РЕШЕНИЕ
Номер
772
06.03.2018г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд
петнадесети граждански състав
На шести март две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание на двадесет и
първи февруари 2018г. в следния състав:
Председател:Десислава Кацарова
Секретар:Катя
Янева
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 18725 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 Кодекса на
труда и чл. 86, ал.1 Закона за
задълженията и договорите.
Ищецът И.М.Б., ЕГН **********
твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника „Рали – 81“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к.“Тракия“,
бл.52, вх.А, ет.3, ап.8, с източник Трудов договор № ***, на длъжност „***“.
Заявява, че претърпял трудова злополука, като през нощта на ***той се намирал в
***марка „Рено“ на паркинга на бензиностанция на 45 км от магистралата на ***в Г.,
като по същото време бил в ***почивка. Около 04:30 часа, докато спял, се
събудил от 4 непознати лица, които счупили прозореца на вратата на ***и го
нападнали. При възникналия конфликт нападателите нанесли удари на ищеца с
метални предмети, отнели му златен синджир и се отдалечили пеша.
Вследствие нападението,
било установено охлузване и нараняване в горната част на лявата подбедрица, наличие на две разкъсно-контузни
рани на лявата предмишница и счупване на тялото /диафиза/ на лакътната кост на
лявата ръка.
С Разпореждане №
5104-15-209 от 20.07.2016 г. злополуката е приета за трудова. Твърди се, че
вследствие на претърпяната трудова злополука същият е търпял болки и страдания,
като претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
трудовата злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането – ***до
окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски.
Своевременно е постъпил отговор
от ответника, с който исковете се оспорват. Счита се, че не е налице трудова
злополука, като се оспорват всички документи в тази връзка относно признаването
й за такава, а именно протоколи, разпореждания на НОИ, без болничните и
полицейския протокол. Заявява, че не е налице трудова злополука, а деликт и не се касае за увреждане по повод трудови
отношения и по повод работа на служителя. Следвало е работникът да провери дали
са намерени извършителите на това деяние и да предяви искове срещу тях, като е
налице бездействие от негова страна в тази насока, а не по най-лесния начин да
претендира суми от работодателя. От друга страна, при условията на евентуалност
намира, че ако съдът счете, че се касае за трудова злополука, то е налице съпричиняване от страна на увреденото лице – ищец, тъй като
същият е създал конфликтна ситуация, поради което претендираният
от него размер следва да бъде намален до размера на 1 000 лв. Заявява също
така, че искът е заведен след преклузивните срокове,
поради което е недопустим. Моли също така да бъде отхвърлен със законните
последици. Претендират се и направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с наведените
от страните доводи и възражения,
прие за установено следното :
Не се спори между страните, а и от представеното копие от трудов договор № ***, сключен
между страните по делото,
се установява, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение от 05.06.2013 г. на длъжност „***“.
От разпореждане
№ 5104-15-209/ 20.07.2016 г. на ТП на НОИ – Пловдив, се установява,
че на 05.07.2016 г., през нощта,
ищецът се намирал с ***марка
«Рено», рег. № ***, на паркинга на бензиностанция на
45км. от магистралата ***/Г./ и бил в ***почивка. Съгласно доклад на Полицейско управление И., Полицейски
участък В., около 04,30часа, както
спял, пострадалият се събудил от 4 непознати лица, които счупили прозореца
на вратата на ***и го нападнали. При възникналия
конфликт нападателите нанесли удари
на пострадалия с метални предмети, отнели му златен синджир
и се отдалечили пеша. Пострадалият
бил транспортиран първоначално
в ***В. и след това в болница
А., където му е оказана медицинска помощ. На 06.07.2016
г. същият бил траспортиран
от работодателя до Б.и на 07.07.2016 г. потърсил медицинска помощ във «***» - гр.Пловдив и при специалист ***. От издадения
амбулаторен лист се установява,
че в резултат на претърпените
удари от нападателите той е
получил травматични увреждания,
изразяващи се в охлузвания
и наранявания в горната
част от лява подбедрица,
наличие на две разкъсно – контузни
рани на лява предмишница, счупване на тялото /диафиза/ на лакътната кост на лявата ръка. С посоченото разпореждане злополуката е приета за трудова, по смисъла на чл.55,
ал.1 от КСО.
Работодателят подал
декларация вх.№ 5101-15-198/ 14.07.2016г. От
протокола за трудова злополука
се констатира, че в момента на злополуката
пострадалият е бил в почивка
– пауза по време на ***, като
причина за увреждането е нападение на три лица с
неизвестен произход, извършили
престъпление.
Ответникът оспорва трудовия
характер на злополуката, като
моли съда по реда на косвения съдебен контрол да приеме, че същата няма връзка с осъществяваната
от ищеца работа. Не се спори между страните, а и от представеното разпореждане № 5104-15-209/ 20.07.2016 г. на ТП на НОИ –
Пловдив, се установява, че ответникът
– работодател не е обжалвал
разпореждането, признаващо трудовия характер на злополуката. Съгласно
разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК, съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали
те подлежат на съдебен контрол.
Съдът не може да се
произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато
такъв акт се противопоставя на страна по
делото, която не е била участник
в административното производство
по издаването и обжалването му. В настоящия
случай ответникът не заявява оспорване на основанията за валидност на
административния акт, а оспорва акта относно неговата законосъобразност.
Следователно, гражданският съд не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административния акт, тъй като ответното дружество е
било участник в административното производство по издаването му и е имало процесуална възможност да го
обжалва. С изтичането на срока за
обжалване, административният акт е стабилизиран и понастоящем върху него не
може да бъде осъществяван косвен съдебен контрол за законосъобразност от
настоящата инстанция. Ето защо съдът намира, че ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване, че процесната
злополука има трудов характер.
От
показанията на св.
Н.С.К., живееща ***с ищеца от 24 години, се установи, че на ***сутринта
ищецът не й се обаждал. Звъннала му към 08:00 часа, но той не си вдигнал
телефона. В 9:00 часа му звъннала пак, той си вдигнал телефона и й казал, че е
в болница, защото бил нападнат и пребит. Бил със счупена ръка и в момента го
гипсирали. Свидетелката разбрала, че той е бил на ***с други ***. Пристигнали 4
човека, които били с вързани кърпи на лицата, с някакви бухалки, по които имало
някакви пирони. Било тъмно, нападнали го и счупили стъклото на ***. Той успял
да запали ***, тъй като искал да натисне ***. Започнали да го удрят. Той се
опитал и успял да удари единия нападател, леко се дръпнал единият назад, а тези
двамата, които най-много го удряли, му
дръпнали синджира и почнали да му искат пари на ***. Той им хвърлил пари, но когато се навел, те му
дръпнали и му взели синджира. Те започнали да го удрят непрекъснато и за да не
го удрят в главата, той с лявата ръка си я пазил през цялото време. Те го
удряли до последно в крака, в ръката и след като започнал вече да свири, след
като са му откраднали вече синджира и парите и продължили да го удрят, той
не слязъл от ***, опитвал се да ги рита
и на крака също имал рани. Когато започнал да свири с ***, те тогава избягали.
Ръката му от вътрешната страна, между лакътя и китката, била разкъсана с много
шевове, както и на пръста отвътре, месестата част. Костта на лакътя му била
счупена. Имал нараняване на крака отпред на прасеца, отзад на прасеца, горе,
отпред по левия крак. Ръката му догоре била гипсирана с бинтове. Имало и нещо
като държач да държи ръката, за да е обездвижена.
Кракът, малко под коляното до самия глезен почти, бил превързан. Още в Г. му
дали много силни болкоуспокояващи, защото ръката била счупена, с рани, насинена
цялата в лакътя и по-нагоре. Ходили почти всеки ден в ***, защото той не бил с
цял гипс, а с гипсова шина, на която имало 2-3 см отвор, за да може да му
промиват раните, за да не се възпалят, както и на пръста. От това, че не бил
целият гипсиран, за да му зарасне счупеното място на ръката, тя му зараснала
много трудно и когато започнали да му лекуват раните и му извадили конците,
наново му гипсирали ръката в Б.. Втори път му я гипсирали, за да може да му
зарасне ръката. До ден-днешен, като се пипнел с пръст дори, се виждало, че тази
кост не му е зараснала както трябва заради раните, за това, че не му е била
гипсирана цялата ръка, а е имал само шина. Много време бил в болнични, 7
месеца, почти 8. Свидетелката го къпела, увивала го в найлони целия, ръката,
крака. Трябвало да си държи ръката, за да може да зарасне. Не можел да се обува
с една ръка. Тя го обличала, обувала, връзвала му маратонките. Непрекъснато
били по доктори, в ***, после го водела на разни консултации, където трябвало
да минава през други лекари. Това продължило до месец януари на следващата
година и до тогава той бил в болнични. Ръката все още не била добре. Той не
можел да си обръща ръката, както другата ръка. Пръстите му отичали много често
и все още го боляло. Поне 3-4 месеца насън се стряскал, викал. Много го боляла
ръката и му трябвало доста време, за да забрави този случай.
От
разпита на св.И. Р.Д.- ***на Е.Д.– ***на ответното дружество, се
установи, че в нощта на нападението, в три часа през нощта, му се обадил И.Б.,
че са го нападнали. Счупили стъклото на ***, огледалото, нападнали го и го ударили по ръката. Свидетелят звъннал на
112 и изпратили веднага линейка и
полиция в Г. на паркинга. Лично свидетелят отишъл да го прибере от Г. в Б..
Разпитал колеги, той бил конфликтна личност, употребил алкохол, сдърпали се
през деня и вечерта се стигнало до инцидента. До болницата свидетелят не ходил,
само се обадил на 112 и извикали на момента патрулка
и линейка. След 18 часа бил в П., на паркинга. Отишъл на място, видял, че на Б.
била превързана лявата ръка с превръзка. Имало някакво спречкване през деня
между ищеца и някакви г., и колегите-***, които били там, го потвърдили.
Свидетелят разпитал другите *** и разбрал как вечерта са употребили алкохол и
нещо са се спречкали. След инцидента И. минал процедурата по болниците тук, в Б..
Свидетелят искал да му даде обезщетение от 1 000 лева, а той му поискал 10
000 лева, за това, че няма да работи месец-два. След инцидента той не бил на
работа. Свидетелят ходил от ***, за да пита за какво става въпрос, защото ***е
счупен, ***е ударен. Затова отишъл и от Пловдив до П. за 18 часа. ***бил пълен
със стока и чакали дините да ги разтовари на П.. Разговарял с 4-5 човека, които
били българи. Това било ***, вечерта пили там. И. бил конфликтен, пийвал си.
Виждал го, че има дрязги с други колеги. Като употребял алкохол, обичал да се
заяжда.
От представените медицински
документи, както и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно,
изготвено с необходимите
знания и опит в съответната област,
се установява, че на Б. е било причинено счупване на лакетната кост на лявата предмишница, две разкъсно – контузни рани в същата област, охлузвания и наранявания на лявата подбедрица. Описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп
предмет и отговарят по време
и начин да са причинени, както се съобщава в данните по делото, описани в исковата молба – това счупване
е типично за т.нар. «защитни
рани» - при вдигната за защита ръка.
В първите дни след нанасяне
на уврежданията болките са силни и постепенно намаляват. Имобилизацията продължава около 1,5 – 2 месеца,
но възстановяването е бавно
– не по – малко от 3-4 месеца,
защото лакетната става лесно анкилозира и бавно се възстановява чрез раздвижване и рехабилитация. Прогнозата е добра – възстановяването
е пълно. От разясненията на
експерта в съдебно
заседание се установи, че лакетната става е трудна в това отношение, защото при макар и
непродължително обездвижване, каквото се получава при поставена гипсова имобилизация, ставата се втвърдява и трудно и бавно се
раздвижва. Това означава анкилозиране. След тази
травма ще се стигне до пълно възстановяване, но бавно и постепенно в
продължение на няколко години заради тази особеност на лакетната
става. Експертът посочи, че това, което каза свидетелката в съдебно заседание,
че няма пълнота в движенията, е възможно, но постепенно ще се възстанови. Отвреме - навреме инцидентно е възможно пострадалият пак да
получава болки, особено при натоварване. Там, където е била раната, където се е
получил талусът /костното образувание/ в мястото на
счупването, е възможно да се усеща малка деформация и там да има болки от време
на време, но това не е свързано със затрудняване на движенията. Затрудняването
на движенията идва в резултат на обездвижването. Относно двете интервенции, за
които уточни свидетелката, експертът заяви, че това е неточно. Първоначално е
била сложена шина, за да може да се обработва раната, защото тя трябва да стои
отворена, да се наблюдава и след като се свалят конците вече, се слага
окончателната гипсова имобилизация. Втора интервенция
за наместване не е имало.
От разпита на свидетеля К.– ******с ищеца, се
установи, че на ищеца е била поставена имобилизация,
като болките били много силни. Не можел да се обслужва сам в ежедневните си
дейности, стряскал се насън от преживения стрес. Болките продължавали и до
днес, като имало непълнота в движението на ръката. Съдът възприема отчасти
показанията на св.К., тъй като същите са последователни и съответстват на
останалите, събрани по делото, доказателства, а отчасти – не ги кредитира, като
взе предвид заинтересоваността им. Съответни на експертното заключение се
явяват тези гласни доказателства относно изпитване на болка в момента на
инцидента, като след имобилизацията болките
следва да намаляват, но липсва втора интервенция за наместване
на ръката. Не се възприемат
тези показания за продължаване
на постоянни болки и понастоящем, като експертът заяви, че такива са възможни при натоварване.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предпоставките
за ангажиране отговорността на работодателя по чл.200 от КТ са налице.
Установено е по надлежния ред, с нарочен акт, че на ***ищецът
е претърпял трудова злополука, довела до увреждане на здравето му – счупване на лакетната кост на лявата предмишница, две разкъсно – контузни рани в същата област, охлузвания и наранявания на лявата подбедрица. Съдът намира, че по делото се установи и причинната
връзка между увреждането на здравето и претърпяната трудова злополука. Този
извод се потвърждава от разпореждане № 5104-15-209/ 20.07.2016 г. на
длъжностно лице при Националния осигурителен институт, както и от заключението
на съдебно – медицинската експертиза.
В резултат на увредата пострадалият е претърпял
болки и
страдания, като по - значителни болки той търпял в момента на контузията, като
същите намалели постепенно. Травмата създала затруднения в ежедневното му
обслужване, отразила се и на психическото му състояние – той се стряскал насън
около 3-4 месеца след злополуката. Имобилизацията
продължила около месец и половина – 2 месеца, но възстановяването е бавно – не по
– малко от 3-4 месеца, защото лакетната става лесно анкилозира и бавно се възстановява чрез раздвижване и рехабилитация. Прогнозата за възстановяване от контузията е добра – възстановяването
е пълно. Това пълно възстановяване ще настъпи
бавно и постепенно в продължение на няколко години. Налице е и затрудняване на
движенията на горния крайник в резултат на обездвижването. Ищецът продължава да
търпи болки и понастоящем при наторване на ръката.
Тези болки и страдания по правилата на гражданското и
трудовото право следва да бъдат репарирани.
Неимуществената отговорност на работодателя се
определя от съда по справедливост в зависимост от претърпените болки и
страдания, както и продължителността и интензитета им. Предвид гореизложеното и
с оглед степента на търпените болки и страдания, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че обезщетение в размер на
10 000лв. би репарирало търпените болки и страдания. До пълния
предявен размер искът е неоснователен и ще се отхвърли.
Съдът намира направеното възражение на пълномощника на
ответника за съпричиняване на увреждането от страна
на ищеца за неоснователно. Съгласно трайната съдебна практика, отговорността на
предприятието се намалява, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Груба е небрежността, когато
работникът е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но се е надявал
да ги предотврати. В случая наличните по делото данни за спречкване с трети
лица през деня не се явяват в причинно-следствена връзка с настъпилото
увреждане, тъй като не е установено ищецът да е бил нападнат именно от тях през
нощта като продължение на възникнал през деня конфликт. В тази насока не се
възприемат показанията на св.Д.като заинтересовани и неподкрепени от други
доказателства, а и поради факта, че същите не почиват на преки впечатления.
При лежаща върху ответника доказателствена
тежест да установи съпричиняване
на вредоносния резултат, същият не ангажира доказателства в тази насока, поради
което и дължимото обезщетение не следва да бъде намалено. И тъй като се касае
до задължения от непозволено увреждане, то съобразно разпоредбата на чл. 84,
ал. 3 ЗЗД ответникът се смята в забава и без покана, като считано от датата на
непозволеното увреждане дължи обезщетение в размер на законната лихва /чл. 86,
ал. 1 ЗЗД/.
Не се възприема и възражението на ответника, че искът
е заведен след изтичане на преклузивния срок, тъй
като, от една страна, срокът за предявяване на иска по чл.200 от КТ е давностен, а от друга – срокът е петгодишен, като към
датата на предявяване на иска – 24.11.2017 г., считано от датата на трудовата
злополука, не е изтекъл.
Ищецът претендира разноски, като
съразмерно на уважената
част от иска на същия следва
да се присъди сумата от
520лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 333,33лв. – разноски, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 400лв. –
държавна такса, както и сумата от 80лв. – разноски за СМЕ.
Ето защо и поради мотивите изложени по-горе, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Рали –
81“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ж.к.“Тракия“, бл.52, вх.А, ет.3, ап.8, да заплати на И.М.Б., ЕГН **********,*** чрез адв.Т.Д., сумата от 10000лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, търпени
вследствие трудова злополука, настъпила на 05.07.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 05.07.2016г., до окончателното изплащане,
както и сумата от 520лв./петстотин и двадесет лева/ - разноски, като за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 15 000лв., ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл.200 от Кодекса на труда, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.М.Б., ЕГН **********,*** чрез
адв.Т.Д., да заплати на „Рали – 81“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ж.к.“Тракия“, бл.52, вх.А, ет.3, ап.8, сумата 333,33лв./триста
тридесет и три лева и 33ст./ - разноски, съразмерно на отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА „Рали –
81“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ж.к.“Тракия“, бл.52, вх.А, ет.3, ап.8, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 400лв./четиристотин лева/ – държавна
такса, както и сумата от 80лв./осемдесет лева/ – разноски за СМЕ.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчване на препис от
него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п/
/Десислава
Кацарова/
Вярно с оригинала
РС