкл.) искът е погасен по давност и подлежи на отхвърляне.
В тази връзка и по-надолу в мотивите на съдебното решение ще се разгледат
поотделно всяко от оплакванията на ищеца, формулирани иначе общо и за двата
искови периода.
Конкретно досежно
оплакването за пренаселеност на
килиите по настаняването на ищеца К. при
престоя му в изолатор № 1 на Затвора Пловдив, то следва да се има предвид общо,
че според нормата на чл. 3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В насока
тълкуването на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание лишаване
от свобода, е налице разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр.
делото „Ананиев срещу България“, както и „Нешков и др. срещу България“, за
това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно
установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако
задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе
сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от
Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на
достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова
сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията,
тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с
други аспекти на условията на задържане, като например: липса на уединение при използване на
тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж
въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води
до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело
Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ следва, че при
оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение
на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори:
(а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко
задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; (в)
размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат
свободно между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си
поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на
този член. В случая, според съда, независимо от факта, че разпоредбата на чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС, която сочи, че минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м., е влязла в сила
след постъпването на К. в място за лишаване от свобода, а именно през февруари
2017 г., то това не означава, че за държавата в лицето на специализираната
администрация в местата за лишаване от свобода, не е съществувало задължение за
изпълнение на стандартите, касаещи минималната жилищна площ и преди този
момент, като в тази насока, както се каза, пряко приложима по силата на
Конституцията е самата КЗПЧОС.
На първо място, що
се касае до предявения иск, макар да е установено от доказателствата по делото,
че в рамките на периода от 02.02.2016 г. до 16.11.2022 г. ищецът К., излежаващ
доживотна присъда без замяна, действително е бил настанен в изолатор № 1 на
Затвора Пловдив по изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, то
твърдението, че помещението не отговаря на стандартите от 4 кв. м. остана
напълно недоказано. Посочените твърдения на ищеца не се установяват и от
ангажираните свидетелски показания на св. Ш., който дава показания за престоя
му в изолатора в Затвора Пловдив. Прави впечатление, че свидетелят посочва
приблизителната квадратура на изолатора, съвпадаща с предоставените данни от
писмените доказателства от ответника и е съобразена с капацитета на спалното помещение. По делото, от страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест да установи конкретните условия на задържане и тя му е
била надлежно указана са представени конкретни писмени доказателства становище
рег.№ 58/08.01.2023 г. (л.71-74) за капацитета на стаите, в които е бил
настанен л. с. К. и бр. на настанените в
изолатор № 1 за в периода 02.02.2016 г. до 16.11.2022 г., от които може да се
направи категоричен извод, че не е надхвърлен капацитета на спалното помещение.
Предвид
посоченото съдът намира, че не може да приеме за установено твърдението на
ищеца за налична пренаселеност през този му период на престой в Затвора Пловдив. Както се
каза, твърденията му за пренаселеност за установения му престой в изолатор № 1
не се доказаха и от показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел Ш..
Иначе, както от
писмените доказателства, така и гласните такива, по отношение на останалите
оплаквания, разгледани общо и за двата периода на престой на ищеца, се
установява категорично следното:
Недоказани според съда са изцяло оплакванията
на ищеца и за двата искови периода, свързани с неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация в местата за лишаване от свобода. Действително, не са
налице доказателства в Затвора Пловдив да е била изградена специална
вентилационна система. Установява се категорично обаче, че всички помещения по
настаняването на ищеца са разполагали с прозорци повечето по два, от които е
била налице възможност за проникване на свеж въздух, както и на достатъчно
дневна светлина, предвид размерите им. Установено е, че в спалните помещения на
Затвора Пловдив има по два прозореца, както се каза и по един прозорец или
отдушник в самото санитарно помещение, които прозорци се отварят и поради това
е налице възможност за непрекъснато проветрение и то по желание на настанените
там лица. По отношение на Ареста Пловдив видно от приложените писмени
доказателства от ответника е оборудван с водни климатични конвектори свързани с
водогреен газов котел, които се използват за отопление на ареста, а за
охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация.
Вентилационната система в ареста представлявала всмукателна и нагнетяваща
уредба, като посредством въздушни
турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а с
помощта на други торбини отвън се вкарва в килиите. Установено е, че в помещенията на Затвора
Пловдив е осигурено и необходимото изкуствено осветление, в а в Арест Пловдив
има изградена модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление,
съгласно стандартите за осветеност. В тази връзка, действително, с оглед
размера на стаите, съпоставен с размерите на прозорците, може да се направи
извод, че е налице известно несъответствие с широко популярните строителни
стандарти, касателно нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но
следва да се има предвид и типа на сградата, която не е типична жилищна сграда,
а такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност
и поради това и изискванията относно осветеността, утвърдени по отношение на
жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно. Във връзка с оплакването
относно липсата на вентилация, се установява от доказателствата, че такава практически
се е осъществявала по възможните начини чрез отваряне на прозорците, за
проникване на свеж въздух отвън. Установява се също така, че и през исковия
период, когато ищецът е настанен в изолатор № 1 е бил устроен на работа, което
е индикация, че в една част от деня той е бил извън посоченото помещение, както
и при вземането на участие в горепосочените обучителни програми и религиозни
дейности. Поради това и според съда, дори и да се приеме, че проникването на
дневна светлина в спалните помещения и на свеж въздух не е било достатъчно,
което не е доказано категорично, то като се вземе предвид и факта, че за ищеца
практически е била налице възможност да е извън тези помещения през деня, не
може да се счете, че са настъпили твърдените от него неимуществени вреди, като
дори и разпитаните по негово искане свидетели не са дали показания в такава
насока. Поради това и тези оплаквания и за двата установени периода на престой
съдът намира за недоказани. Недоказани са твърденията за липса на условия за раздвижване в Затвора Пловдив, тъй като не е
бил лишаван от правото му на каре, а освен това е бил устроен да работи, като
чистач, което се приема за напълно достатъчно за поддържане двигателните
способности на опорно-двигателния апарат на тялото. От представените писмени
доказателства, както и от показанията на св. Ш. се доказва, че има създадени
необходимите условия и л. св. се ползват от правото си на каре, нещо повече
разполагат и с условия за това си право при влошени метеорологични условия.
Не се
установява, нито от представените писмени, нито от гласните доказателства, ищецът да е страдал от кашлица или задух, при
това именно вследствие на липсата на въздух, както се твърди, като за подобни
негови оплаквания изобщо липсват ангажирани от негова страна доказателства. Както
от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява категорично,
че в стаите в Затвора Пловдив, през разглеждания период на задържане на ищеца,
са били изградени и са съществували санитарни
възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели
да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти
седмично. Установено е според съда поради това и при пълно съобразяване с
изискването, възведено в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съобразно с
което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Не се
установява, нито от гласните, нито от писмените доказателства, в някое от
помещенията по настаняване на ищеца, по време и на двата престоя, да не е бил
изграден санитарен възел. Установява се от писмените доказателства, че
санитарните възли, прилежащи към всяко спално помещение, са били отделени от
спалното помещение, като на практика са отделни помещения, разполагащи и със
собствени врати, прозорци или отдушници.
От приложената
справка е видно, че при наличие на
повреди се осъществява своевременна смяна на кранчета, отстраняване на
течове и пр., като поради това и оплакването за претърпени вреди от наличие на
сочените обстоятелства на повреди, които обичайно се появяват, не се доказва
изобщо.
Не е доказано и
твърдението относно липсата на възможност да
се ползва топла вода и съответно банята при затвора Пловдив, доколкото се
установява, че е бил въведен график за използването ѝ по съответните
отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване факта на ползването
ѝ от значителен брой лица. Отделно, от показанията на свидетеля Ш. става
ясно, че лишените от свобода са можели да ползват банята именно
по предназначение и не е посочил да не е имало топла вода в банята. Не са
констатирани заболявания на ищецът, които да са в пряко отношение с липсата на
отоплени в Затвора Пловдив.
Оплакването на
ищеца относно преживени от него неблагоприятни усещания на студ и горещина през зимния и летния сезони от администрацията на
Затвора Пловдив и при двата му престоя там, също са неоснователни. На първо
място, установява се от представените от ответника писмени доказателства, а
това е потвърдено и от гласните доказателства, че в затвора отоплението през
зимата се осъществява посредством изградено локално парно, работещо по график
през отоплителния период. Освен това, налице са данни, че през 2017 г. е била
подменена дограмата на прозорците, като е поставена нова ПВЦ дограма, което в
значителна степен има отношение към запазване на вътрешната температура и
изобщо изолацията на помещенията, респективно подобряване на условията на
престой. Поради това и общите твърдения, че
през зимата е студено, като се има предвид, че се касае до характерни
температурни стойности за съответния сезон и съответното географско място, не
може да бъдат свързани пряко с неизпълнение на задължения на администрацията на
Затвора Пловдив и в тази насока да съставляват обстоятелство, обуславящо
отговорност за вреди от незаконосъобразно бездействие.
Що се касае до
оплакването за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи
в помещенията и по-конкретно в леглата на лишените от свобода, то от
доказателствата по делото се установява, че за периода на престой на ищеца са
били създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като
отговорността за това обаче е била на самите лишени от свобода. Установява се
от представените и приети писмени доказателства
за периода на престой, че ежегодно по няколко пъти са се извършвали
дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на Арест Пловдив и Затвора
Пловдив, включително и спалните такива, което е доказано от приложените
протоколи, в част от които включително с отразяване и че след извършване на
обработката не е установено наличието на вредители. Очевидно, въпреки
положените в тази насока усилия, паразитни насекоми – дървеници и хлебарки, за
които са свидетелствали разпитаните свидетели - не са изчезнали. Това обаче, не
се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация в
местата за лишаване от свобода за посочените два искови периода. Освен това,
както става ясно от приложената по делото справка, честотата на смяна на
спалното бельо се определя от страна на самия лишен от свобода и това не е
задължение на администрацията на затвора, доколкото това е място за лишаване от
свобода, а не туристически обект за настаняване. Налице са доказателства за утвърден график за
изпиране на спалното бельо в служебна пералня, а при неговото изхабяване и
възможност лишеният от свобода да подаде молба за замяната му с ново. Затова и
въпреки, че принципно наличието на инсекти в спалните помещения е от естество
да води до неприятни усещания, то същото не може да се приеме за пряка
последица от незаконосъобразно поведение на ответника за двата посочени
периода, доколкото се установява същият да е положил необходимата и дължима
грижа за справяне с този проблем, който е трудно и бавно отстраним и извън
условията на затвора.
С оглед на
доказателствената тежест в процеса остава недоказано твърдението на ищеца за
нарушено право (за един месец) на каре, тъй като не е представил писмени или
гласни доказателства в тази насока.
С оглед
изложеното по-горе по отношение на всяко едно от оплакванията на ищеца К., то
съдът счита, че следва изцяло да отхвърли предявения иск, касаеща изтърпяването
на наказанието в Затвора Пловдив за периода 02.02.2016 г. до 16.11.2022 г.,
предвид неговата недоказаност. Предвид посоченото и съдът не намери за установени
оплакванията за бездействие на администрацията на Затвора Пловдив във връзка с
преустановеното отопление в края на отоплителния сезон на 2023 г., както и за
полученото респираторно заболяване на дихателните пътища на ищеца за времето на
процесния му престой в пенитенциарното заведение.
С оглед на така
установените факти съдът приема, че исковите претенции на ищеца К. са
неоснователни, тъй като не са доказани реално претърпените вреди, които да са
били в резултат на бездействията на администрацията в затвора, поради което по
делото не следва да се счита установено настъпването на твърдените
неимуществени вреди.
В целостта си
изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, поради което той следва да бъде отхвърлен.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХІІІ състав,
С оглед така
изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Ф.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му
адвокат В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София, бул.
„Ген. Николай Столетов” № 21 с правно основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, за
причинени му неимуществени вреди в размер на общо 50 000 лева, ведно със
законна лихва от 16.11.2022 г. до окончателното изплащане, като резултат от
бездействия на администрацията на Затвора Пловдив, довели до нарушение по чл. 3
от ЗИНЗС, за периода от 24.04.2013 г. до 09.12.2013 г. и от 10.12.2013 г. до
01.02.2016 г. поради изтичането на петгодишния давностен срок, с който искът се
счита за погасен, същият е неоснователен и недоказан по отношение
на частта от останалия исков период от 02.02.2016 г. до 16.11.2022 г. за
оплакванията за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул.
„Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му
до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: