№ 70
гр. Елхово, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т А В
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Административно
наказателно дело № 20212310200411 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на С. И. И., ЕГН ********** от гр.Ямбол, ж.к. „Х Б" №1,
вх.В, ет.2, ап.34, срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-0261-000227/20.07.2021г.,
издадено от началника на РУ – Елхово при ОД на МВР - Ямбол, с което на жалбоподателя в
качеството му на водач на МПС – л.а. марка „Сеат“, с рег.№ У***АХ, за административно
нарушение по 21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.5 във вр. ал.2, т.4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер от
600.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Желае се отмяна на НП, с доводи същото е да е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява лично,
представлява се от процесуален пълномощник адв. И. Г. от АК – Ямбол, която поддържа
жалбата на изложените в нея основания, като в хода на съдебните прения доразвива същите.
Представя и писмени бележки. Сочи, че нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП предвижда
санкция при системно нарушение в хипотезата по ал.1, т.4-6, но не и такава по т.1-3 от
ЗДвП, поради което не е налице системност. Като процесуално нарушение на нормата на
чл.43, ал.2 от ЗАНН се твърди удостоверяването на отказа на нарушителя да получи АУАН
от лице което е и свидетел по установяване на нарушението и съставянето на АУАН.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Ямбол, редовно призован не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Районна Прокуратура - Ямбол, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.04.2021г. в 04:12 часа в община Елхово, област Ямбол, на път първи клас
№ I-7, км. 308, извън населено място с АТСС с инв.№11743d3, е установена скорост на
управление на лек автомобил марка „Сеат“, с рег.№ У***АХ, движещ се в посока от ГКПП
1
– Лесово към гр. Елхово - 87км/ч.
В посочения пътен участък, извън населено място разрешената максимална
скорост е 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26.
АТСС, с което е установена скоростта на управление на лек автомобил марка
„Сеат“, с рег.№ У***АХ е било позиционирано на път първи клас № I-7, км. 308 и
приведено в работа от мл. инспектор К К - мл. автоконтрольор при РУ – Елхово при
ОДМВР – Ямбол.
Към административно-наказателната преписка е представен и приет като
доказателство Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
с рег. № 261р- 8243/27.04.2021 г., видно от който на 23.04.2021г. за времето от 02.52 часа до
05.08 часа в община Елхово, област Ямбол, на път първи клас № I-7, км. 308 е било
използвано за контрол автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с фабр.№ 11743d3
при стационарен режим на измерване. Видно от протокола по отношение на горепосочени
участък действа ограничение на скоростта от 50 км/ч., въведено с пътен знак. В протокола е
отразена посоката на движение на контролираните МПС – от ГКПП „Лесово“ към
гр.Елхово, посоката на задействане - приближаващи се МПС, отбелязана е датата, на която
АТСС е преминало метрологична проверка и до кога е годно за експлоатация. Към
протокола е приложена и снимка, обективираща местоположението на посоченото АТСС на
процесния участък от пътя.
От представения по делото Протокол за проверка № 73 –С – ИСИС от
15.10.2020г. на Български институт по метрология от което се установява, че АТСС с
фабричен номер 11743d3, представлява преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRH CAM S1 и е преминало
проверка на 15.10.2020 г.
Към доказателствата е приложено и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. с приложения към него, от което е видно, че на
основание чл. 32, ал.1 от Закона за измерванията, преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е
одобрено средство за измерване, като същото има срок на валидност до 07.09.2027 година.
От приложението към това удостоверение се установява, че посоченото
техническо средство има възможност да разпознава номерата на МПС в реално време, както
и да извършва мониторинг на събития в реално време на обекти, чрез вградена база данни.
В хода на работата на АТСС ARH CAM S1 с фабр. № 11743d3 на 23.04.2021г. в
04:12 часа е заснета една снимка с № 11743d3/0151438, приета към доказателствата. От
същата е видна датата и часа на заснемане, локацията на техническото средство, GPS
координатите му, ограничението на скоростта в съответния пътен участък, а именно 50 км/ч.
На снимката се вижда ясно регистрационен номер на МПС - рег.№ У***АХ и отчетената
скорост на движение на МПС с рег.№ У***АХ – 87 км/ч, както и отстоянието на МПС от
техническото средство 105 м.
Съгласно приложените разпечатки от АИС на МВР на данни за регистрация на
моторно превозно средство с рег.№У***АХ, последното до 14.06.2021 година е било
собственост на жалбоподателя С. И. И..
На 17.06.2021 г. в декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбите на чл.188 от ЗДвП жалбоподателя И. е декларирал, че на дата 23.04.2021г.
около 04.12 часа той лично е управлявал МПС с рег.№ У***АХ.
С изрична покана С. И. И. е бил поканен в РУ – Елхово да се яви на
28.06.2021г. в 10.00 часа в РУ – Елхово за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ по чл.21, ал.1 от ЗДвП. С поканата е бил уведомен и за
последиците от неявяването си. Поканата е получена от И. на 08.06.2021 година, чрез
2
органите на РУ – Елхово, видно от докладна записка от 21.06.2021 година на РУ - Ямбол.
На 28.06.2021 година в присъствието на жалбоподателя И. и в присъствието на
свидетелите Е. И. Б. и М. О. Б., свидетелят Г. А. - полицейски инспектор - Пътен контрол
при РУ – Елхово съставил срещу жалбоподателя АУАН серия АА, № 634367/28.06.2021г. за
това, че на 23.04.2021г. в 04:12 часа в област Ямбол, община Елхово, по път първи клас № I-
7, км. 308, с посока на движение от ГКПП – Лесово към гр.Елхово, жалбоподателят е
управлявал лек автомобил марка „Сеат Алхамбра“, с рег.№ У***АХ, негова лична
собственост към дата 23.04.2021г., като: управлявал МПС с превишена скорост, в извън
населено място, установена - фиксирана скорост 87 км/ч, наказуема скорост 34 км/ч, при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 50км/ч., толеранс +/-3 км/ч. за
скорост до 100 км/ч, установено с АТСС /СПУКС/, с инв. № 11743d3, по нарушение №
3386/23.04.2021г. от АИС – ЕЦОН, преписка № 261р-9582/20.05.2021г. по описа на РУ –
Елхово, попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, извършено при условията на системност
с влезли в сила ел.фиш № 4392283/21.01.2021 г. в сила от 18.03.2021г., ел.фиш №
3253299/17.12.2019г. в сила от 27.05.2020г., ел.фиш № 4309333/29.12.2020г., в сила от
18.03.2021г.
Посоченото нарушение е квалифицирано от жалбоподателя като такова по
чл.21, ал.1 във вр. чл.182, ал.5, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
АУАН е бил подписан от актосъставителя и свидетелите по Акта и предявен на
нарушителя. Последният е отказал да го подпише, като отказът му е удостоверен с подписа
на св.Б., явяващ се и свидетел по съставяне на АУАН.
В тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН /в редакцията на ДВ бр. 51 от 2007
година/, на 30.06.2021 година жалбоподателя е депозирал възражения срещу издадения акт,
възраженията си обосновава с нечетливост на акта, възпрепятствало го да разбере
съдържанието му.
Въз основа на горепосочения АУАН началникът на РУ – Елхово при ОД на МВР
- Ямбол Г. Вълев на 20.07.2021г. е издала обжалваното Наказателно постановление /НП/ №
21-0261-000227/ 20.07.2021г., с което на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС –
л.а марка „Сеат Алхамбра“, с рег.№ У***АХ, за административно нарушение по 21, ал.1 от
ЗДвП на основание чл.182, ал.5 във вр. ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер от 600.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 23.04.2021г. в 04:12 часа в община
Елхово, област Ямбол, на път първи клас № I-7, км. 308 , с посока на движение от ГКПП –
Лесово към гр.Елхово, е управлявал лек автомобил марка „Сеат“, с рег.№ У***АХ 6070
НР, негова собственост, с превишена скорост, в извън населено място при въведено
ограничение на скоростта от 50км/ч, с пътен знак В-26, измерена и фиксирана скорост 87
км/ч , наказуема скорост 34 км/ч, при условията на системност с влезли в сила ел.фиш
Серия К, № 3253299/17.12.2019г. в сила от 27.05.2020г., ел.фиш Серия К №
4309333/29.12.2020г. в сила от 18.03.2021г. и ел.фиш. Серия К, № 4392283/21.01.2021 г. в
сила от 18.03.2021г. за същото по вид нарушение на скоростния режим на движение на
МПС. Нарушението е установено с АТСС /СПУКС/, с инв. № 11743d3, с толеранс +/-3 км/ч
за скорост до 100 км/ч, по нарушение № 3386/23.04.2021г. от АИС – ЕЦОН преписка рег.
№ 261р-9582/20.05.2021г. по описа на РУ – Елхово, попълнена декларация по чл.188 от
ЗДвП, връчена и попълнена покана по чл.40 от ЗАНН за дата 28.06.2021г. Водачът
системно превишава разрешената максимална скорост, извън населено място от 31 до 40
км/ч.
Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било
извършено, изложени в АУАН са възпроизведени и в НП.
НП е връчено на жалбоподателя С. И. на 16.08.2021 г., което се установява от
разписката към същото. Жалбата против НП е депозирана пред административно -
3
наказващият орган на същата дата - 16.08.2021 г.
Компетентността на актосъставителя да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП и на административно наказващия орган да издава
наказателни постановления по ЗДвП се установява от приетите към доказателствата заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 година на министъра на МВР и заповед № 8121з-825/19.07.2019
година на министъра на МВР, допълваща първата.
От приложената в АНП справка за нарушения на жалбоподателя С. И. е видно,
че последният е наказван с влезли в сила фишове за нарушения по ЗДвП общо седем
пъти, три от които за нарушения по чл.21 от ЗДвП.
Видно от горната справка, както и от справки „преглед на фиш“ И. е наказван
със следните ел. фишове за нарушения по чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП
С ел.фиш. Серия К, № 4392283/21.01.2021 г., в сила от 18.03.2021г. е наказан за
нарушение по чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП, извършено на 16.01.2021 г. - превишение на
скоростта от 11 км/ч до 20 км/ч/, за което на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 50 лв.
С ел.фиш Серия К, № 3253299/17.12.2019г., в сила от 27.05.2020г., за нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 17.12.2019 г. – превишение на скоростта от 11 км/ч до
20 км/ч на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, му е наложено наказание глоба в размер на
50 лв.
С ел.фиш Серия К № 4309333/29.12.2020г., в сила от 18.03.2021г. за нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 18.11.2020 г. – превишение на скоростта от 11 км/ч до
20 км/ч, на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на
50 лв.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от доказателствата,
приложени по административно-наказателна преписка, вкл. и от снимковия материал от
автоматизираната система за контрол на скоростта, както и от показанията на свидетелите
Г. К. А., Е. И. Б. и М. О. Б.. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Както писмените, така и гласните доказателства изцяло се кредитират от съда.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.59,
ал.1 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира да са налице съществени
процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото
НП. Административнонаказателната отговорност на С. И. е ангажирана в редовно
възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП.
Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване
на процесуални изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно
разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа
достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на нарушението, с неговите
обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба. Т.е. даденото описание
съответства на законовото изискване, установено за това /чл.42, т.4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/,
доколкото са обективирани всички релевантни факти и обстоятелства, както тези явяващи се
елементи от твърдяното нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването и
установяване на нарушението. АУАН е издаден при спазване на процесуални изисквания на
чл.40 и чл.43 ЗАНН.
Съдът не споделя становището на процесуалния пълномощник на
4
жалбоподателя, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се
в удостоверяване на отказа на жалбоподателя да подпише АУАН и получи препис от
същия, от свидетеля по съставянето на АУАН - Б.. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН, когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел,
името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Съгласно чл.43, ал.5 от ЗАНН, при
подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се
отбелязва датата на неговото подписване. Действията по предявяване на АУАН на
нарушителя да се запознае с неговото съдържание и да го подпише, са действия, които не
представляват елемент от фактическия състав по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение. Съответно отказът на нарушителя да подпише съставения и
предявен му за връчване АУАН, може да бъде удостоверен с подписа на който и да е
свидетел, присъствал при извършването на процесуалното действие предявяване на АУАН
за запознаване и подписване от нарушителя, възприел отказа на нарушителя да подпише
акта. Нормативно не са предвидени ограничения за това кой може да бъде свидетел по чл.43,
ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл не е налице процесуална пречка свидетелят по чл.40, ал.1 от
ЗАНН, присъствал при съставянето на АУАН и подписал в това си качество съставения
АУАН, да удостовери с подписа си отказа на нарушителя да подпише АУАН, като
свидетел на този отказ, т.е липсва законова регламентирана несъвместимост едно и също
лице да бъде свидетел по чл. 40, ал.1 от ЗАНН и едновременно с това свидетел по чл.43, ал.2
от ЗАНН. Съгласно изричната разпоредба на чл.51, ал.1, б.”б” от ЗАНН, свидетелят по
АУАН единствено не може да участва в разглеждането на административнонаказателна
преписка и в издаването на наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, предвижда, че при нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Тъй като в
случая за конкретното нарушение е предвидено освен наказание глоба и наказание лишаване
от право да управлява МПС, правилно и законосъобразно е съставен АУАН и въз основа на
него НП.
Относно материалноправната законосъобразност на обжалвания акт, настоящият
съдебен състав прецени следното:
Въз основа на доказателствата по делото, събрани по надлежния ред, съдът
приема, че на 23.04.2021г. в 04:12 часа в община Елхово, област Ямбол, на път първи клас №
I-7, км. 308, с посока на движение от ГКПП – Лесово към гр.Елхово, жалбоподателят е
управлявал лек автомобил марка „Сеат“, с рег.№ У***АХ със скорост 84 км/ч. В този пътен
участък, който е извън населено място, съгласно посоченото в АУАН и НП, е било въведено
ограничение с пътен знак В 26 до 50 км/ч. Установена е наказуема скорост от 34 км/ч. след
приспадане на допустимата грешка / от отчетената от АТСС скорост 87км/ч са
приспаднати 3 км/ч/.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочениете в
разпоредбата стойности на скоростта в км/ч., посочени за съответната категория превозно
средно и място на управление – в населено място, извън населено място, автомагистрала и
скоростен път. При движение на МПС от категория В, допустимата максимална скорост за
движение извън населено място е 90 км/ч. Безспорно е това, че в настоящия случай
жалбоподателят е управлявал МПС от категория В, като се е движил пo път I-7, като
посочения в АУАН и НП км. 308 от този път /мястото, на което е била измерена скоростта
на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил/ се намира извън границите
на населено място. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на
5
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Такъв е настоящия случай, като в този участък от пътя, който се
намира извън населено място, с пътен знак В 26 е въведено ограничение на скоростта от 50
км/ч. При правилно установена в АУАН и НП фактическа обстановка относно мястото на
извършване на нарушението – извън населено място, на което с пътен знак е въведено
ограничение на скоростта до 50 км/ч, при установено с АТСС движение от жалбоподателя
със скорост над допустимата, а именно 84 км/ч /след приспадане на 3 км/ч на допустимата
грешка/, и наказуема скорост 34 км/ч, в АУАН и издаденото НП словесното описание на
нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не като такова с правна
квалификация чл.21, ал.2 от ЗДвП, която е относимата към нарушението правна норма.
Приложимата за нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП санкционна норма съобразно
допуснатото от жалбоподателя превишение на скоростта от 34 км/ч е разпоредбата на чл.
182, ал.2, т.4 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание глоба в размер
на 300.00 лева, за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, когато
превишението е от 31 до 40 км/ч.
Съобразно приложената от АНО санкционна норма на чл. 185, ал.5 от ЗДвП,
когато нарушението по ал.1, т.4-6, ал.2, т.4-6 и ал.3, т.4-6 е системно, водачът се наказва с
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. Нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП е въведена в закона
през 2011 година и цели санкциониране на системни нарушители на забраната да се
управлява МПС със скорост над разрешената. Според легалното определение, въведено с §1,
т.62 от ДР на ЗДвП, „системно“ е нарушението, извършено три или повече път в
едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно постановление или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
Логическият и граматически анализ на тези две правни норми, разгледани
поотделно и в съвкупност и съпоставени с разпоредбата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП, по мнение
на съда, налагат еднозначен извод, че санкцията по чл.182, ал.5 от ЗДвП следва да намери
приложение единствено и само, когато водачът е извършил три или повече нарушения по ал.
1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл.182 от ЗДвП, в едногодишен срок от влизане в сила
на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който му е
наложено наказание за такова нарушение. Очевидно, идеята на законодателя е да бъдат
наказани значително по-строго водачи, които извършват нарушения по чл.21 от ЗДвП, при
по-съществено превишаване на разрешената скорост на движение, при това системно, а не
всички такива нарушения. При извод в противен смисъл, не намира логично обяснение
факта, че законодателя е посочил в нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП, при това изчерпателно,
категория нарушения, при които водачът подлежи на санкциониране в условията на
системност. В такава хипотеза, според настоящият съдебен състав и при сравнителен анализ
с подобни правни норми, законодателната техника би била различна, например: „Когато
нарушението по предходните алинеи е системно, водачът се наказва с предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца“. Настоящата редакция на нормата на чл. 182, ал.5 от ЗДвП обаче не е
такава, поради което, при санкциониране за системност, не следва да бъдат вземани предвид
нарушения, различни от тези по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и, ал. 3, т. 4-6 на чл.182, от ЗДвП,
независимо от това, дали са три или повече в едногодишния срок от влизането в сила на
първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя
се налага наказание за такова нарушение.
Този извод, отнесен към конкретният случай указва, че за да бъде наказан
жалбоподателя С. И. по реда на чл.182, ал.5 от ЗДвП, следва да е установено, че към датата
на последното нарушение – 23.04.2021г. той е наказван три или повече пъти, с влезли в сила
наказателни постановления или електронни фишове за нарушения по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6
и, ал. 3, т. 4-6 на чл.182 от ЗДвП и първият от тези актове е влязъл в сила не по-рано от
6
23.04.2020 година.
Внимателния прочит и анализ на приобщените към административно-
наказателната преписка писмени доказателства - преглед на 3 бр. фишове и справка за
нарушителя С. И., се установява, че същият е санкциониран за нарушения на правилата за
движение по пътищата, включително и такива по чл.21 от ЗДвП. Посочените в АУАН и НП
електронни фишове, мотивирали АНО да приложи разпоредбата на чл.182, ал.5 от ЗДвП, а
именно Електронен фиш серия К, № 3253299 от 17.12.2019г., влязъл в сила на 27.05.2020г.,
Електронен фиш серия К, № 4309333 от 29.12.2020г., влязъл в сила на 18.03.2021г.,
Електронен фиш серия К, № 4392283 от 21.01.2021г., влязъл в сила на 18.03.2021г., са
издадени за нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за които И. е бил санкциониран на основание
чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Т.е. в посочения по- горе едногодишен срок, жалбоподателят не е
бил наказван за нарушение по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл.182 от ЗДвП с
посочените в АУАН и НП електронни фишове.
При това положение жалбоподателят, макар и да е извършил нарушение по
чл.21, ал.2 от ЗДвП, неправилно е било прието от наказващият орган, че това нарушение е
извършено в условията на системност, респективно, неправилно е приложена санкционната
норма на чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП.
От друга страна, както бе посочено и по-горе, съдът намира за безспорно
доказано, че жалбоподателят С. И. е извършил нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като
на 23.04.2021г. е управлявал процесното МПС, като е превишил разрешената и въведена с
пътен знак скорост на движение извън населено място, поради което и са неоснователни
доводите на процесуалният представител на жалбоподателя за отмяна на обжалваното
наказателно постановление изцяло.
С оглед задължителните указания за съда, дадени в Тълкувателно решение №8 от
16.09.2021г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №1/2020г. на ОСС на
ВАС I и II колегия, в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Такива правомощия са предоставени на съда и според действащата към
момента редакция на чл.63 от ЗАНН. В настоящия случай не е налице промяна във
фактическата обстановка, приета за установена в наказателното постановление, поради
което и въззивният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, т.е. да измени правната квалификация на нарушението и
основанието за налагане на наказанието, без да отменя наказателното постановление.
Тъй като в случая съдът констатира неправилна правна квалификация на
нарушението в АУАН и НП, а именно такава по чл.21, ал.1 от ЗДвП, вместо относимата към
конкретните факти, описани в АУАН и НП правна квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП, и
неправилно прилагане на санкционната норма ал.5 на чл.182, от ЗДвП, са налице основания
за изменение на наказателното постановление по отношение на правната квалификация на
нарушението и наложеното административно наказание „глоба“. След като съдът е овластен
да преквалифицира деянието и да наложи по-леко наказание, несъмнено разполага и с
правомощието да намали размера на наложеното административно наказание. Поради това и
доколкото в случая не са налице никакви нови фактически положения, с които
жалбоподателят да не е бил запознат, съдът намира, че следва да измени обжалваното
наказателно постановление, като преквалифицира извършеното от С. И. И.
административно нарушение като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП, и вместо чл.182, ал.5 от
ЗДвП, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП, приложи относимата санкционна норма на чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП и наложи на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 300.00
лева.
7
Тъй като санкцията на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП не предвижда налагане на
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ на нарушителя, наказателното
постановление в тази му част следва да се отмени.
Искания за присъждане на разноски в производство не са заявени от страните,
поради което съдът не дължи произнасяне по разноските.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.4, вр. ал.1 от ЗАНН,
Елховският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-0261-000227/ 20.07.2021г.,
издадено от началника на РУ – Елхово при ОД на МВР - Ямбол - Г. Вълев, В ЧАСТТА, с
която на С. И. И., ЕГН ********** от гр.Ямбол, ж.к. „Х Б" №1, вх.В, ет.2, ап.34, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 600.00 лева, на основание чл. 182, ал.5, вр.
ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като преквалифицира
административното нарушение като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП и за същото му налага на
основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП административно наказание ГЛОБА в размер на 300.00
лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-0261-000227/ 20.07.2021г.,
издадено от началника на РУ – Елхово при ОД на МВР – Ямбол - Г. Вълев, В ЧАСТА, с
която на С. И. И., ЕГН ********** от гр.Ямбол, ж.к. „Х Б" №1, вх.В, ет.2, ап.34, на
основание чл. 182, ал.5, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Решението подлежи на касационно ОБЖАЛВАНЕ по реда на АПК пред
Административен съд – Ямбол, чрез Елховският районен съд в 14- дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
8