РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. Ямбол, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20252330100921 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от Е. Д. С. от гр. С. З., чрез пълномощник
*** със съдебен адрес в гр. Я., ул. ***, чрез адв. С. В.- ЯАК, против Д. Х. Д. от с. Б., общ. Т.,
обл. Я. ул. *** обективно съединени положителни искове с правна квалификация по чл. 124,
ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на
¼ ид. ч. от следния недвижим имот, находящ се в с. Б., общ. Т., обл. Я., а именно :
урегулиран поземлен имот *** по плана на с. Б., общ. Т., обл. Я., целият с площ от 1335.00
кв.м., в едно с построените в имота : жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от
54.00 кв.м. и стопанска сграда- навес с оградни стени с площ 32.00 кв.м., при граници на
урегулирания поземлен имот: улица; имоти с № *** ***; ***; ***, като на основание чл.537,
ал.2 ГПК да бъде отменен КНА от 24.10.2024 г. по отношение на ¼ ид.ч.
Твърди се, че наследодателя на страните ***Х. Д. В. б. ж. на с. Б., поч. на *** г. бил
собственик на посочения по-горе недвижим имот. След смъртта си същия оставил следните
законни наследници- ответника Д. Х. Д., Е. Д. С. и К. Д. С..
Твърди се, че преживе наследодателят им искал да прехвърли притежаваната от него
част от имота на ищеца, но последния считал това за неправилно. През това време
ответника живеел и работил в И.. Твърди се, че до последно ищеца заедно със *** се
грижили за *** и когато същия починал през *** г. продължили да поддържат имота. По
време на неговата смърт и след няколко години ***, ответник в настоящото производство не
го били виждали. Същия се пенсионирал и се прибрал в Р Б. през 2016 г. През 2015 г. ищеца
от *** разбрал, че ответника предстои да се пенсионира и да се прибере, като поискали да
му прехвърлят заедно със *** техните ид. ч. от имота, но ищеца не се съгласил. След
заживяването на ответника в посочения имот, ищеца считал, че притежава части от него,
като сам му го предал и също и парите които оставил за него *** Продължавал да посещава
имота, като *** го бил допускал вътре и нямало проблеми, като заплащал и данъците за
притежаваната от него ид. част. В началото на тази година ищеца при заплащане на
1
данъците на имота установил, че ответника се бил снабдил с КНА. Твърди се, че ответника
не бил владял имота в периода 24.10.2014 г.- 24.10.2024 г., като същия бил живял в И., като
придобивната давност не била текла.
Иска се уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника.Предявения иск се счита за допустим, но изцяло неоснователен и недоказан. Не се
оспорват твърденията, че страните са наследници на наследодателя който преживе
притежавал посочения по-горе имот. Твърди се, че оспорения нотариален акт го
легитимирал като собственик на имота, който придобил на основание наследство от *** и
по давностно владение върху имота в продължение на повече от 10 год. Не се оспорва факта,
че дълги години работил в чужбина, но не били верни твърденията, че през тези години не
бил се интересувал както от ***, така и от имота. В годините когато се прибирал в отпуск в
Р. Б., полагал грижи за ***, така и за самия имот. Не били верни твърденията на ищеца, че по
време на неговото отсъствие посещавал *** за да се грижел за него, както и за имота.
Посещенията му били свързани единствено с молби за пари, като след неговата смърт
преустановил посещенията в имота. Твърди се, че многократно *** му бил предлагал да му
прехвърли неговата част от имота, като през 2014 г. се сдобил с КНА.
Иска се отхвърляне на иска като неоснователени недоказан.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му
представител.
Ответника оспорва иска лично и чрез процесуален представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
В настоящото производство не е спорно, че с нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по обстоятелствена проверка № ***, том ***, дело №***. ***г. Х.
Д. В. от с. Б., обл. Я. е признат за собственик по давностно владение и наследство на
следния недвижим имот, а именно дворно място, състоящо се от 1335 кв.м., съставляващо
парцел *** в кв.*** по плана на с. Б., обл. Я. с намиращите се в него- къща и сая- навес. От
представеното удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си
наследодателя Х. Д. В. е оставил за свои законни наследници сина си Д. Х. Д., който е
наследил ½ ид.ч. от посочения по горе недвижим имот и дъщеря си М. Х. С., поч. на *** г. и
наследена от *** Е. Д. С. и *** К. Д. С. които са придобили от по ¼ от посочения по- горе
недвижим имот.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и
давностно владение № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от *** г. на *** с рег. № *** на
НК с район на действие, съдебния район на Районен съд гр. Я., Д. Х. Д. е признат за
собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. Б., общ.
Т., обл. Я., а именно- урегулиран поземлен имот *** в кв. *** по плана на с. Б., с площ
1335 кв.м., заедно с изградените в него жилищна сграда с площ 54.00 кв.м. и стопанска
сграда- навес с оградни стени с площ 32.00 кв.м.
Представени са писмени доказателства- квитанции от отдел „Местни данъци и
такси“ при община „Т.“ за платени данъци и такси за недвижимия имот.
От нотариус № *** с РД РС- Я. са представени документи от дело № ***, акт. ***,
том ***, вх. рег. № *** от*** г. на АВ- СВ РС- Я.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. В. ( без родство със страните) посочва, че знае къде се намира
имота в с. Б., защото няколко пъти ходили с Е., като последния му споделил, че има
2
проблеми с имота. Казал му, че не може да си плати данъците за имота, като неговия *** бил
изкарал нотариален акт за целия имот. Е. не можел да ходи вече в имота, като от 2014 г. поне
три или четири пъти били ходили с него до имота. Същия не можел да влезе в имота, като
нямал ключ, въпреки, че от вътре се чувал някакъв шум. Това което бил видял от улицата
било дворче с къща и постройки, като имота бил ограден с мрежа. Били приятели с Е. и
колеги, като посещавал имота и след като неговите *** били починали. *** бил починал
2013 г., свидетеля не бил ходил в имота в с. Б., когато *** на ищеца бил жив, но се запознал
с него когато Е. го бил довел в гр. С. З., защото го тормозели на село.
Свидетелката Д. М. В. ( живееща на ***) посочва, че с Е. се познавали от три години
и живеели на ***. Знаела, че има имот в с. Б., като всяка година заедно с него ходили до там,
когато била годишнина на *** и на ***. Слагали възпоменание на входната врата, ходили в
гробищния парк. Имота в с. Б. бил къща на един етаж с двор отпред, ограден бил с мрежа,
като оградата почти падала. Отвън изглеждало, че никой не живее в имота, като същия не
бил поддържан. *** живеел в имота и веднъж като ходили се видели с него, било лятото,
като слагали на вратата възпоменание. Не била чула да разговарят двамата с Е., само
здравей- здрасти. Мисли си, че двамата не били в добри отношения, като Е. всяка година
бил плащал данъците на къщата в с. Б. Били двамата когато същия отишъл да провери през
месец март дали е излязъл данъка за тази година за имота и след като на два- три пъти
отговора бил отрицателен, решили да дойдат до гр. Я. за да проверят. Били заедно когато той
влязъл в данъчното и му казали, че за тази година няма данък за плащане, като имота бил
прехвърлен на ***. Същия бил наследствен, като бил собственост на *** на Е. и след като
починала ***, имота се разделял на наследниците на ***, Е. и ***. Било разговаряно със
***на Е., тя знаела за делото, но отказала да участва.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, както искане по чл. 537,ал.2
от ГПК.
Така предявения иск съдът намира за допустими, предвид следното: Съгласно
съществуващата към настоящия момент задължителна съдебна практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Допустимостта на установителните искове за
собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен
интерес. Той се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия
между страните извънсъдебен правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато
ищецът твърди, че е собственик на вещта, и ответникът оспорва или смущава правото му на
собственост. За допустимостта на производството съдът изхожда от заявените от ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, на които основава
претенцията си, а не от действителното правно положение по спора, което може да е
различно от тези твърдения и е относимо към основателността на иска. С оглед на
изложеното и предвид оспорване собственическите права на ищеца от страна на ответника,
съдът счита, че за същия съществува правен интерес от предявяването на установителен иск
за собственост.
По съществото на иска, съдът намира следното:В исковата молба ищеца твърди да е
собственик на ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот по наследствено правоприемство от
наследодателя му Х. Д. В, поч. на *** г.
Ответникът оспорват притежаването на горните идеални части от ищеца, като
противопоставя придобиване на същите, чрез давностно владение, упражнявано в периода
2014 г. – 2024 г., т.е. след смъртта на ***.
При това възражение съдът дължи изследване на соченото оригинерно правно
основание за придобиване на правото на собственост на ответника. За установяването му
ответникът дължи доказване на елементите на владение - обективен - осъществяване на
фактическа власт и субективен - намерение за своене на ¼ ид.ч. от имота изцяло като свои.
3
Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съдържанието на
понятието владение е установено в закона - упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Тъй като намерението за своене
е факт от душевния мир на човека, чл.69 ЗС е установил презумпцията, по силата на която
се предполага, че владелецът държи вещта като своя докато не се докаже, че я държи за
другиго.
В случая ответника Д. Х. Д. твърди, че е установил фактическа власт върху
недвижимия имот, след смъртта на ***. Имота в неговите ¼ ид.ч. към началната дата на
владението е бил съсобствен, поради което е нужно лицето, което е установило фактическа
власт без да има основание за това към посочените по- горе идеални части да демонстрира
промяна в намерението си за своене по отношение на собственика, тъй като в този случай от
момента на установяване на фактическата власт тя има характера на владение, а не на
държане. В тази хипотеза достатъчно за придобиване на имота по давност е владението да е
явно (да не е установено по скрит начин), необезпокоявано, непрекъснато (да не е загубено
за повече от шест месеца съгласно чл.81 ЗС), и да е упражнявано в предвидения от закона
срок. В този смисъл е и практиката на ВКС. На следващо място, за оригинерното
придобиване на имота е необходимо изтичане и на 10 годишен срок - арг. 79, ал. 1 ЗС.
В настоящия случай с оглед непредставянето на никакви доказателства от страна на
ответника, следва да се приеме, че към този момент до знанието на ищеца не е било
доведено намерение на наследника на Х. Д. В.- *** Д. Х. Д. да владее ¼ ид.ч. от имота за
себе си, или да упражнява фактическа власт върху тях. Отделно от това, следва да бъде
отбелязано, че от разпита на двамата свидетели се установява, че ищеца очевидно е
манефистирал собственическо намерение по отношение на ¼ ид.ч. от процесния имот, като
периодично през този десет годишен срок е посещавал имота.
С оглед на гореизложеното и при тази доказателствена съвкупност, като индиция за
своене на ¼ ид.ч. от имота, манефистирано по недвумислен начин може да се третира
единствено момента от снабдяването на Д. Х. Д. с констативен нотариален акт за
собственост по отношение на тези ¼ ид.ч. от имота, в случая от 24.10.2024 г.
Съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.79 ЗС за придобиване на ¼ ид.ч.
на процесния имот по оригинерен път от страна на Д. Х. Д.. Както беше посочено и по- горе
признаването на правото на изключителна собственост върху недвижим имот е в зависимост
от пълното и пряко доказване на упражняването в период по- дълъг от 5, в конкретния
случай – 10 год. на фактическа власт по отношение на ¼ ид.ч. от имота, каквато по делото
не бе установена по несъмнен и категоричен начин.
С оглед на това, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.
По отношение на искането за отмяна на нотариален акт по отношение на ¼ ид.ч. на
основание чл.537, ал.2 ГПК.Съгласно чл.537, ал.2 ГПК може да бъде отменен само
констативен нотариален акт, в случай че се засягат права на трети лица. Отмяната на
нотариалния акт няма самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по иска, с който
е разрешен спорът за удостовереното с него материално право. С оглед крайния извод на
съда по предявения положителен установителен иск за собственост искането на отмяна на
констативния нотариален акт в неговата ¼ ид.ч. следва да се уважи.
По разноските :
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца
направените от него разноски в размер на 1060 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на Д.
Х. Д., ЕГН ********** от с. Б., общ. Т., обл. Я., ул. ***че Е. Д. С., ЕГН **********, от гр.
С.З., ул. ***, със съдебен адрес в гр. Я., ул. ***, чрез адв. С. В.- ЯАК, е собственик на ¼ ид.ч.
от недвижим имот, находящ се в с. Б., общ. Т., обл. Я., а именно- урегулиран поземлен имот
*** в кв. *** по плана на с. Б., с площ 1335 кв.м., заедно с изградените в него жилищна
сграда с площ 54.00 кв.м. и стопанска сграда- навес с оградни стени с площ 32.00 кв.м., при
граници на урегулирания поземлен имот : улица; имоти с №№ *** ***; ***; ***
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № ***, том ***, рег. № ***,
дело № *** г. на *** Е. Щ. с рег. № *** на НК, с район на действие РС- Я., вписан в СВ- Я.
при АВ с вх. рег. № *** г. в частта му в която Д. Х. Д. е признат за собственик по давностно
владение на ¼ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в с. Б., общ. Т., обл. Я., а именно-
урегулиран поземлен имот ***, в кв. ***по плана на с. Б., с площ 1335 кв.м., заедно с
изградените в него жилищна сграда с площ 54.00 кв.м. и стопанска сграда- навес с оградни
стени с площ 32.00 кв.м., при граници на урегулирания поземлен имот : улица; имоти с
№№ ***; ***; ***; ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 ГПК Д. Х. Д. да заплати на Е. Д. С., ЕГН
********** сумата от 1060 лв. -разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
5