Определение по ВЧТД №21/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 91
Дата: 7 февруари 2020 г.
Съдия: Мария Иванова Христова
Дело: 20203001000021
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

91

гр.Варна, …07.02.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                            МАРИЯ Х.

като разгледа докладваното от съдия М.Х.

ч.т.д №21 по описа за 2020 г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от И.К.Х., чрез адв.Х*, срещу определение №524/14.11.2019г. по т.д.№177/2019г. на ОС – Добрич, с което производството по делото е прекратено, на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Не са налице нередовности на предявените искове, тъй като същите са отстранени с депозираната по делото молба, в определения от съда срок. Основанията на иска са изрично посочени, а именно нарушение в процедурата по вписване на обстоятелствата по партидата на ответника по заявление вх.№20190617153045, което е извършено след постановеното по ч.т.д.№128/2019г. на ДОС спиране на регистърното производство по процесното заявление от 19.06.2019г. и след допуснатото обезпечение на предявения по г.д.№1261/2019г. на ДРС иск по чл.58 от ЗК за отмяна на заявените за вписване решения на ОС от 20.06.2019г., чрез спиране изпълнението на оспорените решения на ОС на кооперацията.

Незачитането на актовете за спиране на регистърното производство и изпълнение на оспорените решения прави вписванията по партидата на търговеца нищожни, а в условие на евентуалност недопустими.

Правният интерес от предявения иск е обоснован с твърденията, че вписването на оспорените решения обезсмисля воденето на иска по чл.58 от ЗК за отмяната им, тъй като правните последици от тях са настъпили за третите лица. В регистъра е вписан новият представляващ кооперацията, който упражнява правата на председател, извършва всички видове сделки и се легитимира с удостоверение за актуално състояние.

По същество моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл.129, ал.3 от ГПК препис от жалбата не следва да се връчва на насрещната страна. В конкретния случай такъв е връчен и по делото е постъпил писмен отговор. В същия ответникът Кооперация „ПТК Житница“, чрез адв.К., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че дадените от съда указания не са изпълнени, не са въведени основания за твърдяната нищожност и недопустимост на атакуваното вписване, като е извършено механично преписване на исковата молба. Не е налице и правен интерес, тъй като правната последица от иска ще бъде същата, като тази на предявения иск по чл.58 от ЗК. Искът по чл.29 от ЗТР е допустим само и единствено, когато страната не разполага с друг ред на защита.

По същество моли жалбата да бъде отхвърлена, а определението на ОС – Добрич потвърдено.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №113/2019г. на ОС- Добрич, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС- Добрич е образувано по предявен иск от И.К.Х. срещу Кооперация „ПТК Житница“ за прогласяване нищожността, а в условие на евентуалност недопустимостта на извършеното вписване №20190621131747 по партидата на ответника, по заявление А7 с вх.№20190617153045.

В исковата молба се твърди, че на ОС на кооперацията проведено на 08.06.2019г. са взети решения, които са оспорени по реда на чл.58 от ЗК пред РС – Добрич, като е образувано г.д.№1261/2019г. След завеждане на делото е било отправено искане за спиране на регистърното производство по вписване на оспорените решения в Търговския регистър, по което е образувано т.д.2018/2019г. на ОС – Добрич. С определение от 19.06.2019г. искането е уважено, на основание чл.536 от ГПК вр с чл.19, ал.5 от ЗТР. Едновременно с горното, по г.д.№2161/2019г. на ДОС е допуснато обезпечение на предявените искове чрез спиране изпълнението на оспорените решения, на основание чл.61 от ЗК, с определение от 20.06.2019г.

Независимо от допуснатите спирания, след извършена справка по партидата на ответника, е установено вписване на заявените със заявление вх.№ 20190617153045 обстоятелства. Така извършеното вписване е постановено при нарушение на правилата за извършването му, поради което е нищожно, а в условие на евентуалност недопустимо.

С разпореждане №1026/17.09.2019г. исковата молба е оставена без движение за отстраняване на констатираните нередовности, както следва: 1/ да се посочат обстоятелствата, които се иска да се установят като нищожни, съответно недопустими; 2/ да се изложат обстоятелствата, които обосновават нищожността им, съответно недопустимостта; 3/ да се уточни правния интерес от предявените искове, предвид висящото производство по иска с правно основание чл.58 от ЗК; 4/ да се заплати дължимата за производството държавна такса.

С молба вх.№6275/01.10.2019г. ищцата е представила доказателства за заплатена държавна такса, посочила е вече изложените обстоятелства, на които основава твърденията си за нищожност и недопустимост на атакуваните вписвания, като е индивидуализирала същите с номера на отразяването им в регистъра и номера на заявлението.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗТР е регламентирана възможността всяко лице, което има правен интерес да предяви иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването, респ. несъществуване на вписаното обстоятелство.

По своята правна същност, искът по чл.29 от ЗТР е установителен и предпоставка за допустимостта му е наличието на правен интерес. Правният интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно по всяко време на производството. Липсата му обуславя недопустимост на предявения иск. В този смисъл е и практиката на ВКС обобщена в ТР №1/06.12.2002г. по тълкувателно дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.

В решение по т.д.№258/14 на ВКС, 2-ро т.о. е прието, че: „Възможността за позоваване на недействителност на вписването е предоставена на член на дружеството и на всяко заинтересовано лице – ТР № 1/02г. на ОСГК на ВКС, като качеството на съдружник се преценява към момента на извършеното вписване.”. Правният интерес е налице и когато ищецът може да черпи изгодни за себе си правни последици от установяване наличието или липсата на даден факт, респ. от установяване на целения с предявения иск резултат, който при положително решение би се отразил в правната му сфера. Същият се обуславя и от обстоятелството, че ищцата е предявила иск за отмяна на решенията на Общото събрание на кооператорите по чл.58 ЗК, на основание на което е постановено спиране на вписванията в търговския регистър. Предявените в настоящото производство искове по чл.29 от ЗТР имат различен предмет от този с правно основание чл.58 от ЗК, поради което интереса от предявяването им не може да бъде отречен на основание евентуалните правни последици от уважаване на иска за отмяна на решенията на ОС на кооперацията.

Съгласно ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС, нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство или допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. Недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или вписване, по което съдът се е произнесъл без да е бил сезиран. Вписването на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно.

В исковата и уточняващите молби, с които е сезиран съдът, са изложени твърдения за нищожност, евентуално недопустимост на атакуваните вписвания, тъй като същите не са подлежали на вписване, след постановено спиране на регистърно производство по реда на чл.19, ал.5 от ЗТР, поради което е извършено уточняване на обстоятелствената част на претенциите.

Ето защо, съдът намира, че предявените в условие на евентуалност искове са редовни: изложени са твърдения обосноваващи пороци на атакуваните вписвания, последните са подробно индивидуализирани, заплатена е дължимата държавна такса и е налице правен интерес.

С оглед несъвпадане правните изводи на двете инстанции, съдът счита, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение №524/14.11.2019г. по т.д.№177/2019г. на ОС – Добрич, с което производството по делото е прекратено, на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: