Решение по дело №4674/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5688
Дата: 8 декември 2023 г.
Съдия: Георги Андонов Крушарски
Дело: 20231110204674
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5688
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20231110204674 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 42-0002366 от 29.07.2022г.,
издадено от директора на РД „АА“ – София, с което срещу И. С. Х. е
постановено следното:
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвП) е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 58, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС;
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) му е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се
явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител.
АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
1
становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 26.06.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 13:00
часа в гр. София, на Ботевградско шосе - вход към гр. София, на 50 м след
пътен възел с Околовръстен път, като водач на товарен автомобил влекач
ДАФ ФТ 105 с рег.№ Е3764МС и полуремарке KRONE SD с рег.№ Е4949ЕЕ и
двете ППС собственост на превозвача Ф-А "СЕИВ ТРАНС” ЕООД,
международен превоз на товари по маршрут Гърция – България, като при
извършената проверка е било установено, че водачът не притежавал
удостоверение за психологическа годност – нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. На жалбоподателя му е вменено и
това, че на посочените време и място, при извършената проверка, не
представил пред контролните органи контролен талон към свидетелство за
управление на МПС (СУМПС) – нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН
срещу И. С. Х. е постановено следното:
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложена глоба в размер на
2000 лева за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
на МТС;
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
2
на презумпцията за невиновност.
От показанията на свидетеля Р. А. (л. 32 от делото), както и от
писмените доказателства на л. 9-12 от делото, се установява, че на процесните
време и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като при
извършена проверка не е притежавал удостоверение за психологическа
годност и не е представил пред контролните органи контролен талон към
СУМПС. Не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е
извършвал международен превоз на товари по маршрут Гърция – България.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съдът
намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения, при съставянето на АУАН, респ.
постановяването на НП. Възведеното с тях административно нарушение е
конкретизирано по време и място, били са описани всичките му съставомерни
признаци, като по този начин правото на защита на санкционираното лице е
било гарантирано в най-пълна степен. Съдът намира и че в случая в
обжалваното НП са посочени срокът за обжалване и съдът, пред който може
да се обжалва, а това, че изрично не е посочен Софийският районен съд, не
съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото очевидно не е
ограничило правото на защита на жалбоподател Х., който надлежно е
инициирал настоящото производство и е упражнил правото си да обжалва
наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства не се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. на МТС. По делото не са налични каквито и да било
доказателства, които да потвърждават фактическата констатация на
актосъставителя и наказващия орган, че жалбоподателят е извършвал
международен превоз на товари по маршрут Гърция – България. В тях е
посочено, че това обстоятелство е било видно от международна
3
товарителница (CMR) от 24.06.2022 г. и л.о. №********** на "СЕИВ ТРАНС”
ЕООД, вал. до 19.01.2026 г. Такива документи обаче не са приложени към
административнонаказателната преписка, нито са представени пред
настоящата съдебна инстанция. Наред с това, не може да се приеме, че
извършването на международен превоз на товари се доказва от показанията
на свидетеля Р. А. - актосъставител, който само декларативно сочи, че по
време на извършената на 26.06.2022 г. проверка жалбоподателят е извършвал
международен превоз на товари по маршрут България-Гърция, като така
посоченият маршрут дори не съвпада с отразения в АУАН и НП - Гърция-
България. В тази връзка следва да се подчертае, че тежестта на доказване
лежи върху наказващия орган, поради което и той следва да прояви
достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност
осъществяването на административно нарушение. При липса на
доказателствени източници, които да водят до несъмнен извод за
осъществяване от страна на жалбоподателя на международен превоз на
товари по маршрут Гърция- България, то това обстоятелство се явява
недоказано. Същото е един от обективните съставомерни признаци на
вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. на МТС и поради неговата недоказаност в тази част
оспореното НП следва да бъде отменено, като издадено при неправилно
приложение на материалния закон.
От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят е извършил вмененото му с т. 2 от НП нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото към момента на извършената проверка не е
представил пред контролните органи контролен талон към СУМПС.
Независимо от това, съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП (ДВ, бр. 51 от 2007 г.), която към момента на извършване на
нарушението е предвиждала задължение за водача на МПС да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него, е претърпяла изменение (изм., бр.
67 от 2023 г.), след което се предвижда че водачът е длъжен да носи само
СУМПС за съответната категория, т.е. е отпаднало задължението да се носи и
контролен талон към него. Изменена е и санкционната разпоредба на чл. 183,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която, в редакцията, действаща към датата на извършване
на нарушението (ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г.) е предвиждала, че се наказва с
4
глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното МПС. След изменението, обн. в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г. от
редакцията на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са заличени думите „контролен
талон" и така е отпаднала наказуемостта на този вид деяния. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая до влизане в сила на
НП е последвало изменение в разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и на чл. 183,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като последвалата редакция е по-благоприятна за
нарушителя, доколкото не предвижда задължение за носене на контролен
талон към СУМПС и съответно не предвижда налагане на административно
наказание за неизпълнението на такова задължение. При отпадане
наказуемостта на този вид деяния и то до влизането в сила на НП, несъмнено
следва да се приеме, че са последвали по-благоприятни за нарушителя
разпоредби по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, което налага именно тяхното
приложение и отмяна на обжалваното НП и в тази негова част.
При този изход на делото, разноски не следва да бъдат присъждани, тъй
като по делото липсва такова искане, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав прие, че наказателното
постановление, като издадено при неправилно приложение на материалния
закон, следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 42-0002366 от 29.07.2022
г., издадено от директора на РД „АА“ – София, с което на И. С. Х., на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, е наложена глоба в размер на 2000 лева
за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, а
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложена и глоба в размер на 10
5
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6