ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 718
гр. Варна, 16.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20233100900146 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЦИ:
1/Г. И. Й., ЕГН ********** и
2/ М. К. О., ЕГН **********,
и двамата с адрес: *****,
срещу
ОТВЕТНИК: „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Витоша, бул. „Околовръстен път“ 260, представлявана заедно от
Димитър Шумаров – изпълнителен директор и Милена Ванева – прокурист, действащи чрез
адв. К. К. от АК – Варна с адрес на кантората: *******.
Производството по делото е образувано след като с влязло в сила решение No 372 /
12.12.2022г., постановено по в.гр.д. 318 / 2022г. на Апелатиевн съд – Варна е обезсилено
Решение № 109/24.03.2022 год., постановено по т.д.№ 1367/2020 год. по описа на ВОС и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС и произнасяне по предявения
отрицателен установителен иск съобразно петитума, уточнен във въззивната инстанция
/молба вх.№ 4813/03.08.2022 год. и № 4814/03.08.2022 год./ и основанията, наведени с
уточнителна молба вх.№ 8484/05.05.2021 год. на ищците пред ВОС. В мотивите си
Апелативен съд – Варна е приел, че предявената отрицателна установителна претенция има
за предмет несъществуването на ипотечното право на две преюдициално въведени
основания – неподновяване на ипотеката в срока по чл. 172, ал.1 ЗЗД и погасяване на
обезпеченото вземане по давност, като е върнал производството за надлежно произнасяне.
Спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/.
1
Страните не са направили възражение.
С Определение No 543 / 13.05.2021г., постановено по т.д. 1367 / 2020г. на ВОС, ищците
са освободени от заплащане на държавна такса и разноски в производството.
След като извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на
предявените искове, тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните, на
основание чл. 374, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да се произнесе по
предварителните въпроси и по допускането на доказателствата, като уважи допустимите и
относими доказателствени искания.
По предварителните въпроси:
Съдът констатира, че в хода на процеса на 01.11.2021г. е влязло в сила Решение No 182
/ 28.02.2019г., постановено по т.д. 1499 / 2017г. по описа на ВОС, което е имало за предмет
осъдителни искове на „Юробанк България“ АД срещу Г. И. Й. и М. К. О. за сумите,
дължими от тях по Договор за жилищен кредит No 2512 / R/ 2008г. от 02.09.2008г.,
обезпечен с процесното ипотечно право. Предвид, че в производството по претенция за
изпълнение по договора, страните следва да изчерпят всички свои възражения, вкл. за
погасяването на задълженията по давност, като възражението е било разгледано, съдът
намира, че следва да укаже на ищците в едноседмичен срок от днес след като съобразят
влязло в сила Решение No 182 / 28.02.2019г., постановено по т.д. 1499 / 2017г. по описа на
ВОС, да заявят дали поддържат претенцията си на евентуалното заявено от тях основание за
погасяване по давност на задълженията по договора за кредит и в случай, че го поддържат
да обосноват правен интерес и да изложат изрично факти от кой момент считат, че е
започнала да тече давността – с какво го обвързват, както и кога е изтекла, вкл. изрично да
заявят дали се позовават на абсолютната давност по чл. 112 от ЗЗД.
Отделно следва изрично да се укаже на страните в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение да формулират надлежно всички доказателствени искания, които са
отправили при предходното разглеждане на производството и които поддържат пред
настоящия състав. Не следва да преповтарят исканията за приемане по отношение на вече
приложените и представени към разменените книжа по делото писмени доказателства.
В рамките на предоставения срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, поради което и на основание чл. 374, ал. 2 ГПК, производството
по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение
с писмена молба с препис за насрещната страна, след като съобразят влязлото в сила
Решение No 182 / 28.02.2019г., постановено по т.д. 1499 / 2017г. по описа на ВОС, да заявят
2
дали поддържат претенцията си на евентуалното заявено от тях основание за погасяване по
давност на задълженията по договора за кредит и в случай, че го поддържат да обосноват
правен интерес и да изложат изрично факти от кой момент считат, че е започнала да тече
давността – с какво го обвързват, както и кога е изтекла, вкл. изрично да заявят дали се
позовават на абсолютната давност по чл. 112 от ЗЗД. В същия срок да формулират
надлежно всички доказателствени искания /без да преповтарят исканията за приемане на
вече приложените към исковата молба и уточняващите я писмени доказателства/, които са
отправили при предходното разглеждане на производството и които поддържат пред
настоящия състав.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение с писмена молба с препис за насрещните страни, да формулират надлежно
всички доказателствени искания /без да преповтарят исканията за приемане на вече
приложените към отговорите и становищата писмени доказателства/, които са отправили
при предходното разглеждане на производството и които поддържат пред настоящия състав.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение съдът може да наложи гложа.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на на глава XXXII от ГПК
/Търговски спорове/.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
20.06.2023г. от 13:45 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на
основание чл.374, ал.2 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И
ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЦИТЕ твърдят, че с нот.акт №**********, закупили недвижим имот –
апартамент, находящ се в ***************, вляво от стълбището, състоящ се от входно
антре, дневна с ниша, килер, дрешник , три стаи, вестибюл, баня-тоалетна, балкон – лоджа,
със застроена площ – 103,48 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение, находящо се
под ап.4, ведно с таванско помещение, заедно с 5,5858% ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, попадащо в кв. 729 по
плана на 3-ти микрорайон на града. За закупуване на имота им бил предоставен банков
кредит в размер на 138 000 евро, обезпечен с ипотека върху закупения недвижим имот.
Твърди се, че след сключване на договорната ипотека през 2008г. до настоящия момент не
са предприемани действия от банката за реализиране на вземанията по кредита. На
20.09.2013г. банката обявила предсрочна изискуемост на кредита и подала заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, която била издадена на 19.11.2013г. Въз
основа на подадено от длъжниците възражение било образувано исково производство под
№1067/2014г. на ОС – Варна, което приключило с отхвърляне на предявените искове.
Образуваното изп.дело било прекратено по искане на настоящите ищци на 20.02.2019г.
3
Впоследствие бил предявен от банката осъдителен иск, въз основа на който било образувано
т.д.№1499/2017г. по описа на ОС – Варна. Исковете били частично уважени с влязло в сила
решение и въз основа на издадения изп.лист било образувано и понастоящем висящо
изп.дело №1038/2020г. Ищците твърдят, че към настоящия момент ипотечното право не
съществува.
С уточнителна молба с вх. No 8484 / 05.05.2021г., депозирана по т.д. 1367 / 2020г. на
ВОС, ищците уточняват, че ипотечното право не съществува поради неподновяване на
ипотеката в срока по чл. 172, ал.1 ЗЗД, както и поради погасяване на обезпеченото вземане
по давност, водещо до погасяване на акцесорното ипотечно право.
Твърди се както, че не са предприети действия по подновяване на ипотеката преди
изтичане на 10годишния период, както и че през повече от 10-годишен период банката не е
предприела действия за реализиране на правата си по договора за кредит и правото на
принудително изпълнение било погасено, респ. сключената ипотека и ипотечното право,
като акцесорно е погасено.
С уточнителни молби с вх. No 4813 и 4814 / 03.08.2022г., депозирани пред
Апелативен съд – Варна по в.гр.д. 318 / 2022г. ищците формулират съответен петитум, като
сочат, че предявяват отрицателни установителни искове да бъде признато за установено
несъществуването на ипотечното право.
С уточнителна молба с вх. No 8977 / 10.04.2023г. в рамките на настоящото
производство пред ВОС, ищците сочат, че главното им основание е че не са предприети
действия по подновяване на ипотеката преди изтичане на 10годишния период и в условията
на евентуалност, че през повече от 10-годишен период банката не е предприела действия за
реализиране на правата си по договора за кредит и правото на принудително изпълнение
било погасено, респ. сключената ипотека и ипотечното право, като акцесорно е погасено.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който твърди, че исковата молба е нередовна, а в условията на
евентуалност претенцията е неоснователна. Излага съображения, че твърденията за
неподновяване на ипотеката се неверни. Сочи, че е вписването на ипотеката е подновено по
молба на „Банка Пиреос България“ АД, вх. No 22515 / 21.08.2018г. Сочи, че действието е
подновено преди изтичане на 10г. от първоначалното вписване и ипотеката продължава да
тежи върху имота с ред от първоначалното вписване. Излага още, че съгласно Анекс No 3
към договор за кредит, подписан на 23.01.2012г. върху същия имот е вписана и втора по ред
ипотека в полза на „Банка Пиреос България“ АД с вх. No ************* на Службата по
Вписванията, която обезпечавала вземанията на кредитора до 45 000 евро.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която
предявените искове се поддържат по основание и размер. Ищците правят изрично
възражение, че не са давали съгласие за преминаването на дълга от „Банка Пиреос
България“ АД към „Юробанк България“ АД.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова
4
молба, с който ответникът поддържа позицията си за неоснователност на исковете и
релевираните в тази насока възражения. Изрично заявява, че исковете основани на
твърдението за неподновяване на ипотеката са неоснователни, а тези за погасяване на
правото на принудително изпълнение на вземанията по договора за кредит, които ипотеката
обезпечава, са недопустими да се разглеждат в настоящото производство.
С ПИСМЕНО СТАНОВИЩЕ вх. No 10862 / 03.05.2023г. ответникът изразява
позицията си във връзка с уточнителна молба с вх. No 8977 / 10.04.2023г. на ищците, за
което съдът е предоставил възможност. Поддържа всичко изложено в отговора и
допълнителния отговор. Допълва, че на 18.01.2022г., по молба с вх. № 945 от 18.01.2022г., с
дв.вх. № 1047 от 18.01.2022г., представляваща акт номер 13, акт том 2, на Служба по
вписвания Варна, Имотен регистър, е подновено действието и на втората по ред ипотека.
Обобщава, че в срока по чл. 172 ал. 1 от ЗЗД, кредиторът е подновил действието на своите
обезпечения, като по този начин е запазил правото да се ползва от първоначалния ред на
вписване. Поради горното счита и претенцията на главното заявено основание за
неоснователна. За пълнота сочи, че дори и кредиторът - ответник по иска, да не беше спазил
срока от десет години, то това не би довело до погасяване на ипотечното право. Съгласно
чл. 172 ал. 2 от ЗЗД, след изтичане на срока обезпечението загубвало само своя ред на
вписване, тоест своята противопоставимост спрямо трети лица.Даденото обезпечение не
преставало да съществува като учредено право в полза на кредитора, доколкото то
представлявало акцесорна уговорка между страните и неговото съществуване се обуславяло
от съществуването на главното вземане. С други думи, докато обезпеченото право
съществувало в правния мир, то и ипотекарният кредитор имал право и интерес да впише
наново нотариалния акт за учредяване на обезпечение и да се ползва от новия ред на
вписване при удовлетворяването си. По отношение на заявеното в условията на
евентуалност основание, излага, че не е спорно между страните, че е сключен Договор за
кредит № 2512/R/2008 от 02.09.2008г. Посоченият договор за кредит и всички произтичащи
от него задължения и права, са били предмет на разглеждане по т.д. 1499/2017г. по описа на
ОС Варна, образувано въз основа на искова молба от 16.08.2017г. депозирана от „Юробанк
България"АД. Спорът между страните е приключил с окончателен съдебен акт -
Определение № 60578 от 01.11.2021г. по т.д. 555/2021г. по описа на ВКС. С цитираният
съдебен акт, ВКС не допуска до касационен контрол Решение по в.т.д. 659/2019г. на
Апелативен съд Варна, като по този начин решението е окончателно стабилизирано.
Установено е със сила на пресъдено нещо, че М. О. и Г. Й. дължат суми по процесния
кредит, като този въпрос не може да бъде пререшаван в рамките на настоящото
производство. Всички правоизключващи възражения, които ищците са могли да наведат в
хода на т.д. 1499/2017г. по описа на ВОС и пред следващите инстанции, са преклудирани.
Следва да се посочи, че въпросът от кога е станал процесният кредит изискуем, респективно
от кога е започнал да тече срокът по чл. 110 от ЗЗД във връзка с чл. 114 от ЗЗД, е разгледан
от ВКС с цитираното Определение № 60578 от 01.11.2021г. по т.д. 555/2021г. Последната
инстанция изрично била посочила, че преимуществото на срока за кредитополучателите -
понастоящем ищци, е отнето с исковата молба депозирана през 2017г. и въз основа на която
5
е образувано т.д. 1499/2017г. по описа на ОС Варна, или за периода от завеждане на иска -
16.08.2017г. до 01.11.2021г. / датата на окончателния акт на ВКС/ погасителна давност за
обезпеченото вземане не е текла, а след 01.11.2021г. срокът е всякога пет години по
аргумент от чл. 117 от ЗЗД. Със завеждане на исковата молба и образуване на т.д.
1367/2020г. по описа на ОС Варна, който иск е и предмет на настоящото дело, ищците са
оспорили съществуването на правото на кредитора, като са навели твърдения за погасяване
по давност на вземането по Договор за кредит № 2512/R/2008 от 02.09.2008г., или със
завеждане на отрицателния установителен иск сроковете по чл. 110 от ЗЗД и чл. 111 от ЗЗД
са спрени до произнасяне на съда. Дори и срокът да не беше спрян, той е бил прекъсван
многократно с извършването на конкретни изпълнителни действия и прилагане на способи
за удовлетворяване на „Юробанк България" АД, а именно: - на 06.11.2020г. ЧСИ Петя И. е
вписала възбрана по изп. дело 1038/2020г. върху имота, в полза на „Юробанк България" АД
за обезпечаване на вземания по процесния договор за кредит; - извършен е опис на
недвижимият имот; - на 28.06.2022г. ипотекираният по делото имот е бил продаден на
публична продан, като за купувач е било обявено физическо лице - кредитор на ищците. В
този смисъл, не са изтекли законоустановените давностни срокове, като същите са били
многократно прекъсвани от активното поведение на кредитора. Ищците твърдят изтичане
на 10-годишен давностен срок, настъпването на който юридически факт е предвидено в
хипотезата на чл. 112 от ЗЗД, а действието на разпоредбата, обаче, е занапред от датата на
влизането й в сила - 02.06.2021г., като едва от тази дата започва да тече срокът от десет
години, който понастоящем не е изтекъл, по аргумент на Решение на Конституционният съд
на Република България, обн. в ДВ бр. 35 от 2021г.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА, НА
НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА:
Предявени са от ИЩЦИТЕ: 1/Г. И. Й., ЕГН ********** и 2/ М. К. О., ЕГН
**********, и двамата с адрес: *****, срещу ОТВЕТНИКА: „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, бул.
„Околовръстен път“ 260, представлявана заедно от Димитър Шумаров – изпълнителен
директор и Милена Ванева – прокурист, кумулативно субективно съединени искове с
правно основание чл. 124 от ГПК да бъде прието за установено между страните
несъществуването на ипотечно право на предпочитателно удовлетворение върху
недвижим имот, собственост на ищците, а именно – апартамент със застроена площ – 103,48
кв.м., находящ се в гр. Варна, ул.“Любен Каравелов“ №11, вх. Б, ет.1, вляво от стълбището,
състоящ се от входно антре, дневна с ниша, килер, дрешник , три стаи, вестибюл, баня-
тоалетна, балкон – лоджа, ведно с прилежащото му избено помещение, находящо се под
ап.4, ведно с таванско помещение, заедно с 5,5858% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, попадащо в кв. 729 по плана
на 3-ти микрорайон на града, учредено от ищците в полза на ответника с нотариален акт
за договорна ипотека******* на Службата по Вписвания- Варна, поради неподновяване на
6
ипотеката в срока по чл. 172 ал.1 от ЗЗД и в условията на евентуалност поради погасяване
на обезпеченото с ипотеката вземане по Договор за жилищен кредит ******** от
02.09.2008г. по давност.
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, които са БЕЗСПОРНИ и/или не се нуждаят от ДОКАЗВАНЕ:
ПРИЕМА за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че:
1/ С нотариален акт за договорна ипотека ******************на Службата по
Вписвания- Варна е учредена договорна ипотека върху собствения на ищците Г. И. Й. и М.
К. О., недвижим имот- апартамент със застроена площ – 103,48 кв.м., находящ се в
*********************, в което е построена сградата, попадащо в кв. 729 по плана на 3-ти
микрорайон на града, в полза на „Юробанк България“ АД, за обезпечаване на задълженията
на ищците по сключения с банката Договор за жилищен кредит No 2512 / R/ 2008г. от
02.09.2008г.
2/ С влязло в сила на 09.11.2016г. решение No 269 / 07.04.2015г., постановено по т.д.
1067 / 2014г. на ВОС са отхвърлени исковете на „Юробанк България“ АД срещу Г. И. Й. и
М. К. О., с правно основание чл. 422 от ГПК след проведено заповедно производство за
вземанията на Банката по Договор за жилищен кредит No 2512 / R/ 2008г. от 02.09.2008г.
3/ С влязло в сила на 01.11.2021г. Решение No 182 / 28.02.2019г., постановено по т.д.
1499 / 2017г. по описа на ВОС, което е имало за предмет осъдителни искове на „Юробанк
България“ АД срещу Г. И. Й. и М. К. О. за сумите, дължими от тях по Договор за жилищен
кредит No 2512 / R/ 2008г. от 02.09.2008г. са присъдени посочените в решението суми, като
е прието, че същите се дължат.
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за
себе си правни последици.
Предвид процесуалното поведение на страните, съдът указва, че в тежест на ищците е
да установят в условията на пълно и главно доказване, че валидно е учредено ипотечно
право, като е изтекъл срокът за подновяване на ипотеката и за същата не е отразено
вписване, а в условията на евентуалност – правопогасяващите си възражение,а именно, че е
изтекъл законовоопределения период, в който кредиторът е бездействал.
В тежест на ответника е да установи фактите по възраженията си, от които черпи
изгодни за себе си последици, а именно, че е подал молба за подновяване на ипотеката и
същата е вписана, както и че е предпрел съответни своевременни действия по реализирането
на правата си по договора за кредит, а не е бездействал.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
7
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба, отговора на исковата молба и писменото становище на ответника с вх. No
10862 / 03.05.2023г., надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда преди насроченото открито съдебно
заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно
изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 375, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
8
чл. 374, ал. 2 ГПК, а на ищците и препис от писмено становище на ответника с вх. No 10862
/ 03.05.2023г., с Приложение № 1 към чл. 2, т. 1 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за
утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9