Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.01.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
ВАНЯ ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 592 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 78
от 20.06.2017 г., постановено по гр. дело № 1027/2015 г. по описа на
Районен съд - гр. С. е отхвърлен иска на Е.А.Х. срещу А.Г.Т. по чл. 124 ГПК, вр. чл. 21, ал. 1 от СК отм. за
установяване право на собственост на недвижим имот апартамент № 13, находящ се
в гр. С., ж.к. „С.о“, бл. 23, вх. В, ет. 5, с идентификатор №
65231.914.173.3.16, на площ от 96,04 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и
други сервизни помещения, заедно с избено помещение № 13, ведно с 6,623%
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху държавния поземлен имот, върху който е построена
сградата, поради пълна трансформация на лично имущество, като неоснователен. С
постановеното решение ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 830,
00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано изцяло от ищцата в
първоинстанционното производство, с доводи за неговата неправилност
и незаконосъобразност. Счита за неправилен извода на съда, че между
съпрузите са недопустими свидетелски показания за установяване на различна от
отразената в нотариалния акт цена по сделката, която не е посочената в
нотариалния акт данъчна оценка от 6 666,70 лв., а 30 000 лева. Изтъква, че
между съпрузи, когато се установява произход на средства на общо основание са
допустими свидетелски показания, защото те не са насрещни страни по продажбата.
Твърди, че неправилно първоинстанционния съд не взема предвид и писмените доказателства
за банкови преводи на сумата от 25 000 лева, тъй като преводните документи не
били подписани и не съответствали на посочената в нотариалния акт цена на
сделката. Ответникът не е оспорил действителността на документите, а напротив
изрично заявява, че не възразява да бъдат приети като писмени доказателства,
поради което същите са приети като доказателства с определение на съда от
22.06.2016 г. По изложените съображения моли да бъде уважен иска за частична
трансформация на лични средства в придобиване на имота или за 27.5/30 идеални
части от имота.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна А.Т., чрез адв. Е.Х. от АК-Р., е подал писмен отговор
на въззивната жалба и е взел становище за нейната неоснователност. Сочи, че
свидетелски показания за установяване на различна от отразената в нотариалния
акт цена по сделката са недопустими, с оглед забраната на чл. 164 ГПК. По
делото не било представено начално писмено доказателство за установяване на
различна цена от отразената в нотариалния акт, поради което не е възможно
установяване на симулативност на цената със свидетелски показания. Оспорва
възражението, наведено във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е
взел предвид писмените доказателства за банкови преводи на сумата от 25 000
лева. Сочи, че сумата от 25 000 лева е преведена от Р.А. Г.на Е.А.Х. на
24.02.2005 г., а сделката за
покупко-продажба на недвижим имот, който ищцата твърди, че е получила по
наследство е извършена на 26.07.2005 г., поради което сумата евентуално е
заплатена на някакво друго основание. Недоказано било и твърдението, че сумата
е вложена в закупуване на процесния недвижим имот, тъй като страните са
придобили и нов лек автомобил на значителна стойност, който е поставен в дял на
ищцата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищцата Е.А.Х. е предявила
установителен иск срещу А.Г.Т., че е изключителен собственик на недвижим имот апартамент № 13, находящ се в гр. С.,
ж.к. „С.о“, бл. 23, вх. В, ет. 5, с идентификатор № 65231.914.173.3.16, на площ
от 96,04 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения,
заедно с избено помещение № 13, ведно с 6,623% идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавния
поземлен имот, върху който е построена сградата, тъй като имотът е придобит
изключително с нейни средства при преобразуване на лично имущество.
Твърди, че процесния апартамент придобили по време на брака с ответника.
Реалната покупна цена на имота била 30 000 лева, но сделката била изповядана на
данъчна оценка от 6666,70 лв. Плащането на цената ищцата извършила на два пъти
- капаро в размер на 5000 лева платила на ръка преди сделката, а остатъка от 25
000 лева платила по банков път на продавачката Л.Г.М.в деня на изповядване на
сделката на 19.05.2005 г. Твърди, че имотът е придобит изцяло с лични средства,
получени от продажба на наследствен дял: 5 000 лева за дела в движимо имущество
и лични вещи на родителите й; 25 000 лева в дела в наследствения недвижим имот,
който ищцата продала на сестра си за сумата от 25 000 лева, като и тази сделка
била изповядана на данъчна оценка, а не на реалната си стойност, но цената била
заплатена по банков път от сестрата на ищцата няколко месеца преди нотариалното
прехвърляне.
Ответникът в отговора на исковата
молба е оспорил същата. Навежда доводи, че имотът е закупен на името на двамата
съпрузи в режим на бездялова съпружеска общност, придобит е с общи средства и с
негови лични средства.Оспорва се произхода на средствата вложени от ищцата и
твърдяния размер на продажната цена. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Видно от решение № 244 от 11.11.2009
г., постановено по гр. д. №280/2009 г. по описа на РС-С., страните са бивши
съпрузи, бракът им е прекратен.
От нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 92, том IIА, рег. № 2939,
дело № 279/2005 г. от 19.05.2005 г. на нотариус Борислав Механджийски,
вписан в регистъра на НК под № 411, се установява, че Л.Г.М.и А. Д.М. продават
на А.Г.Т. и Е.А.Х.-Т.следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 13, находящ се в гр. С., ж.к. „С.о“, бл.
23, вх. В, ет. 5, с идентификатор № 65231.914.173.3.16, със застроена площ от
96,04 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения, заедно с
избено помещение № 13, ведно с 6,623% идеални части от общите части на сградата
и съответните идеални части от правото на строеж върху държавния поземлен имот,
върху който е построена сградата за сумата от 6 666,70 лева.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том IIIА, рег. № 4320, дело № 471/2005 г. от 26.07.2005 г. на нотариус
Борислав Механджийски, вписан в регистъра на НК под № 411, се установява, че Е.А.Х.
-Т.продава на Р.А. Г.собствената си 1/2 ид. част от следния недвижим имот, а
именно:УПИ с площ от 770 кв.м., идентичен с парцел VIII,
пл. № 614, в кв. 38 по рег. план на село Б., общ. С., при граници и съседи: М.
К., И. К., Г.И. и улица, ведно с построените в същия поземлен имот полумасивна
двуетажна жилищна сграда и полумасивна стопанска сграда /плевня/ за сумата от 1
198,70 лева.
Представено и прието е по делото
платежно нареждане на Ю.АД, от което се установява, че на 19.05.2005 г. Е.А.Х.
е превела на Л.Г.М.сумата от 25 000 лева, като основание за плащане в платежното
нареждане е отбелязано "съгл. договор".
Представено и прието е по делото
платежно нареждане на Ю.АД, от което се установява, че на 24.02.2005 г. Р.А. Г.е
превела на Е.А.Х. сумата от 25 000 лева, като основание за плащане в платежното
нареждане е отбелязано "превод".
По делото са разпитани двама свидетели
на ищцата и един на ответника.
От разпита на Р.А. Г./сестра на ищцата/
се установява, че Е. и А.Т. по време на брака си желаели да закупят жилище, но
нямали възможност. Искали да продадат
родната къща на Е. Т.в с. Б., но свидетелката се противопоставила, поради което
изтеглила заем и превела половината сума от 25 000 лева на сестра си, както се
били разбрали. Свидетелката знаела, че купувачи на апартамента са двамата
съпрузи. Когато закупили апартамента в гр. С., отношенията им били нормални,
противоречия имали заради тясното жилище, в което живеели. Ищцата не желаела да
подари апартамента на съпруга си - взели го за общо жилище, да живеят заедно,
да гледат децата спокойно, защото другото жилище било много тясно. Преди да
закупят апартамента живеели в родната къща на ответника.
От разпита на Р. З.се установява, че
работила като санитарка при ищцата десет години. Взимала децата на ищцата от
детска градина в Г..
От разпита на П.Т. /брат на ответника/
се установява, че 1-2 години преди да купят жилището ищцата и ответника
живеели при родителите на ответника и не
са заплащали наем. След като закупили апартамента правили ремонт-освежавали
стаите, поставили ламинат. Апартамента си го закупили двамата, тъй като искали
да се отделят самостоятелно.
С
оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна
следното:
С т.4 от
т.решение № 5/2013 г. по т.дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за
покупко – продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и
частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.23, ал.1 и
2 СК / чл.21, ал.1 и
2 СК, отм.
Съгласно
разпоредбите на чл. 21,ал.1 СК вещните права придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие
име са придобити. Според ал.3 на чл.21 съвместният принос се предполага до
доказване на противното. За заварени от новия Семеен кодекс бракове, какъвто е
и бракът между страните по делото се прилага законовия режим на съпружеска
имуществена общност, след като съпрузите не са уредили отношенията си с брачен
договор или не са избрали режим на разделност.
Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо
при възмездните придобивни основания - чл.21, ал.3 СК. Критерият за
преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло
обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването
средства. По силата на чл.23 от СК едно имущество или право, което е лично
запазва този си характер, дори да се превърне в друг обект. Независимо от
конкретния придобивен способ, законът приема, че щом новата вещ е придобита с
лично имущество т.е. с изцяло личен принос на единия съпруг, тя е лично
имущество на този съпруг. Придобитото през време на брака, независимо на
чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло
или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването –
изцяло или за съответната част.
Според задължителната практика на ВКС
-решение № 355 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 ГПК, всяко възражение за трансформация по чл.21,
ал.1 и ал.2 СК 1985 г. (отм.) (съответна на чл. 23, ал.1 и ал.2 от новия СК от
2009 г.) по същество не е оспорване на "съвместния принос", а
опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената
тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на
чл.19, ал.3 СК от 1985 г. (отм.) (аналогична на чл.21, ал.3 СК от 2009 г.), а
за този, който поддържайки влагането на лични средства следва да изключи
приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на
извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право.
Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми,
които имат личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за
съвместен принос е оборена.
В случая твърдяното от ищцата, като
преобразувано в собственост върху закупеното процесно жилище, лично имущество е паричната сума,
с която е извършено плащането. Твърди се, че паричната сума, с която е
закупено жилището е от продажба на дела й от наследствен имот, който ищцата
продала на сестра си. От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
92, том IIА, рег. № 2939, дело № 279/2005 г.от 19.05.2005 г.
на нотариус Борислав Механджийски, вписан в регистъра на НК под № 411, се
установява, че А.Г.Т. и Е.А.Х.-Т.са закупили процесния имот за сумата от 6 666,70 лева. Ищцата обаче твърди, че
това не е действителната продажна цена, а действителната такава е 30 000 лева,
която е заплатена от нея на части /5 000 лв. капаро и 25 000 лв. при
изповядване на сделката/. Ищцата твърди също, че сумата,
която тя е дала е от продажба на наследствен имот. От нотариален нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том IIIА, рег. № 4320, дело № 471/2005 г. от 26.07.2005 г. на нотариус
Борислав Механджийски, вписан в регистъра на НК под № 411, се установява, че Е.А.Х.
-Т.продава на Р.А. Г.собствената си 1/2 ид. част от следния недвижим имот, а
именно:УПИ с площ от 770 кв.м., идентичен с парцел VIII,
пл. № 614, в кв. 38 по рег. план на село Б., общ. С., при граници и съседи: М.
К., И. К., Г.И. и улица, ведно с построените в същия поземлен имот полумасивна
двуетажна жилищна сграда и полумасивна стопанска сграда /плевня/ за сумата от 1
198,70 лева. Отново се твърди, че това не е реалната продажна цена, а
действителната такава е 25 000 лева, дадена й от сестра й няколко месеца преди
изповядване на сделката.
Неоснователно е възражението на
въззивника, че са допустими свидетелски показания относно доказване на реалната
цената по сключените договори за покупко-продажба.Правилно първоинстанционния
съд е приел, че продажните цени са тези, отразени в нотариалните актове. Не
може да се сподели и наведения довод, че са допустими свидетелски показания между
съпрузи, когато се установява произход на средства, защото те не са насрещни
страни по продажбата. В случая бившия съпруг на ищцата въобще не е бил страна
по договора за продажба на наследствения имот, от където твърди ищцата, че е
набавила личните си средства, които е вложила в закупуване на апартамента в гр.
С..
За пълнота
следва да се посочи, че при сключване на привидните сделки са необходими две
волеизявления, като едното се обективира външно и става достояние на третите
лица, а другото, с което се заявява, че не се желае правното действие на първото волеизявление, остава известно
само на страните и се съдържа в разменените между тях обратни писма. Привидността се състои именно в това, че страните се
съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат
обвързани по този начин.Доказателства за различна от посочената в нотариалния акт
действителна воля на страните по договора, обаче, по делото не са ангажирани и
събрани.
С оглед практиката на ВКС на РБ, изразена в Решение №
461/16.01.2012 г., постановено по гр. дело № 1206/2010 г. по описа на ВКС на РБ
съгласно чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК страната не може да доказва със
свидетелски показания симулативност на сделка, в която е участвала. С чл. 165,
ал. 2 от ГПК законът въвежда изключение от забраните по чл. 164, т. 2 и т. 6 от ГПК да се доказва симулативност на материализираното в документа изявление.
Изключение е допустимо, когато страната твърдяща симулация представи писмено
доказателство, правещо твърдението й вероятно. Документът, съставляващ начало
на писмено доказателство следва да изхожда от насрещната страна (или да удостоверява
изявленията й пред държавен орган) и да създава убеждение за вероятност на
твърдението за привидност на материализираното в документ изявление. Целта на
документа е да разкрие симулацията и да установи действителните вътрешни
отношения, като документът не е случаен, а е съставен именно да служи за
доказателство. След като лицето, подписало един договор може да се снабди с
обратно писмо, доказващо симулацията на договора или правещо вероятно нейното
наличие, законът му забранява да опровергава съдържанието му със свидетелски
показания и това е гаранция срещу обезсилването на валидни изявления под
предлог, че са симулативни. Т.е. свидетелските
показания при липса на обратно писмо и при липса на документ, представляващ
"начало на писмено доказателство" са недопустими и не следва да бъдат
обсъждани.
Действително
се установява от платежно нареждане на Ю.АД, че на 24.02.2005 г. Р.А. Г.е
превела на сестра си Е.А.Х. сумата от 25 000 лева, като основание за плащане в
платежното нареждане е отбелязано "превод". Сделката с процесния имот
е осъществена на 19.05.2005 г., а продажбата на наследствения дял от къщата е
реализирана още по-късно- на 26.07.2005 г. От представените доказателства обаче
не може да бъде установено, че именно сумата от 25 000 лева, дадена на ищцата
от сестра й, е вложена за закупуване на семейното жилище и тази сума е от
продажба на наследствения й имот. От друга страна от показанията на Р.Г.категорично
се установява, че съпрузите взели жилището за общо ползване, да живеят заедно,
да гледат децата спокойно, защото другото жилище било много тясно. Според мотивите на ТР № 5/2013 г. по т.дело №
5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ако намерението на съпрузите е било да
придобият общо, воля на съпруга е да не релевира личния си принос в
придобиването. Аргумент в тази насока би могло да бъде и обстоятелството, че
сестрата на ищцата, давайки й парична сума от 25 000 лева е била с ясното
съзнание, че собствениците ще станат двамата съпрузи, а не еднолично нейната
сестра, което сочи че тя е подпомогнала финансово цялото семейство, ако се
приеме, че сумата е вложена в закупуване на семейното жилище. Към датата, на
която е закупен имотът страните не са били във фактическа раздяла, поддържали
са общо домакинство и са полагали общи усилия за семейството в имуществен и
битов план, като видно от свидетелските показания отношенията между тях са били
нормални, което е още една индиция за намеренията на Р.Г.да предостави
средствата общо на двамата съпрузи по това време.
В този смисъл и съдът възприема извода на
РС-С., че не се установява сумата вложена в закупуване на процесния апартамент
да е от лични средства на ищцата и презумпцията за съвместен принос не е
оборена.
Поради изложените по-горе съображения, обжалваното
решение на РС - С. следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно, а подадената срещу него въззивна жалба - оставена без
уважение, като неоснователна.
Разноски от въззиваемата страна не се
претендират, поради което съдът не присъжда такива.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 78 от 20.06.2017 г., постановено по гр. дело № 1027/2015 г. по описа на
Районен съд - гр. С.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.