№ 1892
гр. Бургас, 02.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502083 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 122 от ГПК
Образувано е по повод определение № 570/26.11.2021 г., постановено по
гр. д. № 1075/2021 г. на Районен съд-Айтос , с което е повдигнат спор за
подсъдност между РС-Бургас и Софийски Районен съд за разглеждане на
предявен иск с правнa квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
По делото е установено, че пред СРС е подадена искова молба от ищеца
ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ********* против ответника А.И.Т. от гр.*** –за
заплащане на исковата сума ,представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение . С определение от 30.09.2021 г., постановено
по гр. д. № 53728/2021 г. СРС е прекратил производството по делото и е
изпратил делото по местна подсъдност на РС-Айтос . За да прекрати
образуваното пред него производство СРС е приел, че по отношение на
местната подсъдност на делото следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 113 от ГПК и делото подлежи на изпращане за разглеждане от съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на ответника, който е "потребител".
В мотивите на определението си СРС е приел, че в конкретния случай следва
да се приложи разпоредбата на чл. 113 от ГПК, тъй като регресното право на
ищеца произтича от сключения договор и по-специално –от твърдяното
наличие на законовите предпоставки ,при които застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност „ има право да претендира от
1
застрахования платеното застрахователно обезщетение .Позовава се на
разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от КЗ.
РС-Айтос , на който съд делото е изпратено за разглеждане е повдигнал
спор за местна подсъдност между РС – Айтос и СРС. В мотивите на
определението си Айтоският районен съд е приел, че в случая ответникът
няма качеството на "потребител". Приел е, че ответникът не е страна по
застрахователно правоотношение, респ. ползвател на застрахователна услуга,
но регресното право по чл. 500 от КЗ има специален характер, тъй като
възниква по силата на закона.
Въз основа на така изложеното и като съобрази приложимия закон,
настоящият състав на Бургаски окръжен съд намира следното:
С изменението на ГПК със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г./ се
предвиди, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Целта на законодателя с посоченото
изменение на разпоредбата на чл. 113 ГПК е да бъде осигурен възможно най-
лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в
спорното правоотношение - потребителя, да бъде постигната равномерна
натовареност на съдилищата в страната, оптимизиране на съдебната карта и
по-бързо правораздаване. Направеното през 2018 г. с този законопроект
предложение особената подсъдност по чл. 113 ГПК да намери логично
приложение и по отношение на юридическите лица, притежаващи качеството
на потребител по силата на закон /напр. Кодекса на застраховането или
Закона за енергетиката/, а именно местната подсъдност да се определя по
седалището на потребителя, не бе възприето от законодателя, а се прие
изменението в действащата сега редакция на чл. 113, ал. 1, изр. 1 ГПК.
Впоследствие със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./ в чл. 113
ГПК се създаде второ изречение, според което образуваните дела се
разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Целта на
законодателя с приемането на посоченото допълнение на чл. 113 ГПК е да се
постигне по-ефективна защита на правата на потребителя, качествено
правораздаване, да се гарантира ефективност на уредбата на ГПК след
измененията със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г./ и да се уеднакви
противоречивата съдебна практика кои правила се прилагат за
2
потребителските спорове – тези за гражданските или тези за търговските дела.
Последица от разглеждането на образуваните дела по исковете на и срещу
потребители като граждански по реда на общия исков процес е възможността
за касационно обжалване на въззивното решение, когато цената на иска е над
5 000 лв.
С приемането на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г.,
изм., бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ се предвиди изрична изборна
местна подсъдност за исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането
на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи - пред съда,
в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се
намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или
по местонастъпване на застрахователното събитие. С посочената разпоредба
се дерогира приложението на изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК
/ред. преди изменението в ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ по
отношение на преките искове.
Съобразявайки направените изменения и допълнения на чл. 113 и чл. 115,
ал. 2 ГПК, и отчитайки мотивите на законодателя за приемането на ЗИД ГПК
/обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г./ и ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019
г./, настоящият съдебен състав счита, че законодателят е ограничил
разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу
потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в
правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
В конкретния случай е налице предявен иск по чл. 500 КЗ, т. е. касае се за
упражняване на регресни права на застрахователя срещу деликвента,
възникнали след изплащане на застрахователно обезщетение на трето лице,
претърпяло вреди, вследствие на противоправното поведение на прекия
причинител. За разлика от общите норми на чл. 410 и чл. 411 КЗ, уреждащи
право на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на
пострадалото лице да се суброгира в правата му срещу причинителя на
вредите, регресното право по чл. 500 КЗ има специален характер. То възниква
по силата на закона, от специален фактически състав, при наличие на
определени условия и е предвидено само при един вид застраховане
застраховката срещу гражданска отговорност. В този случай регресното право
3
е санкционна последица за виновния причинител като последният понася
реално своята гражданска отговорност, когато щетите са причинени от водач
на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо средство, или както е
в конкретния случай – след употреба на алкохол /съдържание-2,20промила/.
Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е
законът, а регресното право на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" срещу застрахования възниква, когато застрахователят се
освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/
на основания, регламентирани точно от действащата правна уредба, като в
тези случаи, застрахователят е задължен пак по силата на закона да плати
застрахователно обезщетение на пострадалото трето лице. Регресното право
на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право,
подобно на суброгацията по общия състав – чл. 410 и чл. 411 КЗ. То не е
право, което е част от застрахователното правоотношение, а възниква по
силата на закона на специално извъндоговорно облигационно основание за
неоснователно обогатяване – чл. 500 КЗ и при наличие на изрично
предвидените предпоставки. В тази хипотеза застрахователят вече не носи
рискът от настъпване на застрахователното събитие и е освободен от
задължението си по договора, но плаща чужда деликтна отговорност, поради
което виновния водач се обогатява неоснователно. В този смисъл е
постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 70/23.06.2011 г. по
т. дело № 624/2010 г. на ТК-I т. о.; Решение № 130/03.05.2012 г. по т. дело №
244/2010 г. на ТК-I т. о. и др.
След като отговорността на ответника не е породена от застрахователен
договор, а произтича пряко от закона на извъндоговорно основание, то той
няма качеството потребител по застрахователна услуга по см. на чл. 2, ал. 2
КЗ, тъй като не черпи права и не отговаря към застрахователя по силата на
сключен договор. Поради това и същият не попада в обхвата на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП. Ето защо и спрямо предявения иск не намира приложение
разпоредбата на чл. 113 ГПК.Тук не става дума за икономически по-слабата
страна в правоотношението .Регресното право на застрахователя възниква по
силата на самия закон и преди това страните не са били в някакво
правоотношение помежду си .Затова и в случая нито ищецът ,нито
ответникът имат качеството на потребител на застрахователна услуга по
смисъла на цитираните разпоредби на КЗ и ЗЗП.
4
От друга страна в конкретният случай липсва отправено от ответника
възражение в срока по чл. 119 ГПК за неподсъдност на делото, което да
съставлява основание за прекратяването му и изпращането по подсъдност на
друг съд, различен от СРС, пред който първоначално е предявен искът/тъй
като доколкото в случая е неприложима нормата на чл. 115 ал.2 ГПК
въпросът за местната подсъдност не може да се повдига служебно от съда /.
Подсъдността е една от предпоставките за надлежно упражняване на
правото на иск, обуславяща допустимостта на иска, поради което, и с оглед
нормата на чл. 7 от ГПК, съдът следва да направи проверка за допустимостта
на висящото пред него производство. Ето защо законът с чл. 118, ал. 1 от ГПК
указва, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е
подсъдно.
Но съдът не извършва служебно тази преценка по отношение на всички
видове подсъдност, а единствено по отношение на тези видове подсъдност,
които представляват абсолютни процесуални предпоставки за упражняване
на правото на иск. С последните изменения на разпоредбите, уреждащи
подсъдността, в чл. 119, ал. 3 от ГПК е посочено, че възражение за
неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се
прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В
останалите хипотези, извън визираните, за местната подсъдност не се следи
служебно, а възражение за неподсъдност може да бъде направено единствено
от ответника и то само до изтичане на срока за отговор на исковата молба.
Съгласно чл. 115, ал. 2 от ГПК, исковете за обезщетение по Кодекса за
застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд
и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се
предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на
застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на
ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното
събитие.
Както стана дума по-горе ,разглежданият случай обаче не е такъв.
Видно от материалите по делото, в процесния случай искът е предявен от
застрахователното дружество, срещу виновния за ПТП-то водач, т. е. не се
касае за иск за обезщетение по КЗ на увреденото лице, поради което в случая
5
не намира приложение правилото на чл. 115, ал. 2 от ГПК.
Доколкото въпросът за местната подсъдност може да се повдига
служебно от съда, само в хипотезите на чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2
от ГПК, в никоя от които не попада процесната искова молба, то Софийският
районен съд не е имал правомощие на повдига служебно въпроса за
подсъдността на основание чл. 119, ал. 3, във вр. с чл. 115, ал. 2 от ГПК –
аргумент от чл. 119, ал. 4, съгласно който във всички други случаи извън тези
по ал. 1 - 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от
ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.
Поради гореизложеното, извършените служебно действия от Софийски
районен съд по прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на
Районен съд Айтос, на основание чл. 115, ал. 2 от ГПК са неправилни и
настоящият състав на на Бургаския окръжен съд намира, че местно
компетентен да разгледа предявения иск е Районен съд – София.
Воден от горното и на основание чл. 122 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявените от ищеца ЗД "Бул Инс"
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, против ответника А.И.Т. ,ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.*** ул.*** № **, иск с правна
квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ е СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД.
ИЗПРАЩА делото на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД за продължаване на
процесуалните действия по подадена в СРС искова молба с вх. №
54746/15.09..2021 г., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 500,
ал.1 КЗ от ищеца ЗД "Бул Инс"АД – гр. София против ответника А.И.Т. от гр.
*** .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7