Р Е Ш Е Н И Е №418
град Бургас, 29.03.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – град
Бургас, четвърти състав, на шестнадесети март 2022 година, в публично заседание
в състав :
СЪДИЯ: Галина Радикова
при секретаря С.А., като разгледа
докладваното от съдия Радикова административно дело № 1112 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.9б
от ЗМДТ във вр. чл. 107, ал. 4 във вр. с чл.156 от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена
от „Хелио-тур-с“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Елхово, обл. Ямбол, бул. „Александър Стамболийски“ № 170, представлявано от Е.Б.–
изпълнителен директор, против Решение № 013/23.12.209г по жалба срещу АУЗД.
Независимо от така формулирания
предмет на оспорване, съдът приема, че се оспорва Акт за установяване на
задължение по декларация (АУЗД) № РА000476/12.11.2018 г., издаден от старши
инспектор в отдел „Приходи от местни данъци, такси и услуги” (ПМДТУ) при Община
Созопол, потвърден с Решение № 013/23.12.2019г., постановено от началник отдел
ПМДТУ при Община Созопол, с който са установени задължения за данък върху
недвижимите имоти (ДНИ) и за такса битови отпадъци (ТБО) за 2019 г. общо в
размер на 9 317,50 лева за поземлен имот с идентификатор 67800.54.246, находящ
се в местност „Каваците“, гр. Созопол, деклариран с Декларация вх. №
ДК14001149/25.07.2017 г. по реда на чл. 14 от ЗМДТ.
Жалбоподателят иска отмяна на
акта, като намира същия за издаден при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че процесният имот представлява земеделска земя, поради което е
освободен от местен данък и такси. Заявява, че не му е предоставяна
услугата сметоизвозвозване, тъй като
тази дейност е била извършвана от самото дружество. Сочи, че през юни 2017г.
владението на процесния имот е отнето от собственика (т.е. дружеството), който
няма достъп до имота по независещи от него причини. В тази връзка счита,
че начисляването на ТБО за услуга, която
не е ползвана от дружеството е нелепо и нередно. След като услугата не е
използвана, тя не подлежи на плащане. Според него, след като имотите не се
ползват целогодишно ТБО не се дължи, макар да признава факта, че
"декларация за сезонност не е подавана“.
В съдебно заседание не изпраща
представител. С писмена молба, представена по делото на 15.03.2022г.
пълномощникът му адв. С. поддържа жалбата и направеното с нея искане. Представя
заверени преписи от актове на съда, постановени по гр. дело № 9467/2017г. по
опис на Районен съд гр. Бургас. Претендира присъждане на разноски.
Ответника, чрез процесуалния си
представител адв. А., намира оспорването за неоснователно. Счита, че такса
битови отпадъци и данъкът са определени съобразно подадената данъчна декларация
от жалбоподателя на основание чл. 14 от ЗМДТ, а той като собственик е задължен
съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ да декларира всякаква промяна,
която е свързана с недвижимия имот. Таксата битови отпадъци е определена
съобразно решение на общинския съвет правилно, съобразно съществуващите сгради
в процесния имот. Намира, че представените решения от жалбоподателя са
неотносими, защото се касае за спор евентуално на някакъв наемател на
жалбоподателя спрямо друга фирма и ако жалбоподателят е отдавал под наем, е
следвало, съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ в двумесечен срок от
промяната за процесния имот да декларира това. Претендира присъждане на
разноски.
І.ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Жалбата процесуално
допустима. Подадена е от лице с доказан правен интерес от оспорване– адресат на
акта, в предвидения от закона, срок.
ІІ. ФАКТИТЕ:
Според Акт за държавна
собственост № 226/11.09.1996 г. (л. 12 – л. 13), къмпинг „Каваците“
представлява имот – терен 217,40 декара, заедно със сгради, подробно описани в
приложението към акта. Този имот е включен в капитала на търговско дружество
„Хелио-тур-с“ ЕАД, гр. Созопол съгласно решение за регистрация от 28.02.1995 г.
В т. 17 от акта „Забележка“ е посочено, че „Терена не е заплатен“. По делото е
представено и „Приложение към раздел 3-ти на акт 226/1996 год.“ относно
постройките, разположени върху посочения терен.
С Декларация по чл. 14 от ЗМДТ
вх. № ДК14001149/25.07.2017 г. дружеството е декларирало ПИ 67800.54.246, първа
категория на населеното място, представляващо национален курорт, намиращ се в
гр. Созопол, къмпинг „каваци“, местност „Мапи“. Земята е декларирана като
земеделска, попадаща в „друга“ устройствена зона по ЗРП. В декларацията е
отбелязано, че имотът е електрофициран, водоснабден и с изградена
канализация, като граничи с пътна мрежа
с трайна настилка. Посочено е, че имотът е собственост на дружеството и е
придобит чрез приватизация, като документ, потвърждаващ този факт е записан
„АДС № 226/1996 г“. Площта на имота е записана като 30 092 кв.м. и се използва
със стопанска цел. В т. 7.5. „Основания за освобождаване от данък. Имотът е:“
липсва направено отбелязване. Отчетната стойност за този имот, деклариран като
частна земеделска земя, е в размер на 243 032,02 лева. В отдел ПМДТУ при Община
Созопол за имота е открита партида № 013.
На основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК за декларирания имот е издаден АУЗД № РА000476/12.11.2018 г., с който в
тежест на дружеството-жалбоподател за 2019г. е установено задължение за ДНИ в
общ размер на 2 415,65 лева (главница 2 367,64 лева и лихви 48,01 лева) и за
ТБО в общ размер на 6 901,85 (главница 6 764,68 и лихва 137,17 лева). Посочено
е, че задълженията са определени на база данъчната оценка на имота в размер 676
468,20 лева.
АУЗД е съставен от Е.И.М.на
длъжност старши инспектор в отдел ПМДТУ при Община Созопол, съгласно Заповед №
8-Z-1586/12.11.2015 г. (л. 18), издадена от Кмета на Община Созопол. Съставеният АУЗД е изпратен на дружеството с
придружително писмо рег. № 26-00-1552/15.11.2019 г. (л. 19). Видно от известие
за доставяне ИД PS 8130 003 003CNG B (л. 20) АУЗД е получен от длъжника на
21.11.2019 г.
В законоустановения срок
дружеството е оспорило пред началника на отдел ПМДТУ при Община Созопол
постановения АУЗД, с жалба рег. № 26-00-1772/06.12.2019 г. (л. 21). В жалбата
се сочи, че ДНИ върху земеделски земи не се дължи, а също така и данъчната
оценка е завишена. Дружеството възприема същата като пазарна оценка. Тъй като
имотът е земя, с начин на трайно ползване земеделска земя (независимо, че върху
нея е построен къмпинг „Каваците“), то за нея не се дължи и ТБО. Признава се,
че ДНИ и ТБО се дължат от собственика на имота, но в конкретния случай
владението на този имот е отнето от дружеството от 19.06.2017 г. и следователно
дружеството не дължи за него местни данъци и такси. Иска се отмяната на
процесния АУЗД.
С Решение № 013/23.12.2019 г. (л.
23) на началник отдел ПМДТУ при Община Созопол процесния АУЗД е потвърден, като
са изложени мотиви във връзка с възраженията на жалбоподателя. Постановеното
решение е изпратено на дружеството с придружително писмо рег. №
26-00-6/03.01.2020 г. (л. 26). Видно от известие за доставяне ИД PS 8130 003
003BVR T (л. 27) решението е получено от длъжника на 20.01.2020 г.
В хода на съдебното производство
като доказателства по делото са приети: Разрешение за ползване № СТ-12-795/10.09.2007 г. (л. 31) на строеж
Регионално депо за твърди битови отпадъци за общини Приморско, Созопол и Царево
- ЛОТ 1; Заповед № 8-Z-1241/22.10.2018
г. на кмета на Община Созопол за определяне на границите на районите, сред
които и намиращите се в землището на гр. Созопол местности Каваци и Мапи, в
които е организирано събиране и транспортиране на битови отпадъци, вида на
предлаганите услуги и честотата на събиране и транспортиране за 2019 г.; Схема (л. 100) за разполагане на контейнери
за битови отпадъци тип "Бобър - 1100 л" на територията на местност
"Каваците"- град Созопол към Заповед № 8-Z-1607/31.10.2016 г.; Договор за обществена поръчка за услуга №
8-583/19.12.2018 г. (л. 32), сключен между Община Созопол (възложител) и
"РТК" ООД (изпълнител), с предмет "Събиране и транспортиране на
битови отпадъци, биоотпадъци, ЕГО и строителни отпадъци от населените места в
Община Созопол; механизирано миене; механизирано и ръчно метене на улиците и
териториите за обществено ползване във всички населени места, селищни
образувания и урегулирани територии извън населените места на Община
Созопол"; Препис-извлечение от
Протокол № 46/21.12.2018 г. (л. 69), в който е обективирано Решение № 1277 за
одобряване на план сметката на приходите и разходите по осигуряване на съдове
за съхраняване на битовите отпадъци, събиране на битовите отпадъци и
транспортирането им до депа или други инсталации и съоръжения за обезвреждането
им, проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци, почистване на уличните платна, площадите,
алеите, парковете и други територии от населените места, предназначени за
обществено ползване на територията на община Созопол за 2019 година (Приложение
№ 1); Акт за извършена работа и месечно
сведение за транспорт на отпадъци за всеки от месеците през календарната 2019
г. (л. 45-68).
По делото е допусната и приета
без възражения съдебно- техническа експертиза. Според заключението на вещото
лице, процесния имот попада изцяло в къмпинг „Каваци“, който е част от
местността „Мапи“, т.е. земеделска земя, неурегулирана територия, извън
строителните граници на населеното място, за която няма действащ подробен
устройствен план. Имотът е възстановен като земеделска земя, статутът й не е
променен, поради което принадлежи към селскостопански фонд. Имотът граничи от
запад с местен път и от север- с второстепенна улица- публична общинска
собственост.
Вещото лице констатира, че имотът
е включен в „Схема за разполагане на контейнери за битови отпадъци тип „Бобър“
на територията на м. Каваци“, която схема е действаща и за 2019г. Според
схемата, на остстояние 40м. северно от входа на къмпинга и на изток по
асфалнирана второстепенна улиця, общинска собственост, към „сграда за
обществено хранене“, попадаща в процесния имот с 1445 кв.м. има отразени по
3бр. контейнери.
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Оспореният акт е издаден от компетентен
по см. на чл. 4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, орган – старши инспектор в отдел ПМДТУ
при Община Созопол.
Наличието на компетентност е
доказано с представена по делото Заповед
№ 8-Z-1586/12.11.2015 г. (л. 18), издадена от Кмета на Община Созопол, с която Е.И.М.е
оправомощена като орган по приходите.
Разпоредбата на чл.9б от ЗМДТ сочи, че установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ.
Според разпоредбата на чл.4, ал.3
от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4
служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
Оспореният акт е издаден по реда
на чл.107, ал.3 от ДОПК, според който органът по приходите служебно издава акт за установяване на задълженията по
декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и
данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по
чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в
срок и не е извършена ревизия.
В случая са налице предпоставките
за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че
дружеството не е платило задълженията си за ДНИ и ТБО за процесния период, за
притежавания от него недвижим имот на територията на Община Созопол.
При издаването на обжалваният акт
от административният орган не са допуснати съществени нарушения процесуалните
правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Действително в издадения акт е
посочена дължимата ТБО в общ размер, като не са конкретизирани поотделно
размерите на дължимите такси за всяка една от услугите, които включва тази
такса, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото посредством
представените по делото доказателства се установява начина на нейното
определяне.
Задълженията са определени при
правилно приложение на материалния закон.
Възраженията на жалбоподателя, че
имотът представлява земеделска земя, поради което за него не се дължат данък и такси са
неоснователни.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с
данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и
селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен
устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство
на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се
изисква по реда на специален закон.
Видно от цитираната норма са
налице две хипотези на облагане с данък върху недвижимите имоти, които се
прилагат алтернативно, а именно: 1. поземлените имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания и 2. поземлените имоти извън
строителните граници на населените места, които според ПУП имат предназначение
по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това
се изисква по реда на специален закон.
Според чл. 8, т. 1 и чл. 103, ал.
3 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с ПУП.
Посочените хипотези в случая не
са налице.
В чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ са
изчерпателно уредени изключенията от общия принцип на облагане с ДНИ. Съгласно
посочената разпоредба необлагаеми са земеделските земи и горите, с изключение
на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия / терен.
ЗМДТ не съдържа дефиниция на
понятието "земеделска земя", поради което следва да се ползва
законовото определение на това понятие, съдържащо се в чл. 2 от ЗСПЗЗ –
земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за
земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии
(населени места и селищни образувания), определени с ПУП, или с околовръстен
полигон, т. е необходимо е кумулативно наличието на две предпоставки – земите
да са предназначени за земеделско производство и да са извън урбанизираните
територии. В ЗСПЗЗ няма легална дефиниция на понятието "земеделско
производство", като съдът намира, че следва да извърши тълкуване на това
понятие и по аналогия с оглед разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за
нормативните актове, да се приложи разпоредбата на т. 25 от § 1 ДР на Закона за
подпомагане на земеделските производители, съгласно която "земеделска
дейност" е производството на земеделски продукти, включително прибиране на
реколтата, добив на мляко, отглеждане и развъждане на селскостопански животни
за земеделски цели и/или поддържане на земята в добро земеделско и екологично
състояние.
При това изчерпателно изброяване
на дейностите по § 1, т. 25 от ДР на ЗПЗП, съдът намира, че процесният имот не
се ползва за земеделско производство, поради което не може да бъде определен
като земеделска земя по см. на закона.
Въпреки че вещото лице констатира, че имотът
представлява земеделска земя, с непроменен статут, който принадлежи към
селскостопански фонд, с оглед гореизложеното следва да се държи сметка и за
обстоятелството, че същият е с трайно предназначение „за къмпинг, мотел“, като
отделно от това е установено и че в имота има изградена „сграда
за обществено хранене“, попадаща в него с 1445 кв.м.
Предвид изложеното съдът намира,
че процесния имот не представлява земеделска земя по см. на чл.10, ал.3 от ЗМДТ
и не е освободен от задължение за данък.
Този данък, по силата на чл.11 от ЗМДТ, се дължи от собственика на имота, какъвто е дружеството- жалбоподател и
се заплаща се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не-
чл.13 от ЗМДТ.
Предвид регламентацията, дадена с
посочената норма неотносимо към преценката за дължимост на данъка е
обстоятелството дали жалбоподателят е ползвал имота през 2019г. или не.
Размерът на данъка е правилно
определен.
Според разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти
по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината. Начина на определяне на данъчната
оценка на предприятията (който е
различен от този за граждани) е регламентиран в чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ - тя е
по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение
№ 2.
В конкретния случай данъчната
оценка е по- висока от отчетната стройност, която според подадената декларация
е 243 032,02 лева.
Чл. 18А (изм. - Решение
№1436/31.05.2019 г.) на Наредба за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Созопол (НОМДТОС) предвижда, че ДНИ е 3,5‰ върху
данъчната оценка на недвижимия имот, поради което правилно е определен размера
на дължимия ДНИ (676468х0,0035=2367,64 лева).
Начинът на плащане е предвиден в
чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ - данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни
вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е
дължим.
Предвид факта, че ДНИ е следвало
окончателно да бъде заплатен до 31 октомври на годината, за която е дължим, на
основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ за
неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва.
Поради това, правилно органът по приходите е начислил лихва, като е посочил, че
размерът на същата е определен към 12.22.2019 г. и е 48,01 лева.
Законосъобразно с оспорения акт
са определени и задълженията за ТБО.
Според чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за
услугите по събиране
и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
Размерът на таксата се определя
по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за
всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в
същата разпоредба дейности.
Условията, при които не се събира
такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение на
услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване е необходимо тези услуги да не се
предоставят от общината, а по отношение на
обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма
такива.
С оглед горепосочените
разпоредби, за да бъде дължима таксата за всяка една от услугите е необходимо
да бъде доказано наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки -
принадлежност на имотите към територията на съответното населено място,
обстоятелството, че именно задълженото лице е собственик или ползвател на този
имот и реалното предоставяне на услугите.
Съдът намира за доказано, че
жалбоподателят е задължен за такса по см. на чл.64 от ЗМДТ.
Доказано е и реално изпълнение на
трите вида услуги.
Според чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за
извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията на общината, а според
ал. 2 видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както
и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със
заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на
предходната година.
По делото е представена Заповед № 8-Z-1241/22.10.2018 г. на кмета на
Община Созопол за определяне на границите на районите, в които е организирано
събиране и транспортиране на битови отпадъци, вида на предлаганите услуги и
честотата на събиране и транспортиране за 2019 г., в обхвата на която попада и недвижимият имот на
жалбоподателя.
Аналогична е уредбата и в НОМТЦУТОС, като с чл.17, ал. 1 е определено, че
таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на
таксата се определя за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. Таксата се заплаща от собственика на имота,
а при учредено вещно право на ползване, от ползвателя, при сключване на договор
за наем от наемателя. За имот – държавна или общинска собственост, задължено е
лицето, на което имотът е предоставен за управление.
Според
нормата на чл. 17, ал. 3 от НОМТЦУТОС, таксата се заплаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и
до 31 октомври на годината за която е дължим. В чл. 18А, ал. 1 от НОМТЦУТОС е
посочено, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на
битовите отпадъци, а ал. 2 предвижда, че когато не може да се установи
количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове на
ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която
не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова
стойност или пазарната им цена.
Съгласно чл. 66,
ал. 2 от ЗМДТ всички
относими за календарната година разходи на общината за извършване на дейности
по предоставяне на услугите по чл. 62 се включват в план-сметка за годината за
всяка от услугите по чл. 62 и по източници на финансиране. С Решение № 1277, обективирано в
Протокол № 46/21.12.2018 г., Общински съвет Созопол е одобрил план-сметка във
връзка с приходите и разходите за дейности, свързани с елементите, включени в
ТБО за 2019 г.
Представена е и Схема (л. 100) за
разполагане на контейнери за битови отпадъци тип "Бобър - 1100 л" на
територията на местност "Каваците"- град Созопол към Заповед № 8-Z-1607/31.10.2016 г., върху която е
отбелязано, че няма изменение във връзка със Заповед № 8-Z-1241/22.10.2018 г. Фактът за поставени контрейнери до процесния
имот е констатиран и от вещото лице.
Съдът намира за необходимо да изложи мотиви
по всеки от трите компонента, които участват във формирането на ТБО относно
начина на определяне, предоставяне на услугата и нейния размер поотделно:
Не е спорно между страните, че
недвижимият имот, за който възниква задължение за ТБО е нежилищен. По тази
причина органът по приходите е определил размера на този компонент от ТБО на
7,00 ‰ върху данъчната стойност на имота за процесната година. Според чл. 18, ал. 6, т. 1
от НОМТЦУТОС не се събира такса
за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се ползват през
цялата година, но по т. 2 е предвидено това да става чрез подаване на декларация
в Община Созопол от собственика или ползвателя на имота, до края на предходната
година. Видно от представените по делото доказателства (Акт за извършена работа
и месечно сведение за транспорт на отпадъци за всеки от месеците през
календарната 2019 г.) се установява, че услугата се предоставя от общината и
таксата е дължима. По делото няма доказателства, а и не се твърди, че лицето е подало декларация,
че няма да използва имота, напротив същото с жалбата изрично сочи, че "декларация за сезонност
не е подавана". Жалбоподателят не представя и никакви доказателства,
касаещи твърдението му, че сам е извършвал дейността по сметоизвозване.
По изложените мотиви, определената такса за
сметосъбиране и сметоизвозване за 2019 г. е дължима.
За да е дължима таксата за за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване общината следва да осигурява поддържане на чистотата на
уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените
места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване.
В НОМТЦУТОС не е предвидено освобождаване от тази такса.
По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ
следва да се установи и фактът, че услугата по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване е реално извършвана от общината. В тежест на
административния орган е да докаже, че реално е предоставял услугата поддържане
чистотата на обществените места. Съдът вече посочи, че по делото ответникът е представил
като писмени доказателства - заповед на кмета на Община Созопол за определяне
на районите на територията на Община Созопол, включени в системата за
организирано поддържане на чистотата, в които през съответната календарна
година ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на
битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване; а също и посочените актове за извършена работа от изпълнителя по
договора за обществена поръчка "РТК" ООД. В заповедта границите са
посочени чрез детайлно изброяване на улици или други идентифициращи признаци на
териториите, като територията на която е разположен имота, също е включена в
заповедите.
Наред с това по делото е доказано, че покрай имота
са разположени територии за обществено ползване- второстепенен асфалтиран път.
Имотът, макар и разположен извън строителните граници на населеното място, се
намира в курорт с национално значение, а предназначението му е „къмпинг.,
мотел“. Поради това и поради обстоятелството, че същият е включен в границите,
определени със Заповед
№ 8-Z-1241/22.10.2018 г. на кмета на
Община Созопол, следва да се приеме, че са налице териториите за обществено
ползване, чиято чистота следва да бъде поддържана.
С представените доказателства,
ответникът доказва факта, че Община Созопол има необходимата кадрова и
техническа обезпеченост да извършва процесните услуги. Следователно, през разглеждания период Община Созопол е
предоставяла услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване, по отношение територията около имота на жалбоподателя, поради което
на основание чл. 71 от ЗМДТ следва да събира такса за нея. За процесната година тази такса
е в размер на 2,5 ‰ от данъчната оценка на
имота.
В НОМТЦУТОС не е предвидено
освобождаване от такса обезвреждане на битовите отпадъци
в депа или други съоръжения. По делото са представени и доказателства за наличие на депо за обезвреждане
на отпадъци- разрешение за ползване № СТ-12-795/10.09.2007
г. (л. 31) на строеж Регионално депо за твърди битови отпадъци за общини
Приморско, Созопол и Царево - ЛОТ 1. При доказано наличие на депо за
обезвреждане на битови отпадъци правилно органът по приходите е установил като
задължение в тежест на дружеството – жалбоподател тази компонента от ТБО. За
посочените периоди този компонент е в размер на 0,5 ‰ от данъчната оценка на имота.
На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ за неплатените
в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва.
От събраните по делото доказателства,
безспорно се установи, че всички услуги, включени в ТБО, се предоставят и за
процесния имот, собственост на жалбоподателя.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че не дължи ТБО, тъй като е бил лишен от ползването на имота.
На първо място, както вече бе посочено
задължението за ТБО по силата на чл.64 във вр. с чл.11, ал.1 от ЗМДТ е за
собственика на имота.
Ползвателят на имота би бил задължен за данък и
такса при хипотезата на чл.11, ал.3 от ЗМДТ само при наличие на учредено вещно
право на ползване, каквото в случая липсва.
Представените по делото съдебни актове, сочат само
на разрешен спор между две търговски дружества относно държането на имота,
основано на договор за наем, поради
което същите свидетелстват за факти, които са ирелевантни за настоящия спор.
Отделно от това, за процесния период
жалбоподателят не е подавал до общината никакви уведомления за промяна на
обстоятествата така, както изисква нормата на чл.14, ал.5 от ЗМДТ.
Предвид изложеното съдът намира, че подадената
жалба е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора следва да бъде уважено
своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски. Такива
са доказани в размер на
По делото искане за присъждане на разноски е
направено от ответника. Предвид изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1,
изречение трето от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ съдът намира, че в полза на
ответника следва да се присъди сумата от 1370 лева, от които 650лв. възнагражнедие за един адвокат в производството по адм.
дело №530/2020г. по опис на Административен съд гр.Бургас (л. 113 – л. 115 от посоченото дело) и 720лв. –
възнаграждение за един адвокат в производството по настоящото дело.
Предвид изложеното,
Административен съд гр.Бургас, ІV-ти състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хелио-тур-с“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Елхово, обл. Ямбол, бул.
„Александър Стамболийски“ № 170, представлявано от Е.Б.– изпълнителен директор,
против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) №
РА000476/12.11.2018 г., издаден от старши инспектор в отдел „Приходи от местни
данъци, такси и услуги” при Община Созопол, потвърден с Решение №
013/23.12.2019 г. на началник отдел ПМДТУ при Община Созопол.
ОСЪЖДА „Хелио-тур-с“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Елхово, обл. Ямбол, бул. „Александър
Стамболийски“ № 170, представлявано от Е.Б.– изпълнителен директор да
заплати на Община Созопол сума в размер
на 1370лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14- дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: