№ 134
гр. София, 08.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600061 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
С определение № 255 от 29.11.2022г., постановено по Н.Ч.Д. № 190/22г.
Пернишки окръжен съд е потвърдил постановление от 03.06.2022г., постановено по ПП №
2947/2022г. по описа на Окръжна прокуратура - Перник, досъдебно производство -
следствено дело № 16/2021г. по описа на ОСлО при ОП-Перник, с което е прекратено
наказателното производство за престъпление по чл.123, ал.1 НК.
Против определението на съда в законния срок е постъпила частна жалба от
пострадалия Л. А.. Сочи, че не е съгласен с мотивите на Окръжния съд, с които не е
възприето възражението му, че не са изяснени всички обстоятелства по делото. Поддържа,
че неправилно са отхвърлени като доказателства показанията на свидетели от стаята на баща
му. Изразява съмнения за спиране на кислорода поради злоумишлени или технологични
причини, което също би довело до дихателна недостатъчност, които обстоятелства биха
били установени посредством свидетелски показания. Поддържа, че същите могат да
съобщят и данни относно лечението на баща му. Счита, че при отсъствието на аутопсия не
може да се установи от какво точно и кога същият е починал. Сочи, че неправилно била
кредитирана съдебномедицинската експертиза по документи, в които имало спорни
моменти за проведеното лечение, докато има други неизяснени въпроси чрез разпит на
свидетели, присъствали на смъртта на баща му. Съдът и разследването се били предоверили
на заключението, без да се прояви здрава логика относно общоизвестни факти. В жалбата се
излагат доводи, свързани със забавени срокове на разследването и на постановяване на
определението от първоинстанционния съд.Твърди за наличие на писмо от болницата с
отрицателен отговор относно възможността за установяване на лицата, които са били в една
стая с баща му и оспорва същото, тъй като същите са били записани в множество служебни
дневници. Неправилно било посочено, че определението не подлежи на обжалване. Оспорва
1
приетия извод, че по делото е установена обективната истина и поддържа, че същият е
направен в нарушение на чл.14, ал.1 от НПК.
Моли да бъдат отменени определението на Окръжен съд – Перник и
постановлението на Окръжна прокуратура - Перник като неправилни и незаконосъобразни,
и да бъде възобновено разследването с указания за установяване на обективната истина
относно смъртта на баща му.
С въззивната жалба се представят копия на отговор на заявление за достъп 93-00-
131 по ЗДОИ МЗ с приложен отговор на поставени въпроси, протокол за лечение на болни
от Ковид, лекарствена информация на противовирусия препарат Remdesevir, заедно с
критериите за започване на лечението и алгоритъм за осигуряване на Remdesevir от
лечебното заведение.
Въззивният състав на САС като взе предвид доводите в частната жалба,
доказателствата по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на определението,
намери за установено следното:
Досъдебното производство е образувано с постановление на ОП-Перник от
24.02.2021г., за това, че на ***г. в гр.Перник, в МБАЛ „Р.Ангелова“, е причинена смърт по
непредпазливост на П. Б. А., ЕГН **********, поради незнание или немарливо изпълнение
на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност -
престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
С постановление от 03.06.2022г., постановено по ПП № 2947/2022г. по описа на
Окръжна прокуратура - Перник, досъдебно производство - следствено дело № 16/2021г. по
описа на ОСлО при ОП-Перник, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК
/тъй като не са събрани доказателства за виновно поведение/ е било прекратено
наказателното производство за престъпление по чл.123, ал.1 от НК или друг текст от НК.
Прекратителното постановление е било обжалвано в законния срок от пострадалия по
делото Л. А..
При преценка обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление на
ОП-Перник по реда на чл.243, ал.4 от НПК, първостепенният съд напълно се е съгласил с
възприетата от прокуратурата фактическа обстановка, а именно:
През м. 12.2019г. починалият П. Б. А. бил настанен от синовете си - свидетелите Б.
и Л. А., в Дом за стари хора „***“, в село ***, общ.***. Страдал от лека форма на
„Паркинсон“, сърдечна аритмия, прекаран инсулт. В показанията си Р. Р. - управител на
дома „***“ сочи, че П. А. бил в нормално за възрастта си здравословно и физическо
състояние.
На 27.11.2020г. А. уведомил медицинската сестра в дома, че не се чувства добре -
имал температура, болки в гърлото. Бил транспортиран в МБАЛ „Р.Ангелова“ в гр.Перник и
приет в спешното приемно отделение в болницата. Там бил прегледан, като му били
направени рентгенова снимка на белия дроб, взети кръвни изследвания, ПКК биохимия и
ЕКГ кардиограма. Рентгеновото изследване установило многофокусна двустранна бронхо-
2
пневмония, което наложило настаняването на пациента в „Ковид“ сектора на Хирургичното
отделение на болницата. Направения бърз антигенен тест дал положителен резултат. При
постъпването в „Ковид“ отделението, П. А. бил прегледан отново от дежурния лекар - Д-р
О. Ц., който му назначил и съответната терапия за лечение, която била унифицирана за
цялата страна и включвала антибиотично лечение, кортикостероиди и медикаменти, които
предотвратяват тромби.
На 30.11.2020г., направеният „Писиар Ковид“ тест, отново дал положителен
резултат.
Въпреки провежданото медицинско лечение, П. А. починал на ***г.
За изясняване на причините за смъртта на П. А., респективно допуснати ли са
били лекарски грешки поради незнание или немарливо изпълнение на служебните
задължения от медицинския персонал в „Ковид“ сектора на Хирургичното отделение на
МБАЛ „Р.Ангелова“-гр.Перник, е била назначена тройна съдебно-медицинска експертиза, с
експерти - съдебен лекар, пулмолог и епидемиолог от УМБАЛССМ „Н.И.Пирогов“-
гр.София, които са се запознали с цялата налична медицинска документация по делото и
другите събрани доказателства. От заключението на експертизата се установява, че причина
за смъртта на П. Б. А. е остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, развили се като
усложнения от установеното „Ковид-19“ заболяване. Експертите сочат, че както при
амбулаторния преглед на А., така и впоследствие, в клиничната обстановка, не се
установяват нарушения от медицинска гледна точка. Към м.11-12.2020г. липсват протоколи
с ултимативен характер, които да определят лечението на „Ковид-19“, както на ниво
Световна здравна организация, така и на регионално ниво. Няма допуснати нарушения от
приемен екип и лекуващ екип в стационарни условия. Не са допуснати нарушения от
медицинския персонал, както на ниво приемен кабинет, така и на ниво стационарно
лечение. При приема на пациента са проведени необходимите анамнестични и обективни
изследвания, както и параклинични изследвания и образна диагностика, които съдържат
достатъчна аргументация за терапевтичното поведение и наблюдение.
В хода на разследване е била извършена и извънредна проверка от Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ към MЗ. Видно от съставения констативен протокол от
17.03.2021г., не са констатирани нарушения в диагностично - лечебния процес при П. А..
За да потвърди атакуваното постановление на ОП-Перник, първостепенният съд е приел,
че същото е правилно и законосъобразно, че не са допуснати пропуски в разследването,
както и няма съществени процесуални нарушения, които да ограничават правата на
страните по делото.
Настоящият състав на САС не се съгласява с така направения от първата инстанция
извод за обоснованост и законосъобразност на обжалваното прокурорско постановление, а
намери жалбата против него за основателна.
За да е законосъобразно постановлението по чл.243, ал.1 от НПК, следва изводите на
прокурора да почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, а проведеното
3
разследване трябва да е обективно, всестранно и пълно. Освен това, прокурорът трябва да е
формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички приети по делото и възможни за
събиране по реда на НПК доказателства. Запознавайки се внимателно със съдържанието на
прокурорския акт и приобщената по делото и окомплектована в шест тома доказателствена
маса, САС прие, че постановлението, предмет на настоящия съдебен контрол, не отговаря на
посочените по-горе изисквания.
САС намира за основателно възражението на жалбоподателя, че по делото се съдържа
потенциал за събиране на нови доказателства.
Безспорно е, че най-съществено значение за изясняване на престъпленията по чл.123,
ал.1 от НК - за причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие
или друга правно регламентирана дейност, имат експертните заключения на съдебно-
медицинските експертизи. По настоящото дело е назначена такава, по писмени данни,
изготвена от вещите лице д-р Т. Б. – съдебен лекар в отделение Съдебна медицина при
УМБАЛСМ „Пирогов“, д-р Д. Н. – специалист епидемиолог и съдебен лекар и д-р Д. М. -
специалист пулмолог. На експертите са поставени девет въпроса, на които те са отговорили,
след като преди това изчерпателно са описали данните от значение за експертизата, респ.
източниците от делото, които са използвали, за да дадат заключението си. След
внимателното запознаване с констативно-съобразителната част на експертизата и
направеното от вещите лица обсъждане на отговорите на поставените въпроси, настоящият
въззивен състав намери, че въз основа на това заключение не може да се обоснове несъмнен
извод по главния спорен въпрос по делото - допуснати ли са от медицинския персонал
нарушения, намиращи се в пряка причинна връзка със смъртта на П.А.. В връзка с
експертизата следва да се посочи, че не отговаря на приетите стандарти доказателствен
анализ, при който декларативно се отбелязва, че заключението по нея се кредитира.
Необходимо е било извършването на задълбочено обсъждане на отговорите на поставените
въпроси по съществените за решаване на делото обстоятелства, свързани с причината за
смъртта на П.А.. В този смисъл, основателни са доводите на жалбоподателя, с които се
отправя упрек към съда, който е възприел без какъвто и да е коментар изводите на
експертите. Експертните становища не представляват доказателства или доказателствени
средства, а са способ за доказване. Трайната съдебна практика е последователна в
разбирането, че експертните заключения имат само подпомагащ характер, поради което
ролята им при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите не може да
бъде определяща. В конкретния случай, от отговора на въпрос №3 от заключението става
ясно, че започнатата терапия по отношение на П.А. обхваща тежък възпалителен процес -
антибиотична терапия, кортикотерапия - дексаметазон, антистенокардин - препарат на този
етап до получаване на Д-димер, който по презумция регулира по подходящ начин
коагулацията на пациента, фамотидин-протектор на стомашната лигавица и кислородо
терапия. В отговор на въпрос № 4 „Установява ли се възможно и необходимо лечение, което
да не е било приложено в конкретния случай?“, вещите лица са посочили, че липсват данни
за стойностите на Д-димер. В документацията има отбелязване “Д-димер – неправилно
4
взето“. Според вещите лица, стойностите на Д-димер са от значение за проведената
консултация с кардиолог /в предоставената документация липсва заключение
кардиологично/ и те са важни, „защото в основата на този /и не само на този/ показател
следва да се води, и при нужда внесе корекция с оглед включване на антикоагулантна
терапия с оглед автохонно тромбообразуване при патологичния процес. Ако Д-димерът е в
референтни граници, в случая не би се наложило промяна в терапията с антистенокардин.
Ако Д-димерът е извън референтните стойности, това би довело до преоценка на този аспект
от терапията.“. Така даденият отговор на въпрос №4, обаче не намира корелация с
направеното от вещите лица заключение по въпрос № 7 от експертизата, според който „Не
са допуснати нарушения от медицинския персонал, както на ниво приемен кабинет, така и
на ниво стационарно лечение“. Тук е посочено още, че при приема на пациента са
проведени необходимите анамнестични и обективни изследвания, както и параклинични
изследвания и образна диагностика, които съдържат достатъчна аргументация за
терапевтични поведение и наблюдение. Очевидно е противоречието и неяснотата в
заключението на съдебномедицинската експертиза относно решаващия по делото въпрос -
допуснати ли са нарушения на правилата за лечение на П.А.. Това обстоятелство, обаче е
убягнало от вниманието на първия съд, който безкритично е възпроизвел и инкорпорирал в
мотивите на определението си части от нея /експертизата/, след което, без да я подлага на
обсъждане, я е кредитирал като обоснована и компетентно изготвена.
Подобен критичен анализ на експертното заключение не е извършен и от прокурора,
който в постановлението си единствено е възпроизвел части от отговорите на вещите лица.
Констатираното по-горе вътрешно противоречие в експертното заключение и липсата на
доказателствена оценка и обсъждане на това доказателство, налага извод, че прокурорският
акт е необоснован, от една страна, а от друга - страда от процесуална и материална
незаконосъобразност, което във всички случаи съставлява основание за неговата отмяна.
Право на страните в процеса е, какъвто е пострадалият-жалбоподател, инициирал съдебния
контрол по чл.243, ал.3 от НПК, да разберат защо е прекратено образуваното наказателното
производство, при което има настъпил резултат - смъртта на едно лице, чиито наследник е
Л.А.. Също така, право на страните е да разберат, че са изчерпани всички законови
възможности за търсене и установяване на обективната истина чрез способите и средствата
на наказателния процес. Въззивната инстанция счита, че в конкретния казус са останали
неизяснени обстоятелствата, свързани с причината за настъпилата смърт на П.А..
Констатираната и описана по-горе противоречивост в изводите на вещите лица, изготвили
намиращата се по делото съдебно-медицинска експертиза, е налагало да бъде назначена на
досъдебното производство допълнителна такава, която да направи по-подробни разяснения
относно значението на изследването на стойностите на Д-димер във връзка с провежданата
антикоагулантна терапия, както и евентуален резултат от изследването на този показател
извън референтните стойности до каква преоценка на терапията би довело, съответно това
би ли предотвратило настъпването смъртта на П.А..
По изложените съображения, САС не сподели възприетото от първата инстанция, че
5
постановлението за прекратяване на наказателното производство е законосъобразно и
обосновано. Тъкмо обратното, същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка
и е налице непълнота на доказателства, които е било необходимо и възможно да бъдат
събрани.
Това налага да бъде отменено определението на ПОС, като по същество бъде отменено и
постановлението, което се обжалва, и делото бъде върнато на прокурора от ПОП за
изпълнение на указанията дадени с настоящия съдебен акт - да бъде допусната
допълнителна съдебномедицинска експертиза, която да бъде възложена на същите вещи
лица, изготвили намиращата се по делото съдебномедицинска експертиза, които да
отговорят на следните въпроси:
1.Какво е значението на изследването на стойностите на Д-димер във връзка с терапията на
пациент с диагноза Ковид 19 неидентифициран вирус,
2.Стойностите от това изследване каква връзка имат с консултацията с кардиолог,
3.Отсъствието на изследване на Д-димер по отношение на П.А. отразило ли се е върху
терапевтичния процес и намира ли се в причинна връзка с леталния му изход,
4.Евентуален резултат от изследването на този показател извън референтните стойности до
каква преоценка на терапията би довело, съответно това би ли предотвратило настъпването
смъртта на П.А..
Във връзка с наведени от жалбоподателя Л.А. доводи, следва да бъде поставен и
още един – 5-ти въпрос, на вещите лица от допълнителната съдебномедицинска експертиза,
а именно – отсъствието на извършена аутопсия на П.А. съставлява ли обстоятелство, което
да не дава възможност да бъде направено категорично заключение относно причината за
смъртта му.
В жалбата на Л.А. се поддържат и доводи и се прави искане за разпит като
свидетели на лица, които са били лекувани в същата болнична стая, за евентуално
установяване на причини за смъртта на П.А. извън терапевтичния процес /вкл. злоумишлени
действия на трети лица/. Въззивният съд намери за неоснователно така направеното
доказателствено искане. От една страна, по делото не се съдържат никакви данни за
възможна причина за смъртта на П.А. извън диагнозата му Ковид 19 неидентифициран
вирус. Освен това, по делото вече е изискана информация от МБАЛ “Р.Ангелова“АД,
гр.Перник относно пациентите, които са били настанени за лечение в Хирургично
отделение, в стая № 9, в периода 27.11.2020г. - ***г. заедно с П. А. /т.2, л.153/. От болницата
е постъпил отговор и са посочени имената на три лица, две от които - М. М. и Р. Б. са
разпитани като свидетели по делото /т.1, л.67 и л.68 от д.п./. От показанията им не могат да
се направят изводи в подкрепа на поддържаните от жалбоподателя предположения за
неприемливо, тенденциозно и още по-малко зловредно поведение на медицинския персонал
спрямо пациента П.А..
В жалбата се релевират и доводи за прекомерно забавяне на разследването на
досъдебното производство и за постановяване на определението от първостепенния съд.
6
Тези възражения нямат отношение към предмета на въззивна проверка, а в случай на грубо
нарушаване на законовите и инструктивни срокове за приключване на едно наказателно
производство, респ. постановяване на съдебен акт, същите могат да бъдат основание за
търсене на дисциплинарна отговорност на компетентните лица.
В разпоредбата на чл.243, ал.7 от НПК е разписано, че определението на първия
съд по чл.234, ал.6 от НПК подлежи на въззивен контрол. В конкретния случай точно това е
и вписано в атакуваното определение. Същото е било връчено на пострадалите Л. А. и Б. А.
и в законния срок първият от тях го е обжалвал, с което е инициирал и настоящата проверка.
С оглед на това, несъстоятелни се явяват доводите на жалбоподателя за допуснати пропуски
във връзка с обжалваемостта. Следва да се посочи, че дори и в съдебния акт да не е вписано,
че подлежи на обжалване, законът в тази му част има пряко действие, при пълно
съблюдаване правата на страните във връзка със съобщаването, респ. узнаването му.
Водим от горното, Софийски апелативен съд, НО, 7 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 255 от 29.11.2022г., постановено по Н.Ч.Д. № 190/22г. на
Пернишки окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ постановление от 03.06.2022г., постановено по ПП № 2947/2022г. по
описа на Окръжна прокуратура - Перник, досъдебно производство - следствено дело №
16/2021г. по описа на ОСлО при ОП-Перник, с което е прекратено наказателното
производство за престъпление по чл.123, ал.1 НК.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура гр.Перник за допускане на допълнителна
съдебномедицинска експертиза, която да бъде възложена на същите вещи лица, изготвили
намиращата се по делото съдебномедицинска експертиза, които да отговорят на следните
въпроси:
1.Какво е значението на изследването на стойностите на Д-димер във връзка с терапията на
пациент с диагноза Ковид 19 неидентифициран вирус,
2.Стойностите от това изследване каква връзка имат с консултацията с кардиолог,
3.Отсъствието на изследване на Д-димер по отношение на П.А. отразило ли се е върху
терапевтичния процес и намира ли се в причинна връзка с леталния му изход,
4.Евентуален резултат от изследването на този показател извън референтните стойности до
каква преоценка на терапията би довело, съответно това би ли предотвратило настъпването
смъртта на П.А..
5.Отсъствието на извършена аутопсия на П.А. съставлява ли обстоятелство, което да не дава
възможност да бъде направено категорично заключение относно причината за смъртта му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8