Мотиви към Присъда № 260009/ 11.03.2022 година, постановена по НОХД №1468 по описа на съда за 2020 година
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия М.З.К.,
с ЕГН ********** и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.В, пр.1
вр. чл.342, ал.1 от НК, изразило се в това, че
на 13.01.2018г. в с.Т., обл.Пловдив,
при управляване на МПС - лек автомобил марка „Ситроен Ксантия“,
с рег.№ ****е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, при което по
непредпазливост е причинил смъртта на М. Г.К., с ЕГН **********.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия К. за престъпление по чл.343,
ал.1, б.В, пр.1 вр. чл. 342, ал.1 от НК, като доказано от
обективна и от субективна страна от
събраните по делото доказателства. Изразява становище, че като смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства следва да се имат предвид чистото му съдебно минало, липсата на криминални регистрации и на предходни нарушения като водач на МПС, доброто му процесуалното поведение, Т.ова ангажираност, поведението му след настъпилото ПТП- активно участвал при преместването на пострадалата от пътното
платно, воден и от желанието си да й окаже медицинска помощ. Според държавното
обвинение в този момент пострадалата вече е била починала. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство приема и съпричиняване от страна на самата пострадала, която е пресичала пътното платно по време и на
място, когато не е било безопасно. Иска наказанието да бъде определено при условията на чл.54 от НК, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, ориентирано към минимума предвиден за
престъплението, а именно две години
„лишаване от свобода“, с приложение на чл. 66 от НК с изпитателен срок от
четири години. Предлага на основание чл.343г от НК съдът да лиши подсъдимия от
право да управлява МПС за срок от две години, веществените доказателства да се
върнат на подсъдимия, в негова тежест да бъдат възложени и направените по делото разноски.
В хода на
съдебното производство бяха конституирани като частни обвинители пострадалите
А.Г.К. и З.Г.К.. Повереникът им- адв.Л.
изразява становище за доказаност на възведеното
спрямо подс. К. обвинение. Счита, че оказаната от подсъдимия
помощ на пострадалата след настъпилото ПТП обуславя приложението на
привилегирования състав на престъплението- по чл. 343а от НК. При наличие и на съпричиняване пледира за налагане на наказание „пробация“,
при което подсъдимият да не бъде лишаван от право да управлява МПС.
Подсъдимият К. и защитникът му- адв.С. считат, че
обвинението е недоказано. Защитникът изразява становище, че поведението на
пострадалата К. е единствена причина за настъпилото ПТП и подсъдимият няма вина
за него. Намира за доказателствено установено, че
най-вероятно подсъдимата е пресичала перпендикулярно, по линията на най-късото
разстояние, тя е била невидима и непредвидима до навлизането й в лентата за
движение на подсъдимия. С аргументи, че пешеходката, чиито действията не са
били съобразени със ЗДвП е била непредвидимо препятствие, е попаднала в
опасната зона на движение на подсъдимия, при което ударът е бил неизбежен по
смисъла на чл.15 от НК, се иска постановяване на оправдателна присъда.
Алтернативно се сочи правна квалификация на извършеното по чл.343а от НК и се иска определяне на
наказанието по реда на чл. 55 от НК, поради наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Веднага след ПТП подсъдимият е извършил поредица от
последователни действия, насочени към оказване на помощ на все още живата в
този момент пострадала- обаждане на тел. 112, преместване на безопасно
място, прочистване на дихателните й
пътища, мерене на пулс, кръвно, опити да спре кръвотечението от главата. Действията му са били насочени
към съхранение на живота на
пострадалата, която след около 15 минути издъхнала. Оказаната помощ е приживе,
а не на починал човек.
В личната си
защита подс. К. се солидаризира с изразеното от адв.
С. и изрично заявява, че ударът между автомобила и пешеходката е бил внезапен и
изневиделица.
В последната си дума подсъдимият К. изразява
становище, че е невинен.
Пловдивският окръжен
съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност
и изразеното от страните, намира за установена по непораждащ съмнения начин
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.З.К. е роден на
***г***, **** е, **** гражданин, женен е, с висше образование, работи като общопрактикуващ *****, не е осъждан, с ΕΓΉ
**********.
Към инкриминираната дата бил
правоспособен водач на МПС, за което притежавал валидно СУМПС категории В и М.
Видно от справката му за нарушител, от началото на придобитата правоспособност
като водач е наказван веднъж- през 2001
г. за нарушение по чл. 185 т. б от ЗДвП, за което административно наказание е изтекъл реабилитиращият съобр.
ЗАНН срок.
Подсъдимият К. живеел със семейството си
в с.Б., област С.и работел в същото
населено място като общопрактикуващ *****. Той и съпругата
му- св. Р.К. притежавали лек автомобил „Ситроен Ксантия“
с рег.№ ****.
Пострадалата М. Г.К. *** заедно със сина
си- свидетеля З.Г.К.. Последният работел в автосалон, находящ
се на път II- 64, пътна артерия между с.Т. и град Пловдив, в края на селото /по
посока гр.Пловдив/, от западната страна на платното за движение. Автосалонът се
стопанисвал от другия син на пострадалата- св. А.Г.К.. Пострадалата често
посещавала синовете си на търговския обект, придвижвайки се до там с обществен
транспорт- маршрутка.
На 13.01.2018г. подсъдимият М.К.,
св.Р.К. и двете им деца пътували със семейния автомобил от град Казанлък към
с.Б., обл.С.. Автомобилът бил управляван от подсъдимия. До него на предна дясна
седалка седяла съпругата му. Около 17, 40 часа подсъдимият К. навлязъл с
управлявания от него лек автомобил „Ситроен Ксантия“
с per. № **** в с.Т.,
обл.Пловдивска. Времето било облачно, в тъмната част на денонощието, с намалена
видимост. Валял ситен дъжд и асфалтовата настилка била равна, но мокра.
Подсъдимият управлявал лекия автомобил по път II 64, пътна артерия свързваща
с.Т. и гр.Пловдив, обозначена като улица „*****“, с две ленти за движение,
движейки се в посока от север на юг, в западната лента за движение. Достигайки
към края на населеното място в посока град Пловдив, подсъдимият К. навлязъл в
участък от пътя, който бил разделен на две ленти за движение с бяла
непрекъсната линия. Ширината на платното за движение в конфликтния участък била
9,56 м.
По
същото време пострадалата М. Г.К. се намирала на банкета от източната страна на
платното за движение, в района срещу автосалона на сина си, с намерение да
пресече от изток на запад. В този участък нямало пешеходна пътека. Движението
било натоварено, с движещи се автомобили и в двете посоки. Пострадалата К. предприела
пресичане на платното за движение, в направление от изток на запад, отляво
надясно по посоката на движение на автомобила, на място и в момент, когато това
не било безопасно. Движела се перпендикулярно или почти перпендикулярно на
пътното платно, а с оглед интензивния трафик и в двете пътни платна и ръмящия
дъжд и бързала. В този момент управляваният от подсъдимия К. лек автомобил
„Ситроен Ксания“ се движел по западната лента за
движение, от север на юг, със скорост от около 48-49 км/ч. Тя била технически
съобразена с конкретната пътна обстановка и с движението при включени къси
светлини. Дистанцията му на видимост била 48,5 метра и той имал възможност да
установи автомобила при възникнала опасност в зоната на видимост.
Пострадалата пешеходка М. К. предприелата
пресичане на пътното платно, като
започнала да навлиза в източната лента на движение, когато подсъдимият с
управляваното от него МПС се намирал на около 48-49 метра от нея. Подс.К. продължил да управлява автомобила със същата
скорост, без да намали или спре. Той не е възприел изобщо факта на предприетото
пресичане и не е реагирал по никакъв
начин при възникналата опасност за
движението- пресичащата платното за движение пешеходка. Тя продължила
пресичането на улицата много бързо, навлизайки в западната лента за движение
пред автомобила на подсъдимия, при което настъпил удар в предната лява част на
лекия автомобил „Ситроен Ксантия“ и долните крайници
на пешеходката. Вследствие на удара пострадалата се възкачила върху капака на
автомобила, при което последвал удар на главата й в предното обзорно стъкло.
След удара пострадалата паднала на платното за движение, в източната лента, а
подсъдимият веднага задействал спирачната система и спрял автомобила, като го
паркирал недалеч от мястото на удара, на пътната лента, в която се движел.
Включил аварийни светлини, излязъл от автомобила и се насочил към мястото,
където била паднала пострадалата.
В същия момент по източната лента за
движение, от град Пловдив към с.Т. се движел лек автомобил „Пежо 306“, управляван
от дъщерята на св. П.Ч.- св. Ч.. Ч. седял
на предната дясна седалка в колата. Навлизайки в с.Т., св.Ч. видял, че
моторното превозно средство, което се движело пред тях, рязко завило наляво, а
после пак се върнало по първоначалната си траектория. Това „ криволичещо“
движение възприела и управляващата автомобила свидетелка Ч.. Тя в този момент
управлявала автомобила си със скорост 50 км/ч. Също извършила маневра
„заобикаляне“ спрямо намиращото се препятствие на платното отпред вдясно по
посоката й на движение, при което леко навлязла в насрещната пътна лента, точно
в този момент там нямало кола и веднага
се върнала в собствената си лента. В този момент св.Ч. видял, че на пътното платно, в близост
до бордюра лежи тяло, което първоначално
не разпознал дали е на човек или животно. Казал на дъщеря си да отбие и спре
автомобила, което тя сторила. Слязъл и се върнал до препятствието- тялото на
пострадалата К., която издавала хрипове. Непосредствено след него, в рамките на
секунди, до пострадалата дошъл и подсъдимият К.. Двамата със свидетеля Ч.
преместили М. К. на близкия източен банкет, след което подсъдимият отишъл до
автомобила си, взел *****ската си чанта, обадил се на телефон 112, представил
се, съобщил за станалото пътно произшествие с пострадала жена, подал телефона
на жена си- св. К., за да обясни подробности, а той се върнал до тялото на пострадалата.
Обаждането било прието в 17.52.40 ч. и било с продължителност 02,19 минути,
според съдържанието на аудиозаписа (л. 51 т. 2 от ДП). Сложил намиращите се във
взетата от колата му чанта за спешна помощ латексови
ръкавици, започнал да преглежда
жената за пулс, дишане, травми по
главата. Свидетелката била жива, но некомуникативна. Подсъдимият освободил
дихателните й пътища, опитал се да ползва ръката си за тампониране на място в
областта на главата, откъдето течала кръв, следял за жизнените показатели на
пострадалата. В един момент разбрал, че тя починала, свалил ръкавиците, силно
разстроен започнал да повтаря, че той е *****, лекува хората, а не ги убива. Жена
му се опитвала да го успокои.
Следва да се отбележи, че почти по
същото време, когато покрай пострадалата преминал автомобилът на свидетелите
Ч., оттам е преминал е автомобил, управляван от св. Г., до когото на предна
дясна седалка седяла св. Д.. Скоростта на движение на този автомобил свидетелят
Г. определя в диапазона 40-50 км/ч., но уточнява, че се движел „ със скоростта
на трафика“. И двамата забелязали „
някакъв силует“ встрани на пътя. И двамата забелязали силуета на човек на
платното за движение, в близост до бордюра.
В най- близката пресечка отбили автомобила, обърнали посоката му на
движение и се върнали. След паркирането му отишли на мястото и заварили
подсъдимия ( когото не познавали) и още 1 човек да оказват помощ на
пострадалата. Лично възприели състоянието й- все още жива, както и усилията на
човек, който се представил за *****, да я спаси. Останали до идването на
полицаи, които записали данните им.
Няколко минути след получаване на
сигнала на тел. 112 на мястото на произшествието пристигнали служители на МВР-
св. Д. и св. О., които заварили подсъдимия да оказва помощ на пострадалата. Тя
била жива, но по лична преценка на свидетелите- зле. Те предприели действия за
запазване на местопроизшествието и обезпечаване на безопасността на движението
в района. По- късно пристигнала линейка,
но пострадалата не била жива, била констатирана смъртта й. Подсъдимият М.К. бил
изпробван за алкохол с техническо средство- Алкомер.
Пристигнали след това други полицейски служители сменили свидетелите Г. и О.,
чиято работна смяна свършила, извършили оглед на местопроизшествието, с което
било поставено началото на настоящето наказателно производство.
Описаната
по-горе фактическа обстановка Пловдивският окръжен съд намира за несъмнено
установена от следните налични по делото доказателства:
В хода на съдебното следствие подс. К. депозира обяснения, които следва да бъдат кредитирани в преобладаващата
им част. Същите бяха анализирани самостоятелно и с оглед съответствието им с останалите
доказателства по делото, с цел изясняване дали следва да бъдат възприети като
годен източник на доказателства или са израз на упражняване на процесуално
признатото право на защита на обвиненото лице. Като противоречащи на останалите
налични доказателства и кредитираните становища на експертите съдът не
възприема твърдението на подсъдимия за скорост на движение на автомобила
непосредствено преди удара- 40 – 42 – 43 км и че процесният автомобил е бил
преместен от него преди извършване на замерванията на отишлите за това там
лица. За скоростта на движение на автомобила съдът кредитира заявеното от
вещите лица относно по- висока скорост на движение, а за местенето на
автомобила взе предвид, че намиращите се там свидетели- полицейски служители
отричат да са разпореждали такова действие спрямо водача. Самият подсъдим в
разпита си впоследствие сочи, че не си спомня дали е местил автомобила преди
извършване на замервания от дошлите за това лица или по- късно. Т.е.
обясненията му са и вътрешно противоречиви. В тази насока (че не е местен) са и присъединените показания на съпругата на
подс. К., депозирани в хода на досъдебното
производство, в които отрича
извършването на преместване на автомобила. Заявеното от подсъдимия, че е
усетил само странично удара, съдът приема като негова субективна оценка,
свързана с точния момент, в който е възприел събитието. По делото е несъмнено
установено, че ударът между пешеходката и лекия автомобил е настъпил в предната
лява част на колата, с последващо възкачване на
тялото и отхвърлянето му след това. Обективна причина подсъдимият да не
възприеме момента, в който се е счупило предното обзорно стъкло,
доказателствата по делото не установяват.
Не възприема и твърдението му, че пострадалата след падането е била по
средата на платното, където е осевата линия, тъй като в тази част обясненията
му противоречат на показанията на св. Ч. за същото обстоятелство, както и на
кредитираните показания на свидетелите Г. и Д..
В останалата част, като подкрепени от другите подлежащи на възприемане
доказателства, съдът кредитира заявеното от подс.
К.. От кредитираната част на обясненията
му се установява времето на инкриминираното събитие, доброто общо състояние на
подсъдимия като водач на МПС, посоката на движение на автомобила- към гр. Пловдив,
пътната обстановка- тъмно, с лек дъжд („ ръмеше“), мокър асфалт, неосветен
участък от пътя, в който подсъдимият се придвижвал с включени къси светлини,
много интензивно движение на автомобили в двете
посоки, като отпред имало движещ се
ТИР, след него – още една кола. Твърдението, че автомобилите от
насрещното движение се движели по-бавно от него, също е оценъчно на подсъдимия.
За скоростта на движение на тези автомобили следва да се приемат свидетелските
показания на преминаващите оттам непосредствено след ПТП лица. Но така
заявеното от подсъдимия съдът не намира за недобросъвестно, а за неправилна
субективна оценка. И в двете посоки
движението е било натоварено. Автомобилът се движел в близост до осевата линия.
На предна дясна седалка била съпругата
на подсъдимия- св. К., а отзад- двете им деца. Установява се ударът да бил
внезапен и подсъдимият в първия момент да не разбирал какво се удря в
автомобила, но като погледнал назад видял, че има силует на човек. Спрял колата
на мястото, отразено в протокола за оглед и приложения към него фотоалбум.
Тръгнал към силуета и видял над него
вече надвесен човек, който казал, че е ударена жена. Тя била в зоната на
насрещното движение, главата ѝ била в посока Пловдив, а краката – в
посока Казанлък. Пострадалата жена е била облечена в черни дрехи. В този момент
двамата с намиращият се там човек
преместили жената от другото
(отсрещно за подсъдимия) платно на тротоара,
тъй като тялото било по-близо до отсрещния бордюр. Подсъдимият се върнал
до собственият си автомобил, звъннал на тел. 112 и предал телефона на съпругата
си, за да обясни къде е инцидентът, взел *****ската си чанта и без да губи
време започнал да оказва медицинска
помощ на пострадалата, която било още жива- имала дишане и сърдечна дейност.
Отстранил каквото имало в устата на пострадалата, за да облекчи дишането. Преслушал я със стетоскопа, проверил за пулс и установил слаб такъв,
започнал да опипва по главата за травма. Разбрал, че отзад на главата има
някакво кървене и използвал едната си ръка като тампон за евентуално спиране.
Наблюдавал пострадалата, забелязал влошаване на дишането, отново почистил
дихателните пътища. Когато дошла линейката се установило, че жената е починала.
През това време били дошли полицейски служители, които почнали да извършват
тяхната си дейност- поставили конуси, отклонявали минаващите
от там автомобили. Впоследствие забелязал, че по колата има увреждания- счупен
преден ляв фар, ляв мигач и изкъртено ляво странично огледало за обратно
виждане, вдлъбнатина по левия калник.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. З.К., депозирани в хода на съдебното следствие. Макар
същият да е конституиран като частен обвинител и да е заинтересован от изхода
на делото, то показанията му са добросъвестни и внимателният им прочит не сочи
да са повлияни от процесуалното му качество. Той не е очевидец на случилото се.
За инцидента с майка му разбрал в телефонен разговор от брат си ( ч.о. Г.К.) и
веднага след разговора отишъл на мястото. Заварил майка си (вече починала) на
банкета, отстрани на пътя, а спрямо автосалона, в който по онова време работел
брат му – от другата страна на пътя, от източната страна. Била облечена с яке и
панталони. Знаел, че в същия ден-
на 13.01.2018 г., тя била на гости на сестра си.
Била в отлично здравословно състояние-
бивша спортистка, от дълги години обикаляла всеки ден града сама, ходела да
помага на роднини. В близост до местопроизшествието се намирал автосалон, в
който работел брат му- св.Г.К.. Майката често посещавала автосалона, до там се
придвижвала с маршрутка. След слизане от нея е следвало да пресече пътя, за да отиде от
другата страна, където се намирал автосалонът.
Обсъждайки по идентични съображения показанията на св.
свид. А.Г.К.,
депозирани в хода на досъдебното производство ( при разпита му от
22.08.2018 г., на л. 36 – 38 в том 1 от същото)
и присъединени на осн. на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 5 от НПК, съдът ги кредитира в преобладаващата част, в която не се
установява качеството му на пострадал по делото да се е отразило на добросъвестността
му като свидетел. По време на инкриминираното събитие той се намирал в
автосалон на ул. „*****“, в рамките на
с. Т., стопанисван от брат му, ситуиран в западната
част спрямо пътното платно. Когато майка
му го посещавала там, пътувала с маршрутка, спираща
на отсрещната страна и следвало да пресече пътното платно. Нямало пешеходна
пътека, но на същото място пресичали
много хора. Движението в района по принцип е много интензивно, кара се бързо. Свидетелят няма представа къде точно спрямо
автосалона е спряла маршрутката на инкриминираната
дата. Той бил вътре в автосалона, чул удар, излязъл пред входа на салона и
видял отсреща, на тротоара към източното платно, на 20 метра южно тялото на майка си. То било срещу входа на
съседен автосалон. Съдът не кредитира заявеното от същия свидетел, че от двете
страни на автосалона има знак за ограничение на скоростта до 40 км/ч, тъй като
такъв не се установява да е имало в района на произшествието нито от писмените
доказателства по делото, нито от заключенията на експертизите, изследвали и
този факт, нито от показанията на
разпитаните свидетели. Очертава се противоречие в показанията на
свидетеля относно момента, в който е излязъл и е видял тялото на майка си.
Първоначално в разпита си сочи това да е станало непосредствено след чутия
удар. Малко по- сетне твърди тялото на
майка му да е било на отсрещния тротоар, а се установява от показанията на св.
Ч. и обясненията на подсъдимия, че те двамата са местили тялото и това е станало
след като автомобилите, в които са пътували, са спрели и двамата са отишли до
падналата жена. Т.е. излизането на свидетеля Г.К. явно е било след извършването
на преместването, което е било свързано с време. Той твърди още, че е отишъл до
мястото след 10 минути, до майка му не е имало никой, но вече имало патрулка и събрани там хора. От обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите Ч., Г., Д.Д. се
установяват поредица от действия по оказване помощ на пострадалата, при което
не само подсъдимият, но и сочените свидетели са били до нея. Полицейската кола
е пристигнала по- късно. Т.е. показанията на
св. Г.К. относно това, какво е видял, очевидно касаят един по-късен
момент, значително след като е чул удара, когато майка му вече е била починала.
На кредитиране отчасти подлежат показанията на св.
Р.К., депозирани в хода на съдебното следствие и отчасти- присъединените й
такива на основание чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК от ДП ( при разпит на 13.01.2018 г., л. 25 в том 2 от
ДП). Тя е съпруга на подсъдимия и несъмнено заинтересована от изхода на делото.
Но това, според съдебната
практика не
би могло да е единственият критерий при преценка на достоверността на
показанията й и не е достатъчно основание за
дискредитирането им. В частта, в която не са в противоречие с останалите доказателства
и доказателствени източници, показанията й подлежат на кредитиране. Съдът
възприема заявеното от свидетелката пред съда за посоката на движение; пътната
обстановка- тъмно, с интензивен трафик в двете посоки; поведението на
пътуващите в управлявания от подсъдимия автомобил; времето и мястото на
настъпване на ПТП, след което подсъдимият спрял колата и извършил поредица от
действия, насочени към оказване на помощ на пострадалата жена. Не кредитира
твърдението, че е усетила странично приплъзване на нещо
в колата. За това обстоятелство кредитира заявеното от свидетелката в
присъединените й показания от досъдебното производство- почувствала удар отпред
в колата. За обстоятелството дали е видяла мъжа си да премества тялото на
пострадалата съдът също възприема заявеното от свидетелката в хода на
досъдебното производство. На кредитиране
подлежи заявеното в хода на съдебното следствие, че след удара колата не е местена след
като е спряна. Първоначалното й твърдение, че подсъдимият преди да излезе от колата се е върнал на заден ход, също не следва да
бъде кредитирано. След прочитане на показанията й в тази част свидетелката
заяви, че не си спомня. Такова действие не сочи самият подсъдим. То е и
нелогично с оглед изводимото от обясненията на подсъдимия за движещи се и след
него коли, както и с оглед множеството свидетелски показания за
интензивен трафик в двете посоки. Твърдението й, че автомобилът е преместен по-
късно, по разпореждане на полицаите, преди извършването на замерванията, т.е.
на огледа, съдът не кредитира. Всеки
един от разпитаните полицейски
служители, които са били на мястото преди и по време на огледа убедено сочи, че
такова действие не е извършвано. В некредитираната част показанията й очевидно целят
да обслужат избраната от подс. К. линия на защита,
противоречат на изводимото за същия факт от другите доказателствени източници.
Съдът кредитира показанията на св. П.Ч., депозирани в
хода на съдебното следствие (л. 102 -103 и л. 165 т. 1 съд дело). За
обстоятелствата, за които бяха присъединени по надлежния процесуален ред
показанията му от ДП ( депозирани в разпита му на 28.02.2018 г., л. 27 в том 2; при разпита му на 22.08.2018 г. на л. 61 – 62
в том 1) възприема последните, като заявени
по- близко до инкриминираните събития и потвърдени от свидетеля след
прочитането им. От показанията му се установява на инкриминираната дата привечер да е пътувал в същия участък от пътя
на предна дясна седалка в „Пежо“ 306. Движението било интензивно- „адски натоварено“.
Било час- пик, имало колони и от двете страни на пътното платно, „кола след
кола“. Автомобилът управлявала дъщеря
му, поради което имал по- голяма възможност да наблюдава пътната ситуация. Твърдението, че автомобилът се движел много
бавно, под 40 км/ч. съдът не намира за недобросъвестно, тъй като самият
свидетел сочи да не е наблюдавал скоростомера. Но за
скоростта на движение на същия лек автомобил възприема показанията на водача
му- св. Ч.. Видимостта била слаба,
валяло. На 15 – 20 метра пред тях се движела друга кола, която в един момент
рязко кривнала, за да заобиколи нещо и продължила направо. Минавайки
покрай същото място видял, че купчината всъщност е човек. Автомобилът на свидетеля отбил и спрял
след 20 – 30 метра, за да не пречи на
движението. Той отишъл да види падналия човек, почти веднага след него дошъл и
подсъдимият. Мястото било неосветено. Жената била на самото пътно платно,
крайно вдясно на посоката му на движение. Била облечена в тъмни дрехи. Тялото
било на купчина- главата била насочена
към платното, приличало на купчина стари
дрехи. Жената не се движела, но хриптяла. Подсъдимият
казал, че е *****. Двамата преместили тялото на около метър, като я хванали за
дрехите, за да не е на пътното платно. Извършили го по най- краткия път. ***** почнал да реанимира жената, но тя не
оживяла. Свидетелят не обърнал внимание къде е спряна колата на подсъдимия. На
мястото дошли момче и момиче, в които свидетелят разпознава свидетелите Г. и
Д.. По- късно пристигнали служители на полицията и линейка. За обстоятелството колко време след
отиването му до пострадалата са отишли на мястото момчето и момичето (св. Г. и
св. Д.) съдът възприема заявеното в последния му разпит пред съда- в рамките на
няколко минути. Заявеното в хода на досъдебното производство (в том 1-ви, лист
61-62), присъединено по надлежния процесуален ред, че на мястото подсъдимият му
е казал, че изобщо не е разбрал, че е ударил жената и спрял веднага, след като видял, че стъклото
на автомобила е спукана, съдът също кредитира. В този част показанията му имат
характер на производни такива и следва да бъдат ползвани за проверка на
първичните. В случая- на заявеното от подсъдимия, че не е видял тялото в
момента на удара с автомобила, а едва след това, когато вече е било паднало на
платното.
Като депозирани от незаинтересован от
изхода на делото свидетел съдът възприема показанията на свид.
Ч.- дъщеря на св. Ч., които кредитира в преобладаващата част. Тя е управлявала
автомобила „Пежо“ 306 с около 50 км/ч,
а до нея седял бащата. От тях се установява, че в този момент било тъмно,
валежно, мястото неосветено. На влизане в с. Т. колата пред нея завила за
заобикаляне, което сторила и тя, при което баща й казал, че видял нещо, тя
спряла, бащата излязъл и отишъл до същото място. Свидетелката не отишла.
Логично е водачът на автомобила да има по- вярна представа за скоростта му на
движение от пътуващите други лица. Заявеното от св. Ч., че движението е било
неинтензивно не следва да се кредитира. За това обстоятелство са налице
множество противни твърдения - на баща й, на св. Г., на св. Д.- все
незаинтересовани от изхода на делото. Такива са и твърденията на подсъдимия и съпругата му. Т.е. за този
факт показанията на свидетелката не следва да се възприемат.
На кредитиране изцяло подлежат показанията на св.Д.Д., която е незаинтересована от изхода на делото ( л. 98 т.
1 съд. дело). За обстоятелствата, за които бяха присъединени по надлежния
процесуален ред показанията й от досъдебното производство (л. 28 т. 2 ДП)
,съдът цени последните, като заявени по- близо до инкриминираното събитие и потвърдени
след прочитането им. Тя видяла с периферното си зрение отдясно на пътното
платно, близо до бордюра силует, за който не били сигурна дали е на човек или
на животно. Двамата с приятеля й отишли
до мястото. Видяла, че силуетът е на жена, над нея бил надвесен мъж с латексови ръкавици и още един, пълничък
мъж. По- късно разбрала, че мъжът с латексови
ръкавици е *****. Той извършвал множество действия за оказване помощ на
пострадалата- освободил дихателните пътища, проверил пулса, помолил
свидетелката да поддържа пострадалата в странично положение. Жената не била в
съзнание. В един момент тя започнала да издава хрипове, *****ят (подс. К.) констатирал липсата на пулс, бил много афектиран,
разстроен, не можел да се овладее и да приеме случилото се. Свидетелката и
приятелят й останали до пристигане на полицейските служители.
При обсъждане на показанията на свидетелката,
депозирани в двете фази на процеса, съдът констатира, че: пред съда и тя, и
пътуващият с нея св. Г. твърдят да са видели първоначално „събрани хора“ на
мястото, където е била пострадалата. В хода на досъдебното производство (показанията за този факт на св. Д. бяха
присъединени по надлежния процесуален ред ) и двамата сочат да са видели само „
силует“ на самото платно. Пред съда съобщават за „събрани хора встрани от
пътя“. След прочитане на показанията им от досъдебното производство и двамата
свидетели ги потвърдиха, като депозирани по- близко да инкриминираната дата.
Ето защо съдът приема, че поради изминалия продължителен период от време следва
да бъдат ценени първоначалните им показания. Те са и по- логични. Виждането на „ силуета“ на пострадалата на
пътното платно е било възможно до отиването там на св. Ч. и на подсъдимия,
които веднага са преместили пострадалата встрани, за да я обезопасят от последващо нараняване при установеното по делото интензивно
движение. Ч. не се е отдалечавал след това.
На кредитиране, като заявени от незаинтересовано от
изхода на делото лице и съответни на останалите доказателства по делото
подлежат и показанията на свид. С.Г. депозирани в
хода на съдебното следствие (л. 101 т. 1
съд. дело), както и присъединените на осн. чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания, депозирани при разпита му на
07.03.2018 г. на л. 26 в том 2 от ДП . Между заявеното от свидетеля в двете
фази на процеса няма съществена разлика, но първоначалните му показания са
депозирани по- близо до процесното събитие, по-
подробни и потвърдени изцяло след прочитането им. От тях се установява, че на
инкриминираната дата той, като водач, св. Д.Д.- на
предна дясна седалка и майка му- отзад, пътували в посока от Пловдив за гр.
Казанлък. Движението било натоварено и в двете посоки, валял дъжд, асфалтовата
настилка била мокра, било тъмно, той шофирал с 40-50 км/ч. След като подминали
бензиностанция „Лукойл“, около 17.45 часа
в землището на с. Т. забелязал с периферното си зрение встрани от пътя,
близо до бордюра „някакъв силует“. След коментар с приятелката му решили да се
върнат, за да проверят дали няма нужда от помощ. Свил на следващата пресечка
след мястото на инцидента, направил ляв завой, при което обърнал колата и се
върнали на същото място, където били видели силуета и хората. На пътя нямало осветление. Видял, че
жена лежи на земята, ***** (подсъдимият К.) е при нея и се опитва да ѝ
даде първа помощ. Други хора също се опитвали да помогнат с каквото могат.
Останал с впечатление, че жената е още жива, обърната на едната си страна. До
нея имало кръв, кръв течала и от устата й. Мъж с латексови ръкавици имал стетоскоп,
проверявал пулса й, държал главата й.
След известно време станал, хвърлил ръкавиците и бил много разстроен. По- късно на мястото
пристигнали полицаи, записали данните на свидетелите и ги освободили. Колата на
подсъдимия била паркирана от другата страна на пътя, той няколко пъти отивал до колата.
Несъответствието между показанията и на този свидетел,
депозирани в двете фази на процеса съдът вече обсъди съвкупно с показанията на
св. Д.. За мястото на пострадалата в първия момент, в който са видели тялото й, цени заявеното в досъдебната
фаза.
На кредитиране изцяло подлежат и
показанията на св. Л.Д. - работещ като *****в РУ-Т. към инкриминираната дата и
незаинтересован от изхода на делото. От тях се установява, че в края на
работната си смяна е посетил процесното ПТП. При отиването
там заварил водача на автомобила да оказва помощ на
пострадалата. Съобщил, че е *****. Регулирали движението ( множествената форма
е за действията и на колегите му), изпробвали водача за алкохол, пробата му
била отрицателна. Имало пострадала жена. Заварили на пътното платно автомобила,
участвал в ПТП, с включени аварийни светлини. На пътното платно имало отломки,
части от счупени стъкла, фарове. Мястото, където е станало ПТП, е било в
участък с натоварено движение, неосветено, при лоша видимост и валеж от дъжд.
Той и св. О. били първи от пристигналите
на местопроизшествието полицейски служители- от около 18.00 часа до 19.00 часа
. След това ги сменили други колеги. Свидетелят е категоричен, че не е разпореждал някакво преместване, тъй като
когато има пострадали не се пипа нищо,
автомобилът също следва да си стои на
мястото- както го заварили така си и останал. В зоната на ПТП той и колегата му сложили конуси, за да за да отцепят района и регулирали движението.
Като добросъвестни и депозирани от
незаинтересовано от изхода на делото лице съдът възприема и показанията на св.
В.О.-“ *****към РПУ-Т. към инкриминираната дата, един от двамата първи посетили
произшествието полицейски служители. От тях се установява, че то е в района на
с. Т., в близост до бензиностанция „Лукойл. На място заварили пострадалата
жена, която била зле. Автомобилът бил със С.ска регистрация, спрян недалеч от
пострадалата, със спукано стъкло. Този свидетел също участвал в поставяне на
конуси и отбиване на движението в другата
пътна лента- спирал едните автомобили, пускал другите. С цел да не стане
задръстване и друго ПТП в тези случаи движението се извършва само в едната
лента. Местене на автомобила на подсъдимия не е разпореждал. Било тъмно,
пътната настилка- влажна, тъй като ръмял дъжд. Имало много коли и определя
движението като интензивно.
Съдът кредитира изцяло показанията на
св. С.А., депозирани в хода на досъдебното производство (на 30.08.2018 г., в
протокол за разпит на л.л. 63-64, том 1 от ДП) и
присъединени към доказателствената съвкупност по реда
на чл. чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 предл.2
от НПК. Те са заявени по- близо до
инкриминираното събитие и след прочитането им свидетелят ги потвърди. От тях се
установява, че в качеството си на полицейски служител е посетил местопроизшествието
около 15 минути след подадения сигнал и показанията му са източник на
доказателства за обективните следи от настъпилото ПТП. Сочи да е било тъмно и
ръмяло, мястото било неосветено, с намалена видимост, не е имало пешеходна
пътека. Пострадалата жена заварил на тротоара към източното платно. Разбрал, че
е преместена там от самото платно, за да не бъде блъсната и от друга кола. На същото платно
имало петно от кръв и стъкла около него, а по- далече и обувка. Запазил
местопроизшествието. На кредитиране изцяло подлежи и заявеното от него при
разпита му пред настоящия съд- категоричен е, че той не е давал разпореждане за
преместване на автомобила на подсъдимия, а само е отбивал преминаващи там
автомобили.
Съдът кредитира и показанията на св. С.С. - едно от двете поемни лица,
присъствали при извършване на огледа на местопроизшествието на инкриминираната
дата и подписали съставения за действието протокол (л. 8-9 от ДП, с приложен
фотоалбум на л. 8-16 т. 2 ДП). От показанията на свидетеля се установяват
обстановката на местопроизшествието и
начина на извършване на огледа. Било тъмно, а мястото – в с.Т., около бензиностанция „Лукойл“.
Свидетелят и другото поемно лице – непризованият по
делото К.Ж. огледали тялото, мястото, което също било неосветено, спомня си
намиращи се там стъкла и поставени конуси. При предявяване на снимките от
приложения към протокола за оглед фотоалбум ясно и сигурно разпозна обектите.
Заявеното от свидетеля, че не помни там да са извършвани измервания съдът
намира за логично следствие от изтеклия продължителен период от време, при
което няма ясен спомен. Още повече, че според собствените му твърдения гледката
е била натоварваща го – „ аз не съм по
тези гледки“. По същата причина следва да се констатира очевидното противоречие
между заявеното за времето, през което е отишъл на мястото на ПТП и отразеното
в самия протокол време на извършване на действието. Свидетелят твърди да са спрени от полицейски служители около 21. 00 ч. Видно е, че протоколът
отразява краен час 20.35 ч.
Показанията на свид. И.Р., макар и несъдържащи
твърдения за инкриминираното събитие,
следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като е незаинтересован от изхода
на делото. Те не са в противоречие с останалите налични по делото доказателства.
Свидетелят работи като *****, която обслужва линията Пловдив – Т.. Не
сочи никакви факти измежду включените в предмета на доказване по делото. В
принципен план твърди спиране на маршрутките след магистралата в с. Т. както на две отбивки, така и навсякъде в самото село. Често се случвало
да спират на отбивките
на автосалони, за да слизат пътници, насочили се към тях.
Съдът кредитира отчасти приложеният по
делото протокол за оглед на местопроизшествие от 13.01.2018 г. -т.2, л. 5-6 от дос. произв. От разпита на поемното лице се установява той да е съставен по правилата
на чл. 128 от НПК- удостоверява извършването на оглед, като действие по
разследването, поставило началото на наказателното производство и е съставен
на мястото, където то е извършено.
Съдът констатира, че приложеният по делото протокол е съставен при
спазване на всички процесуални изисквания. Той съдържа и всички изискуеми от НПК реквизити. По силата
на чл. 131 от НПК представлява доказателствено
средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени,
и за събраните доказателства. Въпреки презюмираната
от законодателя официална удостоверителна сила, следва да се съблюдава и разпоредбата на чл. 14 НПК,
въвеждаща общото правно положение, че доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила. Т.е. установените
със същия протокол доказателства следва да бъдат подложени на внимателен анализ
и съдът не е задължен да ги възприеме. В този смисъл е и константната съдебна
практика, вкл. Решение № 207 от 18.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 940/2018 г.,
III н. о., в което е изразено становището, че огледът на местопроизшествие,
както и съставеният за него протокол, трябва да са резултат на дейност,
извършена с максимална обективност, точност и пълнота. Тази дейност носи риска
от неточности или непълноти, било то, поради обективни или субективни причини.
Събраната при огледа информация подлежи на проверка на общо основание по
процесуален ред, както информацията, получена чрез прилагането на всеки друг
процесуален способ за събиране на доказателства. В конкретния случай в
съдържанието на протокола се открояват описания на местопроизшествието, които
не съответстват на експертно установеното
за отразените факти от обективната действителност при съставянето
му. На стр. 1 от протокола е записано,
че „ пътната настилка…. е по едно платно за движение във всяка посока,
разделителната линия между двете платна е бяла…западния банкет на западното
платно за движение на пътната лента за Пловдив“ . Описаното съдържание на огледния протокол, преценено наред с изготвения при огледа
фотоалбум, показанията на свидетелите и цененото от съда заключение на
изготвената петорна КАТСМЕ очертава очевидно несъответствие на използваните
термини „ платно за движение във всяка посока… разделителна линия между двете
платна“ с легалните дефиниции на тези понятия, дадени в § 6 ПДР на от Закона за движение по пътищата. В т. 3 е
дефинирано, че "платно
за движение" е общата широчина на пътните ленти, като пътят може да има
няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго. Съдът, въз основа на
доказателствата по делото ( фотоалбум, свидетелски показания) и заключението на
експертите приема, че описаното в огледния протокол
многократно като „ платно за движение“
всъщност касае "пътна лента"- в т. 2 от същия текст дефинирана като
онази надлъжна част от пътя, очертана
или не с маркировка, която осигурява
движението на недвуколесни пътни превозни
средства в една посока едно след друго.
В същия протокол е описана „ общата ширина на пътя“, без да е ясно дали
съставилият протокола е имал предвид дефиницията за път, дадена в т. 1 на § 6 от същия закон.
За тези обстоятелства- брой на пътните ленти са налице и свидетелски
показания, и обяснения на подсъдимия, и експертно становище и съдът цени именно
тях. За ширината на платното за движение и на двете пътни ленти, за отстоянията
от границите му на фиксираните в огледния протокол
обекти съдът възприема заключението на
вещите лица, изследващи този факт, а не съдържанието на огледния
протокол. Т.е. приема, че:
- Платното за движение е с широчина при Ориентира 9,56 m, а
не както е записано в протокола за оглед е 10,70 m
- Широчината
на западната лента е променлива, като преди началото на разширението е 3,69 m, а зад автомобила е 5,3 m (както е
записано в протокола за оглед)
- Широчината
на източната лента е 3,73 m, а не отразената в протокола за
оглед 5,3 m
Следва да се констатира, че при
изготвянето на заключението си вещите лица са ползвали както извършено
от тях измерване на пътния участък, така
и данните от съставения при огледа фотоалбум на произшествието, в
съдържанието на който не се открояват несъответтвия с
обективната действителност. В останалата част не се установяват несъответствия
и отразеното в протокола за оглед съдът цени.
На възприемане изцяло подлежат и всички други приложени по делото писмени
доказателства, вкл. протокол за оглед на ВД от 13.02.2018 г., с приложен към него фотоалбум, протокол за химическо
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалата ( не е
установен), справка от Дирекция „Национална система 112“ удостоверение за
наследници, справки за лица, справка за нарушител, медицински документи,
свидетелство за съдимост и др. съдът кредитира изцяло. Обективни данни за включените в предмета на доказване факти
са налице и в приложеният като веществено доказателство по делото процесен л.а., който е огледан по предвидения за това ред и
фотографиран.
При предварителното разследване по делото са изготвени множество
експертизи и те бяха приети в хода на
съдебното следствие след разпит на вещите лица - СМЕ, АТЕ, КСМАТЕ, Допълнителна КСМАТЕ. Комплексни СМАТЕ бяха
назначени и от съда.
Изпълнявайки задълженията си, изводими от чл. 13, чл.
14 , чл. 107 ал. 5 от НПК за установяване на включените в предмета на доказване
обстоятелства по делото, съдът обсъди заключенията с оглед установените чрез
този доказателствен способ обстоятелства и наличието на основания да ги
възприеме, респ. съобр. 154 от НПК да не се съгласи с
експертните изводи.
В хода на дъсъдебното
производство е била изготвена съдебно-
медицинска експертиза на трупа на М. К. /том 2, л.32/, която беше приета в хода
на съдебното следствие след разпит на изготвилото я вещото лице. Според
заключението са били установени
травматични увреждания на пострадалата, както следва: многофрагментно
счупване на черепа; кръвоизлив под твърдата и меката мозъчни обвивки; кръв в
мозъчните стомахчета; разкъсно-
контузна рана на главата челно- тилно; счупване на
дясната яблъчна кост; счупване на долната челюст в
дясно; счупване на носните кости; счупване на четвърто до седмо ребра в дясно,
с кръвонасядания на меките тъкани; счупване на
дясната хълбочна кост, с кръвонасядане на меките
тъкани; кръв в двете коленни стави; кръвонасядане на
предната кръстосана връзка и вътрешната странична връзка на дясната коленна
става; кръвонасядане на предната кръстосана връзка и
външната странична връзка на лявата коленна става; хипертрофия на сърцето; коронаросклероза; кръвонасядания
и охлузвания на крайниците. Причина за смъртта на пострадалата М. К., според експерта, е тежка черепно- мозъчна травма,
изразена с многофрагментно счупване на черепните кости,
кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки и кръв в мозъчните стомахчета. Механизмът на получаване на описаните
травматични увреждания е от удар с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенционално действие и е възможно да са получени, така
както се съобщава в предварителните сведения, а именно - пешеходец, блъснат от
лек автомобил, с удар върху обзорното стъкло на автомобила и последващо падане на пътната настилка. Въз основа на аутопсионната находка- кръв в двете коленни стави, кръвонасядане на предната кръстосана връзка и вътрешната
странична връзка на дясната коленна става, кръвонасядане
на предната кръстосана връзка и външната странична връзка на лявата коленна
става, може да се направи извода, че травматичната сила е действала във външно
задно направление относно дясната коленна става и вътрешно задно направление
относно лявата коленна става. Според вещото лице това заключение съвпада с
разположението на кръвонасяданията, установени на
двата долни крайника, като травмата на коленната става е доказателство за
правото положение на пешеходеца по време на първоначалния удар, тъй като
основната причина за неговото образуване е патологичната дислокация при
натоварен крайник от човешкото тегло. Налице е причинна връзка както между
получените травматични увреждания и смъртта, така и между смъртта и настъпилото
на 13.01.2018г. ПТП.
При разпита си в.л. Д., което е
изготвило експертизата заяви, че има допусната техническа грешка в
заключението, като констатира противоречие между аналитичната
част на експертизата и заключението относно това кои ребра са
травмирани. В първи абзац на заключението е посочено „счупване на 4 до 7 ребро в дясно“, а
описаните травмирани ребра в аналитичната част относно същите аутопсионни
находки са в ляво. Пред съда вещото лице
представи и допълнително съхранявана от него схемата на травмите, съставена при
аутопсията. Категорично сочи, че е допусната техническа грешка в заключението и
следва да се има предвид травма „от 4 до 7 ребро в ляво“.
Съдът кредитира заключението, като
добросъвестно изготвено, от лице с необходимите специални знания и опит.
Заключението на вещото лице за констатираните травми на ребра, с оглед
заявеното от в.л. в разпита му пред съда, което съответства и на писмено
отразеното в аналитичната част на експертизата, възприема съобразно направеното
изявление - „от 4 до 7 ребро в ляво“.
В хода на досъдебното производство е
била изготвена и автотехническа експертиза / л.96,
том 2 от ДП/, която беше приета от съда след разпит на вещото лице. Според заключението скоростта на движение на лекия автомобил
„Ситроен Ксантия“, управляван от подс.
М.К. в момента на удара е била около 50км/час. От момента на навлизане на
пешеходката М. Г.К. на платното за движение при перпендикулярно пресичане от
ляво на дясно с бавен, спокоен или бърз ход, водачът на лек автомобил „Ситроен Ксантия“ е имал техническа възможност при своевременна
реакция да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като мястото на удара е
било извън опасната зона на автомобила. Скоростта на движение на лекия
автомобил е била технически съобразена с конкретната пътно- климатична
обстановка при движение на къси светлини. Според вещото лице най- вероятния от
техническа гледна точка механизъм на анализираното пътнотранспортно
произшествие е: водачът М.К. е
управлявал лекия автомобил „Ситроен Ксантия“ по
западната лента на платното за движение на улица „*****“ в с.Т., в посока от
север на юг. През това време пешеходката М. К. най- вероятно е била на източния
тротоар, от където е предприела пред автомобила пресичане на платното за
движение от ляво на дясно. Водачът на л.а. „Ситроен Ксантия“
не е реагирал своевременно на опасността от удар и такъв е настъпил в предната лява част на автомобила.
След удара пешеходката М. К. е паднала
на платното за движение, след което е била преместена на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума. След ПТП л.а.
„Ситроен Ксантия“ е спрял на платното, след което е
бил преместен на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни
от фотоалбума на местопроизшествието. Причините за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка, според вещото лице са: пешеходката М. К. е навлязла на
платното за движение пред лекия автомобил „Ситроен Ксантия“
на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се
съобрази с приближаващия се автомобил; водачът на л.а.“Ситроен Ксантия“- М.К. не е реагирал своевременно на опасността от
удар с пешеходката М. К..
Съдът не кредитира заключението на тази
експертиза с изключение на заявените посоки на движение на участниците в ПТП,
тъй като то противоречи на изготвени впоследствие по делото, вкл. и с участието
на същото вещо лице експертизи, чиито заключения ще обсъди по- сетне. Те
установяват различно място на удара- и
по дължина, и по широчина. Съдът намира
за установено, че възприетата от експерта широчина на пътното платно (от огледния протокол) се различава съществено от
действителната такава. Широчината на източната лента (през която пострадалата е
преминавала според всички експертизи и този факт е съществен с оглед времето на
преминаване, възможността на подсъдимия да я възприеме и т.н.) е приета за 5,3
метра. Ширината не е била 5,3 м, както е записано в ползвания от експерта огледен протокол, а 3,73 метра. Становище за различни характеристики на платното за движение е
изразено и в последната изготвена по делото и ценена от съда експертиза, в изготвянето на която е участвало и същото
вещо лице.
При разпита си пред съда вещото лице
потвърди, че е ползвал за формиране на становището си като „изходна база за изготвяне на
експертизата“ съдържанието на огледния протокол. От
това следва извод, че заключението на вещото лице е изградено и въз основа на
фактически данни, които не съответстват на действителните. А тези данни са
съществени за изграждане на експертното мнение.
Експертът не е обсъждал скоростта на движение на участниците в ПТП и с
оглед наличните и към онзи момент данни за
мястото, на което се е намирало тялото на пострадалата непосредствено
след падането на пътното платно ( формално заявени като обсъдени и дори
подчертани, видно от съдържанието на л. 8 от експертизата). Нещо повече - на
л.15 от същата експертиза изрично е отхвърлена възможността скоростта на движение на автомобила да се
определи и чрез приложимостта на метода за разстоянието на отхвърляне на
пешеходеца, като е отбелязано „ то не е известно, тялото е преместено след
ПТП“. Макар в акта за назначаване на експертизата да не е поставена изрично
задача при наличието на повече от една хипотези за отговор на въпросите вещото
лице да ги посочи, то това е било негово задължение. Процесуалното
предназначение на експертизата- способ, при който от лице с необходимите
специални знания и опит, чрез използване на научни методи се изясняват значими обстоятелства, несъмнено изисква внимателен
анализ на всички обективни данни, които вещото лице използва при извършваната от него изследователска дейност.
Ако в хода на това специално и неосъществимо от съда ( поради липса на
специални знания и изследователски опит) изясняване на значими за предмета на
делото обстоятелства се установят повече от една възможни хипотези, съобр. константната
съдебна практика, експертът е длъжен писмено да ги заяви. Допълнителен аргумент
съдът да не се доверява на обсъжданото заключение е, че по делото е изготвена
петорна КСМАТЕ, с участието на същото
вещо лице. Това последно заключение,
което е с различни аргументи и изводи, съдът цени.
В хода на досъдебното производство е била
назначена и изготвена и комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза /л.78, том 1 от ДП/ от вещо лице- медик и вещо лице- автоексперт, с участието на експерта, изготвил
първоначалната АТЕ. Съпоставката между
задачите, поставени на експертите в акта за назначаване на експертизата ( л. 76
т. 1 ДП) и въпросите, описани от самите вещи лица като поставени им, както и с
аналитичната и заключителна част на експертизата сочи, че вещите лица непълно и
противоречиво са обсъждали поставения им въпрос- „4.3.При възможност да се
определи траекторията и движението на пострадалата“. В заключителната част на
експертизата отговор на него липсва. В хода на анализа е прието, че в момента
на удара пешеходката е била ориентирана с лице запад- югозапад ( л. 25-38 от
експертизата), тъй като това съответства на данните за посоката за движение на
автомобила и взаимното разположение на двата участника в ПТП, отразено и
графично в експертизата. Евентуално косо движение на пешеходката е обсъждано
само с оглед възможността подсъдимият да
избегне удара (л. 27 експертизата) , но не и комплексно, с оглед вида, мястото,
начина на получаване на причинените при удара телесни увреждания. В проведения
от съда разпит вещото лице М. заяви „ не знаем къде точно е паднала пешеходката“,
„не знаем колко наляво и точно къде наляво е паднала пешеходката“, „ няма данни
в тази насока“. Както беше посочено и за предходната експертиза, и в тази са налице подчертани в експертизата ( л. 9)
показания на св. Ч., в които е сочен този факт. Той очевидно при аналитичната
дейност на вещите лице е приет за значим, подчертан е със жълто, а реално -
необсъден като възможен източник на информация за определяне скоростта на
движение на автомобила, респ.- на пострадалата, както и за другите относими към поставените им задачи обстоятелства. При
разпита пред съда, в отговор на поставен му въпрос в.л. М. заяви, че възможността видимостта на водача да е била
ограничена от насрещно движещ се автомобил не е обсъждана, при наличието и към
онзи момент на данни за такъв, вкл. и в ползваните от вещите лица (според
съдържанието на експертизата) източници
на гласни доказателства, което ги е задължавало да обсъдят и тази данна, макар и като хипотеза за евентуалната й значимост
към приетите от експертите за установени обстоятелства.
Според заключението ударът е настъпил
върху западната лента на платното за движение в конфликтна точка на
първоначален контакт, която приблизително се намира по дължина на около 45-
46м. северно от ориентира приет в протокола за оглед и по ширина на около 2,3-
2,7 метра източно от западната граница на платното за движение. Сочи се посока
на движение на пострадалата отляво надясно пред автомобила, при което
подсъдимият е имал възможността да я забележи на разстояние 48-49 м. пред
автомобила и би имал техническа възможност да спре преди да измине 48,50м, ако
се е движел със скорост по- малка от 52 км/ч. В момента на удара пешеходката е
била в опасната зона на автомобила при навлизане с бавен, спокоен, бърз ход. Причина за смъртта на пострадалата
М. К.
е тежка черепно- мозъчна травма, изразена с многофрагментно
счупване на черепните кости, кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки и
кръв в мозъчните стомахчета, т.е. в резултат на
травмата на главата, която е получена
във втората фаза на ПТП- при възкачване на пешеходката върху капака на
автомобила и удар в предното обзорно стъкло.
Не е възможно смъртта да е настъпила поради неправилно преместване на
тялото. Като основни причини за настъпване на произшествието експертите сочат
поведението на пострадалата, която е навлязла в платното за движение пред лекия
автомобил по място, начин и в момент когато това не е било безопасно, а наред с
това и липсата на своевременна реакция от подсъдимия.
Съдът кредитира заключението в частта
относно констатираните травматични увреждания на пострадалата, механизма на
причиняването им, причинно- следствената връзка между травмите в областта на
главата и настъпилата смърт. В тази част заключението не е в противоречие с доказателствата по
делото, със заключението на първоначалната СМЕ и на последната изготвена по
делото петорна КСМАТЕ. В останалата част, вкл. относно посоката на движение на пострадалата, мястото
на настъпилия удар, техническите причини за настъпването му това заключение не
следва да бъде ценено. Следва да се констатира несъществените различия между
обсъжданата експертиза и петорната КСМАТЕ относно скоростта на движение на
лекия автомобил, евентуалната технически съобразена скорост, опасна зона за
спиране. Въпреки това съдът не цени
обсъжданото заключение в тази му част, тъй като изводите на вещите лица са
изградени и на обсъдените за предходната експертиза компрометирани
доказателствени източници ( вкл. протокол за оглед), респ. игнориране на
налични такива към момента на изготвяне
на експертизата, които вещите лица са били длъжни да обсъдят. При разпита на
експертите в.л. М. изрично заяви, че заключението е изготвено при липса на
данни къде е спрял автомобилът непосредствено след произшествието, къде е било
тялото на пострадалата преди местене, а относимостта
към наличието на насрещно движещи се автомобили към приетите в заключението
обстоятелства не е изследвана, тъй като е необходим допълнителен анализ. Изложените
за АТЕ съображения съдът да не възприема заключението, са относими и за настоящата експертиза в частта, в която не я
цени.
В хода на предварителното разследване е
била изготвена и допълнителна КСМАТЕ (
приложена на л. 207-231 т. 1 от ДП), което беше прието след разпит на
вещите лица. Според заключението й по
лявата греда на автомобила няма деформации, а пласмасовата
й облицовка отвътре е отделена от щипките поради натиск при счупването на
стъклото. Констатираните при
пострадалата травматични увреждания експертите
сочат да са получени в три фази
на контакт на тялото й с автомобила на подсъдимия. При първата- инициален,
първичен удар от автомобила, са
получени травмите в областта на долните
крайници. Травмите в областта на главата, вследствие на които е настъпила
смъртта на пешеходката, са получени във
втората фаза на контакта с автомобила- след възкачването на тялото
върху предната част на автомобила и удар
в обзорното стъкло. Там са получени и нараняванията в областта на гръдния
кош. При падането на тялото- третата
фаза, също са получени травми. Изводите относно посоката и скоростта на
движение на участниците в ПТП и възможността то да бъде избягнато са идентични
с тези, застъпени в основната експертиза.
Съдът възприема заключението на вещите лица
относно травматичните увреждания на пострадалата, начина на получаването им,
причината за смъртта й. В останалата част експертното заключение противоречи на
изготвените впоследствие експертизи, вкл. и с участието на същите вещи лица. То
се основава за невъзприетите от съда изводи и на обсъдените за АТЕ неверни
данни от огледния протокол.
В
хода на съдебното следствие, след разпит на
всички установени по делото свидетели, които имат възприятия за пътната
ситуация в мястото на удара непосредствено след него, беше назначена
допълнителна експертиза, възложена на вещите лица, изготвили предходните две,
със задача въз основа на всички налични към момента на назначаването й доказателства по делото да обсъдят отново, при необходимост – и вариантно първоначално поставените им въпроси. На
вещите лица беше възложено да изготвят мащабна скица на местопроизшествието,
включваща характеристиките на пътното платно, с нанасяне на всички обективно
установени находки, описани в протокола за оглед и бяха задължени, ако
констатират несъответствия между обективно
установените характеристики на участъка от пътя и отразените в протокола за
оглед- да се конкретизират в какво се състоят и как се отразяват на експертните
изводи
Заключението, приложено на л. 209- 287
от съдебното производство, беше прието след разпит на изготвилите го вещи лица.
В него се приема, че:
Ударът между
л.а. „Ситроен Ксантия" с рег.№ ****и пешеходната М. Г.К. е настъпил върху
западната лента на платното за движение в конфликтна точка на първоначален
контакт, която се намира: по дължина на
43 - 44 m северно от ориентира, приет в
протокола за оглед; по широчина на
2,3 - 2,6 m източно
от западната граница на платното за движение или на 4,9 - 5,1 m западно от източната граница на платното.
Скоростта
на л.а. „Ситроен Ксантия“ в момента на удара,
определена по деформациите върху автомобила е била около 50 km/h. При
движение на л.а. „Ситроен Ксантия” със скорост 50 km/h, в
анализираната пътна ситуация, от момента на навлизане на пешеходката М. Г.К. на
платното за движение при перпендикулярно пресичане от ляво на дясно с бавен, спокоен или бърз ход с ниска и средна
скорост, водачът на л.а. е имал техническа
възможност при своевременна реакция да установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като
мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила.
При
движение на л.а. „Ситроен Ксантия” със скорост 50 km/h, в
анализираната пътна ситуация, от момента на навлизане на пешеходната М. К. на
платното за движение при перпендикулярно пресичане от ляво на дясно с бърз ход с висока скорост, водачът на
л.а. „Ситроен Ксантия” е нямал техническа възможност при своевременна реакция да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране, тъй като мястото на удара е било вътре в опасната зона на
автомобила.
При
движение на пешеходеца с бавен ход,
ако скоростта на насрещното ППС е по-
голяма от 14 km/h,
при движение на пешеходеца със спокоен
ход, ако скоростта на насрещното ППС е по- голяма от 36 km/h, при движение на пешеходеца с бърз ход с ниска и средна скорост ,
ако скоростта на насрещното ППС е по-
голяма от 49 km/h-
и в трите хипотези водачът на л.а. „Ситроен Ксантия”
при движение със скорост 50 km/h ще има техническа възможност да забележи
пешеходеца, когато мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен
път (опасна зона) и при своевременна реакция и задействане на спирачната
система ще е имал техническа
възможност да избегне удара.
Вещите
лица сочат невъзможност подсъдимият да предотврати ПТП в следните хипотези, при
движение на л.а. „Ситроен Ксантия’’ с приетата от
тях скорост 50 km/h, в случаите:
-
при движение на пешеходеца със спокоен ход,
ако скоростта на насрещното ППС е по-
малка от 36 km/h
- при движение на пешеходеца с бърз ход с ниска и средна скорост, ако
скоростта на насрещното ППС е по- малка
от 49 km/h
- при движение на пешеходеца с бърз ход с висока скорост, ако
скоростта на насрещното ППС е по- малка
от 63 km/h.
Тогава водачът
няма да има техническа възможност да забележи пешеходеца, когато мястото на
удара е било извън опасна зона и когато получи такава възможност, дори и при
своевременна реакция и задействане на спирачната система е нямал техническа възможност да избегне
удара.
Приемат,
че при движение на пешеходеца с бърз
ход с висока скорост, ако скоростта на насрещното ППС е по- голяма от 63 km/h, водачът ще има техническа
възможност да забележи пешеходеца при навлизането му на платното, но е нямал техническа възможност при
своевременна реакция да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като мястото на удара би
било вътре в опасната зона на автомобила
Водачът
на л.а. „Ситроен Ксантия” би имал техническа
възможност да спре преди да измине 48,5 m
- дистанцията на видимост към пешеходката, ако се е
движел със скорост по- малка от 52 km/h, при
което и сочената от вещите лица скорост
50 km/h, и твърдяната от подсъдимия,но невъзприета от
експертите- 40 km/h, е била технически съобразена с
конкретната пътна обстановка.
Описан е най- вероятения от
техническа гледна точка механизъм на настъпилото пътнотранспортното
произшествие приемат следната :
Като несъмнена причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка възприемат поведението на
пострадалата, която е навлязла на платното
за движение пред л.а. „Ситроен Ксантия” на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. без да се съобрази с
приближаващия се автомобил. Поведението
на водача на л.а. „Ситроен Ксантия” - М.К.,
според отговорите на поставения им 3-ти въпрос, е поставено в зависимост от скоростта
на пресичане на пешеходката. В зависимост от скоростта на пешеходката и от
скоростта на насрещните ППС вещите лица
сочат това поведение вариантно- и като
фактор за настъпилото ПТП, и като несъотносимо към
него, тъй като пострадалата с оглед избрания начин на придвижване не е могла да
бъде своевременно възприета като опасност на пътя и предотвратяването на ПТП не
е било във възможностите на подс. К..
Траекторията
на движение на пострадалата, изведена и от
приетото от вещите лица разположението
на пешеходката М. К. спрямо автомобила и платното за движение в момента на
удара, е била от ляво на дясно пред л.а.
„Ситроен Ксантия”.
И тази експертиза приема като причина
за смъртта на пострадалата М. К. тежка
черепно-мозъчна травма, изразена с многофрагменто
счупване на черепните кости, кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки и
кръв в мозъчните стомахчета, т.е. в резултат
на травмата на главата, която е получена във втората фаза на ПТП - възкачване на
пешеходката върху капака на автомобила и удар на главата й в предното обзорно
стъкло. Отхвърлят възможността
черепно-мозъчна травма с такава характеристика да се получи при
преместване, провлачване, придърпване на тялото и настъпването на смъртта да е вследствие на неправилно
преместване на тялото на пострадалата от платното за движение на източния
тротоар или на други фактори.
Тъй като обсъденото по-горе заключение
не съдържа отговор на всички поставени на вещите лица с акта за назначаването й
въпроси, те бяха задължени от съда да депозират писмено становище и за
необсъдените. Такова, допълнително заключение беше представено ( л. 303- 312
съд. дело и прието след разпит на
изготвилите го две вещи лица.
Заключенията
на тези две експертизи съдът цени отчасти. Не
възприема заключението относно мястото, на което е била паднала
пешеходката непосредствено след удара и скорост на движение на МПС около 50
км/ч. При разпита пред съда вещото лице М.
отново заяви, че при изготвяне на експертизата не са ползвали данните по
делото относно това, на какво разстояние е отхвърлена пешеходката, тъй като експертите не са констатирали данни къде
точно е било тялото на пострадалата след отхвърлянето му. Същевременно в.л. С.
заяви, че „във всички случаи има зависимост между скоростта на движение на
превозното средство и далечината на отхвърляне на тялото“. В изготвената допълнителна експертиза отново
изрично е отбелязано липсата на данни за
разстоянието, на което е отхвърлено тялото. Вече беше канстатирано
от съда, че за мястото на което е установено тялото след удара са били налице
изначално данни (св. Ч., св. Д.). Вариантно е и изобразен този факт на скицата
на л. 310 от експертизата, но не е обсъден
при отговора на нито един от поставените им въпроси като възможен обективен
източник на информация. Вещите лица са могли да ги обсъдят и да ги оценят въз
основа на специалните си знания и опит за
недостоверни, но пълното им игнориране поставя под съмнение доколко
извършеното от тях изследване е пълно. В противоречие на устно заявеното от
в.л. С. при изслушването на предходното експертно становище за съществено
значение на разстоянието на отхвърляне на тялото като значим факт, в
допълнително представеното пред съда писмено заключение се твърди, че
напречното разположение на пострадалата след удара, дали е била по- близко до
бялата линия или до тротоара не влияе на
мястото на удара по дължина и широчина. Дали влияе върху определянето на
скоростите на движение не е обсъждано.
След приемане заключенията на двете последно обсъдени експертизи съдът намери, че са налице
основанията на чл. 153 предл. 2 за назначаване на
повторна експертиза, включваща в състава си както вещи лица автоексперт
и съдебен медик, така и физик. Беше назначена повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, с участието и на вещо лице-
физик, заключението на която ( л. 370-399 т. 2 съд. дело) беше прието след
разпит на вещите лица. Според изготвилите го вещи лица:
В момента на удара и преди
него, при приближаване към местопроизшествието, л. а. „Ситроен Ксантия“ се е движел в посока от север на юг по западната
лента на платното за движение. Автомобилът е бил разположен по-близко до
разделителната линия между лентите за движение, отколкото до десния за него
край на платното.
Мястото на сблъсъка между
пострадалата и автомобила се намира по ширина на платното на около 3 метра от
десния край на платното за движение, в лентата за движение в посока към гр.
Пловдив (западната лента) по дължина на
платното-на около 43 – 44 метра северно от ориентира.
Скоростта на автомобила в
момента на сблъсъка е била около 46 – 47 км/час. Скоростта, с която автомобилът
е приближавал местопроизшествието, е била същата. Тази скорост на движение
съдът не възприема, тъй като същите вещи лица в последващата
експертиза сочат скорост 48-49 км/ч.
Скоростта на автомобила е
била технически съобразена с видимостта на водача към препятствия с
характеристиките на пострадалата пешеходка. Той е имал техническа възможност да
спре в границите на тази видимост, тъй като дължината на опасната зона за
спиране (41,41 метра) е по-малка от разстоянието на
видимост (около 50 метра)
Видимостта на водача към
пострадалата е била около 50 км/час. Той е имал техническа възможност да види
пострадалата от това разстояние – 50 км/час. Случайни фактори като заслепяване
от други автомобили биха могли да окажат влияние на далечината на видимост, но
изследването на тези фактори е невъзможно, тъй като липсват достатъчно данни за
тях в делото. В тази част заключението не може да бъде кредитирано, тъй като в последващи експертизи, с участието на същите вещи лица, относимостта на наличието на насрещно движещи се автомобили
е обсъдена вариантно като значим за поставените им въпроси факт.
Скоростта, с която
пострадалата е приближавала мястото на сблъсъка не може да се определи
обективно, тъй като в материалите на делото липсват данни, които дават
основание да се определи.
Експертите са изследвали
вероятен скоростен диапазон, съответстващ на описанията „бавен ход“, „спокоен
ход“ и „бърз ход“ с гранични стойности на скоростта от 2,4 до 5,6 км/час.
Във всички варианти за
движение на пострадалата по коса траектория, в целия изследван диапазон от
скорости, съответстващи на описанията „бавен ход“, „спокоен ход“ и „бърз ход“,
водачът е имал техническа възможност да види пострадалата, да я възприеме като
опасност, да предприеме екстремно спиране и да спре преди мястото на удара и да
предотврати настъпването на ПТП. В тази част експертното становище също
противоречи на заключението на последната изготвена експертиза и съдът не го
цени.
При движение на пострадалата
по перпендикулярна траектория, със скорост в диапазона от 2,4 до 4,5 км/час (
„бавен ход“, „спокоен ход“ и долната граница на „бърз ход“) водачът е имал техническа
възможност да види пострадалата, да я възприеме като опасност, да предприеме
екстремно спиране и да спре преди мястото на удара и да предотврати
настъпването на ПТП.
При движение на пострадалата
по перпендикулярна траектория със средна скорост за описанието „бърз ход“ (4,9
км/час) водачът е имал техническа възможност да види пострадалата, да я
възприеме като опасност и да предприеме екстремно спиране, но не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара. В този случай, при
своевременна реакция от негова страна, той е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, тъй като предприемането на спиране би забавило
пристигането на автомобила в мястото на удара, а това би дало възможност на
пострадалата да премине през „коридора на атака“ на автомобила.
При движение на пострадалата
по перпендикулярна траектория със скорост, съответстваща на горната граница на
описанието „бърз ход“ (5,6 км/час) водачът е имал техническа възможност да види
пострадалата, да я възприеме като опасност и да предприеме екстремно спиране,
но не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. В този
случай, дори при своевременна реакция от негова страна, той не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като предприемането
на спиране не би забавило достатъчно пристигането на автомобила в мястото на
удара и е нямало възможност пострадалата да премине безпрепятствено през
„коридора на атака“ на автомобила.
Във всички варианти за
движение на пострадалата, освен в два, включващи коса или перпендикулярна
траектория и скорост на пешеходката в диапазона от 2,4 до 5,6 км/час
(съответстващ на описанията „бавен ход“, „спокоен ход“ и „бърз ход“) водачът е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара тъй като пострадалата
не е попадала в т. н. „Опасна зона за спиране“.
Във вариант на движение на
пострадалата по перпендикулярна траектория, със средна скорост за описанието
„бърз ход“ (4,9 км/час) тя е попадала в т. н. „Опасна зона за спиране на
автомобила“. В този вариант водачът е имал техническа възможност да види
пострадалата, да я възприеме като опасност и да предприеме екстремно спиране,
но не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. В този
случай обаче, при своевременна реакция от негова страна, той е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като предприемането на
спиране би забавило пристигането на автомобила в мястото на удара, а това би
дало възможност на пострадалата да премине през „коридора на атака“ на
автомобила.
Във вариант на движение на
пострадалата по перпендикулярна траектория със скорост, съответстваща на
горната граница на описанието „бърз ход“ (5,6 км/час) тя е попадала в т. н.
„Опасна зона за спиране на автомобила. В този вариант водачът е имал техническа
възможност да види пострадалата, да я възприеме като опасност и да предприеме
екстремно спиране, но не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара. В този случай, дори при своевременна реакция от негова страна, той не е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като
предприемането на спиране не би забавило достатъчно пристигането на автомобила
в мястото на удара и е нямало възможност пострадалата да премине
безпрепятствено през „коридора на атака“ на автомобила. В материалите на делото
липсват данни за движението на пострадалата при приближаването и към мястото на
удара.
Експертизата е приела за
изследване движение по перпендикулярна траектория и по една примерна коса
траектория.
Вещите лица са посочили най-вероятен механизъм на настъпилото ПТП от
техническа гледна точка и причини за настъпването му, който съдът възприема с
изключение на сочената скорост на движение на автомобила.
Съдът кредитира в
преобладаващата част заключението на тази експертиза, като добросъвестно изготвено, от лица с необходимите специални
знания и опит, които задълбочено са изследвали обстоятелствата, имащи значение
за установяване на обективната истина по делото.
За преодоляване на съществуващите
противоречия, очертани в различните становища по предишните експертни
заключения и изясняване доколко използваните от изготвилите ги вещите лица
методи и средства са били подходящи и съответстващи на съвременните специални
знания в областта, беше назначена КСМФАТЕ с участие на всички вещи лица, изготвили
предходните комплексни експертизи. Според заключението на тази експертиза:
Мястото
на удара л.а. „Ситроен Ксантия“ рег. № ****и
пешеходеца М. Г.К. е върху западната лента на платното за движение в конфликтна точка
на първоначален контакт,
която се намира:
-По дължина на 43 – 44 m северно от Ориентира приет в протокола за оглед.
-По широчина на 3,0 – 3,3 m източно от западната
граница на платното за движение или на 4,2
– 4,4 m
западно от източната граница на платното за движение.
Скоростта на движение л.а. „Ситроен Ксантия” преди произшествието и в момента на удара е била около 48
– 49 km/h. Тя е била технически
съобразена с конкретните характеристики на пътната обстановка, тъй като водачът
на л.а. „Ситроен Ксантия” би имал техническа възможност да спре преди да
измине 48,5 m – дистанцията на видимост към пешеходката, ако се е
движел със скорост по- малка от 52 km/h.
При движение на л.а. „Ситроен Ксантия” със скорост 48 – 49 km/h, в
анализираната пътна ситуация, от момента на навлизане на пешеходката М. Г.К. на платното за движение при перпендикулярно пресичане от
ляво на дясно с бавен, спокоен или бърз ход с ниска скорост, водачът на л.а. „Ситроен Ксантия” е имал техническа възможност при своевременна
реакция да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като мястото на удара е
било извън опасната зона на автомобила.
При перпендикулярно пресичане на
пострадалата от ляво на дясно с бърз ход със средна и висока скорост, водачът
на л.а. „Ситроен Ксантия” е нямал техническа възможност при своевременна
реакция да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като мястото на удара е
било вътре в опасната зона на автомобила.
Изследвайки същите обстоятелства вариантно, с
оглед евентуално наличие на насрещно движещи се МПС, експертите сочат, че:
При движение на пешеходеца с бавен ход, ако скоростта на насрещното
ППС е по- голяма от 16 km/h, водачът на л.а. „Ситроен Ксантия” при движение със скорост 48 – 49 km/h ще има техническа възможност да забележи пешеходеца, когато мястото на удара е било извън дължината на пълния
спирачен път (опасна зона) и при своевременна реакция и задействане на
спирачната система ще е имал
техническа възможност да избегне удара.
При движение на пешеходеца с бавен ход, ако скоростта на насрещното
ППС е по- малка от 16 km/h, водача на л.а. „Ситроен Ксантия” при движение със скорост 48 – 49 km/h няма да има техническа възможност да забележи пешеходеца, когато мястото на удара е било извън дължината на пълния
спирачен път (опасна зона) и когато получи такава възможност, той при
своевременна реакция и задействане на спирачната система ще е нямал техническа възможност да избегне
удара.
При движение на пешеходеца със спокоен ход, ако скоростта на
насрещното ППС е по- голяма от 44 km/h, водача на л.а. „Ситроен Ксантия” при движение със скорост 48 – 49 km/h ще има техническа възможност да забележи пешеходеца, когато мястото на удара е било извън дължината на пълния
спирачен път (опасна зона) и водача на автомобила при своевременна реакция и
задействане на спирачната система ще е имал
техническа възможност да избегне удара.
При движение на пешеходеца с спокоен ход, ако скоростта на
насрещното ППС е по- малка от 44 km/h, водача на л.а. „Ситроен Ксантия” при движение със скорост 48 – 49 km/h няма да има техническа възможност да забележи пешеходеца, когато мястото на удара е било извън дължината на пълния
спирачен път (опасна зона) и когато получи такава възможност, той при
своевременна реакция и задействане на спирачната система ще е нямал техническа възможност да избегне
удара.
При движение на пешеходеца с бърз ход с ниска скорост , ако
скоростта на насрещното ППС е по-
голяма от 47 km/h, водача на л.а. „Ситроен Ксантия” при движение със скорост 48 – 49 km/h ще има техническа възможност да забележи пешеходеца, когато мястото на удара е било извън дължината на пълния
спирачен път (опасна зона) и водача на автомобила при своевременна реакция и задействане
на спирачната система ще е имал
техническа възможност да избегне удара.
При движение на пешеходеца с бърз ход с ниска скорост, ако
скоростта на насрещното ППС е по- малка
от 47 km/h, водачът на л.а. „Ситроен Ксантия” при движение със скорост 48 – 49 km/h няма да има техническа възможност да забележи пешеходеца, когато мястото на удара е било извън дължината на пълния
спирачен път (опасна зона) и когато получи такава възможност, той при
своевременна реакция и задействане на спирачната система ще е нямал техническа възможност да избегне
удара.
При движение на пешеходеца с бърз ход със средна и висока скорост,
ако скоростта на насрещното ППС е по-
голяма от 63 km/h, водачът на л.а. „Ситроен Ксантия” при движение със скорост 48 – 49 km/h ще има техническа възможност да забележи пешеходеца при навлизането му на
платното, но е нямал
техническа възможност при своевременна реакция да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране,
тъй като мястото на удара би било вътре в опасната зона на автомобила
При движение на пешеходеца с бърз ход със средна и висока скорост,
ако скоростта на насрещното ППС е по-
малка от 63 km/h, водача на л.а. „Ситроен Ксантия” при движение със скорост 50 km/h няма да има техническа възможност да забележи пешеходеца, когато мястото на удара е било извън дължината на пълния
спирачен път (опасна зона) и когато той получи такава възможност, дори при своевременна реакция и задействане на
спирачната система е нямал
техническа възможност да избегне удара.
Според изразеното и в табличен вид от вещите
лица ( стр. 66 от експертизата) при движение на л.а.
„Ситроен Ксантия” със скорост 48 – 49 km/h, максималната
безопасна скорост, при която водачът на л.а. „Ситроен Ксантия” би имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара от момента на навлизане на пешеходката на платното за движение от ляво
е: при бавен и спокоен ход на пресичащата пешеходка, независимо от скоростта й
на движение ( вещите лица са обсъждали три възможни такива в експертизата за
всеки ход- ниска, средна и бърза
скорост), произшествието е било предотвратимо. При движение на пешеходката с
бърз ход, но с ниска скорост, то е било предотвратимо при управление на
автомобила със скорост до 49,87 км/ч. При
движение на пешеходката с бърз ход, средна и висока скорост
произшествието е било непредотвратимо с установената от вещите лица скорост на
движение на лекия автомобил. В този случай е било предотвратимо при скорост на
движение на същия съответно 46,82 и 42,35 км/ч.
При мокър път, водачът имал възможност
да забележи пешеходец на разстояние около 48 - 49 m
пред автомобила. Водачът на л.а. „Ситроен Ксантия” би имал
техническа възможност да
спре преди да измине 48,5 m - дистанцията на
видимост към пешеходката, ако се е движел със скорост по- малка от 52 km/h.
Вещите лица са категорични, че пешеходката М.
Г.К. е пресичала пътното платно от ляво на дясно пред л.а. „Ситроен Ксантия”.
Като най-вероятен механизъм на настъпилото ПТП от
техническа гледна точка и относно
причините за настъпването му, вещите лица приемат следното:
Водачът М.З.К. е управлявал л.а. „Ситроен Ксантия” по западната лента на
платното за движение на ул. „*****“ в с. Т., в посока от север на юг. През това
време пешеходката М. К. най- вероятно е била на източния
тротоар, от където е предприела пресичане на платното за движение от ляво на
дясно пред автомобила. Така е настъпил удар в предната лява част на л.а. „Ситроен Ксантия”. След удара пешеходката К.
е паднала на платното за движение, след
което е била преместена на мястото и в положението отразени в протокола за
оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. След ПТП л.а. „Ситроен Ксантия” е спрял на платното на мястото и в положението
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Основните причини за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка, според вещите лица са две:
Първата- че пешеходката М. К. е навлязла на платното за движение пред л.а. „Ситроен Ксантия” на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. без да
се съобрази с приближаващия се автомобил.
Втората причина за настъпването на
произшествието би било и липсата на реакция от страна на водача след момента, в
който е имал обективна възможност да възприеме като опасност пресичащата
пешеходка в случаите, обсъдени във
въпрос 4 от експертизата: Т.е., при
приетата от вещите лица скорост на движение на автомобила от 48 – 49 km/h, в
анализираната пътна ситуация, от момента на навлизане на пешеходката М. Г.К. на платното за движение, ударът е бил предотвратим в
следните хипотези:
-
при
движение на пострадалата К. с бавен и
спокоен ход и при бърз ход с ниска скорост, водачът на л.а. „Ситроен Ксантия” е имал техническа възможност при своевременна реакция
да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране, тъй като мястото на удара е било извън опасната
зона на автомобила.
Изследвайки същите обстоятелства
вариантно, с оглед евентуално наличие на насрещно движещи се МПС, експертите
сочат, че:
-
при
движение на пешеходеца с бавен
ход, ако скоростта на насрещното ППС е по-
голяма от 16 km/h,
-
при
движение на пешеходеца с спокоен
ход, ако скоростта на насрещното ППС е по-
голяма от 44 km/h
-
при
движение на пешеходеца с бърз ход с
ниска скорост, ако скоростта на насрещното ППС е по- голяма от 47 km/h, водачът на л.а. „Ситроен Ксантия” при движение със скорост 48 – 49 km/h ще има техническа възможност да забележи пешеходеца, когато мястото на удара е било извън дължината на пълния
спирачен път (опасна зона) и при своевременна реакция и задействане на
спирачната система ще е имал
техническа възможност да избегне удара.
Приемат процесното ПТП, свързано с блъскане на пешеходец да е
протекло по обичайния за този вид произшествия начин- в 3 фази, за което
свидетелстват наличните травми по тялото и повредите по автомобила.
Експертите считат, че по наличните данни
може с категоричност да се изключи първичен контакт на тялото с автомобила
отляво странично в областта на калника, огледалото за обратно виждане отляво
странично, лявата предна врата, лявата задна врата на автомобила, както и с
цялата дясна част на автомобила.
По наличните данни не може да се
определи посоката на движение на пешеходката, а само взаимолположението
й с автомобила в момента на удара.
Причината за смъртта на пострадалата М.
К. е тежка черепно-мозъчна травма, изразена с многофрагменто
счупване на черепните кости, кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки и
кръв в мозъчните стомахчета, т.е. в резултат на
травмата на главата. Травмата на главата е получена във втората фаза на ПТП -
възкачване на пешеходката върху капака на автомобила и удар на главата в
предното обзорно стъкло.
Експертите изключват възможността черепно-мозъчна травма с такава
характеристика да се получи при преместване, провлачване,
придърпване на тялото и смъртта да е
настъпила вследствие на неправилно преместване на тялото на пострадалата от
платното за движение на източния тротоар или вследствие на други фактори.
Към експертизата е приложена и схема на
местопроизшествието, с детайлни обозначения на обектите на местопроизшествието
и разстоянията между тях. Констатирали са несъответствия между обективните
характеристики на мястото на настъпване на ПТП и отразяването им в изготвения
на инкриминираната дата огледен протокол, както
следва:
- Платното за движение е с широчина при Ориентира 9,56 m а в протокола за
оглед е записано 10,70 m
- Широчината
на западната лента е променлива, като преди началото на разширението е 3,69 m, а зад автомобила е 5,3 m (както е
записано в протокола за оглед)
- Широчината
на източната лента е 3,73 m, а в протокола за оглед е записано 5,3 m
- Широчината
на платното за движение преди началото на уширението
е 7,42 m (в
протокола за оглед това не е измервано)
Всички останали размери, посочени в протокола за оглед са
нанесени на изготвената и приложена към експертизата мащабна скица, обектите са разположени в
съответствие с размерите, като няма противоречия с фотоалбума към протокола за
оглед, както и няма противоречия с измерването на експерта от 07.03.2021 г.
Като обективна характеристика на пътния участък
вещите лица сочат, че след 12.09.2013 г. там е имало мантинела с
височина на началото – 0,28 m, а по
нейното продължение – 0,57 m.
Съдът
възприема заключението на обсъдената експертиза, като задълбочено е
добросъвестно изготвено от лице с необходимите специални знания и опит. Счита,
че вещите лица се изследвали в пълнота обективните данни по делото относно
настъпилото ПТП, обсъдили са и заявеното пред съда от субектите, имащи лични
възприятия от ПТП както по време на настъпването му ( подсъдимия и съпругата
му), така и непосредствено след това.
С оглед необсъждането от вещите лица на
евентуална различна траектория на движение на пострадалата пешеходка и
възможността от техническа гледна точка в този случай да настъпи ПТП ( въпрос, поставен им при
назначаването на експертизата, но ненамерил отговор), на същите лица беше
възложено изследването и при такова
движение на пострадалата. В представеното допълнително заключение вещите лица
изрично подчертават, че не констатират основания за промяна в изразеното от тях
в основната експертиза. Отново сочат, че условията на
инкриминираното ПТП са такива, че
съществуват комбинации от фактори, при които при перпендикулярна траектория на
пресичане на пострадалата водачът на автомобила не би имал технически
възможности да предотврати сблъсъка, но съществуват и такива, при които той е
имал възможност да го предотврати. При тази перпендикулярна траектория, пострадалата изминава най-кратко
разстояние от мястото на навлизане на платното за движение до мястото на удара.
Това най-кратко разстояние предполага най-малко време за нейното пребиваване
върху платното за движение и съответно най-малка техническа възможност на
водача на л. а. да предотврати сблъсък с пострадалата. Позовават се на
първоначалната си експертиза, че при перпендикулярна траектория, въпреки
теоретично най-малките възможности на водача да предотврати сблъсъка, изходът
на ситуацията зависи от скоростта на движение на пострадалата. Колкото нейната
скорост е била по-малка, толкова времето за нейното пребиваване на платното е
по-голямо, а това от своя страна поражда по-големи възможности на водача да
предотврати настъпването на ПТП. И обратно – колкото скоростта на пострадалата
е по-голяма, толкова възможностите на водача за предотвратяване на ПТП са
по-малки. Техническата логика на изследването на произшествието установява, че предотвратимостта му зависи не само от скоростта на
движение на пострадалата, а и от дължината на пътя, който тя изминава от
мястото на навлизане върху платното за движение до мястото на сблъсъка. При
перпендикулярна траектория е най-къс. Пътят, който тя изминава, се увеличава с
отклонение от перпендикулярното пресичане.
Колкото отклонението от перпендикуляра е по-голямо, толкова пътят нараства.
Пътят, изминат от
пострадалата от мястото на навлиза на платното за движение до мястото на удара
по перпендикулярна траектория е 4,3 метра. Ако нейната траектория не е била
перпендикулярна, а била коса, при вероятна нейна скорост на движение в диапазона „бавен ход“, „спокоен ход“ и „бърз ход“
(съответно при скорости от 2,4 до 5,6 км/час), то:
-
ако
пострадалата е пресичала платното за движение по коса траектория и ъгълът, който
е сключвала тя с направлението на платното за движение е бил в интервала
58° – 90° то при своевременна реакция на
водача, произшествието също е условно предотвратимо, в зависимост от скоростта
на движение на пострадалата.
-
ако
пострадалата е пресичала платното за движение по коса траектория и ъгълът,
който е сключвала тя с направлението на платното за движение е бил в
интервала 0° – 58° то при
своевременна реакция на водача, произшествието е било категорично
предотвратимо, независимо от скоростта на движение на пострадалата.
Съдът възприема и това заключение
като добросъвестно изготвено, от лица с необходимите специални знания и
опит, въз основа на които и при
обсъждане на данните по делото са отговорили на поставените им въпроси за включени
в предмета на доказване обстоятелства.
При
възприетата по делото като несъмнено установена фактическа обстановка следва
извод за недоказаност на възведеното спрямо подс.
М.К. обвинение за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б.В, пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК- на 13.01.2018г. в с.Т., обл.Пловдив, при управляване на
МПС - лек автомобил, марка „Ситроен Ксантия“, с рег.№
****да е нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, при което по непредпазливост
да е причинил смъртта на М. Г.К., с ЕГН **********.
Несъмнено
е установено по делото, че на инкриминираната дата именно подсъдимият е
управлявал участващият в ПТП лек автомобил, марка „Ситроен Ксантия“, с рег.№ ****. Т.е. той е годен субект на
посоченото престъпление. Вследствие на удара между лекия автомобил и
пресичащата пешеходка М. К. тя е получила множество травми, включително и тези,
които са довели до смъртта й- уврежданията в областта на главата,
последователно сочени във всички изследвали този въпрос експертизи като причина
за леталния изход. Поведението на пострадалата, реализирано в соченото в
ОА време, съобразно мястото, времето
и начина на пресичане на пътното платно
е в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и получените несъвместими със
живота увреждания. Конкретната пътна обстановка е била- в тъмната част на денонощието, на неосветено
място с ограничена видимост, с ръмящ в
момента дъжд, при асфалтова настилка без неравности, но мокра. Доказателствата
по делото сочат за интензивен трафик в обсъждания участък и в двете посоки-
факт, заявен от подсъдимия ,съпругата му, от св. Ч., св. Г.. За последните
двама съдът приема, че също са били в зоната на произшествието много близо,
почти непосредствено след момента на
настъпването му. Като контролни за трафика факти съдът приема показанията на
разпитаните полицейски служители, които са отишла на мястото минути след ПТП,
когато трафикът също е бил интензивен.
Основния очертан по делото спор е как точно е
пресичала пострадалата с оглед траекторията й на движение и скоростта й.
Отговорът на този въпрос в голяма степен предпоставя
и извода дали под. К., като водач на МПС
е бил длъжен и е могъл да предвиди действията й по предприетото пресичане,
респ.- дали е могъл да възприеме
движението на пешеходката, да реагира
чрез безопасна екстрено спиране и така да предотврати фаталния сблъсък.
Следва да се
констатира, че единствените очевидци на събитието са подсъдимият и съпругата
му. Но те твърдят, че не са видели нито пресичането на пешеходката, нито самия
удар и в тази част съдът се доверява на заявеното. И двамата сочат да са
възприели събития, свързани с удара, но следващи го. Подсъдимият твърди да е
чул шум. Св. К. в кредитираните от съда показания сочи да е видяла счупеното предно обзорно
стъкло. Т.е обстоятелствата за начина,
по който пострадалата е пресичала и самият удар се установяват от заключенията
на експертите.
В обвинителния акт, по който е образувано
настоящето съдебно производство се твърди по най- общ начин траекторията на
движение на пострадалата- „ от изток на запад“. Това следва да се тълкува като заявено от прокурора перпендикулярно
пресичане, с оглед описаното, че пътят е
ориентиран „ север- юг“. Установените по делото характеристики на
мястото, на което е извършено пресичането
формират извод, че то не съдържа белезите на „пешеходна пътека“,
дефинирани в § 6 т. 54 от ДРЗДвП. Пешеходна пътека не
е имало, мястото не е кръстовище, за да се приеме пресичането му Извън определените за целта места правото на пресичане,
съобр. константната съдебна практика, не е абсолютно.То е следвало да бъде съобразено с
изискванията на чл. 114 от ЗДвП. Забраните да навлиза
внезапно на платното за движение; да пресича платното за движение при
ограничена видимост пострадалата не е изпълнила.
С това си поведения пострадалата К. се е явявала внезапно
възникнала опасност за движението. Възведеното спрямо подс.
К. обвинение е за неизпълнение на
повелята на чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП-
да намали скоростта и в случай на
необходимост, какъвто настоящият е, да спре. Несъмнено е установено от
заключенията на кредитираните експертизи, че скоростта на движение на
управлявания от него автомобил не е надвишавала допустимата по закон за
движение в населено място и е била технически съобразена с конкретната пътна
ситуация. Несъмнено е установено и че
подсъдимият изобщо не е възприел преди настъпването на фаталния удар
пресичащата пешеходка като внезапно възникнала на пътя му опасност и не е
предприел никакви действия за намаляване скоростта на автомобила, респ. за
спиране преди мястото на удара. Това не е достатъчно да се приеме, че
поведението му като водач на МПС е предпоставило
настъпването на ПТП, при което са били причинени несъвместими с живота
увреждания на пострадалата. Съдебната практика е последователна във виждането, изразено
и в т. 6 от ТР № 28 от 28.XI.1984 г. по
н. д. № 10/84 г., ОСНК, че моментът на възникване опасност за движението е
фактически въпрос. Задължението за намаляване на скоростта или за спиране на
превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за
движението, независимо дали същото е на платното за движение, или извън него.
За начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато един
пешеходец с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще
навлезе в платното за движение. От значение във всички случаи на предприето
пресичане, вкл. и в настоящия е в кой
момент водачът на съответното МПС обективно е имал възможност да забележи
намерението на пешеходеца да пресече платното за движение. От този именно
момент за него е задължителна повелята на чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП.
В настоящия случай не се установяват доказателства
подсъдимият да е могъл да възприеме пострадалата преди предприетото от нея
пресичане, както и по времето, когато го е осъществявала. Възможността да
възприеме пешеходката преди да навлезе в лентата му за движение е била
обусловена наред с обстоятелствата от пътната обстановка, несвързани с нейното
поведение, така също и най- вече с конкретните й действия- с каква скорост и по
каква траектория точно е пресичала отляво надясно пред управлявания от
подсъдимия автомобил. От значение за
изясняване на сочените обстоятелства според кредитираните от съда експертни
становища, е била и скоростта на
насрещно движещите се (спрямо подсъдимия) автомобили. За сочените обстоятелства
по делото не са налице факти, от които да се извличат непосредствено. Съдът ги
намери за несъмнено установени въз основа на комплексния анализ на
доказателствата по делото, съдържащи информация за скоростта и посоката на
движение на постр. М. К. и за скоростта на насрещно
движещите се автомобили.
Анализът на доказателствата по делото и експертните
становища формират извод, че
пострадалата е пресичала платното за движение перпендикулярно, или почти
перпендикулярно ( във втория случай с незначително, минимално отклонение от
перпендикуляра). Заключенията на кредитираните от съда експертизи са еднопосочни- от обективно
установените следи на местопроизшествието, от мястото, вида и характера на
травмите на пострадалата не може да се направи еднозначен извод за траекторията
й на движение. Вещите лица сочат взаимното местоположение един спрямо друг на
пешеходката и лекия автомобил в момента на удара, като изрично заключават, че
те не са достатъчни за определяне на точната посока на движение на пострадалата
К.. Обсъждайки местонахождението на телесните увреждания, получени в момента на
удара, последователно заявяват писмено, че от тях не може да се черпи
информация за точната й посока на движение. Като допълнителен аргумент за това
при разпита пред съда в.л. С. заяви, че движението на пешеходката е динамичен
процес, не може да се изключи и възможността тя рязко да се е завъртяла точно
преди удара с цел да се върне назад, при вида на приближаващия автомобил.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, че пострадалата често е
извършвала пресичане на същото място счита, че тя е била запозната с
характеристиките на пътния участък. Такава негова характеристика по принцип, съобр. съобщеното и от сина й – св. З.К., и от свидетелите
полицейски служители е интензивният трафик на МПС в района. Към инкриминирания
по делото момент също е имало интензивен
трафик и в двете посоки на движение, което се установява не само от обясненията на подсъдимия и
показанията на съпругата му, но и от показанията на незаинтересованите от
изхода на делото свидетели Ч. и Г. (за които съдът приема, че са се намирали в
насрещно движещи се спрямо подсъдимия автомобили почти непосредствено след
момента на удара и падането на пострадалата на пътното платно). Пострадалата
К., 70 годишна, е била здрава, жизнена, дейна жена, активно движеща се.
Сравнителното изследване на характеристиките на конкретната пътната обстановка
с данните за състоянието на пострадалата налага като най- логична именно
възможността тя да е предприела пресичане по най- безопасната за нея траектория
спрямо пътя и посоката на движение на автомобилите, вкл. и на управлявания от
подсъдимия - перпендикулярно, или почти перпендикулярно (при минимално,
незначително отклонение във втория случай).
Същите обстоятелства, преценени и наред с ръмящия в момента дъжд (не е
открит чадър на местопроизшествието, тя е била изложена и на намокряне),
формират като най- възможен изводът да се е движела и максимално бързо, т.е. с
обсъдения от експертите като възможен бърз ход, със средна или висока скорост.
Това съответства и на последователно заявяваното по делото и от подсъдимия, и от съпругата му, че ударът е
бил толкова внезапен, че не са го видели, а само са възприели породилия се от
него шум и счупване на предното обзорно стъкло. С оглед на сочените обстоятелства съдът
намира като нелогично за пострадалата поведение
пресичането по диагонал, при което отклонението от перпендикуларната
посока да е съществено, както и да не се е придвижвала с възможно най- високата
скорост. Ако е имало такова отклонение, то според настоящия съд е било
минимално.
За установяване на момента, в който подсъдимият е имал
обективно възможност да възприеме пресичащата пешеходка като опасност за
движението пред управлявания от него автомобил, значимо обстоятелство според
заключенията на кредитираните експертизи,
и според настоящия съдебен състав е била скоростта на насрещно движещите
се автомобили. Експертите не сочат конкретната такава, а са обсъждали множество
хипотези за движението и на тези
автомобили, и на пострадалата.
Пловдивският окръжен съд счита за несъмнено
установено, че в момента непосредствено
преди удара, по време на реализирането му и непосредствено след това насрещно
движещите се спрямо подсъдимия автомобили са били със скорост около 50 км/ч,
без да я надвишават. Съображенията за това са следните:
Св. Ч. сочи да се е движела със скорост 50 км/ч. Св.
Г. твърди скоростта му на движение да е била в диапазона 40-50 км/ч. Последният
заявява, че скоростта му е била съобразена със „ скоростта на колоната“ от
движещи се в неговата (срещуположна на подсъдимия) посока. Наличието на колона от насрещно движещи се
автомобили заявява и подсъдимият в кредитираната от съда част от обясненията.
Двата обсъждани автомобила са се движели близко един до друг (няма данни тази
близост да е непосредствена), тъй като пътуващите в тях свидетели са забелязали
еднакво ситуираната на пътното платно пострадала-
сама, а много скоро след това там е бил вече и св. Ч.. Т.е. скоростта на движение на насрещно
движещите се (спрямо подсъдимия)
автомобили непосредствено след момента на удара е била не по- висока от
50 км/ч. Съдът приема този точно момент (непосредствено след удара) за
установен от показанията на свидетелите Ч., Г. и Д. с оглед депозираните от тях
показания. Св. Ч. - първият отишъл до пострадалата, я е забелязал на
пътното платно, в рамките на 20-30 метра, дъщеря му спряла и той се е придвижил
назад. Очевидно времето между падането на пострадалата там и отиването на
свидетеля е било много кратко, тъй като то незначително е предшествало
отиването на самия подсъдим. За непродължителния период от време между падането
на пострадалата на пътното платно и отиването до нея на подсъдимия са налице и
данни, изводими от обясненията на подс. К. и
показанията на съпругата му. От тях се извежда
той веднага след възприятията си ( слухови) за настъпил удар да е
установил колата си, излязъл, тръгнал
към пострадалата. С оглед и наличието на интензивно движение, включващо
автомобили зад него, съдът отхвърля възможността да се е бил отдалечил
значително и придвижвайки автомобила на заден ход да се е завърнал към мястото
на произшествието. За такова поведение не са налице доказателства. В приложената по делото скица ( л. 50 от
КСМАТЕ, л. 505 т. 3 от съд дело) е отразено разстоянието между мястото на удара
и мястото, където подсъдимият е установил автомобила си да е било 37,96 метра
(замерено от предната част на л.а.). Това разстояние подс.
К. е изминал с колата си. Видно от
схемата на л. 47 от същата експертиза (л. 502 т. 3 от съд. дело) тялото на
пострадалата е било на около 23-25 метра, замерено по същия начин. Това е
разстоянието, което подсъдимият е изминал пешком. За изминаването и на двете
разстояния му е било необходимо малко време дори и при установения интензивен
трафик. Още преди него, макар и в рамките на секунди, там е отишъл св. Ч., улеснен и от факта, че
се е върнал пеш назад (около 20-30
метра), без да се налага да пресича
платното. Преминаването на автомобила, управляван от св. Г. е станало според
съда в този кратък времеви интервал, в който тялото на пострадалата е било вече
на платното за движение, но там още не е бил отишъл св. Ч.. Ето защо, като
изводими от източници с висока степен на надежност,
съдът приема, че автомобилите, управлявани от св. Ч. и св. Г. са преминали
покрай мястото, на което е била паднала пострадалата много скоро един след друг, почти
веднага след соченото събитие. Описаните
от св. Ч. ( в кредитираната част), св. Г., св. Ч. характеристики на пътния
участък в момента на преминаването им през него, сочени като част от движението им и преди това-
осъществявано в колона от автомобили, с
много висока степен на вероятност може и следва да се съотнесе
и към характеристиките на пътя в момента на удара досежно
скоростта на движение на движещите се в колона автомобили насрещно спрямо
подсъдимия - около 50 км/ч. Св. Г. сочи към момента на преминаване на
автомобила му покрай тялото на пострадалата скоростта му да не е било различна
от предходната такава. Свързването й и със скоростта на „ колоната“ от
автомобили, която е следвал сочи, че и движещите се пред него автомобили не са
били с по- висока от неговата скорост. Т.е. от обсъдените от експертите
вариантно възможности подсъдимият да възприеме факта на пресичане на
пострадалата, с последващо задължение да реагира като
предприеме веднага действия за спиране,
съдът приема за доказателствено установена
хипотезата, при която при пресичането от пострадалата на платното за движение,
предприето перпендикулярно или почти перпендикулярно,
с бърз ход с висока скорост, при насрещно движещите се автомобили със скорост
под 63 кв/м- в случая 50 км/ч. При такава скорост
навлизането на пострадалата К. на пътното платно по приетия за установен начин-
с бърз ход с висока скорост, подсъдимият К. не е имал възможност да я възприеме като опасност пред
него, когато тя е била извън опасната
зона за спиране, а когато е получил такава възможност и при своевременна реакция чрез задействане
на спирачната система ударът е бил
технически непредотвратим. Същият извод
правят вещите лица и при движение на пострадалата К. с бърз ход, със средна
скорост. При разпита пред съда те поясниха, че макар в заключението да са посочили за обсъдените две хипотези скорост
на движение на управлявания от подсъдимия автомобил 50 км/ч, то е непроменимо и за всяка друга скорост в диапазона на 46-
50 км/ч.
В обобщение- в момента, в който подс. К. е получил
възможност да възприеме пресичащата платното за движение пострадала като
внезапно появила се опасност, тя вече се е намирала в опасната зона за спиране. При своевременна
реакция чрез задействане на спирачната система той не е могъл да избегне удара.
Т.е. установеното по делото непредприемане на
действия за спиране на автомобила не е в причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП. За него то е случайно събитие. Налице е причинно- следствена
връзка между получените при обсъжданото ПТП несъвместими с живота телесни
увреждания на пострадалата и настъпилата
смърт. Но липсва тази дължима според обективните признаци на престъплението
връзка между поведението на подсъдимия като водач на МПС и настъпилото ПТП.
В доктрината и в съдебната практика
еднозначно се приема, че за да бъде изключено виновното поведение на водача е
необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: деецът да е съобразил
предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при
управлението на МПС и да са налице условия, при които той да е бил поставен в
невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните
последици. Преди
възникване на критичната ситуация, породена от начина на пресичане на
пострадалата, подс. К. е управлявал лекия автомобил
по начин и със скорост съобразени с конкретните пътни условия.
По делото не се установяват и никакви
доказателства, които да формират извод, че в един предходен момент, преди с пресичането си на пътното платно
пешеходката да се е поставила в опасната зона за спиране, подс.
К. е могъл да я възприеме, при което за
него би възникнало предшестващо задължение
съответно да реагира, в който случай настъпилото ПТП не би се явявало
„случайно“ за него. В момента, в който пострадалата е могла да бъде възприета като внезапно
възникнала опасност пред същия автомобил тя вече се е намирала в опасната зона
за спиране и ударът е бил технически непредотвратим. Избягването на последващия удар между лек автомобил и пешеходец е било
извън възможностите на подсъдимия дори и при предприемане на действия за
екстрено спиране. Настъпването на ПТП, при което са причинени несъвместимите с
живата наранявания на пострадалия, е било неизбежно. Виновно неизпълнение от подс. К. на повелята на чл. 20, ал. 2,
изр. 2 от ЗДвП, което да е предпоставило
причинно- следствен процес, завършил със смъртта на пешеходката, не е
налице.
Воден от изложеното, съдът намери подсъдимия К. за невинен на 13.01.2018
г. в с. Т., област Пловдивска, като водач на М- л.а. „Ситроен Ксантия“ с рег.№
****, да е нарушил правилата за движение, установени в
чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП, с това да е допринесъл за смъртта на пострадалата
М. К. и го оправда по възведеното спрямо него
обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.В, пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК.
Искането на обвинението- и държавното, и частното- подсъдимият К. да
бъде признат за виновен и да бъде ангажирана наказателната му отговорност, е
неудовлетворимо. Причинната връзка е
обективен факт, съществуващ реално и следва да бъде установена от съда по
несъмнен начин, респ. тя не може да бъде предполагаема (хипотетична, вероятна),
а несъмнена. В наказателния процес няма никакво място за предположения. Те са
недопустими и заместването на фактите с тях представлява нарушение на
разпоредбата по чл. 303 НПК.
Според настоящият съд по делото е установено по несъмнен начин отсъствието на
обективен факт от състава на престъплението- причинната връзка между поведението на подс.
К., като водач на МПС и настъпилото ПТП, при което са били причинени
несъвместими с живота телесни увреждания на пострадалата М. К.. Тази причинна
връзка не може да бъде предполагаема (хипотетична, вероятна), а несъмнена.
Ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия по делото би противоречало на императива на чл. 303 от НПК, тъй като заявените от обвинението основания за това са предположения,
неподкрепени по изискуемия несъмнен начин от доказателствата по делото. Съдът, като
прие за неустановено деянието на подс. К. да
съставлява престъпление, в съгласие с нормата на чл. 304 от НПК го призна за невинен по предявеното му
обвинение.
Вещественото
доказателство – 1 брой лек автомобил Ситроен „Ксантия“,
с рег.№ ****, находящ се на съхранение в РУ-Т. при ОД
на МВР-Пловдив, след влизане в сила на присъдата, следва да се върне на подсъдимия М.К..
Поради оправдаването
на подсъдимия и на основание чл.190 ал.1 от НПК
направените по делото съдопроизводствени разноски в
размер на 8 457,62 лв. следва да останат за сметка на Държавата.
С
оглед на горното, Пловдивският окръжен съд постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: