Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1288 от
09.10.2020г., град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 3176 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д.А.Д. *** и съдебен адрес ***, адв. Д.С. против Заповед № 3475/15.11.2019 год. на Заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ („СИРР“) при Община Бургас, с която е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж: „Масивен гараж“, находящ се в УПИ VІІІ-367, кв. 48 (бивш УПИ VІІІ-160 в бивш кв. 53) по плана на кв. „Долно Езерово“, гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.824.212 по КК на гр. Бургас с административен адрес гр. *****, кв. „*****“, ул. „*****“ № *. Със заповедта е определен и 14-дневен срок от влизането й в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като е указано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение следва да се извърши принудително премахване на незаконния строеж от Община Бургас за сметка на извършителя – Д.А.Д.. В жалбата е заявено, че оспорената заповед е издадена при наличие на отменителните основания по чл. 146 от АПК, като в подкрепа на така заявеното твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител – адв. Д.С. *** поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Заместник кмет „СИРР“ при Община Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Станимир Д. оспорва жалбата като неоснователна, ангажира допълнителни доказателства, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото, като
съобрази исканията, становищата и доводите на страните и като се основа на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице с правен интерес от обжалването, в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗЗУТ. Същата отговаря на формалните изисквания за съдържание и реквизити, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество, съда намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
От доказателствата по делото се установява, че в Дирекция „ЦАУ Д. Езерово“ при Община Бургас е постъпила жалба вх. № 94-01-14030/25.04.2018 год. от Г. С. Г. от гр. *****, кв. „*****“, ул. „*****“ № * в която е заявил, че на южната граница на имота му, съседа Д.А.Д.,*** е направил навеси, гараж и др., като дъждовната вода от тези постройки се стича в основите на собственото на Г. двуфамилно жилище. По повод подадената жалба, с писмо изх. № 94-01-14030/1/14.02.2019 год. Началник отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“ („КСВЕ“) при Община Бургас е уведомил Д.А.Д., че в 7-дневен срок от получаване на писмото следва да осигури достъп до собствения си имот с цел установяване на обстоятелствата по жалбата. С оглед горното, на 25.02.2019 год. служители в отдел „КСВЕ“ при Община Бургас са извършили проверка на строеж: „Масивен гараж“, находящ се в УПИ VІІІ-367, кв. 48 (бивш УПИ VІІІ-160 в бивш кв. 53) по плана на кв. „Долно Езерово“, гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.824.212 по КК на гр. Бургас с административен адрес гр. Бургас, кв. „Долно Езерово“, ул. „Неофит Бозвели“ № 5, като резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № Д-6/ 25.02.2019 год. При проверката е установено, че строежа представлява масивна едноетажна постройка с височина 2,20м. и размери 7,40м./3,20м. Изграден е като допълващо застрояване в УПИ VІІІ-367, кв. 48 по плана на кв. „Долно Езерово“ и е разположен на северната имотна граница със съседния УПИ VІІ-370, кв. 48 по плана на кв. „Долно Езерово“. Посочено е, че на отворите има монтирана дървена дограма, а покрива е плосък без поставени улуци, като постройката е напълно завършена, електрифицирана и се ползва за гараж. В констативния протокол е вписано и обстоятелството, че в техническия архив на „ЦАУ Долно Езерово“ не са открити одобрени проекти и разрешение за строеж. Установено е наличието на молба вх. № 94-Д-983/14.12.2011 год. за издаване на удостоверение за търпимост и нотариално заверени декларации, съгласно които строежа е изграден в периода 1977 год.-1980 год., като няма данни за издадено удостоверение, както и за наличие на нотариално заверена декларация за съгласие от собственика на УПИ VІІ-370 за извършеното строителство на имотната граница. Вписано е и становището, че строежа е V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.07.2003 год. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Посочено е, че имота е собственост на Д.А.Д., съгласно приложен нотариален акт, като строежа е изпълнен от същото лице. Като заключение, в констативния протокол е вписано, че установените нарушения на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и са основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежа.
С писмо изх. № 94-01-14030/5/12.07.2019 год. на Началника на отдел „КСВЕ“ при Община Бургас, Д.А.Д. е уведомен за извършената проверка и съставения Констативен протокол № Д-6/25.02.2019 год., който е приложен към писмото. В писмото е посочено, че във връзка с констатираните обстоятелства и на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, адресата е уведомен за започнатото административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строеж: „Масивен гараж“, находящ се в УПИ VІІІ-367, кв. 48 по плана на кв. „Долно Езерово“, гр. Бургас. С оглед на това, Д. е уведомен за възможността в 7-дневен срок от получаване на писмото да представи становище или документи, свързани с факти и обстоятелства от значение за започнатото административно производство. Указано е също, в посочения срок да се яви за съставяне на констативен акт.
В указания 7-дневен срок жалбоподателя не е представил становище или документи във връзка с констатациите, нито се е явил за съставяне на констативен акт, поради което на 24.07.2019 год. в негово отсъствие е съставен Констативен акт № Д-3. Същият е съставен на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ за строеж: „Масивен гараж“, находящ се в УПИ VІІІ-367, кв. 48 (бивш УПИ VІІІ-160 в бивш кв. 53) по плана на кв. „Долно Езерово“ гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.824.212 по КК на гр. Бургас с административен адрес гр. Бургас, кв. „Долно Езерово“, ул. „Неофит Бозвели“ № 5. Вписано е, че строежа е V-та категория, собственост е на Д.А.Д., който е вписан и като възложител и строител на строежа. В констативния акт е записано, че за строежа няма одобрен проект, няма разрешение за строеж, а също и няма протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, както и заповедна книга. Направено е и описание на строежа, както следва: строежа представлява масивна едноетажна постройка с височина 2,20м. и размери 7,40м./3,20м. Изграден е като допълващо застрояване в УПИ VІІІ-367, кв. 48 по плана на кв. „Долно Езерово“ и е разположен на северната имотна граница със съседния УПИ VІІ-370, кв. 48 по плана на кв. „Долно Езерово“. На отворите има монтирана дървена дограма, а покрива е плосък без поставени улуци, като постройката е напълно завършена, електрифицирана и се ползва за гараж. По аналогичен с констативния протокол начин е вписано и обстоятелството, че в техническия архив на „ЦАУ Долно Езерово“ не са открити одобрени проекти и разрешение за строеж. Установено е наличието на молба вх. № 94-Д-983/14.12.2011 год. за издаване на удостоверение за търпимост и нотариално заверени декларации, съгласно които строежа е изграден в периода 1977 год.-1980 год., като няма данни за издадено удостоверение, както и за наличие на нотариално заверена декларация за съгласие от собственика на УПИ VІІ-370 за извършеното строителство на имотната граница. Като установени нарушения е вписано, че строежа е изпълнен без одобрени проекти и без разрешение за строеж, с което са нарушени разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Вписано е, че установените нарушения на посочените нормативни разпоредби безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което, констативния акт е основание за започване на производство по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строежа.
С писмо изх. № 94-01-14030/10/09.09.2019 год. екземпляр от констативния акт е изпратен до Д.А.Д., като е указана възможността по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ в 7-дневен срок от получаването му да изложи възражения против констатациите. От приложеното известие за доставяне се установява, че Д. е получил констативния акт лично на 12.09.2019 год.
В указания 7-дневен срок, жалбоподателя Д.А.Д. не е заявил възражения против констативния акт, поради което Заместник-кмета по „СИРР“ при Община Бургас е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № 3475/15.11.2019 год. В заповедта са изложени мотиви идентични с тези, вписани в Констативен акт № Д-3/24.07.2019 год., поради което и на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ на жалбоподателя е разпоредено да премахне незаконен строеж: „Масивен гараж“, находящ се в УПИ VІІІ-367, кв. 48 (бивш УПИ VІІІ-160 в бивш кв. 53) по плана на кв. „Долно Езерово“ гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.824.212 по КК на гр. Бургас с административен адрес гр. *****, кв. „******“, ул. „*****“ № *. В заповедта е определен и 14-дневен срок за доброволно изпълнение, като е указано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение следва принудително премахване на строежа от Община Бургас за сметка на извършителя – Д.А.Д.. С писмо изх. № 94-01-14030/14/ 29.11.2019 год. препис от заповедта е изпратена до Д.Д., като видно от приложеното известие за доставяне, същото е редовно получено на 05.12.2019 год.
Недоволен от така постановената заповед, Д.А.Д. е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено несъгласие с издадената заповед и с правните й последици, като е заявено, че същата е издадена при наличие на отменителните основания по чл. 146 от АПК. В подкрепа на така заявеното, на първо място се твърди, че установеното строителство е било по време на действието на ЗТСУ и ППЗТСУ, поради което, административния орган не е изследвал приложимите разпоредби на действалите към момента нормативни актове, а е приел за нарушени и се е позовал на разпоредби от сега действащия ЗУТ. На следващо място се твърди, че не е изследвана приложимостта на чл. 225, ал. 2 и ал. 3 от ППЗТСУ (отм.) и не е направена преценка дали за процесния строеж е имало нормативно изискване за издаване на разрешение за строеж. В този смисъл е направено позоваване на решение на Общински съвет Бургас по приложението на чл. 225, ал. 3 от ППЗТСУ, в което е прието, че за места за паркиране в частни имоти не се издават разрешения за строеж. Заявено е също, че формалното посочване на обстоятелството, че за строежа не е издадено удостоверение за търпимост не отменя задължението на административния орган да изследва търпимостта на процесния строеж и да формира собствена преценка, доколкото търпимостта на даден строеж съставлява пречка за постановяване на заповед за неговото премахване.
В хода на съдебното дирене, с цел доказване на заявените възражения и твърдения, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя беше допусната съдебно-техническа експертиза, заключението по която съда кредитира изцяло като безпристрастно, обективно и пълно. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е посочило по какъв начин, с какви материали и с какви размери е изграден процесния „Масивен гараж“, като описанието на строежа, направено от вещото лице съответства на описанието направено в констативния протокол, констативния акт и в заповедта. По отношение на това обстоятелство, вещото лице е заключило, че от техническа страна гаражът е строеж, масивна стоманобетонова конструкция с тухлени ограждащи стени – 25 см., покривна стоманобетонова плоча с хидроизолационно покритие, под – циментова замазка и дървена гаражна врата от изток. В изпълнение на поставената му задача, вещото лице е изготвило и комбинирана скица/схима с предвижданията на действалите във времето от 1966 год. до момента подробни устройствени планове за процесния поземлен имот и съседните му имоти, върху които е нанесен като местоположение и процесния гараж.
По делото, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, в качеството на свидетел беше разпитана Иванка Мишкова Драгнева, която заяви, че процесния гараж е построен в периода 1970 год.-1980 год., като в периода 1997 год.-2000 год. е извършван ремонт на същия. Ремонта се е състоял в направа на замазка, портал прозорци, като за колони и подсилване свидетелката не може да каже. Свидетелката изрично уточни, че по време на ремонта не са били събаряни стени, гаража не е бил разширяван и е останал в същия обем. По искане на процесуалния представител на ответника, в качеството на свидетел беше разпитан и Радостин Грудев Грудев, който заяви, че процесния строеж е изграден около 1980 год., като са извършвани само козметични ремонти, при които не е нарушавана конструкцията.
След анализ на така
установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че оспорената
заповед за премахване на незаконен строеж е постановена от компетентен
административен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила
и при правилно приложение на относимите материалноправни норми, поради което се
явява законосъобразна по следните причини:
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. По делото е представена Заповед № 3379/08.11.2019 год. на Кмета на Община Бургас, по силата на която, същия е делегирал на Заместник-кмета по „СИРР“ правомощията си по ЗУТ, в т.ч. в т. 22 и да издава заповеди по премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл, оспорената заповед е постановена от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия.
Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. От приложения Констативен акт № Д-3/24.07.2019 год., съставен от служители в отдел „КСВЕ“ при Община Бургас се установява, че така указания ред е спазен, доколкото, от приложената длъжностна характеристика се установяват функциите и задълженията за длъжността главен специалист в Дирекция „Устройство на територията“, отдел „КСВЕ“, които покриват изискванията, въведени в чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Съдът намира, че Констативния акт е съставен в съответствие с административнопроизводствените правила от компетентните за това длъжностни лица, определени от Кмета на Община Бургас. Въз основа на съставения констативен акт е постановена и оспорената заповед.
Предвид горното, съда приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.
Анализът на събраните в хода на съдебното дирене доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка обосновава извод, че в случая оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон.
В разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ е дадено легално определение на понятието „строежи“, съгласно което, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74 ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Съпоставката на характеристиките на процесния обект, описани в оспорената заповед и установени от вещото лице по съдебно-техническата експертиза с тези, дадени в легалното определение показва, че същия отговаря на критериите за „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - същият е масивна стоманобетонова конструкция с тухлени ограждащи стени - 25 см., покривна стоманобетонова плоча с хидроизолационно покритие, под - циментова замазка и дървена гаражна врата от изток. С оглед на това, процесния обект „масивен гараж“ безспорно съставлява строеж.
В разпоредбата на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ е указано, че строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Предвид така въведеното изискване и с оглед обстоятелството, че масивния гараж съставлява строеж, за същия безспорно следва да има съгласуван и одобрен инвестиционен проект. В хода на административното производство, а и в хода на съдебното дирене от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да удостоверят наличието на одобрен инвестиционен проект.
Съгласно текста на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че по отношение на процесния масивен гараж липсва надлежно издадено разрешение за строеж. В сезиращата съда жалба е развита тезата, че административния орган не е приложил относимата норма на чл. 225, ал. 1 от отменения ППЗТСУ, който е действал към момента на изграждане на масивния гараж, както и приетото въз основа на нея решение на Общински съвет Бургас, съгласно които за определени видове строежи не се изисква разрешение за строеж. Съдът не споделя така заявеното възражение по следните съображения: Съгласно текста на чл. 225, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), при издаване на разрешение за строеж не се изисква одобрен проект за следните строежи, като в точки от 1 до 14 изчерпателно са изброени обектите, за които текста е относим. От друга страна, в ал. 3 на чл. 225 е посочено, че общинският съвет може да определя за някои от включените в ал. 1 строежи да не се изисква и разрешение за строеж. В изпълнение на цитираната норма, с решение, обективирано в Протокол № 5 от 15.03.1996 год., Общински съвет Бургас е приел да не се издават разрешения за строеж за обектите по т. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 14 на чл. 225, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.). Анализът на текстовете на чл. 225, ал. 1 от ППЗТСУ и на решението на Общински съвет Бургас показва, че настоящия случай не попада в приложното поле на посочените актове. В подкрепа на този извод следва да се посочи разпоредбата на чл. 225, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ (отм.), в който изрично е записано, че в изброените постройки не се включват гаражите. В процесния случай, реализирания строеж безспорно съставлява масивен гараж, поради което нормата на чл. 225, ал. 1 от ППЗТСУ е неприложима. Доколкото в случая е изградена сграда – масивен гараж, изцяло е неотносима нормата на чл. 225, ал. 1, т. 11 от ППЗТСУ, респ. и решението на Общински съвет Бургас по тази точка, доколкото в същите се има предвид места за паркиране в частни имоти, а не сгради – масивни гаражи.
По изложените съображения и с оглед обстоятелството, че реализирания строеж съставлява масивен гараж, същия е следвало да се изгради само и единствено при наличието на изискуемите в чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, каквито в случая липсват.
В текста на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е указано, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая, липсата на надлежно одобрени и издадени инвестиционен проект и разрешение за строеж квалифицират процесния строеж като незаконен такъв, поради което, правилно, обосновано и в съответствие с приложимите материално правни норми административния орган е постановил премахване на установения незаконен строеж.
В сезиращата съда жалба е направено и възражение, че при постановяване на оспорената заповед, административния орган не е развил подробни доводи по отношение наличието, респ. липсата на търпимост по отношение на процесния строеж, като само е отчел факта, че за същия не е издадено удостоверение за търпимост. По същество, възражението е относно липсата на преценка от страна на органа, относно търпимостта на стоежа, като липсват конкретно заявени твърдения, че процесния строеж е търпим такъв. По отношение на това възражение и относно търпимостта на строежа, следва да се има предвид следното: От доказателствата по делото, в т.ч. приложените от жалбоподателя нотариално заверени декларации, както и свидетелските показания на свидетелите Иванка Драгнева и Радостин Грудев може да се обоснове извод, че процесния гараж е изграден в периода до 1980 год. С оглед това обстоятелство, по отношение търпимостта на строежа е относима разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, съгласно която, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че за да се приеме даден незаконен строеж за търпим такъв, следва да е допустим по действалите към момента на изграждането му подробни устройствени планове, както и по тези, действащи към момента. От друга страна, за да е допустим даден строеж с предвижданията на подробния устройствен план, същия следва да отговаря на нормативните изисквания за изграждането му. В случая, от събраните по делото доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза се установява, че така въведеното нормативно изискване за търпимостта на процесния строеж не е налице. От доказателствата по делото се установява, че процесния строеж – масивен гараж е разположен на северната имотна граница със съседния УПИ VІІ-370 в кв. 48 по плана на кв. „Долно Езерово“ гр. Бургас. По своя характер, гаража съставлява допълващо застрояване и като такъв следва да отговаря на нормативните изисквания. В действалата към момента на реализирането му разпоредба на чл. 116, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.) е указано, че надземни гаражи в дворната част на застроени вече парцели могат да се изграждат само въз основа на кварталнозастроителен и силуетен план или въз основа на кварталнозастроителна разработка. От заключението на вещото лице се установява, че в плана от 1966 год., действал до 1990 год. (т.е. в периода на изграждане на строежа), същия не е бил предвиден, поради което, въведеното с чл. 116, ал. 2 от ППЗТСУ изискване не е било налице. По отношение на действащите към момента правила и норми, относима е разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, съгласно която, постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. В случая от доказателствата по делото се установява, че процесния строеж е реализиран на вътрешната граница на УПИ, но не покрива заварени или новопредвидени постройки в съседния УПИ, нито плътна ограда.
Предвид горното и с оглед обстоятелството, че процесния строеж е изграден в противоречие с нормативните изисквания, същия се явява недопустим както по действалия към момента на изграждането му устройствен план, така и към сега действащия такъв. В този смисъл, нормата на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ се явява неприложима, поради което масивния гараж не следва да се квалифицира като търпим.
По изложените съображения, съда намира жалбата за неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспорената заповед, като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на ответника сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – гр. Бургас, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Д. *** и съдебен адрес ***, адв. Д.С. против Заповед № 3475/15.11.2019 год. на Заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, с която е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж: „Масивен гараж“, находящ се в УПИ VІІІ-367, кв. 48 (бивш УПИ VІІІ-160 в бивш кв. 53) по плана на кв. „Долно Езерово“, гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.824.212 по КК на гр. Бургас с административен адрес гр. *****, кв. „*****“, ул. „*****“ № *.
ОСЪЖДА Д.А.Д. *** да заплати в полза на Община Бургас сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: