Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, в публично заседание
на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
при секретаря Елена Воденичарова и с
участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №1933/2020 г.
на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Община Варна срещу
Решение № 1031/08.07.2020 г., постановено по НАХД № 327/2020 г. по описа на
ВРС, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 467 от 20.09.2019
година на Зам.-кмета на Община Варна, с което на И.А.С., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50.00 лева на
основание чл.178е от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП. С
касационната жалба решението на РС – Варна се атакува като неправилно,
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон. Счита, че въззивното решение е и необосновано. Сочи се, че в хода на
проведеното административнонаказателно производство санкционираната С. не е
оспорила констатациите на актосъставителя, изложени в АУАН. Изтъква се, че
въпреки установената в закона /ЗДвП/ възможност чрез декларация да се посочи
лицето, което неправилно е паркирало автомобила, респективно –
чиято административнонаказателна отговорност следва да бъде ангажирана,
санкционираната не се е възползвала от нея и не е посочила такова лице. Посочва се, че АУАН е съставен на основание
чл.186, ал.1 от ЗДвП, а не на основание ал.3 от същия член, както е посочил в
решението си решаващият състав на РС - Варна, поради което правилно АНО е ангажирал отговорността на водача на
моторното превозно средство, а не на неговия собственик. На изложените
основания се иска от касационната инстанция да отмени решението на РС- Варна и
вместо него да постанови друго, с което процесното НП да се потвърди като
правилно и законосъобразно издадено. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер в полза на Община Варна.
В съдебно заседание касаторът се представлява от
юрисконсулт Д. С., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Поддържа
се и претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – И.А.С., не се явява, представлява
се от адв. А. А., който оспорва жалбата като неоснователна. Изтъква, че
административнонаказателната отговорност е лична и като е съобразил това, РС-
Варна е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Претендира присъждане на разноските, сторени пред касационната инстанция, за
които представя списък.
Участващият в съдебното производство представител на
Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата
на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК,
Административен съд – гр. Варна намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е установил следната фактическа
обстановка: На 05.09.2019 г. около
13.50 ч. в гр. Варна, е установено, че И.А.С., като водач на МПС-лек
автомобил с ДК № ***, на ***, е паркирала автомобила върху тротоара и с това е
създала пречки за преминаването на пешеходци, с което виновно е нарушила
разпоредбите на чл. 94, ал.3 от ЗДвП.
Нарушението е констатирано на място от разпитания пред
първоинстанционния съд свид. М. - служител на ОП „ОПСН“ при Община Варна. Във
връзка с описаното нарушение е съставен констативен протокол и колата била
репатрирана. Преди репатриране на автомобила са направени снимки, установяващи
мястото, на което същият е бил паркиран.
Посочената за нарушител И.А.С. се явила на
наказателния паркинг, за да получи автомобила, при което отказала да подпише
предявения фиш за налагане на глоба. Във връзка с това, срещу нея е съставен
АУАН, който също не подписала. Възражения срещу акта не били направени както
към момента на съставянето му, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
След като се запознал с цялата
административнонаказателна преписка Зам. - кмета на
Община Варна, в качеството на административнонаказващ орган, издал процесното
НП. В него изцяло са възприети фактическите констатации и правната квалификация
на деянието така, както са изложени в акта. Направен е извод за осъществен
състав на нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.178е от същия
закон на И. А. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
Районен
съд – Варна е приел от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и
в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Между страните във въззивното производство не е
било спорно, че посоченият в НП лек автомобил е бил неправилно паркиран върху
тротоар, който не е обозначен като място за паркиране, с оглед на което
извършването на нарушението е прието за безспорно доказано. Независимо от това
РС – Варна отменил обжалваното НП с мотива, че незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на И.А.С. в качеството на „водач на
МПС“ тъй като чл.186, ал.3 от ЗДвП, като специална разпоредба по отношение на
общите производства по реда на ЗАНН, предвижда за такова нарушение да се
ангажира отговорността, чрез издаване на фиш на собственика на моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението, а не на неговия водач. В мотивите към атакуваното решение съдът е
посочил, че административнонаказателното производство изисква по безспорен
начин да бъде установена самоличността на нарушителя, както и обстоятелството,
че именно той е извършил вмененото му деяние или да се установи собственика на
МПС и спрямо него да се реализира адм. отговорност за констатираното нарушение.
Това не е сторено в разглеждания случай, тъй като по никакъв начин не е
доказано, че именно посочената за нарушител И.А.С., която не е и собственик на
неправилно паркираното превозно средство е извършила описаното в НП нарушение.
Решението е правилно и законосъобразно.
Изводите на РС – Варна изцяло се споделят от
касационната инстанция.
Настоящата съдебна инстанция не споделя становището на
касатора, че неправилно съдът е посочил в мотивите към атакуваното решение, че
производството е по реда на чл.186, ал.3 от ЗДвП. Не е спорно, а и от
намиращите се в административнонаказателната преписка доказателства е видно, че
първоначално срещу И.А.С. е съставен фиш за неправилно паркиране при отсъствие
на нарушителя, каквато процедура е уредена в чл.186, ал.3 от ЗДвП. Във второто
изречение на посочената правна норма законодателят е посочил, че в този случай
фишът се издава на собственика на моторното превозно средство. След като И.А.С.
е отказала да подпише съставения фиш, за констатираното нарушение е съставен
АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.2 от ЗДвП. В текста на чл. 186, ал.1
от ЗДвП, описвайки задължителните данни, които трябва да съдържа фиша за
налагане на глоба, законодателят е посочил, че той трябва да съдържа данни „за
самоличността на нарушителя“ без да уточнява дали следва да се има предвид
собственика на автомобила или неговия водач. Предвид посоченото по-горе
обстоятелство, че първоначално производството е започнало по реда на чл.186, ал.3 от ЗДвП /при отсъствие
на нарушителя/, то очевидно за нарушител не може да бъде посочен друг, освен
собственика на неправилно паркираното МПС. В случая липсват данни въпросът за
собствеността на превозното средство да е изследван при съставяне на фиша на
място, при съставяне на АУАН и НП. Към доказателствата по
административнонаказателната преписка е приложен договор за дарение на МПС, с нотариална
заверка на подписите от 11.05.2020 г. С
него Д. А.А. и В.Д.А. са дарили на И.А.С. лек автомобил ШКОДА ОКТАВИЯ с рег. № ***,
с който е извършено нарушението на чл. 94, ал.3 от ЗДвП. Нарушението е
извършено на 05.09.2019 г. От анализа на изложените по-горе данни са налага
извод, че към датата на извършване и констатиране на нарушението собственик на
автомобила не е била И.А.С.. Поради това, тя е нямала задължение да посочи
лицето, което е управлявало автомобила на 05.09.2019 г. Възможността да се
посочи друго лице като извършител на административното нарушение, чрез
декларация по чл. 186, ал.5 от ЗДвП е предвидена само за случаите когато фишът
е съставен срещу собственика на МПС, а когато собственик е юридическо лице – на
неговия управител, като разглеждания случай не попада в нито една от горните
хипотези. В този смисъл за И.А.С. не е съществувало задължение да декларира,
кой е собственик на автомобила към 05.09.2019 г.
Първоинстанционният съд е изложил в решението си
подробни мотиви досежно правните изводи, до които е достигнал, и в този смисъл
твърдението за немотивираност на съдебното решение е неоснователно.
Вярно е, че констатациите на актосъставителя, изложени
в съставения АУАН, не са оспорени от И.А.С. в хода на проведеното АНП, но в
ЗАНН, като специален закон, в който е уредена общата процедура за провеждане на
административнонаказателните производства, не са посочени срокове с преклузивен
характер, след изтичане на които да се преклудира възможността на лицето,
посочено за нарушител, да прави възражения при наличие на оспорване на НП. От
това следва, че възражения срещу констатациите на АНО могат да се направят за
първи път и във фазата на оспорване на НП.
По изложените съображения не са налице отменителни
основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и по арг. на противното на чл.
63, ал.5 от ЗАНН искането на касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
От
ответника е направени искане за присъждане на възнаграждение за адвокат в размер
на 300 лева, за процесуално представителство пред касационната инстанция.
Представен е договор за правна защита и съдействие от 16.09.2020 г., видно от
който е договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева. Възнаграждението
е в минимален размер, на основание чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението за прекомерност направено от касатора
е неоснователно. Съобразно чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, Община
Варна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 300 лева на И.А.С..
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във
връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1031/08.07.2020 г.,
постановено по НАХД № 327/2020 г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на И.А.С. ЕГН **********
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение за един
адвокат.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.