№ 713
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110211933 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „Д.Е.И.Г.” ООД, чрез упълномощения
процесуален представител – адв. Ц.П. против наказателно постановление № 23-
004038/05.08.2021г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” , с което на основание
чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ е наложено административно
наказание „Имуществена санкция ” в размер на 2000 лева .
Жалбоподателят твърди, че не е извършил от обективна страна вмененото му нарушение,
като на самостоятелно основание излага доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила в хода на административнонаказателното производство, поради непълно и неточно
описание на нарушението. Посочва, че не са посочените дата и място на извършване на
нарушението. Релевира доводи, че към датата на извършване на проверката от страна на
контролните органи лицето К. не е полагало труд. На самостоятелно основание посочва, че
такъв договор има сключен, но същият не е бил представен пред контролните органи по
обективни причини. Моли за съдебен акт в тази насока. Претендира разноски.
В съдебно заседание редовно призован се представлява от упълномощен процесуален
представител – адв. В., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Излага доводи за липса на компетентност на актосъставителя и
АНО, в която насока ангажира писмени доказателства.
1
Въззиваемата страна – Д”ИТ” – София, редовно призована се представлява от юрк. И.. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Излага пространствени съображения за доказаност на нарушението от
обективна страна и липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Оспорва твърденията на жалбоподателя за липса на материална компетентност на
актосъставителя и АНО. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
„Д.Е.И.Г.” ООД , представлявано от управителя А.В.Г. е работодател по смисъла на §1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и като такова адресат на разпоредбите
на Кодекса на труда и нормативните актове свързани с прилагането му.
На 01.06.2021г. на място в обект на контрол – строителна площадка Комплекс еднофамилни
къщи с допълващо застрояване и изгребни ями и огради, находящ се в гр. София, местност
гърдова глава, ул. „Димитър Съселов” изпълняван от дружеството, св. П.Е. – на длъжност
главен инспектор при Д”ИТ” – София област извършила проверка по спазване на трудовото
законодателство.
По време на проверката в обекта бил заварен св. Х. К., който полагал труд на строителния
обект като кофражист. На лицето била дадена декларация, в която същият собственоръчно
отразил, че работи към дружеството на длъжност „ кофражист” от един месец, с работно
време от 08:00 до 17:00 часа, с два почивни дни и 3 почивки в работния ден. Лицето
декларирало, че има сключен трудов договор.
Проверката продължила по документи в ДИТ-СО на 15.06.2021г. и 28.06.2021г., като при
извършена справка на 07.06.2021г. в регистрите на НАП било установено, че такъв договор
между К. и дружеството не е регистриран.
От представените по време на проверката документи св. Е. установила, че „Д.Е.И.Г.” ООД
в качеството си на работодател е допуснал лицето Х. Кадриев К. да полага труд без
сключен писмен договор съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ .
За така констатираното нарушение на 28.06.2021г. св. Е. съставила АУАН № 23-004038
срещу „Д.Е.И.Г.” ООД за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ . АУАН бил връчен
лично на представляващия дружеството на същата дата.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така съставения акт.
Въз основа на посочения АУАН, на 05.08.2021г. в кръга на правомощията си директор
„Д”ИТ” – София издал обжалваното НП № 23-004038/05.08.2021г., с което на дружеството
– жалбоподател на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ била
наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева .
По-гореизложеното се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетели П.Е.,
които съдът кредитира като ясни, убедителни и съответстващи на останалите приложени и
2
приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН писмени доказателства.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира
противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на свидетеля Е. са
подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви,
имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред
писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените
източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото
и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и
въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните от Е. свидетелски
показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на
доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни
фактически изводи у съдебния състав.
Съдът не кредитира с необходимото доверие показанията на св. К., доколкото същите не се
подкрепят от приобщените по делото по надлежния процесуален ред писмени доказателства.
Извън тези ангажирани от страна на АНО по преписката е налице и собственоръчно
попълнена и подписана от К. декларация, в която същият е посочил работодател, работно
място, работно време и уговорени почивки, както и че има сключен договор с дружеството,
за което полага труд от месец преди проверката. Дадените от св. К. в съдебно заседание
показания са противоречиви по отношение на обстоятелството дали към датата на
извършване на проверката същият е престирал труд за дружеството или не, като в тази им
част съдът намира, че същите не следва да се приемат с необходимото доверие. В този
смисъл е и обстоятелството, че въпреки твърденията на К., че е попълнил под диктовка на
контролните органи представената му декларация в хода на съдебното следствие същият е
заявил идентични обстоятелства по отношение на работно време и уговорени почивки както
е посочил в декларацията. По изложените обстоятелства съдът намира, че презумпцията на
чл. 416, ал. 5 от КТ не е оборена.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
3
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя в
тази насока подкрепени от ангажираните от него писмени доказателства, а именно
изолирано решение на АССГ, което по никакъв начин не обвързва настоящия съдебен
състав с изводите си.
Разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ предвижда, че нарушенията на трудовото
законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи.
Посочената разпоредбата пряко делегира правомощия на актосъставителя. Съгласно чл. 21,
ал. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"
правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в
специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор,
юрисконсултите, както и други служители на Агенцията, назначени на експертни
длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Такова лице в
случая е актосъставителя. Разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 3 от Правилника пък дава право
при установяване на нарушение на законодателството инспекторът да съставя акт за
установяване на административно нарушение и образува административнонаказателно
производство. Безспорно по делото се установява, че актосъставителят е заемал длъжност с
инспекторски права и следователно е имал компетентността да съставя АУАН съобразно
териториалната си компетентност. Действително, съгласно чл. 16, ал. 2 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" Дирекциите "Инспекция
по труда" осъществяват дейността си на територията на съответната област, т. е. ДИТ
Софийска област поначало следва да осъществява правомощията си само на територията на
Софийска област или по-точно казано, само по отношение на дейности, които се извършват
на територията на Софийска област. От друга страна обаче, разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 14
от Правилник предвижда, че изпълнителният директор ръководи Агенцията, като определя
обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труд. Видно е, от приложените по
делото заповеди, издадени на основание сочената правна норма от правилника, че
изпълнителният директор на ИА "ГИТ", на първо място със заповед № З-0024/08.01.2019 г. е
дал правомощия на служителите на ДИТ Софийска област да упражняват контролна дейност
и на територията на район Витоша към Столична община, т. е извън Софийска област, и на
второ място със заповед № З-0025/08.01.2019 г. още повече е разширил териториалния
обхват на контролна дейност, определен с преди това посочената заповед. Безспорно е, че
съобразно посочените по-горе прави норми, областите дирекции осъществяват дейността си
в точно определена област, но това не пречи, при необходимост, изпълнителния директор на
ИА "ГИТ" да разшири обхвата на дейност на определени служители, за определен период от
време, както в случая е процедирано по отношение на контролната дейност на служителите
от ДИТ Софийска област.
4
С оглед на изложеното, АУАН е съставен, съответно наказателното постановление е
издадено, от компетентни за това органи, в рамките на дадените им от закона правомощия,
при спазване на принципите за териториална и материална компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
И в АУАН и в НП ясно и точно са посочени както мястото, така и датата на извършване на
нарушението.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3 - месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1 - годишен срок от нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбите на ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
По отношение на направените от въззивника възражения, че контролните органи не са
приложили разпоредбата на чл. 405а от КТ следва да се отбележи, че към датата на
извършване на проверката работникът е заявил от една страна, че има сключен договор, а от
друга страна посочената разпоредба не изключва отговорността на работодателя по чл. 414,
ал. 3 от КТ. Цитираната разпоредба цели да защити правата и законните интереси на
работниците.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника “Д.Е.И.Г.” ООД е ангажирана
за извършено нарушение на чл.414, ал. 1 от КТ .
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по КТ имат
доказателствена сила до доказване на противното.
По приложението на материалния закон
В контекста на установената и доказана в хода на съдебното дирене фактическа
обстановка, съдът отчита като изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е
извършено посоченото в НП нарушение. Това е така, защото съгласно чл.1,ал.2 от КТ
„отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат САМО като трудови
правоотношения”, като преценката дали един договор и трудов или граждански се прави
5
конкретно за всеки един случай. Посоченото представлява принципна постановка и към
изключенията от нея трябва да се подхожда прецизно. Установи се от декларацията на Х. К.
, както и от дадените от него показания , че той е предоставил своята работна сила на
дружеството – жалбоподател и осъществявал трудова дейност в неговия обект. Този факт се
потвърждава от показанията на актосъставителя, който лично и непосредствено е възприел
полагането на труд от св. К. в обекта на жалбоподателя. К. в написаната и подписана от
него декларация е посочил условията, при които работи, като тези условия изцяло покриват
критериите на трудово правоотношение, което следва да бъде обективирано в сключване на
писмен трудов договор. Общоизвестно е, че по силата на трудовия договор така както е
регламентиран в КТ, едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на
даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, трудово
възнаграждение и т.н. От установената и неоспорена фактическа обстановка е видно, че се
касае за прикрито трудово правоотношение. Основният факт /отрицателен/ - липсата на
сключен писмен трудов договор между жалбоподателя и лицето К. към момента на
проверката е категорично доказан. Този извод по никакъв начин не е опроверган по
единствения възможен начин – чрез представяне на доказателства за обратното. За съда
няма съмнение, че е налице състава на посоченото нарушение по чл. 61, ал.1 от КТ.
Предвид посоченото по-горе, съдът прие, че „Д.Е.И.Г.” ООД е осъществил състава на
вмененото нарушение на трудовото законодателство.
В конкретният случай в акта и НП административното нарушение правилно е
квалифицирано по чл. 61, ал. 1 от КТ. Тази разпоредба императивно вменява задължение на
работодателите в РБ при наличие на трудови правоотношения да сключат трудов договор с
работника преди да го допуснат до работа – задължение, чието неспазване води до
санкциониране по КТ.
На второ място, при извършване на посоченото по-горе нарушение, законодателят е
предвидил и съответна санкционна норма – чл.414,ал.3 от КТ, именно въз основа на която е
наложено административното наказание „Имуществена санкция“.
Съдът приема за установено по несъмнен начин и това, че жалбоподателят притежава
качеството на „работодател” по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ .
Не може да се обсъжда маловажност на случая и прилагане на привилигирования състав на
чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй като за този вид нарушения е изключена маловажност, с оглед
разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че
отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към
държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Съдът намира, че по отношение на конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към неизпълнението
на задълженията на юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините
при осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото
6
наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите
общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно
задължение е намерило проявление в обективната действителност - време, място,
обстановка, механизъм и т.н. Нарушаването на правата на работниците, чрез липсата на
сключен договор между тях и работодателя даващ сигурност на лицата по отношение на
спазване на трудовите им права не може да попадне в хипотезата на маловажен случай.
Съдът констатира, че неправилно АНО като основание за ангажиране на отговорността на
дружеството е посочил разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ, вместо тази на чл. 414, ал. 3 от
КТ.
Доколкото съгласно утвърдената и уеднаквена с ТР №8/2021г. на ВАС практика въззивният
съд разполага с възможност да измени атакуваното наказателно постановление не само по
отношение на размера на наложената с него санкция, а и по отношения на правното
основание и квалификацията на нарушението, то атакуваното наказателно постановление
следва да бъде изменено, и като основание за ангажиране на отговорността на въззивника да
се посочи като правно основание разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ. Допуснатото
изменение не влошава положението на санкционираното лице, тъй като не е налице промяна
на фактите срешу които същото се е защитавало, а предвидените в двете разпоредби
санкции за с идентичен минимум.
Що се отнася до конкретно наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 2000 лв.,
същата e определена над минимално предвидения съгласно разпоредбата на чл.414, ал. 3 от
КТ. Така посоченият размер е определен в съответствие с чл.27, ал 1 от ЗАНН. Същата обаче
е завишена – несправедлива, тъй като не са налице обстоятелства, които да мотивират
налагане на санкция над минималния размер. Ето защо за така извършеното
административно нарушение следва да бъде наложено наказание „имуществена санкция” в
минимален размер, а именно 1500 лева.
По изложените съображения съдът приема, че атакуваното НП следва да бъде изменено,
като наложената имуществена санкция бъде намалена на 1500 лева, съгласно санкционната
разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ, а нарушението преквалифицирано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-004038/05.08.2021г. на директор на Дирекция
„Инспекция по труда” , с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 61, ал.
1 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция ” в размер на 2000
лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението като такова на чл. 414, ал. 3 от КТ и
7
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1500 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8