Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. 12. 04., година 2019
гр. Плевен
В И М Е Т О НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ- ри наказателен състав
на
девети април ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА
година
в открито съдебно заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
Секретар: Жени Стойчева
Прокурор: Искра Ганева
като разгледа докладваното от съдията
Върбина МълчиН.а
ВЧНД № 258 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава „двадесет
и първа „ НПК , вр. чл. 163 от Закона за здравето.
Образувано
е по въззвната жалба на М.Н.Н. от с. ***,подадена
чрез служебния защитник – адв. В.К. ***
срещу РЕШЕНИЕ от 21.03.2019г. на Районния съд – Плевен, 11-ти н.с.,
постановено по ЧНД № 462/ 2019г.
Със
съдебния акт предмет на въззивната жалба, първоинстанционният Плевенски районен съд НАСТАНЯВА на основание
чл.162, във връзка с чл.155 от Закона за здравето, М.Н.Н. ЕГН **********, на задължително лечение за
срок от ТРИ месеца при стационарна форма в Държавна психиатрична болница –
гр. Ловеч
ПРИЕМА
неспособност за изразяване на информирано съгласие за лечение от страна на М.Н.Н. със
снета по-горе самоличност, като ВЪЗЛАГА на Евгения Колева Н.а от с. ***, майка на освидетелствания М.Н., да дава информирано съгласие относно
лечението му.
ВЪЗЛАГА
на основание чл.165, ал.1 от ЗЗ, във вр. с чл.190 от НПК направените деловодни
разноски по назначената тройна съдебна-психиатрична експертиза и за изслушаното
експертно становище в размер на 796,00 лева за сметка
на държавата.
Постановил е незабавно изпълнение на решението.
В жалбата се съдържа оплакване, че постановеното
решение е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила и допуснал нарушение на
материалния закон. Посочва се в жалбата
,че районният съд е постановил решението си ,без да изслуша М.Н. във връзка със
заключението на изготвената съдебно- психиатрична , тройна експертиза , което е
приел по делото.
Моли
съда да отмени обжалваното решение и върне делото за ново разглеждане на
районния съд.
Жалбата
е подадена в законния срок, от надлежна страна , против съдебен акт, подлежащ
на въззивен съдебен контрол поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Жалбата се поддържа в открито съдебно заседание пред
окръжния съд лично от жалбоподателя и чрез неговия служебен защитник. Защитата развива съображения в подкрепа на
оплакванията в жалбата.
Жалбоподателят
М.Н. изразява становище, че е съгласен да се лекува ,но моли лечението да бъде
проведено в психиатричното отделение към МБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен,
тъй като условията в психиатричната болница гр. Ловеч са много тежки и непосими
за него. Настанен бил в стая с тежко психично болни, които не контролират
физиологичните си нужди, а режимът е затворен.
Прокурорът
изразява становище, че с оглед тежестта на заболяването на жалбоподателя ,
което е отразено в СПЕ, не се налага той да бъде лекуван в психиатричното
здравно заведение в град Ловеч и няма
пречка да бъде настанен на лечение и в съответното лечебно заведение в
град Плевен.
Съдът
като взе предвид оплакванията в жалбата ,доводите на страните и след обсъждане
на доказателствата по делото, установи следното:
По оплакванията за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила:
От
протокола за проведеното открито съдебно заседание на 21.03.2019г. пред
районния съд е видно ,че действително в това заседание ,в което е изслушано и
прието заключението на вещите лица, изготвили психиатричната експертиза, не е
присъствал освидетелствания М.Н., без да са изяснени причините за това.
Служебният защитник – адв. Вл. К. е възразил по даване ход на делото, с доводи
,че разпоредбата на чл. 162 от Закона за здравето изисква да бъде изслушан
освидетелствания от съда, във връзка със заключението на съдебно- психиатричната
експертиза. Първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на защитата ,с
мотиви, че вече има преки впечатления от М.Н. от първото по делото заседание, а
участието на сл. защитник в производството гарантира процесуалните му права.
Основателно
е оплакването на въззивния жалбоподател, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение , като го е лишил от възможността да чуе доклада на вещите лица, да
се запознае със заключението им и съответно да изрази становище по това заключение,
а също и да зададе въпроси към вещите лица. Въпреки това, допуснатото
процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 162,ал.1 от ЗЗ, не е основание за
отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, тъй като действително в първото по делото заседание ,
съдът е изслушал М.Н. и придобил впечатления от освидетелствания.
При
изслушване доклада на вещите лица в открито съдебно заседание , интересите му
са били защитавани от назначения му служебен защитник, който е имал възможност
да задава въпроси на вещите лица и е изразил становище по приемане на
заключението на съдебно- психиатричната експертиза. Вярно че разпоредбата на чл.165 от ЗЗ посочва
,че за неуредените по този закон правила
се прилагат разпоредбите на НПК, но окръжният съд действа като въззивна инстанция
по същество и се проверява обосноваността и законосъобразността на обжалваното
решение, постановено от първата инстанция.
Уредените
в Закона кратки седмодневни срокове за насрочване на заседанията и
постановяване на съдебните актова по този раздел от Закона за здравето, не
дават възможност делото да бъде връщано на първата инстанция, освен ако не са
допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, при които
примерно освидетелстваният изобщо не е бил призоваван за делото и така е
бил лишен от възможността да узнае, че
срещу него има образувано производство по чл. 155 и сл. от Закона за здравето; ако
не му бил осигурен защитник или изобщо не изпълнена процедурата по чл. 158 и
чл. 159 от ЗЗ, т. е. не са извършени онези
задължителни процесуални действия, които не могат да бъдат извършени във
въззивната инстанция. С оглед
изложеното, окръжният съд намира ,че не са налице процесуални основания за
отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане на първата инстанция.
По същество:
Производството
по чл.155 от Закона за здравето е образувано във връзка с постъпил сигнал в
СДМВР – Плевен, подаден от М.С.В. – журналист в БТВ. В същия се съдържа
оплакване, че М.Н. я притеснявал през м. октомври 2018 г., като и носел цвета ,
желаел да разговаря с нея и въпреки
изричното и нежелание , стоял с часове в близост до работното й място. Освен
това пишел притеснителни съобщения в профила и във FB.
От доказателствата
по делото – показанията на родителите му, обясненията му и заключението на
назначената от съда съдебно- психиатрична, тройна експертиза, се установява ,че
М.Н. , вече е бил лекуван по негово
желание в от психично заболяване „параноидна шизофрения“ в Първа психиатрична
клиника - УМБАЛ гр. Плевен в периода 27.09.2013г –
04.10.2013г. през 2013 г.,
М.Н.
обяснява, при изслушването му в първоинстанционния съд, че няколко години работил в Англия и още тогава забелязал ,че родителите му се
променят и според него не са добре. След като се завърнал в България през м.
април 2018г, останал шокиран от това ,че
домът на родителите му в с. *** е запуснат и мръсен, мебелите захабени изобщо
царяла голяма „мизерия“. Освен това не желаел да яде от храната, която майка му
приготвяла, тъй като според него тя не спазвала никакви хигиена. Поради това си
купувал и ядял само пакетирана храна. По отношение на журналистката В., освидетелстваният Н. заявява ,че действително
я харесвал , ходил в местоработата й да и носи цветя, желаел да разговаря с нея
относно притесненията за семейството си, но не я е преследвал и притеснявал по
никакъв начин. Твърди, че веднъж помолил
майка си да му даде 10 лв., понеже все още нямал работа, но тя започнала да го
псува и клевети.
От
показанията на родителите му – свидетелите Н. Н.и Е.Н. се установява ,че през
2013г. след раздяла с приятелката си, синът им изпаднал в депресия и се
наложило да постъпи на лечение доброволно за няколко дни.
След
завръщането му от Англия през м. октомври 2018 г, забелязали промени в
поведението му. Не желаел да се храни
заедно с тях и отказвал приготвената от майка му храна. Купувал си само
пакетирани храни. Поведението му било странно: не можел да спи, понякога стоял
прав по 48 часа без да мърда с поглед вперен неподвижно в някаква точка,
крайниците му се схващали. Почти не
разговарял с тях или само едносрични думи. Нямал никакъв социален живот, но затова пък
решил ,че трябва да се сприятели с журналистка от БТВ. Два пъти бил предупреждаван от полицията по
телефона ,чрез неговата майка – св. Н.а, да не безпокои журналистката М.В.. Обещавал
да се върне пак в Англия, но след като му давали пари, той стоял в Лондон само три дни и пак се връщал в
страната. В същото време не желаел да отиде на лекар ,нито да приема лекарства.
Свидетелите
са категорични, че никога не ги е заплашвал, не е опитвал да ги бие, нито ги е
тормозил по друг начин. Държал се добре със съседите и само когато получил
призовката за делото в Районния съд, се ядосал. Искал ключовете на колата за да
се махне, както и пари под предлог ,че му трябват за да отиде на лекар, но след
като му отказали бутнал масичката.
С
определение на съда, М.Н. е настанен в психиатричното отделение към МБАЛ –
Плевен за освидетелстване и изготвяне на съдебно- психиатричната експертиза на
07.03.2019г., като още от предния ден 06 март 2019г.бил прибран по спешност в
психиатричната клиника към УМБАЛ гр. Плевен.
Вещите
лица, изготвили тройната ,съдебно – психиатрична експертиза, дават заключение
,че М.Н. страда от параноидна шизофрения, което заболяване е посочено в чл.
146,ал.1,т.3 от Закона за здравето.
В
частта, относно съдебно – психиатричното обсъждане, вещите лица , изготвили
експертизата посочват, че при М.Н. е налице разстройство на възприятията, тъй
като изопачено възприема околната среда.
Споделял при беседите ,че се събуждал с отекло лице, пресъхнало гърло,
което се дължало на упойващите вещества. Твърдял, че докато говорел с родителите си по
„Скайп“, виждал как баща му удря майка му и шнолата и се чупи.
Сочат също ,че са налице разстройства във
волята, изразени в психотично мотивирано неведение : през м. декември 2018г-
тръгнал пеш за София. На разклона на Ябланица го намерили и го върнали ,но той
направил опит да скочи от колата. След което отново се запътил пеш за София.
При запазена памет интелект е установена промяна на личността в шизофреничен
стил. Вещите лица ,поясняват, че тази
промяна намира израз в разстройство на психичните функции, социално отдръпване,
емоционално обедняване и липса на социална ангажираност, невъзможност за
създаване на социални връзки и неформални контакти,т.е. емоционални, мисловни и
волеви разстройства.
Това
психично разстройство според вещите лица, изготвили експертизата е с
непредсказуемо и социално неприемливо поведение, при невъзможност на лицето да оцени
негативните му последици. Това води
обичайно до социална дисфункция и тежък конфликт с околните, като болният не
осъзнава заболяването си и не критичен, с нежелание да се лекува доброволно.
При започналото предварително лечение с невролептици е установено подобрение в
състоянието на М.Н..
Вещите
лица дават заключение ,че е при това психично заболяване винаги е налице
потенциална опасност, болният да застраши здравето и живота си и представлява
опасност за близки и околни. Предлагат настаняване на задължително лечение за
три месеца в ДПБ гр. Ловеч.
Въззивният
съд не се съмнява в компетентността на вещите лица, изготвили съдебно-
психиатричната ,тройна експертиза, но не възприема извода , че по делото са
налице данни, от които да се направи извод, че М.Н. към настоящия момент представлява
опасност за близките, околни и за обществото.
Разпоредбата
на чл. 155 от Закона за здравето изрично посочва, че на задължително
настаняване и лечение подлежат лицата, по отношение на които следва да се установи наличието на две
,кумулативно дадени предпоставки:
1/ по чл. 146, ал.1,т.1 от ЗЗ - „психично
болни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко
личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на
психично заболяване“- медицински
критерий;
2/поради
заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за
близките им, за околните , за обществото или застрашава сериозно здравето им. –
правен критерий;
Ако
наличието на психичното заболяване по
чл. 146,ал.1 т.1 от ЗЗ бе достатъчно, някой да бъде настанен на задължително
лечение, то законодателят нямаше да предвиди и втората задължителна
предпоставка – наличието на реална опасност болният да извърши престъпление
застрашаващо близки и околни или здравето си,като тази преценка е от
компетентността на съда. Вещите лица
приемат, че опасността освидетелстваният да извърши деяние, с което да е
опасен за близките си и за обществото е по- скоро хипотетична, тъй като
изводите им почиват на база самата диагноза, при липса на данни за извършени от
него противообществени деяния или проявена агресия към близки или непознати
хора.
По
настоящото дело не са събрани доказателства, от които може да се направи извод,
че М.Н. застрашава здравето и живота на близки и околни , поради заболяването
си. Това категорично се установява от всички събрани по делото доказателства
,включително и от показанията на
родителите му, които не се чувстват застрашени, твърдят ,че никога не ги е
тормозил, не е посягал да ги бие ,както и че се държи добре с околните.
От
данните по делото се установява ,че към освидетелстваният М.Н., в резултат на
заболяването си застрашава сериозно само своето здраве, тъй като неадекватното
възприемане на околната среда като застрашаваща го и волевото разстройство го подтикват
да бяга от дома си: отказва да се храни,
изпада в двигателен ступор за повече от 24 часа, тръгва пеш за гр. София посред зима. В това си
състояние М.Н. не е в състояние да
осъзнае риска ,че може да бъде прегазен от интензивния трафик , да премръзне до смърт или
да изпадне в безпомощно състояние, при което да стане жертва на престъпление
или други издевателства. Освен това отказва да се храни и счита ,че в дома на
родителите му има разпръснати упойващи вещества, с което е в непрекъснато
тревожно състояние.
Окръжният
съд има лични впечатления от освидетелствания. При изслушването му в открито
съдебно заседание се установи ,че той напълно е ориентиран за себе си и за
заобикалящата го среда. Заявява ,че не е против да се лекува задължително. Споделя ,че условията в ДПБ – Ловеч, където
режимът е затворен и е принуден да споделя стая с действително тежко психично
болни, които са неадекватни и не контролират физиологичните си нужди. От доказателствата
по делото се установява ,че Мислен Н. страда от психично заболяване „Параноидна
шизофрения“, в резултат е налице опасност да застраши сериозна здравето си.
Предвид
горните изводи, съдът намира ,че не се налага лечението на М.Н. да бъде
провеждано в ДПБ гр. Ловеч. Състоянието му не налага да пребивава в помещение
заедно с тежко психично болни, които са напълно неадекватни и не се
контролират. Подобна среда би била по- скоро травмираща, отколкото
оздравителна. Освен това ,отдалечеността на гр. Ловеч от с. ***, където живее
семейството му ще затрудни значително контактите с близките му.
Следва да бъде настанен на лечение при стационарен
режим за срок от три месеца на задължително лечение, но в „Първа психиатрична
клиника – мъже“ към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен, считано от 6-ти
март 2019г., когато е в действителност е
постъпил в психиатричната клиника по спешност и по разпореждане на съда
за освидетелстване и лечение.
По изложените съображения, окръжният съд приема ,че обжалваното решение
следва да бъде изменено, в частта относно здравното заведение, в което следва
да настанен на задължително лечение М.Н., както и началната дата от която
започва да тече тримесечния срок на лечението.
В останалата част решението е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 178 от 21.03.2019г. на Районния съд – Плевен, 11-ти н.с., постановено по ЧНД
№ 462/ 2019г., относно здравното заведение в което да се проведе задължителното
лечение, както следва:
НАСТАНЯВА ,на основание чл.162, във връзка с чл.155 от Закона
за здравето, М.Н.Н.ЕГН **********, на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ за срок от ТРИ месеца при стационарна
форма в „Първа психиатрична клиника –
мъже“ към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен, считано от 6-ти март 2019 г., когато в действителност е постъпил в психиатричната клиника по спешност
и по разпореждане на съда за освидетелстване и лечение.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част, като
правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно и подлежи на незабавно
изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: