Р Е Ш Е Н И Е
№ 1953/15.10.2019г.
Град Пловдив, 15.10.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на втори октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретаря Стефка
Костадинова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2812 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Е.В.Н. *** против заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 19-1030-001125 от 14.08.2019 г. на
началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на
жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б.”а” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Според жалбоподателката оспорената заповед е неправилна. Твърди, че има две
малки деца и няма как да ги обслужва, а и не е знаела, че лицето, на което е
предоставила собственото си МПС, е неправоспособно. Иска се отмяна на
оспорената заповед.
Ответникът моли да се потвърди оспорената заповед.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено на
26.08.2019 г., лично, срещу подпис на жалбоподателката, поради което жалбата е
допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 14.08.2019 г. около
18 часа в град Пловдив, на ***, К.Д.К. е управлявал лек автомобил марка БМВ Х,
с рег. № РВ***, собственост на жалбоподателката, като водачът е неправоспособен
– отнети са му всички контролни точки, за което на Н. е издадена оспорената
заповед – предмет на настоящото съдебно производство, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП – прекратяване
на регистрация на ППС за срок от шест месеца.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение, съставен на
К.Д.К., е отразена описаната фактическа обстановка, т.е., налице е официален
документ, който по безспорен начин установява извършеното административно
нарушение.
По делото е представена справка за нарушител/водач на К.Д.К., лицето,
управлявало автомобила, собственост на жалбоподателката, от която се доказва,
че същият е неправоспособен.
В хода на съдебното производство е допуснат до разпит свидетелят К.Д.К., който заявява, че не е уведомил Е.Н., че е неправоспособен, а и тя нищо не го е питала, тъй като е бързал и е бил много притеснен, колата му е трябвала спешно, за да закара майка си в болницата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, но намира, че с тях не се
установяват нови факти от значение за правилното разрешаване на настоящия спор.
Свидетелските показания съвпадат напълно с констатациите на административния
орган. Незнанието на жалбоподателката, че лицето, на което е предоставила управлението
на личния си лек автомобил, не е част от фактическия състав на хипотезата на
чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП, а и самата жалбоподателка не оспорва факта, че Костадинов
е неправоспособен водач. Т.е., правнорелевантният факт – водачът е
неправоспособен – е установен по безспорен и категоричен начин чрез събраните
писмени доказателства и признанието на жалбоподателката.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В
настоящия случай са установени всички правно релевантни факти от хипотезата на
нормата на чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП – жалбоподателката е собственик на МПС,
чиято регистрация е прекратена, и МПС е управлявано от лице, което е
неправоспособен водач. Предвид императивния характер на нормата
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, той има
задължение да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка
от категорията на оспорената. Т.е., обстоятелството, че административният орган
действа в условията на задължителна администрация, означава, че преценката и
мотивите за прилагане на принудителната административна мярка са направени от законодателя
при създаване на самата правна норма.
Административният орган не е посочил мотиви за определения
срок, но доколкото наложената принудителната административна мярка е в
минималния размер от 6 месеца, предвиден в чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП, очевидно
са били съобразени както тежестта на установеното административно нарушение на
водача, така и положението на жалбоподателката, поради което и възраженията в
тази насока съдът намира за неоснователни.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателката, че не е доказана вината й, за да бъде
приложена принудителната административна мярка. Съгласно чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП принудителна административна мярка от категорията на процесната се прилага
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения, извършени както от самия водач на МПС, така и
от собственика на МПС, защото допускането или предоставянето за управление на
МПС на неправоспособен водач от страна на собственика на МПС също представлява
административно нарушение по смисъла на чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ ЗДвП.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед №
317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив (л.17 от делото) и
заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи (л.19
от делото). След като законът (чл.172, ал.1 ЗДвП) допуска оправомощаване на
други длъжностни лица от ръководителите на службите за контрол, няма пречка със
заповед на директора на ОДМВР Пловдив да бъдат определени конкретните лица,
заемащи определени длъжности в структурата на областната дирекция, които да
издават заповеди по чл.171 ЗДвП.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се
отхвърли. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.В.Н., ЕГН **********,***, против заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 19-1030-001125 от 14.08.2019 г. на
началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
.
Административен съдия: