Р Е Ш Е Н И Е
№ .................
Гр. София, 02.04.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Екатерина Калоянова като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 1194 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 204779 от
29.08.2019 г. по гр. дело № 48419/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 151 състав, съдът е признал
за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ответното дружество
"С.- ТД" ЕООД, че ищците В.П.К., Л.П.К. и И.Ц.К. са собственици при квоти, съответно от 1/6, 1/6 и 4/6 по силата на Договор
за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № 166, том LLVIII, нот. дело № 21744/1995 г., на
следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор № 68134.1935.998 по КККР на гр. София, съставляващ имот с пл.
№ 998 от кв. 183А по плана на гр. София, ж.к. "Гърдова глава", целият
с площ от 747 кв. м.
Недоволен от така постановеното решение е останал
ответникът "С." ЕООД, който в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради
постановяването му в нарушение на материалния закон. По-конкретно въззивникът
поддържа, че неправилно съдът е отказал да обсъди наличието или липсата на
идентичност на имота, която на общо основание се явява въпрос на пълното и
главно доказване, което ищците следва да проведат при надлежно и своевременно
оспорване на иска. Излага съображения, че ищците не могат да се легитимират
като собственици на процесния имот по договора за покупко-продажба, тъй като техните
праводатели не са били собственици поради нищожността на решението на
поземлената комисия за възстановяване на собствеността, което е постановено в
незаконен състав. В тази връзка сочи, че по делото няма данни и в състава
на комисията да са участвали юрист, агроном, геодезист и инженер-земеустроител,
както предписва правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. Намира извода на съда, че
ищците посещавали имота редовно, за необоснован и в разрез със събраните
доказателства, а този за наличие на търпими действия - и за вътрешно
противоречив. Същевременно счита, че е доказал твърдението си, че е придобил
процесния имот по давност, тъй като го е владял непрескъснато в продължение на
повече от десет години. Моли съдът да
отмени обжалваното решение и вместо него да отхвърли иска.
Въззиваемите В.П.К., Л.П.К.
и И.Ц.К. оспорват въззивната жалба
по съображения, подробно изложени в депозирания писмен отговор.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта – само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При така очертаните правомощия, като взе предвид
събраните доказателства по делото, доводите и възражеинята на страните
съобразно чл. 12 и чл. 235 ал. 2 ГПК, настоящият въззивен състав на Софийски градски
съд намери от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 183 от ЗЗД, съединен в условия
на евентуалност с иск при квалификацията на чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗС от В.П.К., Л.П.К.
и И.Ц.К. срещу "С." ЕООД.
От
фактическа страна по делото не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните
доказателства се установява, че с решение № 4484/ 21.07.1994 г. на ПК Витоша на
наследниците на Д.С.Т.е възстановено правото на собственост върху нива с площ 760 кв.м., в стари реални граници с площ от 747 кв.м., находяща се в
землището на Бояна, в местността "Гърдова глава", съставляваща имот
111Б, нанесен в кад. лист 540 по плана на гр. София, изработен през 1956 г., при
съседи: наследници на Т.Т., наследници на М.М., В. С.и А.П.. Решението е подписано
единодушно от целия състав на поземлената комисия, включващ председател,
секретар и четирима члена, от които един не е положил подписа си.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 166, том LLVIII, нот. дело № 21744/1995 г. наследниците на Д.С.Т.-
М.Ц., Н.Т., С.Т., К.Д., Г.И., Р.Т., Д.Т.и А.Т., са продали на П.К.през време на
брака му с ищцата И.К. същия недвижим имот, който вече е представлявал имот с
пл. № 998 от кв. 183А по плана на гр. София, м. "Гърдова глава".
Видно от удостоверение
за наследници № 01097 от 13.06.2014 г. купувачътП.В.К.е починал на 07.04.2006 г., оставяйки за
свои законни наследници две дъщери и преживяла съпруга. Следователно, обоснован
е изводът на първоинстанционния съд, че на
основание посочения по-горе нотариален акт за продажба № 166/1995 г. и наследствено
правоприемство ищците се
легитмират като нотсители на правото на собственост върху процесния недвижим имот, при квоти от по
1/6 за децата В.К. и Л.К.,
и 4/6 идеални части - за преживялата съпруга И.К..
Възражението на ответника "С." ЕООД, че
ищците не са могли да придобият собствеността върху процесния недвижим имот на
това деривативно основание, тъй като техните праводатели не са станали
собственици поради нищожност на решението на ПК за възстановяване на
собствеността, е неоснователно. Съдебната практика, според която неспазването
на разпоредбата на чл. 60а от ППЗСПЗЗ, установяваща (в предходни редакции) числеността
на ПК при вземане на решения за възстановяване на земеделската собственост,
влече нищожност на тези решения, е преодоляна с по-новата практика, която се
споделя напълно от настоящия съдебен състав и която е в смисъл, че щом в
решението на ПК е обективирана ясно волята на административния орган за
възстановяване на собствеността, и след като това решение е прието с пълно
мнозинство, то обстоятелството, дали
членовете му са четен или нечетен брой, не е от естество да повлияе върху
валидността на акта. Решението
за възстановявне собствеността върху процесната бивша земеделска земя в
реалните й граници е изготвено в писмена форма и е подписано от председател и
секретар, както и от достатъчен брой служители. Действително, по делото няма
данни в комисията да са участвали юрист, агроном, геодезист и
инженер-земеустроител, но същевременно не са събрани доказатерлства и нейните
членове да са имали някакви други професии или специалности.
Правилно процесуалният представител на ответника сочи,
че въпросът за идентичността на имота попада в обхвата на необходимото пълно и
главно доказване, което ищецът следва да проведе по иска за собственост, когато
този иск е бил оспорен своевременно. Но след като ответникът не се е позовал на
липсата на идентичност в срока за отговор, представените като писмени
доказателства Удостоверение за идентичонст № 94-00-1974/12.08.2008 г. на ГИС
София, Удостоверение № ТИ-94-11-128/13.11.1995 г. на Управление "Архитектура
и Градоустройство", Удостоверение от 01.04.1994 г. на ТОА "Витоша,
Техническа служба-Кметство Бояна и кореспондиращите на тях данни от
представените скици и нанесените отбелязвания и забележки в тях, са достатъчни,
за да се приеме, че в случая такава идентичност
е налице.
По спорния въпрос, в чия фактическа власт е бил и респективно
- в чия фактическа власт се намира понастоящем процесният имот, настоящият
състав счита, че при установена фактическа власт от ищците въз основа на годно
основание (нотариалния акт за продажба № 166/1995 г.), който факт предхожда
началото на владението и давностния срок на ответника (което според отговора и
констативния нотариален акт № 9/2017 г. датира от 2007 г.), в тежест именно на въззивника "С."
ЕООД е да докаже както начинът, по който е установил владение върху имота, така
и че е отблъснал предхождащото го по време владение на ищците, а не обратно.
Ето защо, не може да бъде споделена тезата, развита във въззивнита жалба, че
ищците не са доказали, че са упражнявали спокойно и необезпокоявано
правомощието владение на вещта. От показанията на свидетелите Г.и Сотиров се
установява, че след покупко-продажбата през 1995 г. ищците са установили
владение върху имота и са го упражнявали чрез периодични посещения.
Обстоятелството, че тези посещения са били през по-продължителни периоди от
време, е без значение, тъй като съгласно чл. 83 от ЗС който докаже, че е владял
в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. Ваденето на скици и търсенето на купувач за имота
действително не сочат на осъществяване на фактическа власт (материалният
елемент от състава на владението, т. нар. corpus), но същите доказват, че ищците са запазили
намерението си за своене (вторият елемент от състава, т.нар. animus). Това е съществено, тъй като владението не се
изгубва само поради това, че владелецът временно е престанал да упражнява
фактическата власт върху имота си, след като продължава да го свои и се намира
обективно в състояние отново да поднови своя corpus. Такъв владелец ще изгуби владението си само ако друг
го придобие, упражнява го явно и го отблъсне. В тази връзка неоснователен е и
доводът, че струпването на строителни материали и паркирането на коли в
процесния имот от страна на ответника, установено от свидетелите В.-С.и П., не
съставлява търпими от ищците действия. Това е така, защото ако тези актове не
са станали известни на собствениците на имота, то това поведение не може да
бъде окачествено като явно и несъмнено.
От така изложените факти се налага изводът за
основателност на иска за собственост, заявен на своето главно основание. Затова
съдът следва да разгледа направеното от ответника
материално правно възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, за доказване на който факт се е
снабдил и с нотариален акт № 9 том V дело № 626/2017 г.
Както
се посочи по-горе, за осъществяване на целения оригинерен придобивен способ
ответникът следва да установи, че е упражнявал в период по-дълъг от 10 години
фактическа власт по отношение на конкретния недвижим имот (corpus),
без противопоставянето от страна на титуляра на правото на собственост (ищците К.),
както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик (аnimus), т.е поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем, единствено за себе си. Това свое намерение ответникът
следва да е манифестирал спрямо собственика-ищец, за да отблъсне неговото
владение и това да му стане известно. Иначе всяко скрито неопределено
поведение, което може да се тълкува и по други начини, не сочи на такава
промяна. Само доколкото елементите от фактическият състав на чл.79, ал.1
от ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то
установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за
изтекла придобивна давност може да бъде уважено. В конкретния случай обективният елемент от фактическият състав на чл. 79 ЗС, изискващ
упражняване на фактическа власт в нужния срок непрекъснато, явно и несмущавано,
не се установява от събраните по делото писмени доказателства, нито от гласните
такива. Посоченото от св. П. и св. Стоичкова, че ответникът е складирал
временно строителни материали в имота, а и инцидентно оставял автомобили за
ремонт, не означава, че се е настанил в имота и е започнал да го владее за себе
си. Живата охрана, за която говорят свидетелите, всъщножст пази съседния имот,
а не процесния. Осветлението в имота на "С." ЕООД е поставено на
височина, която позволява да се осветяват и съседните имоти. Двата имота не са свързани с вход, който да позволява
пълноченно и целево използване на процесния. Не съставлява явно и несъмнително
владение и почистването на имота от бурени, както и засипването му. Ответникът
доказа, че временно е ползвал имота, докато същият е пустеел, но това не е
достатъчно, за да се приеме, че го е придобил по давност. Неправилно (в
нарушение на съществени процесуални правила) първоинстанционният съд е обсъждал
показанията на свидетели, които не са събрани непосредсвено в исковия процес, а
са били дадени в друго (нотариалното) производство. Това обаче не се е отразило
върху крайния резултат на обжалвания съдебен акт. По изложените съображения възражението на ответника за изтекла в
негова полза придобивна давност се явява неоснователно.
Поради
съвпадане на крайните изводи на настоящият състав с тези на СРС и в упражнение
на правомощията си по чл.272 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди
обжалваното решение.
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът "С." ЕООД следва да бъде осъден да
заплати на ищците сумата 1500 лв., направени разноски пред въззвния съд за един
адвокат.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 204779 от 29.08.2019 г. по гр. дело № 48419/2018 г. на СРС, ІІІ ГО,
151 състав.
ОСЪЖДА "С.- ТД"
ЕООД с ЕИК-*******, със съдебен адрес:***, охис 43, чрец адв. Т., да заплати на
В.П.К. с ЕГН- **********, Л.П.К.
с ЕГН-********** и И.Ц.К. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес: ***,
чрез адв. Х. и адв. П., сумата 1500 лв., направени разноски пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.