Р Е Ш Е Н И Е
№ 1480 18.04.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На
осемнадесети април две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на трети април
2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 13924 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Ч.Н.Д., ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди, че
ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и
чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Ответникът
като собственик на имот, находящ се в гр. ***************************, е имал
качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите
суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок,
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при
общи условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач, доставило на ответника, а търговецът, извършващ
дялово разпределение на топлинна енергия „Нелбо“ ЕАД разпределил за имота на
ответника, топлинна енергия на стойност
223,28 лв.,
представляваща стойността на топлинната енергия за периода 01.10.2016 г. –
30.04.2017 г., която същият
не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 24,28 лева - обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 02.12.2016 г. – 22.03.2018 г. Ответникът не изпълнил задълженията
си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по
частно гр. дело № 4802/2018 г. по описа на ПРС, ХХІІ граждански
състав, била
издадена заповед по чл. 410 ГПК за
посочените суми, ведно с разноските в
размер на 75 лева /25 лева за ДТ и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение/.
Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца се
породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението – 23.03.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските за
заповедното и настоящото производство.
Своевременно е постъпил отговор на
исковата молба, като ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва обстоятелството ответникът да има парични задължения към ищеца.
Счита иска за недоказан.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на
страните, намира за установено следното:
Не се спори
между страните, а е от представените справки от ТД а НАП – П. и от справка по
лице от Служба по вписванията – гр.П. се установява, че в процесния период
ответницата е била собственик на процесния имот.
Не се спори
между страните, че за процесния период по партидата на ответника са били
начислени суми от: 223,28 лв.,
представляваща стойността на топлинната енергия за периода 01.10.2016 г. –
30.04.2017 г., сумата от 24,28 лева - обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 02.12.2016 г. – 22.03.2018 г. По силата на заповед № ****
от 26.03.2018 г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр.
д. № 4802 /2018г. по описа
на ПРС, ХХІІ гр. състав, било разпоредено длъжникът –
ответник в настоящото производство, да заплати на заявителя “ЕВН България
Топлофикация”ЕАД – гр.Пловдив, сумата от 223,28 лв., представляваща стойността на топлинната енергия
за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г., сумата от 24,28 лева - обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 02.12.2016 г. – 22.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.03.2018 г., както и 75лв. – разноски в заповедното
производство. Длъжникът
бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на заявителя били
дадени указания от съда за предявяване на настоящите установителни искове.
От
приетото като неоспорено от страните и обективно изготвено заключение на в.л.
**** изготвило съдебно – техническата експертиза, се установява, че през
процесния период абонатната станция, обслужваща жилищната сграда, е работила,
като е подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. Подадена е общо 357,806518
МВтч ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер
на 4,860619 МВтч за сметка на ищеца. В процесния период в имота са монтирани
3бр. отоплителни тела тип радиатор, които са били присъединени към
топлопреносната мрежа и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет. През
процесния период в имота на ответника
има монтирано 1 бр. отоплително тяло, тип лира, с мощност 552 Вт, което не е
снабдено с ИРУ. Поради тази причина консумираната енергия от това отоплително
тяло се начислява по максималната му отоплителна мощност през отчетния период.
Отопляемият обем на имота е 122 куб.м. За имота са прилагани изискванията на
т.6.7 вр. с т.6.5 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради – етажна
собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването за 1бр. лира в помещение баня по максимална нормативна
мощност, поради липса на уред за отчет на изразходваното количество ТЕ за
отопление. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за процесния
период, е общо 2,47871 МВтч, в т.ч. 1,43464 МВтч за отдадена от сградна
инсталация, 1,04407 МВтч за отопление и 0 за БГВ. Няма разлика между
разпределеното от топлинния **** количество ТЕ и начисленото от ищеца, което се
установява чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от
„Нелбо“ЕАД и ищцовото дружество за абоната. Начинът на разпределение и
начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, уреждащи
разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, прието
по делото и възприето от съда като обективно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че стойността на потребената от ищеца топлинна енергия
за процесния период, възлиза общо на 223,28лв., като за процесния период няма
издавани кредитни известия, а обезщетението за забава, изчислена върху всяка
месечна сума за периода 02.12.2016г. – 22.03.2018г. възлиза на 24,28лв.
Съгласно разпоредбата на §1, т.41б от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ/, "потребител на
енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ от
доставчик. От представените
доказателства се установява, че в процесния период ответникът е титуляр на право на собственост върху процесния недвижим
имот, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия /ТЕ/.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Ето защо
,
ответникът като титуляр на правото на собственост
има качеството на клиент на дружеството.
Според нормата на чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните. Към исковата молба ищецът е приложил Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в
град П.
Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна
енергия според в. л. по СТЕ е бил извършван в съответствие с нормативните
изисквания. В. л. е изготвило експертизата, като е ползвало не само
предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния **** относно дяловото
разпределение. Заключението не е оспорено, няма основание да не се кредитира,
доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му
задачи. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, поради което съдът намира,
че предявените искове са основателни в претендираните размери и следва да бъдат
уважени.
Определянето
на размера на месечното задължение за плащане на цената на потребената топлинна
енергия, независимо дали същата е за отопление, БГВ или сградна инсталация на
всеки потребител на топлинна енергия от сградата - етажна собственост, начинът
на разпределяне на топлинната енергия, респективно формирането на месечното
задължение, е регламентиран в Закона за
енергетиката и Приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 – дневен
срок, след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл.
35, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34,
ал. 1, потребителите на топлинна енергия дължат на ищцовото дружество обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата.
Установената съдебна практика по чл. 290 ГПК
/р.№ 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./
приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на
чл.1, §2 от Директива 93/13/ЕИО, договорни условия, които отразяват
задължителни законови или подзаконови разпоредби, не са предмет на разпоредбите
на директивата. Същата е транспонирана в ЗЗП /т.9 от §13а от ДР на ЗЗП/, въз
основа на който е формирана и практиката на ВКС. В закона не е реципирана
нормата на чл.1, §2 от Директива 93/13/ЕИО. Ефектът от липсата на транспониране
на посочената норма в националното ни законодателство се изразява в запазване
възможността съдилищата да извършват служебна преценка за неравноправност и на
клаузи, които възпроизвеждат законови или подзаконови разпоредби. По
този начин българският законодател на практика разширява и прави значително
по-ефикасна цялостната система за защита на потребителите. Подобно отклонение
при транспониране на цитираната разпоредба от Директива 93/13/ЕИО е допустимо,
доколкото отговаря на преследваната от нея цел - да се избегнат неравноправните
клаузи в потребителските договори и се признава и от Съда на Европейския съюз в
решение от 21.03.2013 г., постановено по дело С-92/11 /напр. т.29 и т.ЗЗ от
мотивите към решението/. В цитираните точки се акцентира на принципната
възможност националния законодател да изключи определени категории договори от
нормативния режим, предвиден за други договори като по този начин отпадне
дерогацията по чл.1, §2 от Директива 93/13/ЕИО на преценката за неравноправност.
Действително в тринадесетото съображение от преамбюла на Директивата се съдържа
презумпцията, че законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки,
определящи пряко или непряко условията в потребителските договори, не съдържат
неравноправни клаузи. Принципната възможност все пак такива клаузи да бъдат
включени в националното ни законодателство изисква наличието на ефективен
механизъм за неутрализиране на техния вреден ефект. Това се постига именно чрез
запазване възможността за служебната проверка от съда за наличието на
неравноправни клаузи, прогласени в чл.146, ал.1 от ЗЗП за нищожни, което, както
беше отбелязано, става възможно чрез липсата на транспониране на чл.1, §2 от
Директива 93/13/ЕИО. А че не се касае за случаен пропуск на националния ни законодател
става ясно и от разпоредбата на §1 от ДР на ЗЗП, която предвижда, че при
противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват
по-висока степен на защита на потребителите. Очевидно е, че наличието на
законови, респ. подзаконови разпоредби, които противоречат на правата на
потребителите е осъзнат от законодателя риск, срещу който той е противодействал
като е дал приоритет на нормите, гарантиращи тяхната защита в по-висока
степен“.
Възражението на ответника,
че чл.34, ал.1 и чл.35, ал.1 от Общите условия са нищожни, тъй като клаузите им
са неравноправни, съдът намира за неоснователно по следните съображения. На
първо място самото възражение е общо, бланкетно и неконкретизирано. Ответникът
не посочва кои клаузи са неравноправни и в какво се състои тяхната порочност.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са
обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които
обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че
клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена
между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП,
индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително
и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП, тежестта за установяване на
обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху
кредитора. В процесният случай ищецът не е ангажирал доказателства в тази
посока, поради което съдът е ограничен в преценката си от представените такива.
Съдът приема, че ответникът не е бил
поставен в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента й на
информираност и на възможностите, които й се предоставят да преговаря.
Принципът на добросъвестност изисква в
договорните отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на
правото интерес, а не само на индивидуалния такъв на някой от договарящите
страни. В настоящия случай не е налице и неравнопоставеност на страните, тъй
като облигационното право допуска уговаряне на обезщетение за забава при
просрочие в изпълнението на задължение в размер на законната лихва, като дори
при липса на такава уговорка обезщетението е именно в този размер. В този
смисъл не е налице нарвовесие в правата на договарящите страни и клаузите,
уреждащи срока за изпълнение и обезщетение за забава не се явяват
неравноправни.
С оглед
посочените доказателства, съдът намира за установено, че ответникът е потребил
начисленото му количество топлинна енергия, като от заключението на съдебно –
техническата експертиза се установи точното количество потребена топлинна
енергия, а от заключението на съдебно- счетоводната експертиза – стойността на
същото количество енергия.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
/каквато е тази, в която се намира процесният ****/, се извършва по система за
дялово разпределение, съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ.
Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ
и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
Наведеното от ответника възражение, че исковата
претенция не е доказана, тъй като ищецът – продавач не е доказал, че е уведомил
купувача на ТЕ за размера на претендираните за плащане от него суми, съдът не
следва да обсъжда. Соченото възражение е инвокирано в хода на устните
състезания, което препятства възможността на насрещната страна да ангажира
становище и надлежни доказателства за оборването му. Недопустимо е в хода на
делото по същество да се навеждат нови възражения и твърдения, които се явяват
преклудирани в срока за отговор на исковата молба. Ето защо съдът не следва да
обсъжда това възражение.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че за процесния период - 01.10.2016 г. – 30.04.2017г., ищцовото дружество е доставило на
ответника топлинна енергия за обект, находящ се в гр. *****************************, като
ответникът не е заплатил дължимата цена в размер на 223,28 лева. Същият дължи и обезщетение за забава в търсения
размер, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира разноски,
като на същия ще се присъди сумата от 75лв. – разноски за заповедното
производство, както и 775лв. – разноски в настоящото производство / 75лв. –
държавна такса, 300лв. – възнаграждение за особен представител, 300лв. – разноски
за експертизи, 100лв. – юрк. възнаграждение/.
Ответникът не претендира
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, в отношенията между страните, че Ч.Н.Д., ЕГН **********,***, дължи на
“ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. ”Христо Данов” № 37, сумата от 223,28 лв., представляваща стойността на топлинната енергия за
периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г., за
обект на потребление, находящ се в гр. ********************, сумата от 24,28 лева - обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 02.12.2016 г. – 22.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.03.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата, за които е издадена Заповед № **** от 26.03.2018 г. за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 4802 /2018г. по описа
на ПРС, ХХІІ гр. състав.
ОСЪЖДА Ч.Н.Д., ЕГН **********,***, да заплати на “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул”Христо Данов” №
37, сумата от 75лв./седемдесет
и пет лева/ - разноски по ч. гр. д. № 4802 /2018г. по описа
на ПРС, ХХІІ гр. състав, както и сумата от 775лв./седемстотин
седемдесет и пет лева/ - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна
жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ