Р
Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.*, 19.12.2018г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд,
дванадесети състав, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при
участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като
разгледа докладваното от съдията Милкова
Гр.д. № 1026 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК
в условията на първоначално субективно съединяване против всеки един от тримата
ответници иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна
претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът "*" ЕООД със седалище гр.* излага
твърдения в ИМ, че на 21.03.2013 г. е сключен договор за револвиращ заем №
********** при ОУ между ищеца като кредитор и З. М. Т., наследодател на тримата
ответници, като длъжник. Твърди, че наследодателят на ответниците – длъжник не
е изпълнявала поетите договорни задължения като е направила само 17 пълни
погасителни вноски и една непълна, като последната е от дата 07.10.2014 г.
Твърди, че след смъртта на длъжника на 31.01.2014 г. ищецът предприема действия
по уведомяване на законните й наследници за вземането, като към настоящия
момент погасителният план по договора е изтекъл, като последната погасителна вноска
е с падежна дата 10.10.2015 г. Твърди, че ищецът е прекратил процесния договор
на 13.11.2017 г. като е насочил
претенцията си към наследниците на починалия длъжник по договора – ответници в
процеса, като им е изпратена покана за доброволно плащане, с която е даден
14-дневен срок, в който ответниците не са погасили вземането по заема. Моли
съда, да постанови съдебно решение, с което да установи в процеса
съществуването на вземането му срещу всеки един от тримата ответници, всеки от
които дължи по 1/3 от задължението за непогасена главница в общ размер на
326,58 лв., като всеки един от тях дължи 1/3 от задължението или сума в размер
на 108,86 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
предмет на издадена против тях заповед по чл. 410 от ГПК по Ч.гр.д №3990/2017
г. по описа на ВТРС, връчена им по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира
направените по исковото и по заповедното производства съдебни разноски,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК
И., с писмена молба поддържа предявените искове.
Ответниците М.А.Т., А.А.Т. и Р.А. А., тримата
представлявани в процеса чрез назначеният им на основание чл.47 ал.6 от ГПК
особен представител адв.Пл. Х. от ВТАК, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК чрез
особения представител депозират писмен отговор, с който заемат становище за
процесуална допустимост, но неоснователност на предявения против тях иск, който
оспорват. Навеждат липса на основания за уважаване на ищцовата претенция,
доколкото не са представени по делото писмени доказателства същите да са приели
оставеното от наследодателя им и тяхна майка наследство. Навеждат липса на
изискуемост, предвид нормата на чл.84 изр.2 от ЗЗД на претендираното от ищеца
вземане към всеки един от тримата ответници, доколкото никой от тях не е
получил покана да заплати припадащата му се сума по процесния договор за
кредит. Навеждат, че представената по делото покана до тях не се установява
нито да е изпратена, нито да е получена от тях. Навеждат, че щом от тях не е
получена покана, то към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
вземането на Банката не е било изискуемо, което обуславя отхвърляне на
предявеният срещу всеки един от тях установителен иск. Не претендират съдебни
разноски.
Съдът, след като изслуша становищата
на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници
изх.№0044/24.04.2017г., изд. от Община *, наследодателя З. М. Т., починала на
31.01.2014г., е оставила шестима свои законни наследници - преживял съпруг и
петима низходящи, трима от които са ответниците в процеса, нейни низходящи.
Приживе наследодателя на ответниците
З. М. Т. е сключила с ищеца процесния договор за револвиращ заем №* при ОУ,
версия 01.03.2013г., съдържащ характеристики на договор за потребителски
кредит, за който е приложим ЗПК, по силата на който договор ищецът - кредитор е
предоставил на наследодателя на ответниците - клиент заемна сума в размер на
650лв., срок на заема 30 месеца, платим, съгласно погасителен план на месечни
вноски в размер на 52лв., при ГЛП 83,13%, ГПР 114,91 %. Видно от преводно
нареждане за кредитен превод от 22.03.2013г., заемната сума е преведена по
банков път от кредитора на заемополучателя З. Т., наследодател на ответниците.
Видно от Извлечение по сметка към процесния Договор за потребителски кредит №*,
изцяло погасени по заема са 18 месечни погасителни вноски, от които 17 пълни
вноски и 1 непълна вноска, като последната дата на плащане е 07.10.2014г. и
общо платената сума възлиза на 932лв. /от които платени главница от 231,24лв. и
лихва от 700,73лв. /, при остатъчно задължение по д/ра от 653,14лв. като са
извършвани плащания и след смъртта на клиента по договора. Кредитът по
процесния договор за револвиращ заем №* е необезпечен.
След смъртта на наследодателя на
ответниците ищецът е изготвил Покана за доброволно плащане по процесния договор
за револвиращ заем №* до всеки един от тримата ответници, с която кани всеки
един от тях в 14 дн. срок да погаси задълженията си, изпратени по пощата с
обратни разписки, видно от известия за доставяне, неполучени от адресатите -
ответници, поради преместване на други адреси.
По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№3990/2017г. по описа на ВТРС, по което е издадена
заповед по чл.410 от ГПК против шестимата законни наследници на З. М. Т. за
сумата от 653,14лв. - главница, представляваща задължение по Договор за
потребителски кредит №*/22.03.2013г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 06.12.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, която заповед по чл.410 от ГПК е връчена на тримата длъжници -
ответници в процеса по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Връчването на издадената заповед по
чл.410 от ГПК по ЧГр.д.№3990/2017г. по описа на ВТРС по реда на чл.47 ал.5 от ГПК на всеки един от тримата ответници, обуславя правният интерес у ищеца от
предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на
първоначално субективно съединяване против всеки един от тримата ответници на
настоящият иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна
претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на задължението, който е процесуално
допустим.
Разгледан по същество предявеният
против всеки един от ответниците установителен иск е неоснователен и недоказан
и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Безспорен по делото е факта на
сключен на 21.03.2013г. между ищеца и наследодателя на тримата ответници и
тяхна майка З. М. Т., последната в качеството на заемател /клиент процесен
Договор за револвиращ заем №*, сключен при ОУ, имащ характеристиките на договор
за потребителски кредит, поради което спрямо него са приложими и разпоредбите
на ЗПК.
На основание чл.60 ал.1 от ЗН,
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които
то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В процесният случай
наследодателят на ответниците и тяхна майка е оставила шестима свои законни
наследници /преживял съпруг и низходящи/, поради което всеки един от тях, в
случай, че е приел наследството й, отговаря за задълженията, с които то е
обременено, съобразно наследствения дял, който получава. В случая заповедта по
чл.410 от ГПК по Чгр.д.№3990/2017г. на ВТРС е издадена за главница - непогасено
задължение по процесния ДПК №* в размер на 653,14лв., като съобразно наследствените
права на ответниците като низходящи, съобразно чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН, в
размер на по 1/6 ид.част, ищцовата претенция срещу всеки един от тях, основана
на чл.60 ал.1 от ЗН, е в размер от по 108,86лв. главница от припадащата се за
тримата главница от 326,58лв.. Съдът счита обаче, че в случая установителният
иск на ищеца против всеки един от тримата ответници следва да бъде отхвърлен
изцяло за претендираната главница от по 108,86лв., ведно с акцесорната
претенция за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане, доколкото от една страна приема, че наследството,
останало от наследодателя на ответниците не е обременено със задължение за
непогасена главница по процесния ДПК, а от друга страна и предвид липсата на
надлежни доказателства, че ответниците, в качеството им на законни наследници
на тяхната майка, са приели останалото от нея наследство, като в тази насока
липсват доказателства вкл. и за приемане на наследството от тях с конклудентни
действия, доколкото не е доказано, че плащането на вноските по заема след
датата на смъртта на наследодателя са извършени именно от тримата ответници или
от някой от тях, при все и че същите не са могли да бъдат открити от ищеца -
кредитор на адресите си.
Изводът на съда, че наследството,
останало от З. Т., не е обременено със задължение в размер на 653,14лв. -
непогасена главница по процесния ДПК се основава на правния извод на съда, че
клаузата в процесния ДПК за годишен лихвен процент /ГЛП/ от 83,13% е нищожна на
основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, поради противоречие на добрите нрави, и като
такава не е породила правно действие в отношенията между ищеца - кредитор и
заемодателя - наследодател на ответниците, предвид което с погасяването по ДПК
на сумата от 935,14лв. не е погасено задължение за договорна /възнаградителна /
лихва в размер на 700,73лв., доколкото такова, предвид нищожността на клаузата
за ГЛП не съществува, а с внесената сума от 935,14лв. изцяло е погасен дълга за
главница от 650лв., респ. не е налице непогасен остатък по процесния ДПК в
твърдян размер от 653,14лв. /от които твърдян дълг за тримата ответници от
326,58лв., респ. за всеки от тях от по 108,86лв./, предвид което наследството
на З. М. не е обременено с непогасено задължение по процесния ДПК в размер на
исковите суми срещу всеки ответник, за което да отговарят ответниците като
наследници, предвид което предявеният против тях иск следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен и недоказан.
За нищожността на договор или
отделни клаузи от него съдът следи и служебно, т.е. и без възражение от
страните, в случая и без възражение от страна на тримата ответници. В тази
връзка съдът служебно констатира нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД
на клаузата от процесния договор за револвиращ заем за договорен годишен лихвен
процент в размер на 83,13%, като накърняваща добрите нрави, доколкото при така
уговорения й размер се нарушава принципа на справедливост и договорното
равновесие между страните и е в разрез с принципа на добросъвестност при
договарянето. В случая клаузата от процесния ДПК е нищожна, поради накърняване
на добрите нрави и доколкото с нея неравноправно се третира заемателя,
наследодател на ответниците, като икономически по-слабата страна в
облигационната връзка и доколкото в случая, изхождайки от размера на
договорения фиксиран годишен лихвен процент по заема, който е 83,13% %, следва
да се приеме, че договорната лихва е уговорена с цел създаване на основание за
облагодетелстване на търговеца - заемодател спрямо ФЛ - потребител, който като
икономически по-слаба страна се ползва със засилена защита по ЗЗПотр. и ЗПК, в
които са имплементирани правилата на вторичното европейско законодателство.
Процесният договор за револвиращ заем от 21.03.2013г., представляващ по
същество договор за потребителски кредит /ДПК/, не е обезпечен. Съгласно
константната съдебна практика с цел генериране на печалба може да се уговаря
договорна /възнаградителна/ лихва до двукратния размер на законната лихва, а
при необезпечено кредитиране, каквото е по процесния договор за потребителски
заем, до трикратния размер на законната лихва. Годишният размер на законната
лихва за просрочени задължения в левове към момента на сключване на процесния
договор за паричен заем 21.03.2013г., по силата на ПМС №100/29.05.2012г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, в сила от 01.07.2012г., е ОЛП на
БНБ плюс 10% - от 01.01 или от 01.07. на текущата година. ОЛП на БНБ, считано
от 01.03.2013г. е 0,01, следователно годишният размер на законната лихва,
изчислена по реда на ПМС №100/29.05.2012г.
е 0,01 + 10% = 10,01% , респ. трикратният
размер на законната лихва към датата на сключване на процесния договор е
30,03%, а размера на уговорената договорна /възнаградителна лихва/ по процесния
договор за потребителски заем от 83,13% годишно надхвърля 2,77 пъти трикратния
размер на законната лихва, поради което и клаузата от процесния д/р
запотребителски заем от 21.03.2013г. е нищожна, поради накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и като такава не е породила правно
действие в отношенията между ищеца и наследодателя на ответниците. По
изложените по-горе съображения съдът приема, че наследството, останало от
наследодателя Т., не е обременено със задължение в размер на твърдяния дълг
срещу ответниците, предвид което предявеният срещу тях установителен иск следва
да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Независимо, че
изложеното основание за отхвърляне на иска е достатъчно, за да бъде оставен без
уважение като неоснователен и недоказан, съдът излага и че, за да възникне
отговорност на наследник за наследствен дълг, съгласно чл.60 ал.1 от ЗН, съобразно
размера на наследствения дял от наследството, следва да е доказано ,че
наследниците, в случая ответниците, са приели наследството, останало от майка
им З. Т., каквито доказателства по делото не са събрани - нито за приемане от
някой от ответниците на наследството на майка си по опис, нито за мълчаливо
приемане, т.е. за извършени от тях конклудентни действия по приемането му, при
недоказаност и кой е погасил вноските по кредита след смъртта на наследодателя
до дата 07.10.2014г., предвид което предявеният против всеки от ответниците
установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан. За пълнота, независимо от извода, че не съществува ликвидно вземане
на ищеца против всеки от ответниците в размер на исковата сума за всеки
ответник по процесния ДПК, предвид което и не следва да обсъжда налице ли е изискуемост,
съдът излага, че за падежиралите след смъртта на длъжника месечни вноски по принцип роля на покана по смисъла на чл.84
ал.1 изр.2 от ЗЗД играе ИМ, при съобразяване и на чл.235 ал.3 от ГПК. Не на
последно място, в обобщение, в непогасената, съобразно ищцовите твръдения, по
процесния ДПК сума от 653,14лв., / от която исковия процес се развива за
тримата длъжници или за сума от 326,58, от която от всеки ответник се
претендира по 1/3 или сума от по 108,86лв./, съставляваща твърдяни непогасени
12 вноски и частично една вноска /с падеж 10.10.2014г./ припадащата се за всяка
непогасена вноска сума за лихва е недължима, с оглед нищожността на клаузата за
ГЛП на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, а припадащата се част от главница е
погасена, доколкото общото плащане по д/ра в размер на 935,14лв. надхвърля
чистата стойност на кредита от 650лв., следователно не е налице непогасено
задължение по процесния ДПК в исковия размер, което да е задължение на
наследството на наследодателя на ответниците и за което последните да
отговарят, при липса и на доказателства, че са приели наследството, предвид
което предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК срещу всеки от тях установителен
иск следва да бъде отхвърлен изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
Изходът на делото обуславя
неоснователност на ищовата претенция за съдебни разноски в исковото
производство.
Ответниците не претендират съдебни
разноски за исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно
решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като,
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
Изходът по предявеният в условията
на субективно съединяване иск против тримата ответници обуславя неоснователност
на претенцията на ищеца /заявител/ за съдебни разноски в заповедното
производство по Чгр.д.№3990/2017г. по описа на ВТРС, която следва да бъде
отхвърлена.
Тримата ответници /длъжници/ не са
претендирали разноски за заповедното производство по Чгр.д.№3990/2017г. по
описа на ВТРС, поради което и исковият съд не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
ищеца "*" ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.*, бул."*" №*, бл.*, вх.*, с ЕИК *,
по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално субективно съединяване против всеки един от
тримата ответници М.А.Т., с ЕГН **********,***.*,
А.А.Т., с ЕГН **********,***.* и Р.А. А., с ЕГН **********,***.*, в
качеството им на законни наследници на З. М. Т., с ЕГН **********, починала на
31.01.2014г., иск с правно основание
чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от по 108,86лв. /сто и осем лева и
осемдесет и шест стотинки/, представляваща 1/3 от задължение в общ размер на
326,58лв. - непогасено задължение от всеки един от тях по сключен между ищеца и
наследодателя им Договор за револвиращ заем №*/21.03.2013г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 06.12.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, предмет на издадена Заповед №2205/07.12.2017г. за изпълнение на парично
задължение по Чгр.д.№3990/2017г. по описа на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на "*" ЕООД със
седалище гр.* за присъждане на съдебни разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на "*" ЕООД със
седалище гр.* за присъждане на съдебни разноски по заповедното производство по ЧГр.д.№3990/2017г.
по описа на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в
двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
След влизане в законна сила на
съдебното решение заверен препис от същото да се приложи по Чгр.д.№3990/2017г.
по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….