Р Е
Ш Е Н
И Е
С., 06.02.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публичното заседание на 27.01., две хиляди и двадесета година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ :1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. НИКОЛАЙ
ВАСИЛЕВ
при
секретар: Р. А., след като изслуша докладваното
от съдия Бозаджиева ВНЧХД № 642 по описа за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
С.ОС, в качеството си на инстанция по въззивен
контрол е сезиран с две жалби от защитниците на подсъдимите против присъда №
36/07.12.2018г., постановена по НЧХД № 550/2017г. по описа на Б. районен съд,
по силата на която съдът е признал подсъдимата Т.Г.Н., родена на ***г***, с
постоянен и настоящ адрес ***, българка, българска гражданка, разведена, със
средно образование, работеща в „Е. Е. С.“, на длъжност „монтажник електрони
елементи“, неосъждан, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВНА, в това, че на 07.07.2017
година около 18:00ч., в гр. Б., Община Б., област С., на ул.„Ц. С.“ №, в
съучастие като съизвършител с М.П.В. ***,
е причинила на тъжителката К.И.П., с ЕГН: ********** *** леки телесни повреди,
изразяващи се в кръвонасядане на площ 10/5,5 см. по външно-страничната
повърхност на лявата мишница; подкожен хематом на площ 3,5/2см. в областта на
левия лакът; линейни драскотини с дължина между 0,2 и
Със същата присъда е признал подсъдимия М.П.В., роден
на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин,
неженен, със средно образование, работещ в „И.“ на длъжност „монтажник на
електромери“, неосъждан, с ЕГН:**********, ЗА ВИНОВЕН, в това, че на 07.07.2017
година около 18:00ч., в гр. Б., Община Б., област С., на ул.„Ц. С.“ №, в
съучастие като съизвършител с Т.Г.Н. ***, е причинил на тъжителката К.И.П., с
ЕГН: ********** *** леки телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядане на площ
10/5,5 см. по външно-страничната повърхност на лявата мишница; подкожен хематом
на площ 3,5/2см. в областта на левия лакът; линейни драскотини с дължина между
0,2 и
Осъдил е подсъдимите Т.Г.Н., с ЕГН: ********** *** и М.П.В.,
с ЕГН:********** ***, да заплатят солидарно на К.И.П., с ЕГН: ********** ***,
сумата в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение, за
причинените и неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в болки и
страдания от непозволеното увреждане, в резултат на извършеното престъпление -
нанесени леки телесни повреди, както и сумата в размер на 202.00 /двеста и два/
лева, за направени съдебни и деловодни разноски, като е отхвърлил гражданския иск в останалата част
за разликата от уважения до пълния предявен размер от 2000.00/две хиляди/ лева,
като неоснователен и недоказан.
В тежест на подсъдимите са възложени и стоР.те съдебни
и деловодни разноски.
Защитниците С.Ц. и Х.Я. обжалват постановената присъда
като неправилна, необоснована, постановена при нарушение на процесуалните права
и в противоречие с материалния закон.
В жалбата си –адв. Ц. поддържа, че съдът е формирал
фактическите си изводи в нарушение на чл.14 НПК, като е възприел едностранчив
подход към доказателствата.Докато обясненията на подсъдимите са оставени без
разглеждане и обсъждане, съдът е основал възприетата фактическа обстановка на
показанията на свидетелите, обосноваващи обвинителната теза – св.П., В., Л. и П.,
въпреки очевидните противоречия между същите, според защитника. По този начин
съдът съществено се е отклонил от стандарта на чл.14 НПК за обективност,
всестранност и пълнота при анализа на доказателствата.
В жалбата на адв. Я. се навеждат доводи за неправилен
и необективен анализ на доказателствата, съдът е кредитирал очевидно
недостоверните показания на св. В., която в хода на съдебното следствие
твърдяла, че дворното място между входните врати на жилищата на подсъдимите и
тъжителката били преградени, което е сторено много по-късно след осъществяване
на деянието, предмет на обвинението, повдигнато с частна тъжба.Свидетелката е
дала категорични отговори на обстоятелствата, свързани с тъжбата, а на други
въпроси- извън този обхват е дала противоречиви отговори или е заявявала, че не
си спомня, което е сигурен белег за недостоверност на нейните показания.
Поведението на тази свидетелка, която е наблюдавала конфликта между страните и
не се е намесила с цел да го прекрати, дори и като се обади на дежурния телефон
112 е в противоречие с формалната логика. Единственото логично обяснение при
така установеното е, че на инкриминираната дата свидетелката не се е намирала в
близост до местопроизшествието и не е наблюдавала същото.Конфликтът, според
защитата е бил провокиран от поведението на дъщерята на пострадалата –св.Р. П.,
която е нахлула в жилището на подсъдимите и е нанесла удари на подс.Т.Н.. По
този начин поведението на подс.М.В. представлява ответна реакция на агресията,
проявена от П., същият е действал с една единствена цел- да защити майка си,
като е отблъснал нападението върху нея и не следва да се преценява като
неправомерно.
В жалбите се съдържа искане за отмяна на постановената
присъда от РС, след различен прочит на доказателствата, въззивният съд да
постанови нова присъда, по силата на която да признае за невиновни подсъдимите
и да ги оправдае по повдигнатото против тях обвинение с тъжбата.
В съдебно заседание жалбоподателите поддържат
първоначално заявените оплаквания, доводите, които ги обосновават, както и
искането си за постановяване на оправдателна присъда. Към това становище по
същество на делото изцяло се присъединяват и двамата подсъдими.
В последната си дума подсъдимата Т.Н. заявява, че не
тя е провокирала конфликта, а е била предизвикана от поведението на друго лице.
В последната си дума подсъдимият М.В., заявява, че
желае постановяване на оправдателна присъда, не се счита за виновен тъй като е
действал като добър син и в защита на майка си.
Съдът, като разгледа жалбите на заявените основания и
след като сам осъществи цялостен служебен контрол по отношение на обжалваната
присъда в съответствие с чл.314, ал.1 НПК и при приложение на релевантните
норми, намери за установено следното.
Първият съд – РС- Б.
при постановяване на атакуваната присъда е изградил верни фактически и правни
изводи, като законосъобразно е ангажирал отговорността /
административно-наказателна по чл.78аНК и гражданска/ на подсъдимите по повдигнатите против тях
обвинения за извършени престъпления по чл.130,ал.2 НК против личността на
пострадалата /ч. тъжителка/ К.П..
Съдебното следствие е протекло при съблюдаване на
процесуалните изисквания за събиране и проверка на доказателствата,
установяващи релевантните факти и при спазване на процесуалното право на
защита на подсъдимите и техните
защитници.
Фактическата обстановка, възприета от първия съд се
споделя изцяло от настоящата инстанция :
Тъжителката
К.И.П. и подсъдимите Т.Г.Н. и М.П.В. живеят в къща - близнак, с два входа с
циментовата площадка, разположена в двор,в гр.Б.,на ул.“Ц. С.“ №. На 07.07.2017
г. около 18,00 часа след обяд, след прибирането от чужбина на св.Р. Е. П.,
майка и, която била в двора и се оплакала, че за пореден път подсъдимата Т.Г.Н.
я е обиждала и заплашвала и тя решила да отиде и да я помоли да спре с тези
обиди и негативно отношение, тъй като майка и е изключително добър човек и не е
направила нищо лошо. Св.Р. П. отишла при подсъдимите, като се изкачила по
стълбите и видяла вратата на жилището им отворена и почукала, тъй като нямат
звънец. От апартамента излязла подсъдимата Т.Г.Н., като не и позволила да каже
нищо и я избутала от вратата, като започнала да обижда майка и и да я
нагрубява,като казвала за нея, че е ненормална, нямала работа, правила и проблеми,
започнала да я кълне, как е трябвало миналата година да умре и от продажбата с
парите да си купи свещи, като в продължение на няколко минути крещяла и викала.
В същото време излязъл сина и - подсъдимия М.П.В., който бил в банята и и
казал: „Какво искаш от майка ми ма?“ и я бутнал с две ръце, при което паднала
на площадката. В същото време тъжителката К.П., която била в градината като
видяла отношението на подсъдимите към дъщеря и, застанала пред нея за да я
защити, при което подсъдимите я нападнали и нея. Подсъдимата Т.Н. започнала да
я рита от лявата страна с ритници, удряла я в гръдния кош, в областта на
бъбреците, и ръцете, от които удари тъжителката паднала на лявата си
страна,като получила нараняване. Подсъдимата продължавала да нанася удари на К.П.
с крака и с ръце/юмруци/, като с юмруци я ударила в ляв бъбрек, лява ръка и
лакът и от ударите и падането десния крак на глезена бил охлузен. И подсъдимия М.В.
се включил в побоя, като удрял с ръце К.П. в областта на гръдния кош и и казал
: „..Ти си наказана от господ, затова носиш очила, колко си
грозна....“.Свидетели на случващото се станали дъщерята на св.Р. П. и М. В. В., която
наблюдавала инцидента от улицата, през оградата на дворното място.Св.Р. П. се
обадила на тел. 112 и след около 10- 15 минути дошли двама полицаи-свидетелите Л.
и П., които след изясняване на случая съставили на страните протоколи за
предупреждение.Тъжителката К.П. и дъщеря и св.Р. П. били отведени до болницата
до спешна помощ, и оттам ги насочили към съдебен медик, при което на следващия
ден в събота отишли в „П.“ гр. С..Тъй като в медицинското заведение нямало
съдебен медик ,им казали да отидат в съдебна медицина и там им издали
съдебномедицински удостовеР.я,установяващи нанесените им увреждания.
Видно
от съдебномедицинско удостовеР.е №V-224/2017r., издадено от доц.д-р А. М. А.дм-специалист
по съдебна медицина/доцент в Катедрата по съдебна медицина и деонтология при
Медицински университет -С./,при прегледа на К.П. е установено : подкожен
хематом и кръвонасядане в областта на лявата мишница и лакътя на лявата ръка, охлузвания
в областта на глезена на десния крак, кръвонасядане в областта на гръдния кош в
ляво,като установените травматични увреждания се дължат на удари с или върху
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както
съобщава освидетелстваната и същите са и причинили болка и страдание.
От
заключението на вещото лице д-р Д. Н.по назначената съдебно-медицинска експертиза, се установява, че напострадалата К.И.П. са следните травматични увреждания :
кръвонасядане на площ 10/5.5 см. по външно-страничната повърхност на лявата
мишница;подкожен хематом на площ 3.5/2 см. в областта на левия лакът; линейни
драскотини с дължина между 0.2 и
Настоящият въззивен
състав не намира основания за ревизия на така изградените фактически изводи,
които са обосновани в достатъчна степен от доказателствата.Не се налага нов
прочит на доказателствата, различен от този на първия съд.Неоснователен е
упрека за превратно тълкуване на доказателства -вън от контекста и от
действителния им смисъл.
Въззивната инстанция не споделя
недоверието, изразено от жалбоподателите адв. Ц. и адв. Я. към качеството на
пряк очевидец случилото се на
свидетелката М. В..Същата е без родствени отношения със страните и поради това
–липсва пряк мотив за обслужване на тезата на едната или другата страна по
делото.Обстоятелството, че е приятелка с друг свидетел по делото – дъщерята на
тъжителката св.Р. П., не е в състояние да преодолее задължението и като
свидетел да възпроизведе обективно, добросъвестно и точно, това което е
възприела за събитията на инкриминираната дата. Твърдението, съдържащо се в
жалбите и в пледоарията по същество, че свидетелката е дала показания, че двата
входа на къщата-близнак към инкриминираната дата са били преградени с оградна
мрежа не почива на достоверен прочит на съдебния протокол, където свидетелката
в действителност е заявила при разпита си, че не си спомня да е имало ограда.Не
почиват на житейската и законовата логика и доводите, че е недостоверно /от
житейска гледна точка/ твърдяното от нея поведение, че е присъствала на
нанасяне на побой на майката на тъжителката, а е наблюдавала безпристрастно,
без да се намеси. В действителност, св. М. В. е трето лице по отношение на
страните, на техните съседски и родствени отношения, както и на предисторията
на техните спорове и конфликти, до степен, че не би могла да вземе решение да
интервенира в конфликта под формата на каквато и да е намеса, в това число и
посредством обаждане на тел.112. Още повече, че такова обаждане е реализирано
своевременно – в разгара на конфликта от св. Р. П., която е дъщеря на
пострадалата и в това си качество би могла да се оплаче за нанесен побой по
отношение на най-близкия и човек- нейната майка.Обратното- неутралното
поведение на св. М. В. по време на деянието свидетелства за нейната неутрална и
безпристрастна позиция, спрямо двете противоположни страни и е белег на нейната
безпристрастност и непредубеденост, което създава основание показанията и да се
приемат като истинни и достоверни, както правилно е преценил РС- Б..Свидетелката
депозира показания в изпълнение на гражданския си дълг и пред закона да
установи истината, а не – да подкрепи доказателствената обоснованост на
позицията на която и да е от страните – както неправилно се твърди в жалбата.
Няма спор, че нейните показания са
в пряка кореспонденция с пок.св.Р. П., на полицейските служители, пристигнали
на място непосредствено след приключване на конфликта- Л. и П., че се подкрепят
частично от обясненията на подсъдимите, които признават за конфликта, по място
и време посочени в тъжбата, както и с медицинската документация, обосноваваща
инкриминираните увреждания, причинили болка и страдание на пострадалата и със
заключението на назначената СМА обосноваваща механизма на тяхното причиняване,
като съответен на показанията на свидетелите очевидци за начина на нанасяне на
удари и попадението им в конкретни области от тялото на пострадалата.
Що се касае до причинените
увреждания, следва да бъде обсъден съществен въпрос от правна гледна точка,
въпреки, че същият не беше повдигнат в жалбите против присъдата, нито в
изявленията по същество на делото- а именно – необходимо ли е прецизно
отграничаване на уврежданията, причинени на пострадалата от всеки
един от извършителите на престъпното деяние.
В съдебната практика на ВКС се съдържа отговор на този въпрос, а
именно, че когато две или повече лица нанасят побой над пострадалия и действат
при еднородна фактическа обстановка от обективна страна и при общност на умисъла
–от субективна страна-изразяващ се в съзнанието за задружност на престъпната
дейност- а –именно –всеки от извършителите да съзнава, че едновременно или
последователно, заедно с него, и
останалите лица осъществяват действия,
съставляващи части от изпълнителното деяние- нанасяне на удари в различни части
на тялото на пострадалия, с цел постигане на преследвания резултат- телесно
увреждане или болка и страдание – за съставомерността на престъплението е без
значение кои увреждания от действията на кой от подсъдимите са причинени . В
този смисъл Р № 119/25.05.2000г. на ВСК по н.д. № 14/2000г. на І НО –докладчик
–съдията П. Т.: „За наличието на съизвършителство от обективна страна е
достатъчно всеки от съучастниците да извърши такъв елемент от общата дейност,
че тя като цяло да причини последиците от престъплението.От субективна страна
съизвършителят има съзнанието, че не е сам и волята да осъществи намеР.ето си
заедно с останалите участници в изпълнителното деяние”, както и Р №
586/2.12.1983г. по н.д. №527/83г. на ІІ НО: „Кой от подсъдимите какви удари и с
какво ги е нанесъл е без значение относно това, дали деятелността е
съизвършителска, важното е дали тази дейност е част от изпълнителното деяние за
осъществяване на общия престъпен резултат- смъртта на пострадалия…” В под.
смисъл и Р№ 352/94г. от 27.02.1995г. по н.д. № 175/94г. І НО: „Налице е
съизвършителство и общност на умисъла, когато съучастниците нанасят побой
заедно –едновременно или по отделно –единият в отсъствието на другия, но с
последващо продължение на съвместните действия, при което видът на пострадалата
ясно е показвал какво и е сторено до този момент”.
Единственото
изключение от това правило, съгласно практиката е при ексцес или проявена
особена жестокост от единия от съизвършителите, което не би могло да ангажира
отговорността на останалите съучастници по същия начин.Очевидно в настоящия
случай не сме изправени пред такава хипотеза.
Съдът правилно е приложил
административно-наказателната отговорност по чл.78а НК и по отношение на
двамата подсъдими, които не са осъждани, освобождавани от наказателна
отговорност по този ред и не са налице останалите отрицателни предпоставки,
визирани в хипотезата на ал.7 на същия текст.Размерът на глобата е правилно
определен в близост до минималния размер, предвиден в закона.
Определеното обезщетение е
справедливо по размер и съответно на причинените на пострадалата неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания.
При цялостния контрол на
атакуваната присъда съдът не намери основания за нейното отменяване или
изменяване, предвид на което и на осн.чл.334,т.6 и чл.338 НПК
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Присъда № 36/7.12.2018г., постановена
по НОХД № 550/2017г. по описа на РС –Б..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.