№ 131
гр. П., 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20231720103071 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от С. С. Л. с
ЕГН ********** с постоянен адрес : с.Д., общ. П., ул."Д.В." N 25, против „ВИВА КРЕДИТ"
ООД, с ЕИК: *********, сьс седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джавахарлал
Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, представлявано от С.П.П., като се
иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че чл.1 ал.3 - клаузата,
с която се начислява такса експресно разглеждане от сключения между страните договор за
потребителски кредит ******* е нищожна, както и да се признае за установено в
отношенията между страните, че чл.4 ал.2 - неутстоечната клаузата от сключения между тях
договор за потребителски кредит ******* е нищожна, като се моли да бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по
основание и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Предявен
е и обратен иск с който ответното дружество моли да бъде осъдена С. С. Л., да заплати на
,,Вива Кредит“ АД, сума в общ размер на 288.45 лева (двеста осемдесет и осем лева и
четиридесет и пет стотинки), от които: 255.59 лева — главница по Договора за паричен заем
„**** ** № *******/**** г. и 32.86 лева —начислена и незаплатена договорна лихва по
Договора за паричен заем „**** ** № *******/**** г. за периода от 28.09.2022 год. -
12.04.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на исковата претенция - 03.072023г., до окончателното и изплащане.
Направено е и изявление в случай, че предявените от дружеството искове са основателни,
както и в случай, че предявените на първоначалния ищец искове са основателни, на основание,
1
чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, се прави възражение за прихващане на две насрещни задължения до размера
на по-малкото от тях и се моли съда служебно да направи прихващане на насрещни задължения до
размера на по-малкото от тях, в това число и присъдени разноски и хонорари.
С. С. Л. е депозирала отговор на обрания иск, като се позовава на нищожност на
целия Договора за паричен заем „**** ** № *******/****г.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се
установява, че на ****г., С. Л. е сключила договор за паричен заем № ******* с „Вива
кредит" ООД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 300 лева,
видът на вноската е двуседмична, а броят на погасителните вноски е 7. В договора е
посочено, че годишният лихвен процент ще бъде в размер на 40.32 %, а ГПР в размер на
49.44%.
В чл. 1 ал.3 от Договора са уговорени че кредиторът предоставя на потребителя
допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на
кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 63.91 лв., която ще
бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема.
В чл. 4 ал. 1 страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок до 3 три дни
от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:
Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или
банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4 е уговорено, че в случай на непредоставяне на
обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер па 42,56 лв. Уговорено е също така
тази неустойка да бъде заплащана разсрочено, като в този случай дължимата вноска ще бъде
в размер па 60,77 лв., а общото задължение по кредита ще е в размер на 425,39 лв.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
На първо място съдът счита, че договора за заем, сключен между страните не е
изцяло нищожен. Клаузите касаещи отпуснатия заем в размер на 300.00 лева и уговорената
договорна лихва – с годишен лихвен процент в размер на 40.32 %, настоящия състав намира,
че не противоречат нито на закона нито на добрите нрави. Съответно наличието на други
нищожни клаузи в процесния договор не водят до нищожност на договора в неговата
цялост. Доводите, на ищцовата страна, че е нарушено изискването процесният договор да е
написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи па договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора, не се подкрепят от събраните по делото доказателства, като
тежестта на доказване е на страната, която се позовава на тези твърдения.
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
2
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени
в 19 точки на разпоредбата.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл,
като е включил възнаграждението за допълнителната услуга, в общата сума, дължима от
потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което договора за допълнителна услуга,
касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, е нищожен.
Съдът приема възражение на ищеца за нищожност на цитираната клауза за
осигуряване на обезпечение за основателно, а мотивите му за това почиват на критериите,
съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна
е неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Видно от сключения между страните договор, заемателят се е
задължил в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от
кредитора условия или банкова гаранция, като неизпълнението на това задължение е
санкционирано със задължение за плащане на неустойка. Уговорената неустойка е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително
няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая
обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната
клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. По изложените съображения,
съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави,
поради което в частта за неустойката договорът не е породил правно действие. Отсъствието
на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност
(нищожност) на сключения договор в тази му част.
За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната
и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по
описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2419/2015 г., III г. о., ГК.
Също така съдът намира за нищожна и клаузата касаеща експресно разглеждане на
заявлението за отпускане на заем, като противоречаща на закона. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2
ЗПК, да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. /В този смисъл е изменението
па ЗПК през 22.04.2014 г., като в мотивите се посочва /Забранява се на банките да събират
някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по
предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за действия по одобрение и
3
усвояване па кредит, както и за неговото управление. Освен това, кредиторът не може да
събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие. Въвежда се
изискване видът, размерът и действието, за което се събират таксите и комисионните, да се
описват ясно и точно в договора за кредит./ Безспорно е, че такса „бързо разглеждане" е
свързана с усвояването на кредита. Същата не представлява допълнителна услуга. Следва да
се посочи, че сумата, която е заплатена за тази „услуга" е твърде висока - за кредит от 500
лв., кредиторът начислява такса в размер на 106,47 лв., като таксата е заложена в
погасителния план и дължима с всяка една месечна вноска.
Наред с горното в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Вива кредит" ООД, не е включило в ГПР разходите за заплащане на
„неустойка" и допълнителна услуга, като и двете по своята същност представляват печалба
за кредитора, надбавка към главницата, която както бе посочено се плаща периодично,
съгласно погасителния план с всяка месечна вноска, поради което трябва да е част от
годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.
Посочените нищожни клаузи не са породили действие при сключване на договора,
поради което и не се отразяват на посочените в договора годишния лихвен процент /ГЛП/ и
ГПР.
Относно предявения обратен иск, съдът намира следното :
Видно от заключението на вещото лице Я. А. П., се установява, че за погасяване на
суми по Договор за паричен заем „**** 14" № *******/**** г. сключен между страните, са
платени общо 109,00 /сто и девет/ лева от ищцата с която сума са погасени следните
задължения: 44,41 лева главница по три погасителни вноски с падеж до 14.09.2022 г. 13,28
лева договорна лихва по три погасителни вноски с падеж на 14.09.2022 г. 16,38 лева
неустойка и 29,93 лева такса експресно разглеждане, 5.00 лева разноски събиране
просрочени вземания. Вещото лице сочи, че неплатените суми по Договор за паричен заем
„**** 14" № *******/**** г., към датата на подаване на насрещната искова молба и към
датата на експертизата е в размер на 672,66 лева по видове задължения както следва: 255,59
лева главница 32,86 договорна лихва 81,90 лева неустойка и 117,31 лева такса експресно
разглеждане и 185.00 лева разноски събиране просрочени вземания.
Твърденията на ответното дружество за липса на плащане на цялата главница и
договорна лихва, което неизпълнените е един отрицателен факт /какъвто е твърдяното
неплащане/, който не подлежи на доказване от ищцовата страна а на оборване от ответната
страна с надлежни за това доказателства то съдът счита, че исковете по предявения обратен
иск са основателни въз основа на горното. В случая предвид гореизложеното, с оглед
установената нищожност на клаузите за заплащане на „неустойка" и допълнителна услуга,
сумите отнесени към тези задължения са били платени без правно основание и следва да
бъдат приспаднати от дължимата се главница и договорна лихва, доколкото по делото не се
сочи страните да са се споразумели погасяването на вземането да не е в поредността :
разноски, лихва, главница.
4
Видно от заключението на вещото лице по договора са били заплатени 16,38 лева
неустойка и 29,93 лева такса експресно разглеждане или общо 46.31 лева. Предвид горното
иска за заплащане на договорна лихва се явява неоснователен до размера от 32,86 договорна
лихва. Съответно иска за неплатена главница по договора за заем е основателен до размера
установен от вещото лице а именно 242.14 лева, като за разликата до пълния предявен
размер от 255.59 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото относно главния иска ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 55.00 лева а на
адв. Д. М., сумата от 800.00 лева адвокатско възнаграждение по двата обективно съединени
иска, определено по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения във вр. с чл.38
от ЗА и сумата от 64.44 лева , съобразно отхвърлената част на предявения обратен иска.
Съответно ищцата следва да бъде осъдена да заплати по предявения обратен иска в
полза на ответното дружество направените разноски. Същото не е представило списък на
разноските по реда на чл.80 ГПК, поради което следва да се присъдят само тези за които са
представени доказателства, че са сторени а именно заплатен хонорар в полза на вещо лице в
размер на 250.00 лева, но съобразно уважената част на исковите претенции а именно в
размер на 209.85 лева.
Доколкото ответното дружество не е внесло дължимата се държавна такса по
предявения обратен иск първоначално, то „ВИВА КРЕДИТ" ООД, с ЕИК: *********, сьс
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър
център", ет. 2, ап. офис 73Г, представлявано от С.П.П., следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Пернишки районен съд, държавна такса в размер на 50.00 лева.
Относно искането за извършване от съда служебно прихващане на насрещните
вземания включително за разноски, настоящия състав счита, че доколкото не всички са
определени по размер и ликвидност, като иска за заплащане на законната лихва върху
главницата, по обратния иск, считано от датата на предявяване на исковата претенция -
03.072023г., до окончателното и изплащане, същото следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността по иска предявен от С. С. Л. с ЕГН ********** с
постоянен адрес : с.Д., общ. П., ул."Д.В." N 25, против „ВИВА КРЕДИТ" ООД, с ЕИК:
*********, сьс седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28,
бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, представлявано от С.П.П., на чл.1 ал.3 -
клаузата, с която се начислява такса експресно разглеждане, както и чл.4 ал.2 -
неутстоечната клаузата поради непредставено обезпечение от сключения между тях Договор
за паричен заем „**** 14" № *******/**** г.,.
ОСЪЖДА С. С. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес : с.Д., общ. П., ул."Д.В." N
5
25, да заплати на „ВИВА КРЕДИТ" ООД, с ЕИК: *********, сьс седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап.
офис 73Г, представлявано от С.П.П., сумата от 242.14 лева, — главница по Договора за
паричен заем „**** ** № *******/**** г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на исковата претенция - 03.072023г., до окончателното и
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 255.59 лева главница и 32.86
лева —начислена и незаплатена договорна лихва по Договора за паричен заем „**** ** №
*******/**** г. за периода от 28.09.2022 год. - 12.04.2023 год., ОТХВЪРЛЯ исковете, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ" ООД, с ЕИК: *********, сьс седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап.
офис 73Г, представлявано от С.П.П., да заплати по сметка на Пернишки районен съд,
държавна такса в размер на 50.00 лева, която не е била предварително внесена по
предявения обратен иск.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ" ООД, с ЕИК: *********, сьс седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап.
офис 73Г, представлявано от С.П.П., да заплати на С. С. Л. с ЕГН ********** с постоянен
адрес : с.Д., общ. П., ул."Д.В." N 25, направените разноски по делото в размер на 55.00
лева.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ" ООД, с ЕИК: *********, сьс седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап.
офис 73Г, представлявано от С.П.П., да заплати на адв.Д. М. М., сумата от 864.44 лева
адвокатско възнаграждение определено по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения във вр. с чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА С. С. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес : с.Д., общ. П., ул."Д.В." N
25, да заплати на „ВИВА КРЕДИТ" ООД, с ЕИК: *********, сьс седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап.
офис 73Г, представлявано от С.П.П., направените разноски по предявения обратен иск,
съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 209.85 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6