№ 14493
гр. С., 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110146107 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ДРУЖЕСТВО срещу В.
Ц. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове
с правна квалификация чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 2457,75 лева - цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.0 5.2019 г. до 30.0 4.2021 г., ведно със законната лихва от 18.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 235,03 лева - мораторна лихва върху
задълженията з а топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.04.2022 г., сумата в
размер на 61,37 лева - главница за цена за услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г,, ведно със законната лихва от 18.04.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, и сумата в размер на 10,92 лева - мораторна лихва за забава върху
цената за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.04.2022 г., за които суми
била издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК от 12.05.2022 г. по ч.гр.д. № 20766
по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в АДРЕС, аб. № ****, поради което между страните било
възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия,
сключен при общи условия. Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна
енергия, която ответникът не заплатил, поради което същият изпаднал в забава и дължал
обезщетение. Изложени са съображения, че ответникът му дължи и сумите за услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
1
осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от
ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. С., като ответникът не упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила общите условия за
продажба на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите
условия, чл. 32, ал. 2 и 3, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят . Поддържа се, че ответникът използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатил дължимите суми. Направено е
искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на искова молба от
ответницата В. Ц. С., с който се оспорва основателността на предявените искове, без да се
изложат конкретни доводи.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на
цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния
топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест
на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
2
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При
осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да
заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие,
че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема
за установено, че ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим
имот. По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства относно
правнорелеватния факт, че ответникът притежава право на собственост върху процесния
имот, придобито по силата на универсално правоприемство по силата на закона от
наследодателите – Керана С. и Цветан Савов (л.98), които от своя страна са придобили
собствеността на по реда на ЗЖСК през 1985 г. (л.14). Косвени доказателства във връзка с
установяването на принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, което
би обусловило качеството потребител на топлинна енергия, са и подписаните от ответника
протоколи за отчет – 21.06.2020 и 13.05.2021 г..
Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал,
ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за
предоставената услуга. От заключението на съдебно техническата експертиза и
представените фактури се установява, че за процесния имот. стойността на доставената
топлинна енергия е в размер на 2 227,31 лева, т.е. искът следва да бъде отхвърлен за
3
разликата до предявения размер от 2 457,75 лева.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4/2014 по тълк.д. № 4/2013г.
ОСГТК на ВКС длъжникът има възможност да обоснове своите твърдения и възражения
срещу претендирането вземане в рамките на производството по чл.414, ал.1 ГПК, като това
действие ще има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК.
Ответникът в заповедното производство е обективирал възражение за погасяване по давност
на твърдените от ищеца притезания.
Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК
на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за
определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или
определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения,
поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.
Процесният период е 15.09.2019 г. до 18.04.2022 г, като заповедта за изпълнение е подадена
на 18.04.2022 г., т.е. вземанията не са погасени по давност, тъй като не е изтекъл
предвидения от закона срок. Следователно възражението е неоснователно.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от
представените писмени доказателства - договор за извършване на дялово разпределение,
сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово разпределение, от
представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални изравнителни сметки.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по
подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на
търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на
договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за
тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на
4
139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл.
140, ал. 4, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само
условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните
и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето
защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща
на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от
договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ
дялово разпределение, както е и без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
настоящето производство това обстоятелство не се оспорва.
Относно иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата за топлинна енергия.
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с
решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при
неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия. Вземането за главница е основателно за сумата от 2 227,31 лева,
поради което на основание чл. 162 ГПК настоящият съдебен състав определи размера на
дължимата мораторна лихва върху главницата за топлина енергия в размер на 199,89 лева.
Следователно искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен за
разликата над 199,89 лева до предявения размер от 235,03 лева.
По отговорността за разноски:
Право на разноски имат и двете страни. Ответникът не е представил доказателства за
сторени съдебни разноски. Ищецът има право на разноски за исковото производство в
размер на 545,46 лева, от които 95,46 лева – д.т., 50 лева - юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ,
400 лева – депозит за изготвянето на експертиза.
С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 47432/22 г. по описа на СРС,
24 състав. Ищецът е представил доказателства за сторени съдебни разноски в заповедното
5
производство в размер на 80,03 лева, от които 25 лева – юрк. възнаграждение и 55,30 лева –
д.т.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Ц. С., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
***********, сумата от 2 227,31 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС аб. № ****, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 18.04.2022 г. до изплащане на
вземането, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 199,89 лева,
представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 06.04.2022 г., както и сумата в размер на 61,37 лева - главница за цена за
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г,, ведно със
законната лихва от 18.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането,както и сумата в
размер на 10,92 лева - мораторна лихва за забава върху цената за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 06.04.2022 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение
от чл. 410 от ГПК от 12.05.2022 г. по ч.гр.д. № 20766 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ за сумата над 2 227, 31 лева до предявения размер от 2457,75 лева - представляваща
цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., както и иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 199,89 лева
до предявения размер от 235,03 лева - мораторна лихва върху задълженията з а топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.04.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Ц. С., ЕГН **********, да заплати на
ДРУЖЕСТВО, ЕИК ***********, сумата от 545,46 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски, както и сумата от 80,03 лева –
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6