Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/……………08.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА- ІV
касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА
ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Анна Димитрова и в присъствието на
прокурора от ВОП Стоян Загоров, като
разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело №921 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл.348 от
Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/.
Образувано е по касационна жалба от „В.С.КО Пауър“
ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, със съдебен адрес *** , със законен представител
В.Т.Т., депозирана чрез адв. С.С., срещу решение № 2401/30.12.2019 г.,
постановено по АНД № 2741/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, ХLІV състав,
с което е изменено наказателно постановление /НП/№ 03-009063 от 24.01.2018 г.,
издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна като
имуществената санкция е намалена от 1700 лв. на 1500 лв.
Заявеното касационно основание е допуснато
нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал.1 т.1 НПК във вр. с чл. 63 ЗАНН.
За описана в НП дата 02.11.2017 г. в
приета като писмено доказателство присъствена
книга няма описана планирана или отчетена продължителност на работа на Г К, а само номерация на смени . Релевира се неспазване на чл. 34 от ЗАНН поради неустановена достоверност на датите на съставяне на АУАН и на узнаване на нарушение. Като съществено процесуално нарушение в досъдебната фаза се
заявява липсата на връчване на АУАН на нарушителя и неизпълнена процедура по чл.
416, ал. 3 КТ. Твърди се спазено нормативно
изискване за максимална продължителност на работна седмица за работника Г К
Отправеното искане към касационната инстанция е за
отмяна на решението на ВРС .
В съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от адв. Св. С., който поддържа касационната жалба. Претендира
присъждане на разноски в полза на касатора при обжалвано решение .
Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, се представлява от ст. юрисконсулт Б. Н.. Последният оспорва
касационната жалба и претендира
присъждане на юриск възнаграждение. В пледоарията си по същество изразява
становище за правилност на първоинстанционното решение. Моли касационната
инстанция да го остави в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна
пледира за оставяне в сила решението на ВРС.
Настоящият касационен състав на Административен
съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в съдебното
производство пред ВРС е било НП № 03-009063 от 24.01.2018 г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда “
гр. Варна, с което на „В. С. Ко Пауър“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700
/хиляда и седемстотин/ лева на основание чл. 414, ал.1 във вр. с чл. 142, ал. 4 КТ.
За да измени размера ан имуществена санкция до
1500 лв. ВРС е приел от фактическа
страна че на 02.11.2017 г. „В.С. Ко Пауър“ ООД, в качеството на работодател е
допуснало Г.Г.К., на длъжност „продавач – консултант“ в обект: магазин, находящ
се в гр. В ул. „П.Х.“ № //, да полага
труд при установено сумирано изчисляване на работното време в работна смяна,
по-дълга от 12 часа, а именно - от 10:00 часа до 00:00 часа, т. е. 14 часа.
От правна страна районният съд е приел отсъствие на
допуснати съществени процесуални нарушения , анализирал е представените от
страните доказателства и е извел заключение за осъществен състав на описаното в
АУАН и в НП административно нарушение. С оглед на обстоятелството, че в НП
административноноказващият орган не е посочил мотиви, поради които е наложил
наказание в по-голям размер от установения в санкционната норма минимум, е
изменил наказателното постановление като размерът на имуществената санкция е
редуциран до 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Касационната инстанция счита
обжалваното съдебно решение на РС-Варна за правилно като при неговото
постановяване не е допуснато нарушение
на закона.
Предвид разпоредбата на чл. 220 АПК, приложима по арг. на чл. 63 от ЗАНН
касационният съд не може да прави нови фактически установявания , а е
длъжен да провери приложението на материалния закон въз основа на установените факти от предходната съдебна инстанция , а в конкретния
случай ВРС е установил както въведено от работодателя сумирано изчисляване на
работното време , така и продължителност
на работната смяна на Г К на 02.11. 2017 г. от 10.00 ч. до 00.00. ч. / общо 14
часа/ .
Съгласно предписанието на чл.
142, ал. 4 КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано
изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа. Предвид изложените
юридически факти и относима правна уредба се налага извод за законосъобразно
санкциониране на дружеството- жалбоподател.
Извършването на административното нарушение са
потвърждава от съдържащите се в административнонаказателната преписка доказателства,
в това число и от представените графици за явяване/неявяване на работа за месец
ноември 2017 година, а така също и от декларацията, подписана лично от В Т Т като
представляващ „В.С. Ко Пауър“ ООД,
относно продължителността на работните смени в магазина. При решаване на
касационния спор следва да се има предвид разликата между понятията „работно
време“ и „работна смяна“ доколкото това са два различни правни института на
трудовото право. Легална дефиниция на "работното време" се съдържа в
§ 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КТ, според която то представлява
всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява
работата, за която се е уговорил. Легално определение за "работна
смяна" в КТ не се съдържа, но характеристиките на това понятие могат да се
изведат по аргумент от чл. 151, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 141 от КТ, в
които изрично е посочено, че работното време на работника или служителя се
прекъсва с една или няколко почивки, които не се включват в работното време, и
е предвидено, че работата в предприятието може да се организира на две или
повече смени. От сравнителния анализ на двете понятия се установява, че
работната смяна обхваща както работното време /реално отработеното време/, така
и почивките, и представлява непрекъснат период от време, дефиниран като
продължителност и времеви отрязък от денонощието. Тоест в установената в чл. 142, ал. 4 от КТ максималната
продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време
/до 12 часа/ са включени, освен работното време, и почивките по време на
работния ден.
За съставомерността на описаното в НП
правонарушение е ирелевантно обстоятелството, че сборът от отработените от
продавач-консултантът Г К часове за работната седмица не надхвърлят
установената в чл.142, ал.4 от КТ , тъй като работодателят е наказан поради неспазена
продължителност на работна смяна , а не на работна седмица.
Съответстващо на нормативната регламентация е решението
на ВРС за изменение на НП в посока на намаляване на размера на имуществената
санкция до законовия минимум от 1500 лв.
не само поради отсъствие на аргументация
на наказващия орган в НП относно определената санкция от 1700 лв., , но и поради
отсъствие на доказателствени източници за справедливост на наказанието над
минимума по чл. 414, ал.1 КТ.
Лишено от основание е оплакването
на касатора за допуснато съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяна на обжалваното решение и на издаденото
НП , поради невръчен АУАН на нарушителя, тъй като данните
по делото сочат за надлежно връчване на негов представител по пълномощие. Към
представената от АНО административно-наказателна преписка е приложено
пълномощно рег.№ 16511 от 01.12.2016 г. , с което управителят на „В.С. Ко
Пауър“ ООД В.Т.Т. е упълномощил Ц Д Рда го представлява именно в това негово
качество пред различни институции , включително с цитиране на Инспекцията по
труда и при изрично посочено правно действие на упълномощителя да получава
актове за адм. нарушения.
Неоснователно е и оплакването за
неспазване на чл. 34 от ЗАНН предвид установените факти от ВРС по издаване на
НП и по узнаване на нарушението от контролните органи , още повече предвид бланкетността на това
възражение , неговото заявяване едва в касационното производство и поради липса
на конкретни твърдения на жалбоподателя за различни дати на съставяне на АУАН и
на узнаване на адм. нарушение от
посочените в адм. преписка .
В обобщение при извършения инстанционен съдебен
контрол се установи допустимостта, валидността
и правилността на атакуваното съдебно решение на ВРС , поради което подадената
срещу него касационна жалба следва да се остави без уважение.
При този изход на правния спор съдът трябва да
удовлетвори искането на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер по чл. 27 от НЗПП - 80 лв.
Мотивиран от изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна- ІV-ти касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 2401/30.12.2019 година на
Районен съд – Варна, постановено по н. а. х. д. № 2741/2019 година.
ОСЪЖДА „В.С.КО Пауър“ ЕООД гр. Варна, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна , ж.к. „В.“ , вх. / , ет. /, ап. // да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ юриск. възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.