№ 6304
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20251100500181 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Й. Д., срещу Решение № 13647/10.07.2024г.,
поправено с Решение №19471/29.10.2024 г., постановени по гр. д. № 20241110106274 по
описа на Софийски районен съд за 2024 г., ГО, 80 състав, с което е ИЗМЕНЕНА, на
основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, присъдената с Решение № 556 от 27.01.2022 г.
постановено по гр.д.№ 62472/2021. на Софийския районен съд месечна издръжка, която И.
Й. Д. е осъден да заплаща на сина си Й. И. Д., действащ чрез законния си представител и
негова майка Р. П. С., като Е УВЕЛИЧЕН размерът от 162,50 лв. на 450 лв., считано от
02.02.2024 г., до настъпване на нови обстоятелства, които обуславят промяна на размера или
прекратяване на нейното заплащане, и е ОТХВЪРЛЕН искът за разликата до пълния
претендиран размер от 600 лв.; ИЗМЕНЕНА е, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
присъдената с Решение № 556 от 27.01.2022 г. постановено по гр.д.№ 62472/2021. на
Софийския районен съд месечна издръжка, която И. Й. Д. е осъден да заплаща на дъщеря си
М. И. Д., действащ, чрез законния си представител и нейна майка Р. П. С., като е
УВЕЛИЧЕН размерът от 162,50 лв. на 400 лв., считано от 02.02.2024 г., до настъпване на
нови обстоятелства, които обуславят промяна на размера или прекратяване на нейното
1
заплащане, и Е ОТХВЪРЛЕН ИСКЪТ за разликата до пълния претендиран размер от 600 лв.
Със същото решение е ОСЪДЕН И. Й. Д. да заплати на Й. И. Д., действащ чрез законния си
представител и негова майка Р. П. С. сумата от 375 лв. – разноски в производството
съразмерно с уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а на М. И. Д.,
действаща чрез законния си представител и нейна майка Р. П. С. сумата от 333,34 лв. -
разноски в производството съразмерно с уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. С Решението е осъден Й. И. Д., действащ чрез законния си представител и негова
майка Р. П. С. ДА ЗАПЛАТИ на И. Й. Д. сумата от 62,50 лв. разноски в производството
съразмерно с отхвърлената част от иска чл. 78, ал. 3 ГПК; осъдена е М. И. Д., действащ чрез
законния си представител и нейна майка Р. П. С. ДА ЗАПЛАТИ на И. Й. Д., сумата от 83,34
лв. разноски в производството съразмерно с отхвърлената част от иска чл. 78, ал. 3 ГПК;
осъден е бащата ДА ЗАПЛАТИ на Софийския районен съд сумата 756 лв. държавна такса
върху издръжките на децата на основание чл. 78, ал. 6 ГПК; допуснато е предварително
изпълнение на решението относно присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал.1, пр. 1-
во ГПК. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в
протИ.речие с материалния закон и процесуалните правила, като се излагат съображения.
Моли се да се отмени постановено решение, като вместо него се постанови друго, с
което да се отхвърлят предявените искове до сумата от 233,25 лв. издръжка за всяко от
децата. Претендират се разноски.
Въззиваемите страни М. И. Д. и Й. И.в Д., чрез тяхната майка и законен представител
Р. П. С., оспорват възззивната жалба и молят за оставянето й без уважение. Претендират
разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
С Решение № 13647/10.07.2024г., поправено с Решение №19471/29.10.2024 г.,
постановени по гр. д. № 20241110106274 по описа на Софийски районен съд за 2024 г., ГО,
80 състав, е ИЗМЕНЕНА, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, присъдената с Решение
№ 556 от 27.01.2022 г. постановено по гр.д.№ 62472/2021. на Софийския районен съд
месечна издръжка, която И. Й. Д. е осъден да заплаща на сина си Й. И. Д., действащ чрез
законния си представител и негова майка Р. П. С., с ЕГН ********** като Е УВЕЛИЧЕН
размерът от 162,50 лв. на 450 лв., считано от 02.02.2024 г., до настъпване на нови
обстоятелства, които обуславят промяна на размера или прекратяване на нейното заплащане
и е ОТХВЪРЛЕН искът за разликата до пълния претендиран размер от 600 лв.; ИЗМЕНЕНА
е, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК присъдената с Решение № 556 от 27.01.2022 г.
постановено по гр.д.№ 62472/2021. на Софийския районен съд месечна издръжка, която И.
Й. Д. е осъден да заплаща на дъщеря си М. И. Д., действащ, чрез законния си представител и
нейна майка Р. П. С., като е УВЕЛИЧЕН размерът от 162,50 лв. на 400 лв., считано от
2
02.02.2024 г., до настъпване на нови обстоятелства, които обуславят промяна на размера или
прекратяване на нейното заплащане и Е ОТХВЪРЛЕН ИСКЪТ за разликата до пълния
претендиран размер от 600 лв. Със същото решение е ОСЪДЕН И. Й. Д. да заплати на Й. И.
Д., действащ чрез законния си представител и негова майка Р. П. С. сумата от 375 лв. –
разноски в производството съразмерно с уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, а на М. И. Д., действаща чрез законния си представител и нейна майка Р. П. С. сумата
от 333,34 лв. - разноски в производството съразмерно с уважената част от иска на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. С Решението е осъден Й. И. Д., действащ чрез законния си представител и
негова майка Р. П. С. ДА ЗАПЛАТИ на И. Й. Д. сумата от 62,50 лв. разноски в
производството съразмерно с отхвърлената част от иска чл. 78, ал. 3 ГПК; осъдена е М. И.
Д., действащ чрез законния си представител и нейна майка Р. П. С. ДА ЗАПЛАТИ на И. Й.
Д., сумата от 83,34 лв. разноски в производството съразмерно с отхвърлената част от иска
чл. 78, ал. 3 ГПК; осъден е бащата И. Й. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Софийския районен съд сумата
756 лв. държавна такса върху издръжките на децата на основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
допуснато е предварително изпълнение на решението относно присъдените издръжки, на
основание чл. 242, ал.1, пр. 1-во ГПК.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивникът твърди, че не е настъпила трайна и съществена промяна в нуждите на децата,
която да налага увеличение на издръжката. Посочва, че през последните две години жИ.тът в
гр. София не е поскъпнал в степен, обосноваваща почти двойно увеличение на издръжката,
като и до момента редовно е заплащал и дори едностранно е увеличавал издръжката до
233,25 лв. месечно на дете.
В жалбата се изтъква, че първоинстанционният съд не е взел предвид доходите на
майката, които са значително по-високи от тези на бащата, и неправилно е отказал да събере
допълнителни доказателства по чл. 190 ГПК. Посочва се, че въззивникът получава средно
2100 лв. месечно, докато майката е с максимален осигурителен доход – 3400–3750 лв.
месечно. Освен това бащата издържа и трето дете – Д. Д., за което също поема текущи
разходи, както и че страда от сериозни заболявания, изискващи скъпоструващо лечение.
Навеждат се доводи за неправилно тълкуване на доказателствата относно реалните
нужди на децата, като липсват доказателства за извънредни или увеличени разходи.
Подчертава се, че съдът не е съобразил съдебната практика, според която издръжката следва
да се определя съразмерно на възможностите на двамата родители и броя на децата.
Наведените доводи за неправилност на решението на Софийския районен съд са
неоснователни.
В случая първоинстанционният съд е установил, че е изминал значителен (2 г. и 6 м.)
от предходното решение. Установил е, че нуждите на децата са нараснали — Й. е ученик, М.
посещава детска градина и двамата тренират карате, като същевременно е настъпила
съществена икономическа промяна (инфлация 21,1%).
3
Установил е, че средният доход на бащата е около 2300 лв. нето; има и трето дете от ново
съжителство, както и че майката също работи и осигурява част от издръжката чрез грижи в
натура.
Установил е, че не се доказват намалени доходи или ограничена трудоспособност на
бащата. Ето защо районният съд е достигнал до правилния и обосноват извод, че
издръжката следва да се измени, когато е налице трайно изменение на нуждите на детето (чл.
150 СК).
Определил е, че нуждите на детето Й. са в размер на 750 лв., а на детето М. – 700лв.
месечно, както и че делът на бащата следва да е по-голям, тъй като той не отглежда децата
ежедневно. Приел е, че бащата може да заплаща 450 лв. месечна издръжка на детето Й. и
400 лв. месечна издръжка на детето М..
Първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка и е направил
правилни изводи въз основа на доказателствата по делото. Ето защо, въззивният съд не
намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното
решение (чл. 272 от ГПК).
Първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице трайни и съществени
промени в нуждите на децата по смисъла на чл. 150 СК. От постановяване на предходното
решение от 27.01.2022 г. до приключване на устните състезания по настоящото дело е
изминал значителен период от над три години, през който децата са навлезли в по-различен
етап на своето физическо, социално и образователно развитие. Й. вече е ученик, а М.
посещава детска градина, като и двете деца тренират карате. Тези факти безспорно сочат на
увеличени текущи нужди.
От социалния доклад и свидетелските показания на Б.И. се установява, че децата
имат постоянни разходи, свързани с образованието, спортната им дейност, облекло и храна.
Макар свидетелят да е в близки отношения с майката, показанията му съответстват на
останалите доказателства и не са опровергани по делото. Въззивният съд споделя извода на
първата инстанция, че липсват конкретни документи за всеки отделен разход, но служебното
задължение на съда да следи за интереса на малолетните деца, налага да се приеме, че
обичайните нужди на дете на възраст 6–7 години изискват по-високи средства от
присъдените през 2022 г.
От друга страна, съдът правилно не е кредитирал показанията на свидетелката Т.а Ш.,
доколкото твърденията й относно месечните разходи за третото дете (между 1000 и 1400 лв.)
са явно завишени и необосновани, и целят благоприятен за ответника резултат.
Представените касови бележки не установяват, че плащанията са конкретно за детето Д.,
роден на ******** г., а не за цялото домакинство. Правилно съдът е направил извод, че дори
да се кредитира изложеното от свидетелката, то остава неясно по какъв критерий ответникът
осигурява месечна издръжка в размер на между 1000 лв. и 1400 лв. на най-малкото си дете,
и само в размер на 233.50 лв. на всяко от големите си деца, доколкото всички те имат равни
права, а ответникът на основание чл. 141, т. 1 и 142, ал.2 СК е длъжен да им осигурява
издръжка съобразно възможностите си, но и нуждите на децата.
4
Правилно е отчетено и икономическото положение на страната – инфлация от над 21
% за периода, повишение на минималната работна заплата и на общия разход за жИ.т, което
обективно увеличава необходимите средства за отглеждане и възпитание на деца.
При анализ на възможностите на родителите, при преглед на осигурителния им
доход, видно от приетите справки от НАП, може да се направи извод, че са трудово
ангажирани, като всеки от тях полага труд и реализира месечен доход в размер, който
позволява да покриват нуждите на децата. Средният месечен брутен доход на ответника за
периода от месец януари 2023 г. до месец януари 2024 г. е 2667.34 лв., а съгласно
изложеното при социалното проучване в първата инстанция, нетният доход е в размер на
около 2300 лв. Съдът правилно е разпределил тежестта на издръжката, възлагайки по-голям
дял върху бащата, съобразно чл. 142, ал. 1 СК и т. 4 от ППВС № 5/1970 г., според която
издръжката се определя в зависимост от възможностите на всеки родител и нуждите на
децата.
Неоснователни са възраженията на въззивника за влошено здравословно състояние –
липсват доказателства за трайно намалена работоспособност или значителни медицински
разходи, които да ограничават възможността му да участва в издръжката.
С оглед събраните доказателства и установените доходи на страните, въззивният съд
намира, че определените от първата инстанция размери на издръжката — 450 лв. месечно за
детето Й. Д. и 400 лв. месечно за детето М. Д., представляват справедлив и законосъобразен
баланс между нуждите на децата и възможностите на бащата.
Този извод на настоящия съд не се разколебава и от представения пред настоящата
инстанция погасателен план, представляващ част от договор за кредит от 22.08.2024 г. в
размер на 10 000 лв., сключен от въззивника И. Й. Д..
Този новонастъпил факт не обуславя извод за намалени възможности на бащата да
заплаща издръжка в определения размер. Кредитните задължения са доброволно поети и са
резултат от личен избор на страната, поради което не могат да бъдат протИ.поставени на
правото на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца.
Поетите по волята на длъжника кредитни ангажименти не могат да намаляват
алиментните му задължения, тъй като издръжката има безусловен характер и се поставя
преди всички други парични разходи.
Кредитът не е свързан с непосредствено задоволяване на нуждите на децата, а с
лични или битови потребности на въззивника и неговото домакинство, поради което не
може да се приеме като обективна пречка за изпълнение на задължението му за издръжка.
Напротив — приоритетът на издръжката над всички други плащания е изрично подчертан и
в чл. 142, ал. 1 и чл. 143, ал. 2 от СК. Следователно представеният погасителен план към
договор за кредит не може да обоснове извод за намалени възможности на бащата и не
налага изменение на присъдения размер на издръжката.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е правилно, постановено е
при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено.
5
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски. Право на такива имат
въззиваемите страни, като съдът осъжда въззивника да им заплати сторените разноски пред
въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13647/10.07.2024г., поправено с Решение №19471/29.10.2024
г., постановени по гр. д. № 20241110106274 по описа на Софийски районен съд за 2024 г.,
ГО, 80 състав.
ОСЪЖДА И. Й. Д., ЕГН **********, да заплати на малолетните Й. И. Д., ЕГН
**********, и М. И. Д., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен
представител Р. П. С., с ЕГН **********, сторените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 800 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Й. Д., ЕГН **********, за присъждане
на разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6