№ 2177
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100506758 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №20069537 от 17.03.2021 г., постановено по гр.дело №8992/2020г. по описа
на СРС, ГО, 163 с-в, ответникът Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) на МВР
е осъден да заплати на Т. Г. ЦВ., ЕГН **********, сумата от 1480,30 лева- дължимо и
неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за период 01.01.2017г,-
31.12.2019г., при преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 съгласно
чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), ведно
със законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба 18.02.2020г. до
окончателното изплащане, сумата от 212,54 лева лихва за забава за период 01.04.2017г.-
18.02.2020г., на основание чл.178, ал.1, т.З и чл.179, ал.1, пр.2, във вр.чл.18 ЗМВР и чл.86.
ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, както и 300лв. разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба от ответника. Жалбоподателят поддържа, че по отношение заплащането на нощния
труд на служителите в системата на МВР никога не е имало празнота в законодателството
относно заплащането му, която да бъде запълнена чрез прилагането на съответните норми
на общата Наредба за структурата и организацията на работна заплата и чл. 9, ал. 2 от нея.
Със заповед на министъра на вътрешните работи №8121з-1429 от 23.11.2017г. било
регламентирано, че„за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22:00ч. и
06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв. По аналогичен начин преди това действала заповед №8121з-
791/28.10.2014г. на министъра на МВР, според която размерът на възнаграждението за
полагания нощен труд е също 0,25 лева. Посочва, че съгласно чл.187, ал. 3 от ЗМВР
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните
1
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а предвид характера
на заеманата от ищцата длъжност, същата полагала труд и през нощта. Съгласно чл.176 от
ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които и
допълнително месечно възнаграждение за нощен труд- чл.179, ал.1 от ЗМВР и
допълнително възнаграждение за извънреден труд- чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР. Съгласно
чл.187, ал.5, т.2 и, ал.6 от ЗМВР при работа извън работно време на служителите, работещи
на смени, се дължи възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, което възнаграждение се заплаща е 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Твърди също така, че през процесния период действащи
били и следните наредби: Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, съгласно която при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период; Наредба №81213-908 от 2.08.2018г. за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители
в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч., за полагане на
труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични
служебни дейности (обн., ДВ, бр. 67 от 14.08.2018г., в сила от 14.08.2018г., отм.,бр.78 от
4.10.2019г., в сила от 4.10.2019г ), съгласно която за всеки отработен нощен час или за част
от него от 22:00 до 06:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд. Предвид изложеното твърди, че не е налице празнота за
изплащането на нощния труд на ищцата, тъй като той е регламентиран именно в издадени за
целта горепосочени заповеди на министъра на МВР. Всички дължими възнаграждения на
ищцата в размер на общо 376,25 лева за положен нощен труд 1505 часа, били редовно
заплатени по определената ставка от 0,25 лв.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. положеният труд извън
редовното работно време не можел да надвишава размера за компенсиране, предвиден в чл.
187, ал. 5 от ЗМВР - до 280 часа годишно, с изключение на случаите по чл. 187а, ал. 1 и 2
ЗМВР. Според чл. 18, ал. 1 и, ал. 3 от Наредбата държавните служители изпълняват
служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за
полагане на труд извън редовното работно време, издадена от ръководителя по чл. 11 или
оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции, а в случаите, когато
служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения
надвиши нормативно установения брой часове за отчетен тримесечен период, тези часове се
компенсират като труд извън редовното работно време и се отчитат с протокол по образец,
без да се издава такава заповед. Според чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график
се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни
работни дни за периода, умножени по цифрата осем и получените часове над тази норма се
отчитат като положен труд извън редовното работно време, който извънреден труд съгл. чл.
32, ал. 1 от Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. се компенсира при условията и в
размерите, определени в ЗМВР - в случая съобразно горепосочената разпоредба на чл. 187,
ал. 5, т. 2 и, ал. 6 от ЗМВР. Твърди, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата и предвиденото в чл. 9 от нея е неприложима, доколкото касае уредбата
на трудови правоотношения по КТ, но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който се
явява специален закон съгл. чл. 142, ал. 2 от ЗМВР, според която разпоредба статутът на
държавните служители по, ал. 1, т. 1 (полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението) се урежда с този закон. Твърди също така, че в МВР е разрешено
полагане на 8 часа нощен труд за разлика от другите държавни служители, на които е
разрешено полагането на 7 часа нощен труд, което също води до неприложимост на
посочения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент, тъй като същият се получава от
съотношението на 8ч. дневен труд към 7ч. нощен труд (чл. 140 от КТ) и ако се извърши
2
заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд
към 8 ч. нощен труд (чл. 187, ал. 3 от ЗВМР), при което се получава коефициент 1. В такъв
случай отработените часове нощен труд отново биха били същия брой, т.е. няма да се стигне
до отработено над установеното работно време. Моли решението на СРС да бъде отменено,
а исковете- отхвърлени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като
неоснователна. Моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно и излага
подробни съображения в тази насока. Не претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
Доводите на жалбоподателя- ответник във въззивната жалба са идентични на
изложените от него в отговора на исковата молба и първостепенния съд подробно е обсъдил
всеки от тези доводи в обжалваното решение. Доколкото изводите на първоинстанционния
съд изцяло се споделят от настоящия състав, въззивният съд не може да изложи изцяло свои
мотиви в смисъл на съществено различни такива от изложените от СРС.
Между страните не се спори, че през процесния период са били в служебно
правоотношение, ищцата е работила на смени, като за 24 часа е полагала нощен труд от
22,00ч. до 6,00ч. в рамките на 8 работни часа, за който нощен труд ответникът е заплатил
допълнително възнаграждение по 0,25лв./на час съгласно посочените с отговора на исковата
молба и във въззивната жалба заповеди на министъра на вътрешните работи.
От приетото в първата инстанция и неоспорено от страните заключение на ССЕ се
установява, че за процесния период ищцата е положила 185 нощни дежурства, или общо
1489 часа, а при приравняване с коефициент 1,143- дневни 1701,94 часа, ма които се полага
възнаграждение в размер на общо 1483,52 лева за 212,94 часа извънреден труд. Дължимата
мораторна лихва е в размер на сумата от 219,21 лева.
Спорно между страните на практика е само дали по отношение заплащането на нощния
труд на служителите в системата на МВР е имало празнота в законодателството относно
заплащането му, която да бъде запълнена чрез прилагането на съответните норми на общата
Наредба за структурата и организацията на работна заплата и чл. 9, ал. 2 от нея. Както
първоинстанционният съд, така и настоящият състав намира, че такава празнота е налице и
следва субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ.
Съгласно чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл.187, ал.1 и
3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица, като за работещите
на 8-, 12- или 24- часови смени работното време се изчислява сумирано за тримесечен
период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов
период. Съгласно ал.6 и 7 на същата законова разпоредба, работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени, чрез
3
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, като редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи въз основа на чл.187, ал.10 от ЗМВР.
През процесния период са действали посочените от жалбоподателя Наредба №81213-
592/25.5.2015г. и Наредба №81213-776/29.7.2016г., и заповеди на министъра на вътрешните
работи, които са с аналогични разпоредби относно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период, но и в двете наредби липсва изрично правило, аналогично на чл,31, ал.2 от
отменената Наредба № 8121 з- 407/11,8.2014г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, очевидно е
налице нормативна празнота, която съгласно чл.46, ал.2 ЗНА следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), съгласно който при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143. получен като частно при
деление на нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (съответно
8 и 7 часа). Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и НСОРЗ.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че положеният от ищцата нощен труд
следва да бъде компенсиран само с изплатената и сума от по 0,25 лева на час. Разпоредбата
на т.1 от Заповед № 81213-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи
съответства на общото правило на чл.8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен
час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25лв.
НСОРЗ обаче предвижда, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място (1,143). Тези два способа за овъзмездяване
на положения нощен труд (чл.8 и чл.9, ал.2 от НСОРЗ) се прилагат съвместно, без едната да
изключва приложението на другата.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС -
потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по
жалбата не претендира такива.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20069537 от 17.03.2021 г., постановено по гр.дело
№8992/2020г. по описа на СРС, ГО, 163 с-в.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5