Решение по дело №973/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Т. К. К., подадена чрез адв. Г. К., срещу НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – [населено място] за присъждане на сумата в размер на 350 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи направените разноски по оспорване на Разпореждане № 261-00-2782-5/03.11.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково пред по-горестоящия административен орган – Директора на ТП на НОИ – Хасково, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане.

В исковата молба се твърди, че по подадено от ищеца заявление за отпускане на обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, вр. с чл. 11, § 3, б.”а” и чл. 65 § 2 от Регламент /ЕО/ 883/2004 г. с Разпореждане № 261-00-2782-5/03.11.2023 г. на Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Хасково му било отказано отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. С жалба вх.№ 1012-26-332/21.11.2023 г. ищецът оспорил това разпореждане пред ръководителя на ТП на НОИ - Хасково, по което последният се произнесъл с Решение № 1012-26-332-1/05.12.2023 г., с което отхвърлил жалбата поради това, че ТП на НОИ - Хасково не била компетентна институция, която следва да отпусне обезщетението за безработица. Към момента на депозиране на жалбата против Разпореждане № 261-00-2782- 5/03.11.2023 г., с цел изготвяне на жалбата и представителство пред административния орган - Директор на ТП на НОИ, ищецът упълномощил адвокат, като сключил Договор за правна защита и съдействие № 184 от 21.11.2023 г. и заплатил сумата от 350 лв. за изготвяне на жалба против посоченото разпореждане. Към жалбата приложил и посочения Договор за правна помощ и съдействие, ведно с пълномощното към него (бланки от т.нар адвокатски кочан). Ищецът обжалвал Решение № 1012-26-332-1/05.12.2023 г. пред Административен съд - Хасково, за което отново сключил Договор за правна помощ и съдействие № 12/21.01.2024 г. с адвокат и заплатил сумата от 650 лв. По образуваното административно дело № 1333/2023 г. съдът отменил Решение № 1012-26-332-1/05.12.2023 г. и потвърденото с него Разпореждане № 261-00-2782-5/03.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -Хасково, върнал преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне съобразно дадените указания и осъдил ТП на НОИ - Хасково да заплати на ищеца сумата от 660 лв. - направени разноски по административното дело, включващи адвокатски хонорар от 650 лв. и 10 лв. - ДТ. В АПК не била предвидена възможност за присъждане на разноски в административното производство, като разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК не можела да бъде прилагана по аналогия от съда, като основание за присъждане на разноски, направени в производството пред Директора на ТП на НОИ, развило се по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО. Прилагането на посочената процесуална норма (чл. 143 от АПК) по аналогия било недопустимо и единствената възможност за страните в този случай била да реализират правата си по исков ред, а именно по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. В случая били налице всички предвидени кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на НОИ, а именно: отменен незаконосъобразен акт; имуществена вреда (претърпяна загуба) в резултат на незаконосъобразния отменен акт, а именно сумата от 350 лв., представляващи заплатени разноски за адвокат по Договор за правна помощ № 184/21.11.2023 г.; пряка причинна връзка между отмененото разпореждане и претърпяната вреда, а именно: ако не било налице незаконосъобразното разпореждане, отменено като такова, ищецът нямало да претърпи посочената вреда, нямало да упълномощи и заплати на адвокат за изготвяне на жалба против разпореждането. Вредите били преки, тъй като в случая били обусловена последица от вредоносния резултат, тоест явявали се адекватно следствие от увреждането - чл. 4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост била установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат и тяхната обусловена свързаност с него, видно от приложения договор за правна помощ и неговия предмет. С оглед на така изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт да му заплати сумата от 350 лв., представляващи претърпяна пряка и непосредствена имуществена вреда от незаконосъобразен акт на административен орган, отменен по съответния ред, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В депозирания по делото писмен отговор на исковата молба ответникът – НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ посочва, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Фактът на отмяната на административния акт сам по себе си не можел да обуслови ангажирането на отговорността на държавата. Обстоятелството, че е налице отменен от съда акт не водело автоматично до извода, че са настъпили вреди и то в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения акт. На следващо място, не бил налице и другият елемент от фактическия състав на отговорността за вреди - реално причинена вреда, произтичаща от незаконосъобразен акт. Заплатеното възнаграждение за адвокат в производството по обжалване на административния акт по административен ред било направено доброволно, без да има императивно законово изискване, което да представлява правопрепятстващо обстоятелство за упражняване на правото на жалба. Нещо повече - обжалването на административния акт по административен ред, по реда на чл. 117 от КСО не изисквало юридически познания, нито задължително процесуално представителство на заинтересованата страна. Ръководителят на съответното ТП на НОИ действал като инстанция по същество и се произнасял по жалбата, като следял както за законосъобразността на атакувания административен акт, така и за неговата целесъобразност, без да е необходимо изрично искане от страна на жалбоподателя. От друга страна, правото на защита в пенсионните производства и в производствата, свързани с отпускане на парични обезщетения и помощи, по никакъв начин не било обвързано с представляване от адвокат. Разбирането, че неизползването на адвокат за процесуален представител не само не опорочава, но и е проявление на гарантираното право на защита в производствата по оспорване на актовете на органите на НОИ, било обективирано в правилото на чл. 212, ал. 2 от АПК. След като участието на адвокат по пенсионните дела и по делата за социално осигуряване не било задължително дори в касационното производство пред Върховния административен съд, по аргумент на по-силното основание, неговото неучастие в административното производство по чл. 117 от КСО не нарушавало правото на защита. При определяне на размера на обезщетението било необходимо да бъде отчетен и служебно известният на съда факт за водени множество изцяло еднотипни административни спорове и изготвяните изцяло еднотипни жалби по чл. 117 от КСО по отношение на множество лица, последвани от изцяло еднотипни искови молби по ЗОДОВ. В тази връзка се моли предявения иск като неоснователен да бъде отхвърлен. Прави се възражение относно размера на адвокатското възнаграждение за настоящото производство, тъй като същият се явявал прекомерен и несъответстващ на фактическата и правна сложност на осъществената защита. Моли се на основание чл. 143, ал. 3, във връзка с 144 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответника да бъдат присъдени разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково, намира иска за основателен и доказан.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Със Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица вх.№ 261-00-2782 от 05.10.2022 г. Т. К. К. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО.

С Разпореждане № 261-00-2782-5 от 03.11.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, на Т. К. К. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Това разпореждане е обжалвано от Т. К. пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, чрез адв. Г. К., с Жалба вх.№ 1012-26-332/21.11.2023 г. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно от 21.11.2023 г., с което адв. Г. К. е упълномощена да представлява жалбоподателя при обжалването на Разпореждане № 261-00-2782-5 от 03.11.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково. Приложен е и Договор за правна защита и съдействие № 184 от 21.11.2023 г. за процесуално представителство пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, във връзка с обжалването на горното разпореждане, с договорено възнаграждение в размер на 350 лв., платено в брой към датата на сключване на договора.

С Решение № 1012-26-332-1 от 05.12.2023 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата на Т. К. срещу Разпореждане № 261-00-2782-5 от 03.11.2023 г.

С Решение № 1194/19.03.2024 г., постановено по адм. дело № 1333/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, в сила от 19.03.2024 г., е отменено Решение № 1012-26-332-1/05.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане № 261-00-2782-5/03.11.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково и преписката е върната за ново произнасяне съобразно даденото в мотивите на решението тълкуване по прилагане на закона.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта на иска:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 АПК, във вр. чл. 1 ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено разпореждане, издадено от административен орган - ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, във връзка правомощията му по КСО и в изпълнение на административна дейност, потвърдено при административното му обжалване пред горестоящия административен орган с постановено от Директора на ТП на НОИ - Хасково решение. Установено бе по делото, че така постановените решение и разпореждане са отменени с влязло в сила съдебно решение. В закона не е предвиден специален ред за обезщетяване на разноските, направени в хода на административното производство, поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане, по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Разгледана по същество, исковата претенция е основателна, по следните съображения:

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби доразвиват предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на Република България, според която, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна, тоест държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

За да възникне право на обезщетение, в това производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника на посоченото основание, е ищецът, който следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, въведените с исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.

В случая е безспорно, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт – Разпореждане № 261-00-2782-5/03.11.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково, потвърден с Решение № 1012-26-332-1/05.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, които актове са отменени с влязло в сила съдебно Решение № 1194/19.03.2024 г., постановено по адм. дело № 1333/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково. Отменените като незаконосъобразни решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково и разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково, са индивидуални административни актове. С процесното разпореждане е бил постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, за което, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, е предвидено задължително административно обжалване. Изводът е, че в случая е налице първата предпоставка – незаконосъобразен административен акт.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинно-следствена връзка между причинената вреда и незаконосъобразния административен акт.

Имуществената вреда се изразява в разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество. В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 350 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство и защита при обжалване по административен ред на неблагоприятното за него разпореждане.

Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на това разпореждане, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил, в брой, адвокатско възнаграждение, в размер на 350 лева, по силата на сключения договор за правна защита и съдействие от 21.11.2023 г., който договор е достатъчно доказателство за това, че този разход действително е сторен от ищеца. Ищецът не би ангажирал адвокат и съответно, не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не е било издадено незаконосъобразното разпореждане, като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано именно от издаването на разпореждането, а както бе посочено и по-горе, имуществената вреда се изразява в разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество със заплатената сума по договора за правна помощ и съдействие. В тази връзка, издаденият административен акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие и извършеното плащане по него, тъй като той е сключен именно с цел защита срещу конкретния акт – разпореждането, издадено от административния орган - ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково. След като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по чл. 117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатско възнаграждение представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ.

Предвид това съдът намира, че е налице и втората предпоставка, а именно - причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт.

На следващо място, съдът приема, че адвокатската защита е израз на нормалната и обичайна грижа на лицето за охраняването на неговите права и законни интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По тези съображения, съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че от отмененото разпореждане за ищеца не са произтекли вреди. Видно и от административната преписка по издаване на посоченото разпореждане, ангажираният адвокат е осъществил реално предмета на договора за правна защита и съдействие, съответно, заплатено му е било в брой уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, според която, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Според трайната съдебна практика, изразена и в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС, ОСС, адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По тези съображения неоснователни са доводите на ответника, че от отмененото разпореждане за ищеца не са произтекли преки вреди. Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производството по чл. 117 от КСО по обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече, когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО. В този смисъл е разпоредбата на чл. 56 от Конституцията, съгласно която: "Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник". Тоест касае за основно конституционно право, целящо обезпечаване на ефективна възможност за защита на нарушени или застрашени права пред съдебни органи или администрацията. В този смисъл са и мотивите към Решение № 6/05.06.2025 г., постановено по КД № 28/2024 г. на КС, с което е обявена противоконституционността на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КСО.

По изложените съображения съдът намира за установено по делото, че е налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение от страна на ищеца във воденото пред Директора на ТП на НОИ – Хасково производство по обжалване по административен ред на Разпореждане № 261-00-2782-5/03.11.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково. Доколкото в договора за правна защита и съдействие изрично е отразено (изписано словесно и с цифри), че е заплатена договорената сума от 350 лева в брой, то доказано се явява и твърдението, че посочената сума е изплатена от ищеца в брой, при сключването на договора. Цитираният договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и че е заплатила уговорения размер на дължимото адвокатско възнаграждение.

По отношение на претендирания размер на обезщетението, следва да се има предвид правилото на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., което препраща към предходните алинеи. Съгласно относимата разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., в приложимата редакция преди изм. с ДВ бр. 88 от 2022 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за дело по Кодекса за социално осигуряване е 500 лв., поради което договореният размер на адвокатския хонорар от 350 лв. не е прекомерен. Последният размер съдът преценява като съразмерен на осъществената правна защита и съдействие и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 350 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, в хода на административното производство по реда на чл. 117 от КСО. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед уважаването на иска за обезщетение, върху така присъдената главница, предвид надлежно направеното искане от страна на ищеца за присъждане на законна лихва, то основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на такава законна лихва, а именно: върху обезщетението следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.04.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане за присъждане на направените разноски в хода на настоящото производство, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца се следват и направените от него деловодни разноски, които възлизат общо в размер на 410 лева и от които 10 лева - внесена държавна такса и 400 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, за един адвокат, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 14.04.2025 г. Във връзка с направеното възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение следва да бъде отбелязано, че това адвокатско възнаграждение е договорено и заплатено в размера, предвиден в разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.), която норма регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000 лева, каквото е и настоящото дело, адвокатското възнаграждение е 400 лева. Така заплатеното възнаграждение не е прекомерно и е адекватно на реално извършените процесуални действия от страна на пълномощника на ищеца. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22: (т. 54) - член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Както вече бе посочено по-горе, в конкретния случай заплатеното възнаграждение отговаря на реално осъществените процесуална защита и съдействие. С други думи, с оглед фактическата и правна сложност на производство и осъществените процесуални действия от пълномощника на ищеца, заплатеното от него адвокатско възнаграждение не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела от подобен характер. В този смисъл е и указанието на СЕС по дело С-438/22, че съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както икономическия и правен контекст, в който той се вписва.

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, [населено място], [улица], да заплати на Т. К. К., [ЕГН], адрес: [населено място] [улица][адрес], сумата в размер на 350 (триста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане № 261-00-2782-5/03.11.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 15.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт [населено място], [улица], да заплати на Т. К. К., [ЕГН], адрес: [населено място] [улица][адрес], направените по настоящото дело разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се връчи на страните.