Р Е Ш Е Н И Е
№ 1719, 27.05.2020 гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 26.05.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 14242 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Ищцата Ц.И.Г. с ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника й адвокат Ж.М., твърди, че .............. се снабдило срещу нея с изпълнителен лист по ч. гр. д. № 13855 по описа на Районен съд – Пловдив, І бр. с. за 2010 г. за следните
вземания : за сумата от
7980 лева - главница, ведно със законна лихва от 15.09.2010 г. до окончателното
й изплащане; за сумата от 550.02 лева - договорна лихва за периода 25.02.2010
г. – 14.09.2010 г., за сумата от 19.18 лева - наказателна лихва за периода
25.02.2010 г. – 14.09.2010 г. и за сумата от 646.76 лева - разноски по
производството, за принудителното събиране на които по молба на банката от
12.11.2010 г. е образувано изп. д. № .... по описа на ЧСИ рег. № ..............,
за 2010 г., последното предприето изпълнително действие по което е с дата
28.12.2010 г., когато до служба по вписванията е изпратено искане за налагане
на възбрана върху недвижим имот, с оглед на което по силата на закона на
28.12.2012 г. изпълнителното производство е прекратено по право, а впоследствие
се е погасило и правото на принудително изпълнение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в
качеството му на частен правоприемник на ...., за процесните вземания. Въз
основа на така очертаната фактическа обстановка ищцата моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че не дължи на дружеството тези
вземания. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда Матрикс
тауър, ет. 6, предтавляван от .... Р.И.М.-Т., а също и от пълномощника му .....
П.К., оспорва предявените искове, като
твърди, че : в изпълнителното производство още от образуването му са искани и
извършвани изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а давността за процесните вземания е 5 годишна, с
Продължение на решение по гр. д. № 14242/19 г. на РСПд –
стр. 2/6
оглед на което моли съда да отхвърли
претенциите като неоснователни. Претендира присъждане на възнаграждение за
защита от юрисконсулт.
Съдът като обсъди
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Страните не спорят, а и се установява от
представените
с исковата молба и приети като
доказателства заверени преписи на : изпълнителен лист издаден на 29.10.2010 г. по ч. гр. д. № 13855 по
описа на Районен съд – Пловдив, І бр. с. за 2010 г. /лист 6 от делото/, молба
вх. № ..../12.11.2010 г. /лист 5 от делото/, искане за вписване на възбрана
изх. № ...../28.12.2010 г. /лист 7 от делото/, съобщение изх. № ...../28.12.2010
г. /лист 8 от делото/, покана за доброволно изпълнение изх. № ...../28.12.2010
г. /лист 9 от делото/, два протокола от 01.07.2013 г. и от 29.06.2015 г. по
изп. д. № ..../10 г. по описа на ЧСИ рег. № .............., молба вх. № ...../19.06.2016
г. /лист 12 от делото/, молба вх. № ...../26.06.2017 г. /лист 13 от делото/,
молба вх. № ..../16.02.2018 г. /лист 14 от делото/ и призовка за принудително
изпълнение изх. ....../20.06.2019 г. /лист 15 от делото/ : въз основа на постановено незабавно изпълнение на
издадена на
29.10.2010 г. по ч. гр. д. № 13855 по описа на Районен съд – Пловдив, І бр. с. за 2010 г. заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на 29.10.2010 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ..............
срещу Ц.И.Г. за следните вземания : за сумата от 7980 лева - главница, дължима по
договор за банков кредит, сключен на 25.01.2010 г. ведно със законна лихва от
15.09.2010 г. до окончателното й изплащане; за сумата от 550.02 лева -
договорна лихва за периода 25.02.2010 г. – 14.09.2010 г., за сумата от 19.18
лева - наказателна лихва за периода 25.02.2010 г. – 14.09.2010 г. и за сумата
от 646.76 лева - разноски по производството, като за принудителното им събиране
по молба на банката от 12.11.2010 г., с която е поискано образуване на
изпълнително производство срещу Г., както и извършване на пълно имуществено
проучване на същата, съответно налагане на възбрани и запори и насрочване на
опис на вещи, е образувано изп. д. № .... по описа на ЧСИ рег. № ..............,
за 2010 г., по което след
12.11.2010 г.
до датата на завеждане на исковата молба в съда е извършено следното :
на 28.12.2010 г. : наложена
е възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника; изпратена е покана
за доброволно изпълнение до длъжника, в която се съдържа уведомление за
наложената възбрана и за насрочен опис на имота и на находящите се в него
движими вещи на 16.5.2011 г., за който няма данни да се е състоял; изпратено е
и съобщение до взискателя за насрочения опис на възбранения имот;
на 01.07.2013 г. е изготвен протокол от съдебния изпълнител, в който е
удостоверено, че при проведен разговор с ..... Б.З. - пълномощник на
взискателя, последният е направил устна молба да бъде направена справка в
Продължение на решение по гр. д. № 14242/19 г. на РСПд –
стр. 3/6
НАП -
ТД - ......с оглед установяване на
трудов договор на длъжника и налагане на запор на трудовото му възнаграждение,
както и да бъде насрочен и извършен опис на движими вещи – собственост на
длъжника, находящи се в гр. ...., ул. ..... № .., вх. ..., ет. ...;
на 29.06.2015 г. е изготвен протокол от съдебния изпълнител, в който е
удостоверено, че при проведен разговор с ..... Б.З. - пълномощник на
взискателя, последният е направил устна молба да бъде насрочен и извършен опис
на възбранения по делото недвижим имот – собственост на длъжника, находящ се в гр.
...., ул. ..... № .., вх. ..., ет. ...;
на 10.06.2016 г. е депозирана молба от ..... С.П.– пълномощник на
взискателя, с която е поискано : да бъде извършена справка за декларирани имоти
на името на длъжника и при наличие на такива – да бъде наложена въбрана върху
същите; да бъде извършена справка за притежавани от длъжника земи и/или гори и
при наличие на такива – да бъде наложена възбрана върху същите; да бъде
извършена справка за притежавани от длъжника МПС и при наличие на такива – да
бъде наложен запор върху същите, както и да бъдат определени ден и час за
извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника;
на 26.06.2017 г. е депозирана молба от ..... С.П.– пълномощник на
взискателя, с която е поискано : да бъде извършен опис на движими вещи по
постоянен/настоящ адрес на длфника; да се направи актуална справза за наличието
на вземания на длъжника и да бъде наложен запор на установените вземания; да се
извърши справка за наличието на банкови сметки на длъжника и при наличие на
такива да бъдат наложени запори на същите; да са извърши справка за наличие на
МПС и недвижими имоти на името на длъжника и при наличие на имущество да бъдат
наложени възбрана/запор в полза на взискателя;
на 16.02.2018 г. е депозирана молба от ..... П.В. – пълномощник на
взескателя, в която се съдържа уведомление за прехвърляне на вземанията по
изпълнителното дело на „ЕОС МАТРИК“ ЕООД посредством Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 31.01.2018 г.;
на 20.06.2019 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до
длъжника, връчена на 08.08.2019 г., в която се съдържа уведомление за насрочен
на 23.08.2019 г. опис на възбранения на 28.12.2010 г. недвижим имот.
Главното от
процесните вземания за връщане на заемната сума се погасява с общия
5-годишен давностен срок, а акцесорните такива за договорна и наказателна лихва
се погасяват с изтичането на тригодишна давност съобразно разпоредбите съответно на чл. 111,
б. „в“ и б. „б“ ЗЗД. Същевременно
вземането за разноските по ч. гр. д. № 13855 по
описа на Районен съд – Пловдив за 2010 г. се
погасява с общия 5-годишен давностен срок съгласно чл. 110 ГПК.
Продължение на решение по гр. д. № 14242/19 г. на РСПд –
стр. 4/6
Съобразно чл. 116, б. „а” и „в” ЗЗД давността се прекъсва с :
признаване на вземането от длъжника; предприемане на действия за принудително
изпълнение, а от прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва
да тече нова давност.
Според приетите задължителни по силата
на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешения в Тълкувателно решение №
2/13 постановено на 26.06.2015 г. по т. д. № 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г.
: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ :
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. ... При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. ... В изпълнителния
процес давността не спира. ... Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ... т. нар. „перемция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. ... Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането
на последното по време валидно изпълнително действие.” /т. 10/ ...Новият ГПК
урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността...”/т.
14/
Въз основа на установената по-горе фактическа
обстановка и цитираните правни норми и задължителна съдебна практика могат да
се направят следните изводи :
Давността за вземанията, произтичащи от договора за
кредит – главница, договорна лихва и наказателна лихва, е започнала да тече от момента, в който те са станали изискуеми,
който в съответствие с разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК, разпореждаща, че
изпълнителен лист се издава, след каоте съдът провери дали
Продължение на решение по гр. д. № 14242/19 г. на РСПд –
стр. 5/6
документът по чл. 417 ГПК
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, следва да се
приеме, че предхожда датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в Районен съд – Пловдив, по което е образувано ч. гр. д. № 13855/10
г. – 15.09.2010 г., а давността за
вземането за разноски е започнала да тече от деня, в който е постановено
незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение издадена по ч. гр. д. № 13855 по описа на Районен съд – Пловдив, І бр. с. за 2010 г. – 29.10.2010 г. В деня на подаване на молбата за образуване на
изпълнително дело – 12.11.2010 г., давността е прекъсната, тъй като с нея
взискателят е поискал предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника. Давностните срокове са
прекъснати и на 29.12.2010 г., когато е наложена възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника. След тази дата
до 29.12.2012 г. по делото липсват данни по изпълнителното делото да са предприети действия, прекъсващи давността. А щом за периода 29.12.2010 г. – 29.12.2012 г. взискателят /праводател на ответника/ не е поискал извършването на изпълнителни действия, в
съответствие с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съдът приема, че на 29.12.2012 г. изпълнителното производство е прекратено по право,
с оглед на което осъществените по изпълнителното дело действия след тази дата
са процесуално недопустими и не следва да бъдат вземани предвид. Една година
след датата на прекратяване на изпълнителното производство по право, на 29.12.2013 г., е изтекъл 3-годишният давностен срок за акцесорните вземания, а впоследствие
на 29.12.2015 г. е изтекъл и 5-годишният давностен срок за
вземането на дружеството за главницата по договора за кредит и за разноските по ч. гр. д. № 13855/10 г., поради което
се е погасило и правото му на принудително изпълнение за същите.
Предвид гореизложеното предявените
отрицателни установителни искове като доказани по основание и размер следва да
бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 474.20 лв. разноски по производството, в това число 469.20 лв. държавна такса по производството и 5 лв. за
издаване на обезпечителна заповед.
По изложените мотиви съдът : Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.И.Г. с ЕГН **********,***, не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда Матрикс тауър, ет. 6, представлявано от .... Р.И.М.-Т., в качеството му на частен правоприемник на ............... следните вземания по издадените в полза на последното по ч. гр. д. № 13855 по описа на Районен съд – Пловдив, І бр. с. за 2010 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист : за сумата от 7980 лева –
Продължение на решение по гр. д. № 14242/19 г. на РСПд –
стр. 6/6
главница, дължима по Договор за банков кредит, сключен на 25.01.2010 г. ведно със законна лихва от 15.09.2010 г. до окончателното й изплащане; за сумата от 550.02 лева - договорна лихва за периода 25.02.2010 г. – 14.09.2010 г., за сумата от 19.18 лева - наказателна лихва за периода 25.02.2010 г. – 14.09.2010 г. и за сумата от 646.76 лева - разноски по производството, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № .... по описа на ЧСИ рег. № .............., за 2010 г.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда Матрикс тауър, ет. 6, предтавлявано от .... Р.И.М.-Т., да заплати на Ц.И.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 474.20 лева разноски по производството. Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ : /п./ Таня Букова Вярно с оригинала! ММ