№ 1109
гр. **** , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, V СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100500853 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 1789/10.03.2021г. от „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, чрез
пълномощника адв. Н.Б., срещу решение № 68 от 18.02.2021г., постановено по гр.дело №
20203110110193 на ВРС, ХХI-ти състав, с което е прието за установено, че К. СТ. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, не дължи на въззивното дружество сумата 4580,20 лв.,
представляваща корекция на консумирана ел. енергия за периода 17.05.2017г. до
27.04.2020г. по отношение на обект в гр. ****, с кл. № ********** и аб. № **********, за
която сума е издадена фактура № **********/14.05.2020г., на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 от ЗЗД. Сочи се, че
извършената проверка е в съответствие с действащите ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.35 от
30.04.2019г./. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се
постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на
направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението.
1
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от К. СТ. П. срещу „Електроразпределение Север“ АД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
4580,20 лв., представляваща корекция на консумирана ел. енергия за периода 17.05.2017г. до
27.04.2020г. по отношение на обект в гр. ****, с кл. № ********** и аб. № **********.
Ищецът твърди в исковата молба, подадена чрез адв. СВ. СП., че е битов потребител
на ел. енергия пренесена от ответното дружество в посочения недвижим имот. С писмо от
23.06.2020 г. ответникът го уведомил, че е коригирал сметката му за ел. енергия, която сума
ищецът оспорва да дължи. Поради това подал жалба първо до дружеството, а впоследствие и
до КЕВР. Извежда правния си интерес от завеждане на настоящата претенция с
обстоятелството, че предстои спиране на електрозахранването до имота му. Сочи, че е
заплащал месечните си задължения за ел.енергия за процесния период. Твърди, че липсва
акт на КЕВР, с който да е определена цена за „НН Технологичен разход” и „задължение към
обществото”, както и методика за изчисляването им. Сочи, че ответникът е оператор на
електроразпределителната мрежа и няма правото да доставя електрическа енергия до битов
потребител като ищеца. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените по делото разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника „Електроразпределение север” АД, гр. ****, чрез процесуалния
му представител – адв. Н.Б.. Потвърждават се обстоятелствата, че ищецът е в договорни
отношения с ответника за продажба на ел. енергия за посочения обект на потребление, че е
извършена 1проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани в
констативен протокол, че е извършено коригиране на количеството потребена електрическа
енергия, за което е издадена съответна фактура за процесната сума от 4580,20 лв. По
съществото на спора поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че
страните се намират в продажбено правоотношение относно продажбата на ел. енергия, като
правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергитиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ
на „Енергоразпределение Север“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби” АД.
Посочва, че на 27.04.2020г. е извършена техническа проверка на процесното СТИ
обслужващо обекта с клиентски № ********** и абонатен № **********, за което е
съставен констативен протокол № 5100567/27.04.2020г. При извършените замервания е
установено, че в регистър 1.8.3 има показания в размер на 23816 кВТч. Електромерът е
демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ, където е
извършена метрологична експертиза, като при софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличието на преминала енергия
на тарифа 1.8.3 в размер от 23816,6 кВТч., която не е визуализирана на дисплея.
„Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за начисление на ел. енергия от
13.05.2020 г., въз основа на което ответникът е издал фактура № **********/14.05.2020 г. за
сумата 4580,20 лв. Твърди, че на ищцата надлежно са връчени протоколът за извършената
проверка и процесната фактура , чрез писма. Поддържа, че установеното след разчитане на
регистър 1.8.3 количество ел. енергия е реално доставено и консумирано от абоната и
процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД. В евентуалност се позовава на чл. 183 от ЗЗД, доколкото се касае за реално
доставено, съответно продадено, количество ел енергия, в която връзка се позовава на
практика обективирана в Решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III
г.о.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
2
Страните по делото не спорят, че ищецът е абонат на ответното дружество за обект,
находящ се на адрес в гр. ****, с кл. № ********** и аб. № **********. Видно от КП №
1211251/16.05.2017г. на тази дата служители на „Електроразпределение север” АД са
монтирали в процесния обект на потребление СТИ фабр. № 1114021047264549 с показания
от 009600 кВТч за нощна и 007950 кВТч за дневна тарифа.
От представения по делото КП за техническа проверка № 5100567/27.04.2020г. се
установява, че на тази дата, при проверка на СТИ с клиент К. СТ. П., обслужващо обект гр.
****, ул. „****, с клиентски № ********** и абонатен № **********, служители на
„Електроразпределение север” АД са демонтирали СТИ с фабр. № 1114021047274800 със
следните показания по отделните тарифи: 1.8.1 – 020247 кВТч, 1.8.2 – 027215 кВТч, 1.8.3 –
023816 кВТч, 1.8.4 – 000000 кВТч и по 1.8.5 – 071279 кВТч. СТИ е изпратeно за експертиза в
БИМ, а на негово място е монтирано друго. Протоколът е подписан от служителите и един
свидетел, подписът на който не е оспорен по надлежния ред.
Съгласно КП от метрологична експертиза № 356/07.05.2020г. на БИМ, Регионален
отдел - **** не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемнния блок на
електромера, както и да е осъществен достъпа до вътрешността на електромера. Относно
техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп в
експертизата е отразено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера изразяваща се в наличие на преминала енергия на тарифа 3 – 023816,6 кВТч.
Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и на
изискванията за точност при измерване на електроенергия.
От становище за начисляване на ел. енергия от 13.05.2020 г. се установява, че е
осъществена корекция на потребената ел. енергия на адреса на потребление в размер на
23816 кВТч, за периода 17.05.2017 г. до 27.04.2020 г. Като основание на корекцията е
посочен чл. 55 от ПИКЕЕ.
Въз основа на извършената корекция ответникът е издал фактура №
**********/14.05.2020 г. на стойност 4580,20 л в . с получател К. СТ. П., досежно
потребената ел. енергия в обекта за периода 17.05.2017 г. до 27.04.2020 г. С писмо с изх. №
от 1405.2020 г. до К. СТ. П., същата е уведомена от „Електроразпределение север” АД за
извършената проверка на СТИ и корекциионна процедура. Приложени са КП за проверката
и процесната фактура.
От заключението на вещото лице инж. Н.В. по допуснатата и приета от съда СТЕ,
кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че СТИ е било
метрологично годно до 2023 г. и към датата на проверката – 17.05.2020 г. е било годно
техническо средство за измерване на ел. енергия. Експертът е посочил, че извършеното
неправомерно претарифиране по отделните регистри на СТИ е с цел неотчитане в пълен
обем на енергията по двата видими регистъра – 1.8.1 и 1.8.2. Т.е. установеното
неправомерно софтуерно вмешателство в СТИ, следствие на човешка намеса, цели да се
пренасочат показания от видимите регистри към скрития 1.8.3. Поддържа се, че
електромерът е отчел цялото количество на потребена ел. енергия от 23816 кВТч и, че то
може да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
3
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се
явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на
корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
В разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване на
корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е
от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83, ал. 2 от ЗЕ/. Следователно, правото на ответника да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не
се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или
промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по
партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019г.,
доколкото процесната техническата проверка в обекта на потребление е извършена на
02.10.2019г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т.
1 от Протокол № 67/24.04.2019г./, в съответствие с предвиденото в чл.83, ал.1, т.6, вр. ал.2 от
ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.21, ал.1, т.3 от ЗЕ,
вр. чл.2, ал.1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
В разпоредбата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора
на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване. За осъществяването на тази едностранна корекция е необходимо
извършване на метрологична проверка и съставяне на констативен протокол при спазване на
реда за това, посочен в чл.49 от ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа
енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ.
В тежест на ответника е да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно и
главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта
на потребление на ищеца след монтажа на СТИ. В конкретния случай по делото е
представен протокол от 16.05.2017г., от който се установява, че СТИ с фабр. №
1114021047264549 е било монтирано в процесния обект на потребление с показания от
019131 кВТч за нощна и 035195 кВТч за дневна тарифа. Липсват данни за показанията в
скрития регистър 1.8.3. Установеното обстоятелство, че към момента на монтажа му на
обекта електромерът не е бил нов, компроментира извършената корекция, доколкото
липсват категорични данни, че преминалата ел. енергия през скрития регистър е отчетена в
4
периода след монтажа на устройството, а не преди това. Като неоснователно се преценя и
позоваването на разпоредбата на чл.183 от ЗЗД, доколкото ответното дружество не е краен
снабдител с ел. енергия по смисъла на § 1, т.28а от ДР на ЗЕ, поради което не може да е
страна по облигационно правоотношение с битови клиенти.
Изложеното обосновава извода, че ответникът не е установил по безспорен начин
законосъобразното извършване на проверката и спазването на ПИКЕЕ при корекционната
процедура. Ето защо настоящият съдебен състав намира предявения отрицателен
установителен иск за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Предвид съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. с вкл. ДДС. Срещу
последното процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценя за
основателно. В случая спорът е между потребител и търговско дружество - доставчик на ел.
енергия, производството е приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е
имало спор по фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде
намален до минималния размер, изчислен по правилата на Наредба № 1/2004г., а именно
660,72 лв. с вкл. ДДС.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА срещу решение № 68 от 18.02.2021г., постановено по гр.дело №
20203110110193 на ВРС, ХХI-ти състав, с което е прието за установено, че К. СТ. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, не дължи на „Електроразпределение Север” АД, с ЕИК
********* сумата 4580,20 лв., представляваща корекция на консумирана ел. енергия за
периода 17.05.2017г. до 27.04.2020г. по отношение на обект в гр. ****, с кл. № ********** и
аб. № **********, за която сума е издадена фактура № **********/14.05.2020г., на осн. чл.
124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. **** да заплати на К. СТ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **** сумата от
660,72 лв. /шестстотин и шестдесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5