Р Е Ш Е Н И Е
№ /………….2020 год.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІІІ състав в
публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Светла Великова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 39 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145-178 АПК вр. с
чл. 172, ал. 5 от ЗДв.
Образувано е по жалба на И.И.А. *** срещу наложената със Заповед № 19-0436-000035
от 04.12.2019 г. ПАМ по чл.171, т. 2а от ЗДвП (прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца) от Ч.С.Н – началник РУ към ОДМВР Варна, РУ О2 Варна.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са
изложени мотиви относно необходимостта от налагане на мярката в определения 6
месечен срок. Освен това собственикът на автомобила има валидно свидетелство за
управление на МПС №I28069U70X1 , издадено
по надлежния ред в Германия, което важи и на територията на РБългария.
Оспорва се извода на административния орган, че И.А. е неправоспособен водач на
МПС.
В съдебното заседание жалбоподателят не явява и представлява. В писмени бележки
от 17.02.2020г. от адвокат А.Д. е поискано да се приложат множество писмени
документи, както и да се разпита като свидетел актосъставителката
Т. Н относно констатации по СУМПС. Изразено е и становище по същество на спора.
Претендира присъждане на направените разноски по делото в размер на държавната
такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът – началник РУ 02 Варна
към ОДМВР
Варна с писмено становище от 18.02.2020г. оспорва жалбата.
Административен
съд Варна, 23-ти с-в след като обсъди доводите на страните и прецени
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С обжалваната Заповед № 19-0436-000035 от 04.12.2019г., издадена от Ч.С.Н – началник РУ към ОДМВР Варна, РУ О2 Варна
на жалбоподателя И.А. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП - прекратяване
на регистрацията на ППС - лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ В****ВТ, регистриран
на негово име, като са отнети два броя регистрационни табели и свидетелството
за регистрация на МПС № ****. По време на налагане на мярката автомобилът е управляван
в гр.Варна, ул.“Прилеп“ до
№1 в посока бул.“Цар Освободител“, като при извършена
проверка на КПП Варна се установило, че водачът не притежава съответното
Свидетелство за управление на МПС. Заповедта е връчена на собственика на
автомобила на 11.12.2019г.
По делото е приложен съставения АУАН № 840759 от 04.12.2019г. на Т.Н за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП и докладна записка от Т.Н, относно извършената
проверка на 04.12.2019г. на И.А..
Приложена е цялата административна преписка като съдът е установил, че
същата съдържа всички изискани писмени документи от жалбоподателя, депозирани в
“писмени бележки“, а именно:
ЗППАМ №19-0436-000035 от 04.12.2019г. по опис на Второ РУ на ОД МВР- Варна-
връчена на жалбоподателя; Копие на НП №19-0436-000377 от 23.12.2019г. по опис
на Второ РУ на ОД МВР-Варна срещу И.И.А. ведно с АНП; Копие на
свидетелство за управление на МПС №I28069U70X1 , издадено в Германия; Писмо от
МВР , дирекция „Международно оперативно сътрудничество от 16.12.2019г. относно
валидността на свидетелство за управление на МПС №I28069U70X1 като е отбелязано
, че същото е валидно без наложени ограничения или други забрани; Справка от
БДС, от която е видно, че И.А. не е възстановил правоспособност и няма издадено
ново българско СУМПС; Приложена е ЗППАМ № 30072/17.05.2005г. , връчена лично на
И.А. на 14.09.2005г.
Справка за нарушетел/водач на И.И.А., от която е
видно, че г-н А. има отнети общо 49точки.
Копие на заповед рег.№ 365з-4340/2017г. за оправомощаване на началници на
РУ и сектори ОП да издават ЗППАМ
Копие на заповед рег.№8121з-515/2018г. за оправомощаване съставяне АУАН и
фиш и издават НП по ЗДвП.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок от лице, което има правен интерес,
а разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по
силата на заповед на Директора на ОДМВР Варна рег.№ 365з-4340/2017г. за
оправомощаване на началници на РУ и сектори ОП да издават ЗППАМ.
Съгласно чл. 171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: по т. 2а. (нова - ДВ, бр. 101 от
2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 г.,
представляващо действаща редакция към датата на издаване на заповедта):
- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното
свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта
над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за
срок от 6 месеца до една година;
Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП постановява, че за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство.
От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че И.А.,
при проверката, извършена от органите на 02
РУ на МВР Варна на 04.12.2019г. в гр.Варна е
управлявал лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ В****ВТ, регистриран на негово
име, без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС.
Свидетелството, което му е било издадено в РБългария
е било отнето през 2005г. със ЗППАМ № 30072/17.05.2005г., връчена на
14.09.2005г. и ВЗС. Установено е, че жалбоподателят няма друго издадено СУМПС
на територията на РБългария.
На второ място по делото безспорно е установено, че г-н А. притежава свидетелство
за управление на МПС №I28069U70X1, издадено в Р Германия като същото е валидно без наложени ограничения
или други забрани;
Установено е, че Т.Н Н, мл.полицейски инспектор
има право да издава АУАН въз основа на Заповед № 81213-515/14.05.2018г. ,
издадена от министър В. Р.на осн.
чл. 186, чл.189 от ЗДвП, чл.37, чл.чл.47 от ЗАНН и др., поради което същата е
материално компетентна- т.1.4 от заповедта.
Следва да се посочи, че предметът на спора е законосъобразността на Заповед
№ 19-0436-000035 от 04.12.2019г. за ПАМ, а не на АУАН № 840759/04.12.2019г. ,
изд. от Т.Н. Също така следва да се посочи, че свидетелски показания, а именно
разпит в качество на свидетел на мл.пол.инсп. Т.Не недопустим за установяване валидността на СУМПС, на осн. чл. 164 ал.1 т.2 ГПК вр.
чл.144 АПК, а СУМПС безспорно е
официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК.
Съгласно принципното правило на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му.
Основният спор по делото е дали жалбоподателят, г-н И.А. може да управлява
МПС на територията на РБългария с безспорно валидното
си свидетелство за управление на МПС №I28069U70X1, издадено в РГермания, при положение, че българското СУМПС е отнето по
чл.171, т.4 от ЗДвП със Заповед № 30072/2005г. оп описа на с-р „ПП“ –ОДМВР Варна.
Отговор на поставения въпрос дава Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина. Според разпоредбата на чл.17 ал.15 „не се
признава за валидно и не се подменя с българско чуждестранно национално СУМПС
на лице, което е притежавало българско СУМПС, но е изгубило правоспособност в
съответствие с чл.157. ал.4 от ЗДвП, поради отнемане на всички контролни точки
и чието свидетелство е отнето или обявено за отнемане. При това положение
лицето може да възстанови правоспособност само на осн.
чл.157 ал.5 от ЗДвП, за което му се издава ново СУМПС по реда на чл.14 ал.1 ,
като при връчване на новото свидетелство за управление на МПС лицето връща
чуждестранното СУМПС за изпращането му на държавата, която го е издала“.
Въз основа на изложеното настоящата съдебна инстанция не споделя
направените в жалбата тълкувания за приложението на СУМПС издадено в чужбина,
при отнето българско СУМПС. Г-н А. не може да управлява МПС на територията на РБългария с немското СУМПС.
Свидетелството за управление е не диспозитивен, а удостоверителен документ,
какъвто го определя и чл. 50, ал. 1 от Закона за българските документи за
самоличност (Българското свидетелство за управление на моторно превозно
средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на моторно превозно средство), но принудителната мярка е предвидена
от законодателя именно за непритежаване на валиден
удостоверителен документ, като съответно на тежестта и спецификата на всеки
отделен случай срокът на мярката може да варира във времеви период от 6 до 12
месеца. В случая е определена мярка на минимума, поради което липсата на
изрични мотиви относно срока не е пропуск.
При действащата към момента разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. а) ( изм. -
ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) се налага прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
- за срок от 6 месеца до една година.
В изложения смисъл оспореният административен акт се явява постановен при
правилно приложение на материалния закон.
При този резултат на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с
чл. 78, ал. 8 ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената защита от
юрисконсулт в размер на 100лева.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.А.
*** срещу Заповед № 19-0436-000035 от
04.12.2019г. по чл.171, т. 2а от ЗДвП (прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца) от Ч.С.Н – началник РУ към ОДМВР Варна, РУ О2 Варна, с която
е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
ОСЪЖДА И.И.А. с ЕГН ********** ***
да заплати на ОД МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: