Разпореждане по дело №571/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение №178/24.10.2011 год., постановено по Н.а.х.дело № 1046/2011 год.,Кърджалийския районен съд е признал обвиняемия Ф. П. П. от гр.К., за невиновен в това,че на 20.05.2011г. в гр.К. се обадил на Районен център за приемане на спешни повиквания към единен европейски номер 112 и се заканил, че ще взриви и запали джамията, като взривяването или запалването на обект е престъпление по чл.333 и чл.330 от НК и с това заканване е предизвикал основателно опасение за осъществяването му- престъпление по чл.320а от НК, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така предявеното обвинение.

Недоволен от така постановеното решение е останал прокурора по делото, който в протеста си твърди, четака постановеното решение се явява неправилно - необосновано, тъй като фактическите положения, приети от първ¯инстанционния съд за установени, не съответстват на събраните и проверени по делото доказателства поради това, че оценката на тези доказателства е неправилна.Моли съда да отмени първоинстанционното решение, с което обв.П. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение, и да постанови ново решение, с което да признае същия за виновен по повдигнатото му обвинение в първата инстанция и да го освободи от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание.Представителя на О. П. в съдебно заседание поддържа протеста.

Въззиваемия Ф. П. не се явява,а защитника му адв.Е.П. изразява становище, че протеста е неоснователен, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно, като предлага същото да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираното решение, с оглед доводите и оплакванията , наведени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е неоснователен.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. От събраните в наказателното производство доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Обвиняемият П. от дълги години живеел в гр.К. в района на пазара на около 100м. от джамията. През това време деецът многократно сигнализирал различни държавни институции за силата на звука, издаван при провеждането на религиозните ритуали от джамията, но не получил необходимото съдействие и търсената защита. Така на датата 20.05.2011г. около обяд били пуснати висикоговорителите на мюсюлманския храм по повод религиозна служба. Тъй като шумът, идващ от тях, бил прекалено силен, обвиняемият Ф. П. решил да потърси съдействие относно нарушаването на обществения ред чрез „Национална система 112". За целта позвънил на номер 112 и се свързал със сътрудник- свидетеля Т. В. Обвиняемият се представил с имената, адреса и телефона си и се оплакал от високият шум, който се вдигал от джамията.Поискал помощ, тъй като шума бил непоносим, но сътрудникът прекъснал разговора, защото този телефон номер бил предназначен за обаждания от спешен характер. Ядосан от случилото се, деецът Ф. П. отново позвънил на телефон 112 и този път се свързал със свидетелката С. И.- технически оператор в център 112. На нея обвиняемият с приповдигнат тон се оплакал от силата на шума, идващ от джамията. Попитал я и тя ли ще му затвори телефона, както направил нейния колега. След това деецът П. казал, че ще отиде да взриви и запали джамията, защото не можел повече да я понася. После спокойно обяснил, че се намирал в България, а не в Турция, и след като не получил очакваното съдействие прекъснал телефонния разговор. Тогава свидетелката И. изпратила записа на обаждането на координатора, поради наличие на думите „взривя” и „запаля”.

Тази фактическа обстановка е приета от първоинстанционният съд, след обсъждане на всички доказателства,включително и това за измерване на нивото на шума около джамията на датата 13.07.2011г., според което стойностите на шума значително надвишавали допустимите гранични такива.

Горното се споделя напълно от тази инстанция, както и извода, че обвиняемият не е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.320а от НК.В случая обвиняемият П. не е искал и не е желаел настъпване на общественоопасните последици, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да го направи и да постанови решението си, с което е признал обвиняемия за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, първоинстанционният съд е извършил съвкупна преценка и анализ на събраните в наказателното производство доказателства, като е изложил подробни съображения в мотивите си, които съображения настоящата инстанция възприема изцяло.Това е така,защото безспорно е установено по делото,че второто обаждане на обвиняемия П. е веднага след първото и той е афектиран ,както от шума идващ от джамията,така и от факта,че разговора му с оператора/св.В./ е бил прекъснат без да получи отговор на важния за него въпрос за шума. Свидетелката И. е видяла на монитора си кой се обажда,но е била длъжна да предаде обаждането,когато чуе думи,като употребените от обвиняемия.Няма нито едно доказателство,че след като е приключила разговора с обвиняемия,свидетелката И. е почуствала основателно опасение,че заканата ще се изпълни.Същата е изпълнила задължението си да предаде обаждането на координатор,поради наличие в разговора на определени думи и е продължила своята работа.Това не е поведение на човек,който е почуствал основателно опасение,че един храм в който винаги има много хора,ще бъде вривен или запален.А и от записа на разговорите се разбира,че обвиняемия търси съдействие и заплахите са по скоро с цел да му се обърне внимание, а не закана за осъществяване на реални действия.Освен това и на двата записа доста добре се чува пеенето на лицето от джамията,въпреки че П. се обажда от телефон,който се намира в стая в дома му.

Ето защо, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №178/24.10.2011 год., постановено по Н.а.х.дело № 1046/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.