М О
Т И В И
към Решение по НЧД № 4622/2020г. на СГС, НО, 17
с-в
Производството
е по реда на чл.32,
вр.чл.16 от Закона признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / накратко
по-долу ЗПИИРКОРНФС/.
В СГС е
постъпила наказателна присъда за налагане на финансова санкция референтен № 0037538/2009
от 29.10.2009г., влязло в сила на същата дата, издадено от несъдебен орган –
магистрат на провинциална столица Л. – магистър К.Ф., Австрия - 4041 Л., Ново
кметство, Хауптщрасе 1-5 и издаденото въз основа на него Удостоверение по чл.4
от РР 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции от 27.10.2014г. на издаващата държава
От съда се иска да признае и
допусне изпълнение на това решение.
В откритото съдебно заседание на 24.11.2021г. засегнатото лице М.С.М. редовно
призована (чрез родственик), се явява. Запозната с решението, М. заявява, че е
получила решението лично и знае, че има наложена финансова санкция в общ размер
от 800 евро.
Представителят
на СГП изразява становище, че съдът следва да се произнесе с решение, с което
да признае присъдата, постановена в Р.Австрия за налагане на финансова санкция,
тъй като същата е влязла в сила на 27.11.2009г. и съобразно разпоредбите на
австрийското законодателство тази присъда е била връчена по установения за
Австрия законодателен ред на засегнатото лице. Касае се за поведение, което
нарушава правилата за разходите
по делото в размер на 800,00 евро, тъй като според съдебната практика на административния
съд положенията за давността съгласно § 31, ал.3 от закона за административните
наказания не се отнася за разходите по наказателното дело водено срещу М., и съгласно чл.30,
ал.2 ЗПИИРКОРНФС, не се изисква
двойна наказуемост за тези деяния. Счита, че не е налице нито една от
предпоставките на чл.35 ЗПИИРКОРНФС за
отказ признаване на наложената финансова санкция.
Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото
намира, че са налице предпоставките за признаване и допускане изпълнението на
решението за налагане на финансова санкция.
Съгласно постъпилата влязла в сила Присъда
и Удостоверението, на М.С.М. е била
наложена финансова санкция в размер на 800
евро представляващи съдебни разноски въз
основа на настъпилата давност на изпълнението съгласно § 31, ал.3 от закона за
административните нарушения, Федерален държавен вестник № 52/1991 във връзка с
Федерален държавен вестник I № 194/1999 са открити и подлежащи на изпълнение само разходите по делото в размер на
800,00 евро, тъй
като според съдебната практика на административния съд положенията за давността
съгласно § 31, ал.3 от закона за административните наказания не се отнася за
разходите по наказателното дело водено срещу М. за това, че: като собственичка
и операторка на туристическа дейност М.М. (Обслужващ център кетъринг), която по
повод концерт на лекарите на Л.ерския стадион "Интерспортарена Л.", ********,
4020 Л., на 03 и 04.07.2009г. е наела щанд отвътре и носи отговорност за това,
че в рамките на това събитие на 03.07.2009 и 04.07.2009г. за нея са работили
впоследствие назначени чуждестранни граждани на съответните длъжности, макар че
за тези служители не сте получили нито удостоверение за командироване от друга
държава, нито друго разрешение според законите за трудовия пазар:
1.
Господин C.S., роден на ***
г., живущ на ********Германия-63512 Х., турски гражданин, нает да наглежда
щанда,
2.
Господин L. V. H., роден на *** г., живущ на ********Германия-79100 Фрайбург, виетнамски
гражданин, като готвач
3.
Госпожа N. N. Т., родена на *** г., живуща
на *******, Германия-64720 Михелщат, виртнамска гражданка, наета да продава
стоки и
4.
Госпожа TRAN Anh-Ngoc, родена на
***г., живуща на ********Германия-79100 Ф., виетнамска гражданка, наета да
продава стока.,
с което са нарушени административни предписания в съответната им редакция: действащи 1-4)
съответно § 18, ал.12 във връзка е § 28, ал.1, точка 5, буква „а“ от Закона за заетостта на чужденците.
В издаващата държава са направени 800
евро разходи по съдебните и/или административните процедури довели до
постановяване на акта по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице М.С.М. с ЕГН: **********,
родена на ***г в гр. Горна Оряховица, с постоянен адрес ***, българка,
българско гражданство, постоянно живееща на посочения адрес, с основно
образование, омъжена, безработна,
неосъждана и по см. на чл.30, ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС е лице, което има местоживеене на територията на РБ.
Видно от чл.35
от ЗПИИРКОРНФС,
нито едно от основанията за отказ не е
абсолютно или императивно за съда.
В Решението и удостоверението по чл.4 от
РР2005/214/ПВР на Съвета са
посочени всички обстоятелства мотивирали издаването му. Попълнени са обстоятелствено всички параграфи
предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на
удостоверението, то е пълно и отговаря на решението. В удостоверението е
посочена общата дължима сума 800 евро. В обобщение липсва основание за
отказ по см на чл.35, т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
По
чл.35, т.2 от ЗПИИРКОРНФС - няма данни спрямо
това лице за същото деяние в РБ или друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата да е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция .
По чл.35,т.3 от ЗПИИРКОРНФС - Изпълнението на решението не е с изтекла
давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд;
По
чл.35,т.4 от ЗПИИРКОРНФС
– засегнатото лице не е лице с имунитет или привилегия по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо;
По
чл.35, т 5 от ЗПИИРКОРНФС решението
не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за
извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са
били извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния;
По чл.35,
т.6 от ЗПИИРКОРНФС наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума;
По
чл.35, т.8 от ЗПИИРКОРНФС - решението
е било постановено срещу физическо лице, което е пълнолетно и вменяемо,
съответно може да носи наказателна отговорност, респ.
административнонаказателна такава.
Съгласно
Удостоверението, производството в издаващата държава е било писмено, като
засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на издаващата
държава лично или чрез упълномощен според националният закон представител
относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване, като
решението е било връчено лично на лицето на 12.11.2009г. и лицето не е поискало
повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок.
При тези съображения Съдът намира, че следва да
признае решението, тъй като са налице законоустановените предпоставки.
Съгласно чл.16,
ал.8 от ЗПИИРКОРНФС в решението си
съдът следва да определи равностойността на дължимата сума в български лева, за
което е необходимо обикновено аритметично изчисление на фиксираният курс на
еврото спрямо лева по курс на БНБ за деня.
С оглед разпоредбите на
чл.33 и чл.17 от ЗПИИРКОРНФС, Съдът прие,
че сумата 800 евро е с левова равностойност – 1564.664лв., изрично посочена в Удостоверението по
чл.4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета от 05.11.2020г. на издаващата държава и да допусне изпълнение на финансовата
санкция наложена на М.С.М., в размер
на 800 евро с левова равностойност - 1564,664 лв.
Рамковото решение не поставя изискване решението за налагане на
финансова санкция да е преведено, това важи само за удостоверението по образец,
в тази връзка и с оглед
чл.13 от ЗППИИРКОРНФС направените разходи по делото за превод на
решението за налагане на финансова санкция от немски на български език в размер
на 142,50 лева /сто четиридесет и два лева и петдесет ст./ остават за сметка на Държавата.
Така мотивиран съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.