№ 329 / 23.5.2019
г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
23.05.2019 година, град Монтана
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на 25.04.2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Светлана Станишева и с участието на
прокурора................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско
дело № 149 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев
Кънчев, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.А., е предявил иск срещу Д.С.Б., ЕГН **********,***.
В исковата си молба
твърди, че доверителят и е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Същата е връчена на
Д.Б. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за
вземанията на дружеството срещу нея.
Обстоятелството, въз основа, на
което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за потребителски
кредит № 284513 от 16.03.2017 г. между ,,Провидент Файненшъл България“ ООД като Заемодател и Б. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски
формуляр, че му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация относно условията и стойността на всички разходи по
кредита, с които кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на
договора за кредит.
На 01.07.2017 година е
сключен Договор за продажба на вземания /цесия/ между „Провидент
Файненшъл България” ООД и „Изи
Асет Мениджмънт” АД /цесионер/,
по силата на което вземането е прехвърлено на Изи Асет Мениджмънт” АД.
Основанието,
на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на
доверителя и е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
03.07.2018 г. между ,,Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем,
Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя
паричен заем в общ размер на 1 100 лева, а последният усвоява цялата сума
веднага след сключване на процесния договор, с което
Кредиторът е изпълнил задължението си. Б. се е задължила да ползва и върне
заемната сума, ведно с начислена лихва и такси на 60 броя седмични вноски от по
39.52 лв. Първа погасителна вноска: 25.03.2017 г., последна: 12.05.2018 г.
Твърди, че по договора за паричен заем, Б. е
извършвала плащания в общ размер на 320.00 лв.
Към
настоящия момент дължимата главница е в размер на 975.47 лв.
Дължи се
договорна лихва в размер на 165.91 лв.; както и такси и комисионни за
допълнителни услуги „Кредит у дома”.
Ответникът е трябвало да
изплати целия заем на 12.05.2018 г. - последната падежна дата, като от тогава
до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатьчни вноски са отдавна изтекли, а
ответникьт по делото продължава ВИНОВНО да не
изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 86.98 лв. от 13.05.2018 г., датата на настъпване на
забавата до 23.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Моли съда да постанови съдебно
решение, с което:
Да се признае за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу Д.С.Б.:
975.47 лв. главница; 165.91 лв.
договорна лихва за периода 25.03.2017 г. до 12.05.2018 г.; 909.39 лв. такси и
комисионни за допълнителни услуги; 86.98 лв. мораторна
лихва върху непогасената главница от 13.05.2018
година до 23.10.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на дължимите суми;
Да се осъди Д.С.Б.
да им заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от
които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане
на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Уведомлението за цесията да бъде
връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
Ответницата, Д.С.Б., ЕГН **********,*** срока,
предвиден за отговор не взема становище по иска. Редовно призована не се явява
в насрочено съдебно заседание, не направи възражения, не е оспорила и
истинността на представените документи.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно
гражданско дело № 2578/2018 г. по описа на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на
ищеца, доказателствата по делото и на основание чл.238
ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за установени следните
обстоятелства:
Направено е искане за признаване
за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно
производство по предвидения ред на чл. 410 и сл ГПК по договор за предоставяне
на потребителски кредит и прехвърляне на вземането /цесия/. Производството е по
предявен положителен установителен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на Договор, с твърдения, че е
сключен между „Провидент Файненшъл
България” ООД и длъжника, впоследствие вземането е прехвърлено с цесия на „Изи Асет Мениджмънт” АД като заемател и Б., прехвърлен с цесия на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление град София.
Ищецът, “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление град София има правото да
поиска плащане на натрупано задължение, предвид твърдението му за неизпълнение
на договорни, облигационни отношения, което, с оглед липсата на доброволно
изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл. 410 ГПК.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, предявеният установителен
иск за съществуване на вземането по договора, е допустим. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е
специална процесуална норма, относима към заповедното
производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За
валидното му предявяване кредиторът следва да обоснове и правния интерес, макар
че този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство
вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника, не вземане
становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване
истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива,
установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи
това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е
пропуснат от страна на ответника. Освен това не се яви на първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че
искът е основателен.
При предявен иск по чл. 415, ал.1
т.2 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и
обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще
бъде удостоверено от съдебното решение. Установителният
характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща
заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати
определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 2578 по описа на Районен съд
Монтана за 2018 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415,
ал.1 т.2 ГПК, във връзка с чл.415 ал.4 ГПК.
Целта на предявяването на иск по
реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, е да се установи наличието на вземането, към
момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение,
но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу
заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила. При
уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК
заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът
издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение, а по реда
на чл.415 ал.1 т.2 ГПК – чрез уважаването на предявения установителен
иск. Освен че са указани последиците на страните, в случая на ответника, от
неспазването на сроковете, искът е основателен, с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен
с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице
процесуалноправните и материалноправните предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове
– ответника е получил съобщение по чл. 131 ГПК, л.30 и 31 от делото чрез своя
баща Славей Иванов Костадинов, и не е представила в срок отговор на исковата
молба, същата е редовно призована, но не се е явила в съдебното заседание и не
е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, не са направени
никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С определението № 441 от
04.04.2019 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че
предявеният иск следва да се уважи като основателен, като съдът признае за
установено съществуването на вземането на ищеца, съобразно издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1451 от 24.10.2018 година
по ч.гр.д.№ 2578 по описа на Районен съд Монтана за 2018 година.
Съобразно с изхода на делото и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски за заповедното и исково производство, съобразно приложен списък
по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, на основание чл.
239, ал.1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Б., ЕГН **********,***, че към 23.10.2018 година
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев
Кънчев, за следните суми: 975.47 лв. главница;
165.91 лв. договорна лихва за периода 25.03.2017 г. до 12.05.2018 г.;
909.39 лв. такси и комисионни за допълнителни услуги; 86.98 лв. мораторна лихва върху непогасената
главница от 13.05.2018 година до 23.10.2018 година, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.10.2018 година до окончателното изплащане на
вземането, съгласно издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 1451 от 24.10.2018 година по ч.гр.д.№ 2578 по описа за 2018 година на
Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Д.С.Б., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев
Кънчев, сумата от 42.75 лева – платена държавна такса и сумата от 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1451 от 24.10.2018
г. по частно гражданско дело № 2578 по описа за 2018 година на Районен съд
Монтана.
ОСЪЖДА Д.С.Б., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на, „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев
Кънчев, сумата от 42.75 лв. за доплатената държавна такса за исковото
производство и 350.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се
връчат на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: