Р Е
Ш Е Н
И E
№9 22.01.2020 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора Петко Георгиев като разгледа
докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №352 по описа за 2019
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.1,
ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба на „Енисей 2“ЕООД, представлявано от управителя П.Д.У. и със седалище и
адрес на управление ***, чрез пълномощника си по делото адв. П. В., против Агенция
Митница, за заплащане на сумата от 9 200.00 лв., представляваща имуществени
вреди от отменено наказателно постановление, издаден от Началника на Митница Пловдив.
В исковата молба се
твърди, че с Решение №459/18.12.2018 год., постановено по АНД №1157/2018 год.
по описа на Районен съд Казанлък е отменено наказателно постановление
№465/20.09.2018 на Агенция Митница, в частта с наложена на ищеца имуществена
санкция в размер на 84 992.60 лв. С решение №128/25.04.2019 год.,
постановено по КАНД №101/2019 год. по описа на Административен съд Стара
Загора, решението на районният съд е оставено в сила. За представителство в
съдебното производство ищецът сключил договори за правна защита и съдействие с
адвокат, както следва: договор №807341/04.10.2018 год. с предмет обжалване на
наказателно постановление №465/2018 от 20.09.2018 год. на П.Г.пред
РС Казанлък и процесуално представителство, с уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 6 000.00 лв. по банков път и в брой, както и договор
№799395/12.02.2019 год. с предмет процесуално представителство пред
Административен съд Стара Загора по обжалвано решение №159/18.12.2018 год. от
Митница Пловдив, с договорено и заплатено възнаграждение по банков път в размер
на 3200.00 лв. И двата договора са представени в касационното производство пред
Административен съд Стара Загора във връзка с обжалваното решение на Районен
съд Казанлък. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 9 200.00 лв.
съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление от Агенция Митница.
Иска от съда след установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден
ответника по иска Агенция Митница да му заплати претендираното обезщетение за
имуществени вреди в размер 9 200.00 лева, както и да му се присъдят следващите
се от настоящото производство разноски.
Ответникът
Агенция Митница, в представеният отговор на исковата молба, твърди, че искът е
недопустим, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение не е пряка и
непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Оспорва
предявеният иск и по размер. Разноските направени в производството по оспорване
на издаденото наказателно постановление не са пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразен акт. Няма данни по делото, че реално сумата от
6 000.00 лв. е напуснала патримониума на ищеца,
тъй като в кориците на делото на Районен съд Казанлък няма доказателства за
това. Оспорва представените частни документи за извършеното плащане. Излага
също така съображения ,че разноските в производствата по обжалване на
наказателните постановления остават за сметка на направилите ги страни. ЗАНН не
предвижда задължителна адвокатска защита по този вид дела, поради което и
ангажирането на адвокат е изцяло по преценка на лицето, срещу което е издадено
наказателното постановление. Излага също така съображения, че претендираната
вреда е завишен размер и следва да бъде присъдено към минималният такъв
предвиден в Наредбата за адвокатските възнаграждения, ако не е имало
процесуално представителство от страна на жалбоподателят, а е била изготвена
само жалбата против издаденото наказателно постановление. По отношение на
претендираните разноски в настоящето производство, претендира прекомерност,
като заявява, че при осъществено процесуално представителство, същото следва да
се присъди в предвидения в наредбата минимален размер.
Окръжна прокуратура
Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата
претенция по основание, както и по размер видно от приетите по делото писмени
доказателства за заплащането му по банков път и в брой. Що се отнася до
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, намира
че същото следва да се има в предвид при постановяване на съдебното решение.
От
събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено следното:
С наказателно
постановление №465/20.09.2018, издаден от Началника на Митница Пловдив, на ищеца
е наложено административно наказание - глоба
в размер на 84 992.60 лева за нарушение на чл.126, ал.1, т.2 от Закона за акцизите
и данъчните складове, изразяващо се че на 18.01.2018 год. превозва с товарен
автомобил „Ивеко“, модел 50Ц35, с ДК№***с водач П.П.И.акцизни стоки 4 000.00 л. етилов алкохол от
земеделски произход, неденатурирана, с алкохолно
съдържание по обем 80%, без данъчен документ по ЗАДС, фактура или митническа
декларация, или друг придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, в случай че
компютърната система не работи или друг документ, удостоверяващ плащането
начисляването или обезпечаването на акциза.
По жалба на
санкционираното лице било образувано АНД №1157/2018 год. по описа на Районен
съд Казанлък, приключило с Решение №459/18.12.2018 год., с което е отменено
като незаконосъобразно наказателно постановление №465/20.09.2018 год., издадено
от Началника на Митница Пловдив, в частта с която на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 84 992.60 лв., а
в частта, в която са отнети в полза на държавата стоките, предмет на
нарушението - акцизни стоки общо
4 000.00 литра етилов алкохол, наказателното постановление е потвърдено.
Производството е приключило в едно открито съдебно заседание, на което е бил
разпитан актосъставителя и е обявено за решаване. По
делото са приложени два броя пълномощни на адв. П. В. и адв. К.Г., но не е
приложен договор за правна защита и съдействие, в която да са описан обема на
осъществената правна помощ и съдействие.
Така постановеното
решение е било обжалвано от Митница Пловдив, по повод на което е образувано
КАНД №101/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора. По делото е
депозиран и писмен отговор на касационната жалба, а в проведеното открито
съдебно заседание ищецът е бил представляван от адв. В., която е представила
два броя договори за правна защита и съдействие, както следва: №3/12.02.2019
год. /бланкетен номер №799395 - лист 22 от делото/ за
процесуално представителство пред Административен съд Стара Загора по обжалвано
решение №159/18.12.2018 год. от Митница Пловдив с договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 3 200.00 лв., платими по банков път и
№95/04.10.2018 год. /бланкетен номер №807341/ за
обжалване на НП №465/18 г. от 20.09.2018 год., издадено от П.Г.пред
РС Казанлък процесуално представителство с договорено възнаграждение в размер
на 6 000.00 лв., от които 3 200.00 лв. платими по банков път и
останалите в брой на разсрочено плащане, от които 1 000.00 лв. платени на
26.11.2018 год. и 1 800.00 лв. платени на 03.01.2019 год. Към договорите
са приложени и два броя платежни нареждания – от 04.10.2018 год. и 29.03.2019
год., от които е видно, че П.Д.У. е наредил плащане в размер на 3 200.00
лв. по всяко едно от тях. В развилото се съдебно производство разноските нито са
били поискани, нито присъдени, който факт не се оспорва от ответника.
Въз основа на така
установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е
процесуално допустим и по същество се явява частично основателен, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният
административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения
специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като
доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за понесените вреди.
Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.
В случая се претендира обезвреда за имуществена щета, причинена от
издаден наказателно постановление №465/20.09.2018 год., издадено от Началника
на Митница Пловдив, което е било отменено като незаконосъобразно по съдебен
ред. Касае се за административнонаказателно производство по налагане на
административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на
административен орган при упражняване на административнонаказващата
му функция. В този смисъл е и Тълкувателно
постановление №2/2014 от 19.05.2014 год. на общото събрание от съдиите
от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на ВАС.
Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченият наказателно
постановление ищецът е ангажирал адвокати, като е договорено и заплатено съответното
адвокатско възнаграждение. Направените от „Енисей 2“ЕООД разноски, съставляващи
заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по
смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца
разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй
като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със
съдебното производство по обжалване на наказателно постановление
№465/20.09.2018 год., издаден от Началника на Митница Пловдив. Наемането на
адвокат в случая е било една закономерна последица от издаването на
наказателното постановление, тъй като е логично и разумно санкционираното юридическо
лице да се погрижи за защита на интересите си с оглед на високият размер на
наложеното административно наказание имуществена санкция и негово право е да
използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в
съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно
постановление №465/20.09.2018 год. на Началника на Митница Пловдив.
Действително законодателят не беше предвидил ред за присъждане на
разноски в производствата по ЗАНН /до приключването на производството по обжалването
на наказателното постановление – такава процесуална възможност е предвидена с
измененията на ЗАНН, обнародвани в ДВ бр.94/29.11.2019 год./, което обаче не е
основание за изключване приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията
за разноски в административнонаказателния процес
налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с
отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на
неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която
държавата дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ.
Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94
от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на
процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по
отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен
контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че
както във въззивното производство, ищецът е бил представляван от адвокат, което
предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер.
Кумулативно са налице елементите
от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът
приема, че предявеният от „Енисей 2“ЕООД иск срещу Агенция Митница е доказан по
основание.
Съдът намира обаче, че исковата претенция не е доказана по размер.
Видно от приложеният
договор за правна защита и съдействие №95/04.10.2018 год., е договорено възнаграждение в размер на 6 000.00 лв., от
които 3 200.00 лв. платими по банков път и останалите в брой на разсрочено
плащане, от които 1 000.00 лв. платени на 26.11.2018 год. и 1 800.00
лв. платени на 03.01.2019 год. Безспорно е, че приложеният договор за правна
защита и съдействие има характера на разписка, поради което удостоверява по
надлежния ред извършеното плащане в брой /в този смисъл е и Тълкувателно
решение №6/06.11.2018 год. по тълк. дело №6/2012 год.,
ОСГТК на ВКС/. Съгласно
чл.180 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК частните
документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство,
че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Оспорването
на истинността на документ се извършва по реда на чл.193 ГПК и при доказана
неистинност има за последица изключването му от доказателствата по делото
съгласно чл.194, ал.2 от ГПК. Оспорването на документа може да се предприеме
само по почин на заинтересованата страна, както е сторено в настоящето
производство. Доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти,
когато е обективирано в писмена форма се следва от закона – чл.180 ГПК. Частен
документ, подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че
съдържащото се изявление е направено именно от това лице. Т. е. всеки неоспорен /или при недоказано оспорване/ частен писмен
документ от гл. т. на подписа документ, е автентичен. В съдебното производство
бе оспорено съдържанието на представеният договор за правна защита и съдействие,
като се оспорваше заплатеното възнаграждение в брой. В подкрепа на това бе
представена и декларация, че подписът под договор за правна защита и
съдействие е положен от П.Д.У. в
качеството му на управител и едноличен собственик на „Енисей 2“ЕООД, като
удостоверява и датите на заплащане на сумите. Съдът намира, че заплащането на
адвокатското възнаграждение в брой е доказано по безспорен начин. Действително,
договора за правна защита и съдействие не е представен в развилото се
производство пред Районен съд Казанлък, а е представен едва в касационната
инстанция. Договорът е с дата 04.10.2018 год. и в него са дописани извършените
плащания в брой от дати 16.11.2018 год. и 03.01.2019 год., т.е. след датата на
неговото подписване, като второто плащане е извършено и след приключване на
производството пред първата инстанция. При така установеното, при представянето
на договора преди да е приключило производството по направеното оспорване на
наказателното постановление и доколкото договора има характера на
разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в
този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2018 год. по тълк.
дело №6/2012 год, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът
приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер
на 1 800.00 лв. платени в брой, изразяващи се в направени от него разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство
по обжалване на наказателно постановление №465/20.09.2018 год. на Началника на Митница
Пловдив, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.
Не е доказано обаче, че сумата от
3 200.00 лв., платена по банков път е вреда за дружеството. За извършеното
плащане е представено платежно нареждане, приложено в производството пред
касационната инстанция, от което е видно заплащането на сумата от 3 200.00
лв. от страна на П.Д.У. на дата 04.10.2018 год.. Сумата не е доказано да е
излязла от патримониума на търговското дружество,
поради което и не е налице вреда. Сумата е платено от физическото лице П.Д.У.,***ЕООД.
Това мотивира съдът да приеме, че не е доказан факта на реално претърпяна вреда
от страна на ищеца – търговско дружество.
Видно от приложеният договор за правна защита и съдействие №3/12.02.2019
год., е договорено възнаграждение в размер на 3 200.00 лв. платими по
банков път. Аналогично като горното плащане по банков път, не е доказано, че сумата от
3 200.00 лв. е вреда за дружеството. За извършеното плащане е представено
платежно нареждане, приложено в производството пред касационната инстанция, от
което е видно заплащането на сумата от 3 200.00 лв. от страна на П.Д.У. на
29.03.2019 год.. Безспорно е че, сумата е платена преди приключването на
съдебното производство, но не е доказано да е излязла от патримониума
на търговското дружество, поради което и не е налице вреда. Сумата е платена от
физическото лице П.Д.У.,***ЕООД. Това мотивира съдът да приеме, че не е доказан
факта на реално претърпяна вреда от страна на ищеца – търговско дружество,
поради което и такава не подлежи на репарация в настоящето производство.
Що се отнася до направеното алтернативно възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника, съдът намира
същото за частично основателно.
В
Тълкувателно решение №1 от 15 март 2017 год. по Тълкувателно дело №2/2016 год.
на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението
по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при
несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и
възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата
по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите
на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на
ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този
член от закона - „справедлив и обоснован“. Производството по обжалване на
наказателно постановление не се отличава с правна и фактическа сложност, като
също така тези производства обикновено приключват с едно съдебно заседание.
Делата за
обезщетения по чл.1, ал.1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по
правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните
могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си,
да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се
защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за
неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона
за адвокатурата- да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане,
без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните
в производството.
Съгласно
чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата), приложим съгласно разпоредбата на
чл.18, ал.2 от същата наредба, адвокатското възнаграждение за една инстанция се
определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата
приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а
не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи
на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е
справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено,
че е минимален. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв размерът
на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване
следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските
възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия –
обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания
интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения
са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на
адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този
смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване
на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – решение №9273 от 27.07.2016 год. по адм. дело №3002 от 2015
год., потвърдено с решение №5485 от 02.05.2017 год. на петчленен състав на
Върховния административен съд по адм. дело №1403/2017 год. Подобни мотиви в
този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017
год. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т.47 от решението СЕС посочва,
относно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че
правната уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да
гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на
адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия
интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие,
отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България)
формулира в решението си от 27 юли 2016 год. и които се отнасят по-специално до
достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и
необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството
на предоставяните услуги.“ Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне
на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да
отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на
адвокатска услуга, противоречи на чл.36, ал.2 от ЗА, тъй като определените
съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и
обосновани. Реално погледнато, дали санкцията е 20.00 лв. или 84 992.60 лв.,
както е в настоящия случай, обема на предоставената защита е един и същ –
изготвяне на жалба и процесуална защита. Не са представени нови доказателства,
не са назначавани експертизи, нито е отправяно преюдициално
запитване или са извършени големи по обем процесуални действия. При
противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл.
15, ал.3 ЗНА.
На първо
място по договора за правна защита и съдействие от 04.10.2018 год.,
приложен по КАНД №101/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора е
с предмет изготвяне на жалба против наказателно постановление №465/18
20.09.2018 год. на Началник на Митница Пловдив и процесуално представителство
пред Районен съд Казанлък. Видно от приложеното дело, налице е изготвяне и
подаване на жалбата, както и реално осъществено процесуално представителство –
проведено е открито съдебно заседание на 26.11.2018 год., на което заседание са
присъствали адв. В. и адв. Г., т.е. налице е реално предоставяне на
договорената и заплатена услуга. Съдебното заседание е приключило в рамките на 45
минути. Размерът на минималните възнаграждения е определен в чл.18 от Наредба №1
от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е за
една инстанция и е в размер на 3 079.78 лв., което мотивира съдът да приеме, че
е налице прекомерност на възнаграждението и същото следва да бъде присъдено с
оглед на обема на предоставената защита. Имайки в предвид продължителността на
съдебното заседание и участието на двама адвоката, то съдът определя същото в
размер на 500.00 лв.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски по
делото от страна на ищеца, което с изхода на делото е частично основателно. По
настоящето дело е представен договор за правна защита и съдействие /лист 67 от
делото/ от 17.05.2019 год., съгласно който
П.Д.У. е заплатил на адвокатско дружество В. и Г. сумата от 400.00 лв.
за оказване на правна защита и съдействие – образуване на адм. дело пред АС
Стара Загора срещу Агенция Митници София по ЗОДОВ, процесуално
представителство, като е договорено възнаграждението да бъде заплатено по
банков път. Приложеното платежно нареждане удостоверява заплащането на сумата
от 400.00 лв. от П.Д.У. на 20.05.2019 год., но не е от ищеца – „Енисей 2“ЕООД.
При така установеното, съдът намира, че единствените разноски, които е направил
ищеца е заплатената държавна такса в размер на 25.00 лв.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ гр. София, ул.”Георги С. Рковски”№47, представлявана
от Директора Г.К. на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „Енисей
2“ЕООД, с ЕИК **********, представлявано от Управителя П.Д.У. сумата от 500.00
/петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на отменено наказателно постановление №465/20.09.2018 год., издаден
от Началника на Митница Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Енисей 2“ЕООД, ЕИК **********, представлявано от Управителя П.Д.У.
против Агенция Митница гр. София в останалата част до 9 200.00 лв., като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ гр. София, ул.”Георги С. Рковски”№47,
представлявана от Директора Г.К. на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати
на Енисей 2“ЕООД, ЕИК **********, представлявано от Управителя П.Д.У. сумата от
25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: