№ 11
гр. София , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Величка Цанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600039 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.48, АЛ. 1 от Закон за екстрадицията и
Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) вр. чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА.
С Решение от 29.12.2020г. по НЧД № 471/20г., Врачански окръжен съд
на основание чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, е отказал да изпълни Европейска
Заповед за арест от 28.08.2019г. на компетентните власти на Република
Румъния за предаване на българския гражданин Б. Н. П. за изтърпяване на
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с остатък 5 години, 9 месеца и 29 дни,
по наказателна присъда на Трибунал Констанца № 53/05.02.2019г.,
потвърдена с Решение №689/03.07.2019г. на Апелативен съд Констанца.
С решението е прието така цитираната присъда да бъде приведена в
изпълнение в Република България от компетентната прокуратура, като е взета
мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА до приключване на
процедурата за това.
Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от адв. Г.,
защитник на Б. П.. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е
допуснал изпълнение на издадената по отношение на П. ЕЗА, тъй като същата
1
не отговаря на изискванията, въведени в закона. Излага се още, че са налице
основанията за отказ, тъй като осъденият в Република Румъния български
гражданин не е присъствал на съдебните заседания и не е бил надлежно
уведомяван за правата си и възможните действия, които да предприеме по
воденото наказателно производство.Поради това се твърди, че са налице
основанията по чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Алтернативно се моли за
потвърждаване на решението, с което е постановено присъдата да се търпи в
Република България.
В съдебно заседание защитникът на жалбоподателя П., адв. Г., поддържа
подадената жалба на изложените в същата основания, като счита, че не са
налице основания за изпълнение на подадената ЕЗА. Моли за отмяна на
решението на първоинстанционния съд и постановяване на отказ на
основание чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА с всички произтичащи от това последици.
Алтернативно пледира, в случай че съдът приеме, че издадената ЕЗА е
валидна, съдържа всички необходими реквизити и отразява допустимо и
законосъобразно проведено наказателно производство срещу П., да потвърди
решението, като постанови присъдата да бъде търпяна в Република България.
Исканото за предаване лице Б. Н. П. поддържа изложеното от своя
защитник и моли да не бъде изпълнявана постановената ЕЗА.
В дадената последна дума П. поддържа казаното.
Представителят на Софийска Апелативна Прокуратура счита, че
жалбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното решение на ВрОС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Излага доводи, че са налице всички визирани в
закона предпоставки за изпълнение на издадената ЕЗА. Моли за
потвърждаване на атакуваното Решение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди направеното искане и
съображенията, развити устно в открито съдебно заседание и след като
извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване,
2
намира следното:
Жалбата е допустима, доколкото е подадена от процесуално
легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по
чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА.
Разгледано по същество същата е неоснователна.
Налице са всички изисквания на българския закон (ЗЕЕЗА) и
на Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г. за предаване на
исканото лице:
Заповедта е издадена от компетентен орган на съдебната власт на
Република Румъния. В Европейската заповед за арест е описано деянието, за
което е постановена присъдата от страна на румънските съдебни органи както
и наложеното наказание и това, което подлежи на доизтърпяване. Изрично са
посочени текстовете от румънския наказателен закон, отговарящи на
извършените деяния.
Деянията, за които са постановени съдебните актове спрямо българския
гражданин, покриват състава на престъплението по чл. 280 от НК и е налице
изискуемата се от закона двойна наказуемост Престъплението е включено и
в каталога по чл.36, ал.З от ЗЕЕЗА под т.3, поради което българският съд не
следва да извършва проверка на двойна наказуемост. Това деяние все пак
съставлява и престъпление по българското право, а именно такова по чл. 280
от НК.
Доколкото искането е за предаване за изтърпяване на наказание, не
следва да бъдат разгледани гаранции по смисъла на чл. 41 от ЗЕЕЗА,
доколкото естеството на същите предполага относимостта им при предаване
за провеждане на наказателно преследване.
Не са налице и пречки по чл.39 ЗЕЕЗА. Не е налице и никое от
обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗЕЕЗА, при които
3
българският съд да може да откаже предаването на лицето на румънската
страна. П. не е имал качеството на обвиняем или подсъдим на територията на
РБ, не е изтекъл давностният срок за преследване на вменените му деяния.
Престъпленията не са извършени изцяло или частично на територията на РБ.
Европейската заповед за арест отговаря на формалните изисквания на
българския закон и на посоченото Рамково решение, като в нея са посочени
всички обстоятелства мотивирали издаването на Европейска заповед за арест.
Попълнени са обстоятелствено всички параграфи предвидени в
приложението към Рамковото решение и във формуляра на Европейска
заповед за арест. С оглед твърденията, релевирани в жалбата, следва да се
посочи, че както в самата ЕЗА, така и в изисканите от страна на
първоинстанционния съд документи, се съдържа изрично твърдение, че
българският гражданин е бил надлежно уведомен, присъствал е и бил
представляван в рамките на проведеното наказателно производство. Поради
това, с оглед формалния характер на производството, този съд е обвързан с
изложените в ЕЗА фактически твърдения, като не разполага с правомощието
да осъществява самостоятелна проверка и да контролира дали наказателното
производство е законосъобразно проведено от страна на компетентните
румънски съдебни органи. Извършването на такава проверка по естеството си
би обезсмислило цялостното производство по осъществяване на съдебното
сътрудничество чрез издаване на стандартизирана ЕЗА, което сътрудничество
се основава върху взаимното доверие за начина, по който функционират
съдебните системи на страните членки на ЕС. Поради това и този въззивен
състав споделя правните и фактически изводи на първоинстанционния съд, че
не са налице пречки по чл.39 и чл. 40, ал. 1 ЗЕЕЗА и издадената ЕЗА е
издадена от компетентен орган и съдържа всички предвидени от закона и
рамковото решение реквизити. Респективно, същата подлежи на изпълнение
от страна на българските власти.
Налице е обаче визираното от защитата основание за отказ по смисъла
на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА. Исканото за предаване лице е български
гражданин и семейството му живее в РБ. Европейската заповед за арест е
издадена за привеждане в изпълнение на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
4
СВОБОДА, а не за провеждане на наказателно преследване. Изрично
поисканото за предаване лице изяви желание да бъде приведено в изпълнение
наказанието ЛОС, което желание се споделя от съда, който приема, че целите,
за които е издадена ЕЗА, а именно – лицето, на което е наложено наказание
ЛОС да изтърпи същото в максимално бързи срокове могат най-добре да
бъдат постигнати именно с приложението на тази процедура. Поради това
исканото лице Б. Н. П. не следва да бъде предадено на румънските власти и
следва да бъде постановен отказ за изпълнението на издадената ЕЗА, като
наложеното с присъдата на румънския съд наказание ЛОС за срок от ШЕСТ
ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА, с остатък от ПЕТ ГОДИНИ, ДЕВЕТ МЕСЕЦА
и ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ ДНИ бъде прието за привеждане в изпълнение от
прокурора.
Също така, за да бъде обезпечена тази процедура, правилно, на
основание чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА, е взета мярка за неотклонение
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА спрямо П. до приключването й и провеждането
на производство по чл. 457 от НПК. Независимо че става въпрос за български
гражданин с констатирана трайна връзка със страната, установени по делото
адрес и самоличност, производството по разглеждане на издадената ЕЗА,
както и това по чл. 457 от НПК, протичат в бързи срокове и е налице
опасност, при действие на друга мярка за неотклонение, българската държава
на не може да изпълни задълженията си по ЗЕЕЗА и Рамковото решение.
Следователно, атакуваното Решение следва да бъде потвърдено и в тази му
част.
Предвид изложеното дотук и с оглед пълното съвпадение на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и тези на
настоящата въззивна инстанция, атакуваното Решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
Така мотивиран Софийски Апелативен Съд, НО, ІV състав
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение от 29.12.2020г.,
постановено по НЧД № 471/20г., по описа на Врачански окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6