Решение по дело №5/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 17/28.03.2012 г., постановено по гр.д. № 107/2012 г. Кърджалийският районен съд е осъдил „Ф и И” Е., Г. да заплати на Ф. Б. Я. от Г.: сумата 3 911.60 лв., равняваща се на 2 000 евро, представляваща част от общо дължимите по договор за паричен заем от 01.10.2010 г. в размер на 16 000 евро първи 8/осем/ неплатени вноски за главница за периода от 01.11.2010 г. до 29.06.2011 г. , на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД; сумата 3 618.23 лв., равняваща се на 1 850 евро, представляваща част от общо дължимите по договор за паричен заем от 01.10.2010 г. в размер на 14 240 евро първи 8/осем/ неплатени вноски за възнаградителна лихва за периода от 01.11.2010 г. до 29.06.2011 г., на основание чл.240, ал.2 от ЗЗД; сумата 938.78 лв., равняваща се на 480 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение на първите 8/осем/ вноски за главницата по договор за паричен заем от 01.10.2010 г. в размер на 3% от всяка забавена вноска от 2 000 евро, на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.Съдът е присъдил на ищеца и сумата от 1 701.19 лв., представляваща разноски по делото.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от първоинстанционното решение, ответник „Ф и И” Е., гр. К., въззивна жалба. В същата се твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Излагат се съображения в тези аспекти. Първо твърди се, че първоинстанционният съд необосновано приел, че е налице облигационна връзка между страните тъй като вписаните в ТР промени не водели до категоричен извод, че ищцовото дружество е променило само правноорганизационната си форма и продължавало да съществува само под друго наименование. Твърди се, че предявеният главен иск и предявените акцесорни такива дори и да били основателни, не били доказани по размер защото представените изчисления от ищеца не кореспондирали с ПМС № 72/08.04.1994 г., по което постановление се изчислявала възнаградителната лихва за просрочени задължения. Твърди се също, че в решението си първоинстанционният съд напълно игнорирал обстоятелството, че след като ищецът прехвърлил своя дял в дружеството с наименование „Ф и И"ООД, Г. на съдружника си П., по аргумент от чл.130 от ТЗ, той, прехвърлителят -ищец оставал солидарно отговорен с приобретателя-ответник за дължимите на дружеството вноски срещу дела си в капитала на дружеството. С оглед на това жалбодателят моли настоящата инстанция да постанови своя съдебен акт, с който отмени изцяло атакуваното първоинстанционно решение, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло ищцовата претенция. Претендира заплащане на разноски и за двете инстанции.

В надлежния по чл.263, ал.1 от ГПК срок, е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата Ф. Б. Я.. В отговора се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание, жалбодателят „Ф и И” Е., Г., чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата Ф. Б. Я., чрез депозирано по делото от процесуалния му представител, писмено становище, оспорва въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство стои предявената от ищеца Ф. Б. Я. искова претенция, съставляваща обективно съединени три частични иска, с които се цели да бъде осъден ответникът „Ф и И” Е., Г. да заплати на ищеца сумата в размер на 3 911.60 лв., представляваща левовата равностойност на 2 000 евро, съставляваща част от общо дължимите за главницата неизплатени осем вноски от 16 000 евро по договор за паричен заем от 01.10.2010 г., а именно съставляваща сбор от по 250 евро от всяка от осемте дължими вноски за главницата, която ответникът е трябвало да заплати за периода от 01.10.2010 г. до завеждане на исковата молба-29.06.2011 г.; сумата от 3 618.23 лв., представляваща левовата равностойност на 1 850 евро, съставляваща сбор от стойността на възнаградителните лихви за осем просрочени вноски от по 231.25 евро върху общо дължимата се и неизплатена сума от 16 050 евро; 938.78 лв., представляваща левовата равностойност на 480 евро, съставляваща неустойка за забавено плащане на първите осем вноски за главницата по договорния погасителен план за периода от 02.11.2010 г. до 02.07.2011 г. Ищецът претендира и присъждане на разноски в производството в размер на 1 701.19 лв., както и 760 лв., направени в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 2431/11 г. по описа на Софийски районен съд, както и 1 150.44 лв., направени в изпълнителното производство по изп.д. № 1032/ 2011 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ.

В аспекта на поисканото по делото се установява, че между ищеца в производството – Ф. Б. Я., в качеството му на заемодател и „Ф и И”ООД, Г., представлявано от И.А.П., в качеството му на заемател е сключен на 01.10.2010 г. договор за паричен заем, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя сумата от 185 000 евро. Договорен е едномесечен гратисен период за главницата, считано от датата на подписване на договора, а срокът на погасяване на задължението е 44 месеца. Представеното по делото приложение № 1 е наименовано „Погасителен план за кредит в размер на 185 000 евро, усвоен на 01.10.2010 г., съгласно Договор за кредит между Ф. Б. Я. и „ФиИ”ООД ” и носи подписите на заемодателят Ф. Я. и на заемателя, чрез представляващият го И.А.П.. В него страните са уговорили план за погасяване, съгласно който всяка вноска от №1 до №44 е с падеж всяко първо число на съответния месец, начиная от 01.11.2010 г. до 01.06.2014 г.,вкл., като всяка вноска за главница и за лихва са посочени в точен размер. Размерът на главницата за период 01.11.2010 г.до 01.06.2011 г., т.е. за осем поредни вноски е еднакъв, а именно от 2 000 евро, а размерът на лихвите е уговорен в намаляваща прогресия - осемте вноски, начиная от 01.11.2010 г. са в размер на 1850 евро, 1830 евро, 1810 евро, 1790 евро, 1770 евро, 1750 евро, 1730 евро и 1710 евро, съответно за вноската дължима на 01.06.2011 г. В чл.14 от договора е предвидено, че при забава на заемателя при връщане на заема той дължи неустойка в размер на 3% наказателна добавка върху стойността на невъзстановената сума.

От извършената справка в Търговския регистър по партидата на ответника с ЕИК *********, се установява, че на 20.08.2008 г. въз основа на издадено по реда на §4,ал.2 от ПЗР на ЗТР, удостоверение от 18.06.2008 г., е извършена пререгистрация на дружество с ограничена отговорност с наименование „Ф и И”, със седалище и адрес на управление Г., Р. В.,ул.”П.” № 8, с изрично посочен предмет на дейност и със съдружници И.А.П. и Ф. Б. Я.. ООД-то се управлява и представлява от И. А. П.. Видно от приложения по делото протокол от 03.12.2010 г., съдружниците Я. и П. са взели решение и са дали съгласие за освобождаването на Я. като съдружник в ООД-то, считано от датата на протокола, както и са дали съгласие притежаваните от Я. 25 дружествени дяла от капитала да бъдат купени от съдружника П., който става едноличен собственик на капитала, а дружеството с ограничена отговорност се трансформира в еднолично такова. От извършената справка в ТР се установява, че на 13.01.2011 г. по партидата на „ Ф и И” ООД, са извършени вписвания на новонастъпили обстоятелства – вписване прехвърляне на дружествени дялове между съдружниците, извършено с договор с нотариална заверка на подписите от 03.12.2010 г., вписване на И. А. П. като едноличния собственик на капитала и респективно вписване промяна в правната форма на дружеството от ООД в Е., вписване промяна в седалището и адреса на управление на дружеството от Г. в Г. и вписване на актуален учредителен акт на Е.. Т.е. казано в обобщения така извършената справка установява по безспорен начин изградения и от първоинстанционния съд извод, че е налице само законосъобразна промяна на правната форма на дружеството, поради обстоятелството, че носител на целия капитал е едно лице, но че търговското дружество като юридическо лице продължава да съществува и в това си качество е носител на правата, задълженията и фактическите отношения възникнали до този момент. Или казано с други думи безспорно е обстоятелството, че страна по процесния договор, в качеството му на заемател е ответникът в производството „Ф и И” Е., Г., представлявано от И.А.П..

Относно дължимостта на търсеното вземане: Обсъдените в предходен абзац договор за паричен заем от 01.10.2010 г. и погасителен план към него установяват наличието на облигационната връзка между страните в производството, възникнала по повод на отпуснат заем и установяват факта на усвояване на сумата по заема. Или те установяват дължимостта на търсените осем погасителни вноски за главницата в размер на 16 000 евро за периода, считано от 01.11.2010 г. до 01.06.2011 г. Този извод прави предявения частичен иск за сумата от 2000 евро, предявена като сбор от по 250 евро от всяка дължима вноска за главницата, с обща левова равностойност / 2000 евро Х 1.9558 лв. за евро/ в размер на 3 911.60 лв. Доколкото дължимостта на т.н. възнаградителна лихва е изрично предвидена като падеж и като размер в двустранно подписания погасителен план, то основателността на търсения размер е въпрос на прости сметки. От общо дължимите, посочени от ищеца осем първи вноски за възнаградителна лихва, съответно от № 1 до №8, вкл., възлизащи на 14 240 евро, в производството се търсят и доказват такива в размер на 1 850 евро, т.е. от по 231.25 ев­о от всяка от осемте уговорени месечни вноски върху дължимата се главница от 16 000 евро, с установена левова равностойност от 3 618.23 лв. Дължимостта на търсената неустойка пък се обуславя от уговорената между страните клауза на чл.14 от процесния договор за паричен заем и разбора се от факта на забавата на заемателя при връщане на заемната сума от 185 000 евро, и в частност на заемната сума за първите осем дължими вноски. Ищецът претендира частичния размер от 60 евро неустойка за всяка от просрочените осем заемни вноски за главницата или в общ размер от 480 евро с левова равностойност 938.78 лв.

Следва прочие изрично да се посочи, че направеният от процесуалния представител на жалбодателя, извлечен от разпоредбата на чл.130 от ТЗ аргумент, настоящата инстанция намира за неприложим в казуса. Предписаната от цитираната разпоредба солидарна отговорност на правоприемника и на праводателя на дружествени дялове се разпростира относно дължимите към момента на прехвърлянето задължения-вноски на праводателя-прехвърлител към капитала на съответното дружество с ограничена отговорност, а не към трети лица. Доколкото пък изрично беше посочено, че месечният размер на т.н. възнаградителна лихва е уговорен от страните в точен размер, в казуса е неприложимо и цитираното от защитата на жалбодателя ПМС № 72/08.04.1994 г. Нещо повече, същото към настоящия момент е и отменено с ПМС № 100/2012 г. /в сила от 01.07.2012 г./.

И само за изчерпателност на изложението следва да се посочи, че доколкото не е предмет на въззивно обжалване първоинстанционното решение в частта му досежно не присъдените, но търсени разноски, то настоящата инстанция не дължи и произнасяне.

Или решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото доколкото са изрично поискани се следват разноски на ответника по жалбата в доказания в производството размер от 500 лв.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/ 28.03.2012 г., постановено по гр.д.№ 107/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „Ф и И” Е. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К., ж.к „В. У. № 2, представлявано от управителя И. А. П., да заплати на Ф. Б. Я. от Г., Р. „И., ж.к. „Д., бл.72, вх. „Г”, .3, ап.75, с ЕГН *, сумата в размер на 500 лв., съставляваща направени във възивното производство, разноски.

Решението на основание чл.280, ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.