№ 331
гр. С.З., 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20225501000393 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „П.“ ЕООД против
решение № 5/05.01.2022г., допълнено с решение за отстраняване на очевидна
фактическа грешка №177/23.03.2022г., постановени по гр.д. № 3444/2021г. по
описа на Районен съд – гр.С.З., с които е отхвърлен предявения от „П.”
ЕООД, гр. С., ЕИК ***, против П. Й. Ч. от гр.С.З., иск за установяване
съществуването на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №262787/01.04.2021г. по ч.гр.д.№1418/2021г. по
описа на Старозагорския районен съд за сумата 3138,22 лева за главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит
№ 30034655967 от 29.01.2019 г., с 891,54 лева договорно възнаграждение за
периода от 25.12.2019г. до 06.01.2021г., 326,87лева лихва за забава от
26.02.2019г. до 06.01.2021г., със 141,42 лева лихва за забава за периода от
06.01.2021г. до 23.03.2021г. и законна лихва от 23.03.2021г. до изплащане на
вземането, като неоснователен, като е отхвърлен и предявения от „П.” ЕООД,
гр.С., ЕИК ***, против П. Й. Ч. от гр.С.З., иск по чл.415, ал.1, т.3 ГПК за
сумата 2669,83 лева, представляваща възнаграждение за допълнителни услуги
по договор за потребителски кредит № 30034655967 от 29.01.2019г., като
неоснователен и са присъдени разноските по делото.
Във въззивната жалба са развити подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалваното решение на РС във връзка с
направените оплаквания. Направено е искане да се отмени като неправилно
обжалваното Решение № 5/05.01.2022г., постановено по гр. дело №
1
3444/2021г. по описа на Районен съд - гр. С.З., с което се отхвърля исковата
претенция на „П.“ ЕООД срещу длъжника по Договор за потребителски
кредит № 30034655967 - П. Й. Ч., включваща неизплатена главница в размер
909,60 лева (деветстотин и девет лева и шестдесет ст.) и неизплатено
договорно възнаграждение размер на 891,54 лева (осемстотин деветдесет и
един лева и петдесет и четири ст.), ведно със законната лихва от подаване на
заявлението, като се постанови ново решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи претендираните по процесния договор
суми.
Въззивникът заявява, че не обжалва решението, относно отхвърленото
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 2669,83 лева
(две хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и три ст.).
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемата,
с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания.
Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и
правилно. Претендират се разноските по делото, като е представен списък на
разноските и договор за процесуално представителство.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства,
УСТАНОВИ:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1418/2021 г. по описа на
Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410
ГПК №260917/31.05.2021 г. за сумата 3138,22 лева за главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит
№ 30034655967 от 29.01.2019 г., с 891,54 лева договорно възнаграждение за
периода от 25.12.2019г. до 06.01.2021г., 326,87лева лихва за забава от
26.02.2019г. до 06.01.2021г., със 141,42 лева лихва за забава за периода от
06.01.2021г. до 23.03.2021г. и законна лихва 23.03.2021г. до изплащане на
вземането.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника и в
срока по чл.415, ал.4 ГПК е подадена искова молба за установяване на
задължението.
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит П.
стандарт № 30034655967/29.01.2019 г., сключен между "П." ЕООД, в
качеството на кредитор, от една страна, и от друга страна – П. Й. Ч., в
качеството на кредитополучател, кредиторът е предоставил на
кредитополучателя сума в размер на 4 500 лева, със срок на заема от 24
месеца, при размер на всяка вноска от 269 лв., при договорен годишен
процент на разходите /ГПР%/ 45.36%, годишен лихвен процент /ГЛП%/
38.30%. Общото задължение по заема възлиза на 6 455,75 лв.
Следователно между страните е налице облигационно правоотношение
по договор за заем по см. на чл.240 и сл. от ЗЗД, произтичащо от сключения
2
договор за потребителски кредит П. стандарт №30034655967/29.01.2019 г.
Няма спор, че в настоящия случай ищецът е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по отношение на него е
неприложима разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 от ЗПК са
императивни и за приложението им съдът следи служебно /ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Въззивният съд споделя изложените от РС доводи и съображения
относно възникналите между страните правоотношения, както и по
отношение дължимостта на претендираните по договора за заем суми.
Окръжен съд намира, че на потребителя действително не е представена
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с
кредита.
Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя като се вземат предвид
допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по начина, посочен в Приложение към договора, който не е
представен по делото, както и погасителен план, който да съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми при различни лихвени
проценти за целите на погасяването /чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК/.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите
отразява разходите по кредита за потребителя – настоящи и бъдещи, преки и
косвени, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, включително и за
посредници, които се изразяват като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а във втората алинея от обсъждания текст е указано, че
ГПР се изчислява по формула съгласно Приложение 1 към Закона.
Настоящият състав на ОС счита, че в случая липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 45.36%.
Договорената между страните годишна лихва в размер 38.30%,
надхвърля размера на законната такава, поради което уговорката противоречи
на добрите нрави и е нищожна.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна.
По отношение на условията на договора и противоречието им с
разпоредбите на закона СтРС е развил подробни съображения и настоящата
инстанция препраща към мотивите на РС, съгл.чл.272 ГПК.
Поради изложените по-горе съображения, съдът счита са нарушени
3
нормите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК, поради което
приема, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и не
поражда целените правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
По делото не е спорно, че ищецът е предоставил на ответницата сума в
размер на 4500 лева, като същият признава в исковата молба, че е върната
сума в общ размер на 4770,62 лв. по кредита. Поради това, настоящата
инстанция приема, че чистата стойност на кредита е заплатена от ответника,
поради което е недължима.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в
обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивната
жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение от съда.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, въззивникът
дължи на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски.
Процесуалният представител на въззиваемия претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА в размер на 360 лева.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело въззивникат
дължи на дъззиваемата адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ в размер на 360 лева.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/05.01.2022г., постановено по гр.д.
№3444/2021г. по описа на Районен съд – гр.С.З. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „П.” ЕООД, гр. С., бул. ***, ЕИК ***, представлявано от
***, да заплати на адвокат Н. И. И. от САК с ЕГН ********** сумата 360 лева
/триста и шестдесет лв./, представляваща адвокатско възнаграждение пред
4
настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5