Решение по дело №266/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 114
Дата: 20 януари 2022 г.
Съдия: Георги Христов Пасков
Дело: 20187180700266
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е 

 

№ 114

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Пловдив 20.01.2022 г.

 

Административен съд Пловдив, ХІІІ административен състав, в открито заседание осми октомври две хиляди двадесетата година в състав:

                                                                 

Председател: Георги Пасков

 

при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладва­ното от председателя  административно дело № 266 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството по делото е образувано по предявен иск от И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И.Д. с правно основание чл. 292 във вр. с чл. 285, ал.1 и чл. 282, ал.1, т. 7 АПК, за установяване липсата на съществуващо изпълняемо задължение по Заповед № ДК-02-ЮЦР-415 / 07.07.2011г. на началника на РДНСК-Южен централен район за премахването на: „Масивна едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда и масивна второстепенна постройка", намиращ се в в УПИ VII-1714, кв. 63 по плана на гр. ***.

С Решение № 1867 от 22.08.2018г. съдът е  отхвърлил предявения иск в частта му в която се иска  установяване липсата на съществуващо изпълняемо задължение по Заповед № ДК-02-ЮЦР-415 / 07.07.2011г. на началника на РДНСК-Южен централен, поради изтекла давност, като неоснователен и е оставил без разглеждане иска в останалата част, като е прекратил делото.

Решението е било обжалвано пред ВАС, който със свое Решение № 12736 от 30.09.2019г. , постановено по адм. дело № 12987/ 2018г. е оставил в сила първоинстанционното решение в частта в която се иска  установяване липсата на съществуващо изпълняемо задължение по Заповед № ДК-02-ЮЦР-415 / 07.07.2011г. на началника на РДНСК-Южен централен, поради изтекла давност и е отменил решението в частта му с характер на определение и е върнал делото на настоящия състав за продължаване на съдопроизводството.

За да възникне правото на иск по чл. 292 от АПК е необходимо наличието на следните кумулативно определени предпоставки, а именно: да има образувано изпълнително производство, въз основа на влязло в сила изпълнително основание; длъжникът по това изпълнително производство да претендира настъпване на нови факти, реализирали се след влизане в сила на изпълнителното основание, които да са довели до изключване, погасяване или отлагане на задължението, вменено с изпълнителното основание и искът да е насочен срещу взискателя по изпълнителното производство.

В случая обаче нито се твърди, нито се доказва  да са настъпили нови факти, реализирали се след влизане в сила на изпълнителното основание, които да са довели до изключване, погасяване или отлагане на задължението, вменено с изпълнителното основание

Според ищеца не е възможно да се премахне незаконния строеж без да се увреди жилищната сграда, поради което съобразно разпоредбата на чл. 282, ал.1 т.7 от АПК изпълнителното производство следва да бъде прекратено поради фактическа невъзможност за изпълнението му.

По делото бе назначена СТЕ, като в приетото и неоспорено от страните заключение вещото лице приема следното:

Налице е  функционално и пространствено обединение /преплитане/ на  пристройката и второстепенната построй със съществуващата жилищна сграда, която не подлежи на премахване по заповедта.

Съгласно процесната заповед, премахването следва да обхване пристройката и второстепенната постройка, като се запази целостта на жилищната сграда.

Според вещото лице при условие, че стоманобетоновата плоча е обща над трите обекта, премахването само на част от нея, като останалата част да остане и да бъде конструктивно годна за бъдеща експлоатация, крие рискове както за момента на самия демонтаж, така и за бъдещата носимоспособност на оставащата конструкция.

Вещото лице е категорично, че за да се премахне незаконния строеж безопасно, това следва да се извърши  само след изготвянето на подробен конструктивен проект в който  трябва да се изследва наличните елементи - дървена покривна конструкция, стоманобетонови греди и пояси, видими по линиите на стените и най-вече начина на изпълнение на армировката в плочата, тъй като е възможен е вариант на армиране на плочата, който може да бъде опасен за целостта на оставащата част от плочата и риск тя да провисне или да се разруши в следствие на премахване на армировка, включена в нейната работа в момента.

На следващо място вещото лице констатира, че евентуалното премахване на пристройката и второстепенната постройка, във функционално отношение ще доведе до премахване изцяло на малкото жилище, разположено във второстепенната постройка и частично в процесната пристройка. Премахването ще доведе до премахване на една спалня и санитарен възел с предверие от голямото жилище, които са разположени в площта на процесната пристройка, като при липсата на баня - тоалетна, останалата част от жилището след евентуалното премахване на пристройката, няма да отговаря на чл.40, ал.1 от ЗУТ.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението на вещото лице, като изготвено компетентно безпристрастно и в съответствие с поставените му задачи.

Видно от горното е, че вещото лице не изключва категорично възможността незаконния строеж да бъде премахнат без да бъде увредена сградата, която не е предмет на процесната заповед. Административният орган е длъжен преди да пристъпи към изпълнението да изготви конструктивен проект за да установи дали е възможно незаконните  постройки  да бъдат премахнати изцяло или частично, без риск за  конструкцията на жилищната сграда. Ако се докаже, че  това е фактически невъзможно, то административното производство следва да бъде прекратено на основание чл. чл. 282, ал.1 т.7 от АПК.

Предвид горното съдът намира исковата молба за неоснователна.

Предвид изхода на делото и претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на РДНСК Пловдив към ГДСК при ДНСК се дължат разноски в размер на 100 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе  Съдът :

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска от И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И.Д. с правно основание чл. 292 във вр. с чл. 285, ал.1 и чл. 282, ал.1, т. 7 АПК, за установяване липсата на съществуващо изпълняемо задължение по Заповед № ДК-02-ЮЦР-415 / 07.07.2011г. на началника на РДНСК-Южен централен район за премахването на: „Масивна едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда и масивна второстепенна постройка", намиращ се вв УПИ VII-1714, кв. 63 по плана на гр. *** като неоснователен

ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на РДНСК Пловдив към ГДСК при ДНСК сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за осъществената защита от юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Административен съдия: