Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 20.11.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи
октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1804 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.365 и
сл. ГПК.
Образувано е по предявен от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу „Ф.-К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на
управление:***, иск с правна квалификация чл.517, ал.4 ГПК, за прекратяване на
дружеството, поради невъзможност на ищеца да получи изпълнение на парично
задължение от едноличния собственик на капитала Ф.Г.Ф..
В исковата молба са изложени
твърдения, че със заповед за изпълнение въз основа на документ, издадена по
частно гр. дело № 29357/2015 г. на СРС, 126 състав, „Ф.И.“ ООД и Ф.Г.Ф., едноличен
собственик на капитала на „Ф.-К.“ ЕООД, били осъдени да заплатят солидарно на
ищеца парични суми, произтичащи от договор за банков кредит № 483/29.04.2008
г., изменен и допълнен с последващи анекси. Въз основа на издадения
изпълнителен лист, ищецът образувал изпълнително дело № 20158500402279 по описа
на ЧСИ А.Б.. В рамките на производството изпълнението било насочено върху
дружествените дялове на Ф.Г.Ф.в ответното дружество, като ищецът - взискател
бил овластен от съдебния изпълнител
да предяви иск за прекратяване на търговско
дружество „Ф.-К.“ ЕООД, на което
длъжникът е едноличен собственик на капитала, за да се удовлетвори от
ликвидационния му дял.
Ответникът „Ф.-К.“ ЕООД не депозира отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Не
е спорно и от вписванията в търговския регистър по партидата на „Ф.-К.“ ЕООД,
се установява, че Ф.Г.Ф.е едноличен собственик на регистрирания му капитал в
размер на 5000 лева.
От
изисканите по реда на чл.186 ГПК преписи на документите, съдържащи се в изпълнително дело № 20158500402279 по
описа на ЧСИ А.Б., се установява, че същото е образувано на 14.09.2015 г., въз
основа на молба на „Б.П.Б.“ АД, към която е представен издаден по частно гр. д.
№29357/2015 г. на СРС изпълнителен лист за заплащане на суми, дължими от Ф.Г.Ф.по
договор за банков кредит. Видно от запорно съобщение, изх. №143956/16.09.2015
г., е наложен запор върху дружествения дял на длъжника от капитала на „Ф.-К.“
ЕООД, вписан в търговския регистър по партидата на дружеството. С постановление от 02.03.2017 г. взискателят „Б.П.Б.“
АД е овластен от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на „Ф.-К.“
ЕООД, капиталът на което се притежава от длъжника
по изпълнението. Към момента на овластяването – 02.03.2017 г. задължението,
принудително събирано в производството по изпълнително дело № 20158500402279
по описа на ЧСИ А.Б. не се установява да е погасено.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на иска с правна
квалификация чл.517, ал.4 ГПК.
Основателността
на предявения конститутивен иск се обуславя от кумулативното наличие на
елементите: притежавано от ищеца качество взискател по изпълнително дело, по
което изпълнението е насочено върху притежаван от длъжника Ф.Г.Ф.дружествен дял
в „Ф.-К.“ ЕООД, съответно наложен върху дружествения дял запор и овластяване на взискателя от съдебния
изпълнител да поиска прекратяване на дружеството.
Константната
практика на ВКС, изразена в решение № 104 от 10.07.2014 г. по т. д. № 2144/2013
г., Т. К., ІІ Т. О., решение № 60 от 10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012 г. на І
Т. О. и решение № 146 от 07.11.2013 г. по т. д. № 1041/2012 г. на І Т. О. на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които макар вече да не съставляват задължителната
съдебна практика (чл.290, ал.3 ГПК), доколкото разясняват принципни положения
по отношение тълкуването и прилагането на правните норми, касаещи иска по
чл.517, ал.4 ГПК и с цел постигане предвидимост на правосъдието, се налага да
бъдат съобразявани. В тези решения е разяснено, че абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване
на търговското дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК, е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има
качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице,
осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в
изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, както и наличието
на изрично овластяване на взискателя за предявяване на този иск. От посочената уеднаквена
съдебна практика следва категоричния извод, че прекратяването на изпълнителното
производство винаги има за последица отпадане качеството на ищеца като
взискател, както и на овластяването му за предявяване на иска чл. 517, ал. 4 ГПК, което води съответно до недопустимост на предявения конститутивен иск.
Ето
защо, съдът е длъжен да установи наличието на висящо изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20158500402279
по описа на ЧСИ А.Б., като съобрази разрешението, дадено в т.10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, което предвижда, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От представените от ищеца и постъпили преписи от документите,
съдържащи се в изпълнителното дело, се установява, че „Б.П.Б.“ АД, в качеството
си на взискател по изпълнително дело №
20158500402279 по описа на ЧСИ А.Б., е
проявявал активност, а не бездействие, като е сезирал съдебния изпълнител с
искания за извършване на конкретни изпълнителни действия спрямо имуществото на Ф.Г.Ф., като от образуване на изпълнителното
производство не е изтекъл период, по-продължителен от 2 години, съответно не е
осъществен предвидения в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК факт – непоискване
от взискателя извършването на изпълнителни действия. Това означава, че
висящността на изпълнителното производство не е прекратена и предявеният
конститутивен иск е процесуално допустим.
Искът
е и основателен. Негов предмет не е подлежащото на принудително изпълнение
вземане на кредитора-ищец, а упражняването на потестативно право за
прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по
ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. ТЗ. В случая, от обсъдените доказателства се установява, че всички елементи,
обуславящи основателността на иска, са налице. Ищецът е носител на
неудовлетворено вземане от лице, притежаващо качество едноличен собственик на
капитала на дружество с ограничена отговорност, като принудителното изпълнение
е насочено върху всички дялове в дружеството, поради което не е необходимо
отправяне на изявление от взискателя за прекратяване участието на длъжника в
дружеството, съответно върху дяловете от капитала е наложен запор чрез
изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписвания – търговски регистър и
запорът е вписан по предвидения в чл. 517, ал.
1, изр. 2 ГПК ред.
Ответното
дружество „Ф.-К.“ ЕООД, което носи доказателствената тежест, не е ангажирало
доказателства вземането на взискателя да е удовлетворено чрез плащане или друг
погасителен способ, в която хипотеза, чл.517, ал.4, изр.3 ГПК предвижда
отхвърляне на конститутивния иск, ето защо искът е основателен и следва да бъде
уважен.
С
оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда за ищеца, в приложение на чл.78, ал.1 ГПК, който претендира да е
извършил такива в размер на 380 лева, от които 300 лева заплатено адвокатско
възнаграждение и 80 лева - внесена държавна такса. Доказателства обаче да е договорено
и реално заплатено претендираното адвокатско възнаграждение не са представени,
затова в приложение на т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
релевантни разноски в производството са само тези за внесена държавна такса,
които следва да се възложат в тежест на ответника „Ф.-К.“ ЕООД.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА,
по предявения от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
иск с правна квалификация чл.517, ал.4 ГПК, търговско дружество „Ф.-К.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище ***
и адрес на управление:***, представлявано
от управителя Ф.Г.Ф..
ОСЪЖДА
„Ф.-К.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище *** и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Ф.Г.Ф., да заплати на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 80
(осемдесет) лева - разноски за производството.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Заверен
препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на АВ - ТР за
обявяването му и откриване на производство по ликвидация.
СЪДИЯ: