РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 11.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2873 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от В.С.П.,
ЕГН **********,*** срещу С.П.П., ЕГН
********** с адрес *** иск с правно
основание чл.144 СК да бъде осъден ответникът да заплаща на ищеца издръжка
в размер на 250 лева месечно.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е нейн баща, който е осъден да й
заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева с решение по гр.д. №7084/2018 г.
по описа на ПлРС. Излага, че към момента е навършила пълнолетие, но продължава
да учи, поради което моли съда да уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. родителят на
детето моли съда да уважи иска. Сочи, че тя отглежда сама двете си деца и й е
трудно да заплаща консумативи. Твърди, че ответникът полага грижи единствено за
болната си съпруга.
В нарочни писмени бележки моли
съда да уважи предявения иск и да промени единствено основанието за дължимата
издръжка.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба. Излага, че предявеният иск е допустим,
но неоснователен. Не отрича факта, че с решение по гр.д. №7084/2018 г. по описа
на ПлРС е осъден да заплаща издръжка на детето си в размер на 250 лева. Излага,
че в момента живее в едно домакинство със съпругата си, която е с 95 %
нетрудоспособност – с диагноза последици от мозъчен инсулт. Сочи, че
състоянието й изисква непосредствени грижи и поради факта, че работи на смени
може да помага в тях. Твърди, че той заплаща всички консумативи в дома му, като
съпругата му получава пенсия в размер на 250 лева. Излага, че съпругата му има
нужда от ежедневна рехабилитация, но тъй като не разполага със средства се
старае поне три – четири пъти в седмицата да й осигурява такава, тъй като се
заплака по 25 лева на час. Сочи, че получаваните от него доходи са в минимален
размер и поради факта, че поляга грижи за болната си съпруга не може да полага
допълнителен труд. Навежда доводи, че издръжката на непълнолетно дете не е
безусловна и сочи, че може да заплаща издръжка на дъщеря си в размер на 160
лева. Моли съда да уважи иска до размер на 160 лева.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът чрез процесуалният му представител моли съда да уважи предявения иск
до сумата от 160 лева, каквато издръжка счита че може да заплаща с оглед
финансовото му състояние.
В нарочни писмени бележки моли
съда да уважи иска до 160 лева, като излага че финансовото му състояние
позволява да заплаща издръжка в този размер.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приетото по делото
удостоверение за раждане на ищцата В.С.П. се установява, че ответникът по
делото е нейн баща.
Видно е от представеното по
делото решение по гр.д. № 7084/2018 г. по описа на ПлРС, че ответникът по
делото е осъден да заплаща в полза на детето си издръжка в размер на 250 лева,
считано от 01.10.2018 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване
или прекратяване.
Установява се от приложената по
делото Служебна бележка №РД24-518/09.07.2020 г., че ищцата по делото е ученичка
в *** клас за учебната ***.
От приложеното по делото
Удостоверение №57/31.07.2020 г. на *** се установява и какви са трудовите
доходи на ответника за една година преди датата на предявяване на исковата
молба.
Приобщено като доказателство по
делото е и ЕР на ТЕЛК №264/28.01.2020 г., от което се установява, че съпругата
на ответника е с 95 % ТНР с чужда помощ.
Видно е от приложените копия на писма от
„Кардиф-Животозастраховане”-клон България, че на съпругата на ответника е било
отказано изплащане на застрахователно обезщетение за проявилото се здравословно
увреждане.
От приложената по делото ИМ се
установява, че и *** е депозирал искова молба срещу ответника за заплащане на дължима
му издръжка.
Представени като доказателство по
делото са и епикризи на ответницата, от които се установява, че същата е била
на лечение в специализирана болница за рехабилитация за лечение на коленни
стави.
Приобщени като доказателства по
делото са и документи за платен престой в специализираните болници.
Видно е и от представените
медицински документи по делото и какво е било здравословното състояние на
ответницата в период от 2013 г. до настоящия момент.
Представени като доказателство по
делото са и касови бележки от магазини за закупени от ***П. хранителни и
нехранителни продукти.
От приложените справки от ТР за актуално състояние на
„Алпстрой” ООД и „Виа Пласт” ЕООД е видно, че ответника е съдружник в първото
дружество и едноличен собственик на капитал на второто. Видно е от приложените
декларации по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч., че за финансовите 2018г. и 2019г. е
декларирал, че дружествата не са осъществявали дейност.
Ответникът признава, че майка му му дарила апартамент,
запазвайки си правото на ползване, както и със съпругата му притежавали къща и
дворно място в ***, притежавал и микробус, произведен 1991г.
Представена като доказателство по
делото е и декларация по чл.83, ал.2 ГПК, с която ответникът декларира, че
получава заплата в размер на 550 лева; че има сключен граждански брак и
съпругата му получава пенсия в размер на 290 лева; че притежава автомобил и
апартамент в гр. Плевен и къща в с. ***; че съпругата му страда от заболяване,
изискващо разходи в размер на 600 лева месечно.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите ***
Свидетелката ***, баба на ищцата
свидетелства, че същата живее с майка си и брат си в отделно жилище. Излага, че
внучката й е получавала до това лято издръжка от баща си, но че в момента не
получава такава. Твърди, че внучката й често боледува и, че в момента лекува
краката си и ходи на санаториум. Излага, че в момента не купува лекарствата си
за псориазис и не се маже с тях. Сочи, че не е идвала при внучката си от една
година. Твърди, че колената я болят, защото тренира волейбол. Излага, че не
ходи на уроци защото няма средства. Твърди, че внучката й не й споделяла какви
са й плановете за бъдещето. Излага и, че не я е засичала да пуши.
Свидетелката ***, сестра на
ответника твърди, че не познава племенницата си. Сочи, че до навършване на
пълнолетие на дъщеря си е заплащал дължимата издръжка. Излага, че брат й работи
на смени, като е сигурна, че заплатата му не е висока, предвид на това в каква
фирма работи. Твърди, че брат й полага грижи и съпругата си, която е на легло и
ежедневно се нуждае от рехабилитатор, на който заплащат по 25 лева на ден, с
изключение на събота и неделя. Излага, че тя често дава заеми на брат си.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове ищцата следва
да установи в процеса,
че е
навършило
пълнолетие дете
на ответника, което учи редовно във висше
учебно заведение и потребностите си от получаване на издръжка в претендирания
размер, както и че за ответника е налице възможност да заплаща издръжка в претендирания
размер без особени затруднения.
Ответникът следва да докаже възраженията си срещу
основанието и размера на предявения иск.
Не е спорно по делото, че ищцата е навършило
пълнолетие дете на ответника, което към датата на подаване на исковата молба
няма навършени 25 години, както и че същата е ученичка, като исковете не са
оспорени по основание от ответника. Ищцата е навършила пълнолетие на 08.07.2020
г., с което е отпаднало основанието за заплащане на издръжка по силата на
предходното постановено решение, с което издръжка й е присъдена преди
навършване на пълнолетие. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че исковете за заплащане на издръжка са допустими, доколкото обучавайки
се, ищцата по правило е възпрепятствани да полагат труд.
По отношение размера на претенциите,
съдът намира следното: като пълнолетни учащи ищците имат общоизвестна
необходимост от средства за храна, облекло и суми за посрещане на битови
разходи и учебни пособия. Ведно с това, при определяне размера на дължимите
издръжки, съдът отчита и обществено – икономическата обстановка в страната,
обстоятелството, че по делото не се установи ищцата да има нужди, надхвърлящи
обичайните, както и че ангажираните доказателства не сочат на заплащане на лекарства
за твърдените заболявания, които да са на висока цена, което да обуслови и по –
висок размер на издръжката.
Наред с това, задължение и на двамата родители по чл.144 СК е да издържат
пълнолетните си учащи деца, като от ищцата не е навела твърдения и ангажирани
доказателства ответникът да е единственият родител, който има възможност да
заплаща издръжка. Установи се в настоящото производство, че ответника реализира
месечен доход в размер на около 550лв. към м.юли 2020г. Установи се също, че
няма непълнолетни деца, към които да има приоритетно задължение за издръжка –
стана ясно, че сина му е навършил пълнолетие и да е все още студент и също да
търси издръжка като пълнолетен учащ се. Установи се и, че ответника осигурява
грижа за лежащо болна съпруга.
От признанията на ответника стана ясно, че притежава
недвижимо имущество в.*** и дарен му апартамент в гр.Плевен, върху който обаче
е запазено право на ползване от дарителя, както и притежава 30 годишен
автомобил. Установеното имущество обаче не носи приход на собственика, а
продажбата му за осигуряване на издръжка, която не е безусловна, е неминуемо
свързано със затруднение по смисъла на чл.144 от СК.
Поради
горното, съдът съобразява единствено нетния месечен доход от около 550лв. при
преценката дали ответника може да дава без особени затруднения издръжка на дъщеря
си. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и доказания брутен доход на
ответника, съдът намира, че същият без особени затруднения може да изплаща
издръжка в размер на по 160,00 лв., толкова, колкото е признал, че може да
заплаща.
С оглед на горните изводи, исковете за заплащане на издръжка, следва да бъдат уважени до определения размер от 160,00 лв месечно, като за
горницата над тези суми до предявения размер от 250 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото ищцата не е посочила, че желае
издръжката да бъде определена, считано от датата на депозиране на ИМ, то съдът
намира, че издръжката следва да се дължи от датата на влизане в сила на
решението.
С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски, но доколкото
не е претендирал присъждането им, такива не следва да се определят.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплаща на В.С.П., ЕГН **********,*** издръжка в размер на по 160,00 лв. месечно, считано от влизане
в сила на решението, до настъпване на законово основание за нейното изменение
или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 160,00 лв месечно до
предявения размер от 250лв месечно, на основание чл.144 СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК С.П.П., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски районен съд сумата от 230,40, представляваща дължима държавна такса по предявения
иск.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му - 11.11.2020 г.,
пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: