Р Е Ш Е Н И Е №260058
25.03.2021г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на четвърти февруари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Ваня Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина Джонева
При участието на секретаря:Вергиния Бараклийска, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова гр.д.№573/20г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
С решение№260120 от 22.10.2020г. по гр.д.№1084 по описа за 2020г. на Кюстендилския районен съд Прокуратурата на Република България гр.София, бул.“Витоша“№2 представлявана от главния прокурор Иван Гешев е осъдена да заплати на Д.В.К., ЕГН ********** с адрес *** сумата 3000 лева, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,в резултат на повдигнато обвинение в хода на досъдебно производство на РУ – Кюстендил №831/2016г., №773/2016г. на КРП, за извършено престъпление по чл.339, ал.1 пр.2 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по наказателно общ характер дело №89/2018г., по описа на КРС, изменена само в частта за веществените доказателства, с решение по внохд №394/2018г. на КОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2018г. ( датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 3000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, исковата претенция е оставена без уважение, като неоснователна и недоказан.С решението Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. сумата 210,00 лева , разноски по водене на делото в това число държавна такса в размер на 10,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
За да уважи иска в посочения размер съдът е приел за доказано, че спрямо лицето е образувано наказателно производство, привлечен е като обвиняем, предаден на съд, а впоследствие оправдан, за което отговорност носи Районна прокуратура Кюстендил, по чието разпореждане е образувано наказателното производство, която е упражнявала ръководство и надзор в хода на производството, давала е указания, внесла е обвинителен акт и поддържала обвинението до приключване на съдебната фаза на процеса.Съдът е изложил съображения относно същността на неимуществените вреди и обстоятелства от значение за определяне на обезщетението – продължителността на наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, приложените мерки за процесуална принуда, характера и тежестта на претърпените болки и страдания.Позовал се е и на съдебна практика – решение №388/2013г. по гр.д.№1030/2012г. на ІV г.о , решение №480 от 23.04.2013г. по гр.д.№85/2012г., решение №434 от 25.11.2015г. по гр.д.№2934/2015г. и решение №113 от 17.09.2018г. по гр.д.№1603/2017г. на Върховния касационен съд, в които е прието, че повдигането на незаконно обвинение в извършване на престъпление винаги е съпроводено с изпитване на притеснения и страх от несправедливо осъждане и е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето изпитва неудобство, чувства се унизено и несигурно, накърняват се моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване.Приел е, че ищецът е изживял негативни емоции, които следва да бъдат обезщетени, но не и такива с интензитет обосноваващ присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лева.Съдът е посочил, че не са представени доказателства обвинението да се е отразило в извънредна степен на психическото и здравословно състояние на ищеца, събраните свидетелски показания е оценил, като непритежаващи сведения за такива преживявания.Решението си е мотивирал и с факта, че наказателното производство е продължило приблизително 1 година и 7 месеца, което е в рамките на разумния срок по чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, липса на доказателства за негативна обществена реакция, бил е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение на първа инстанция, по това дело не е била взета мярка за процесуална принуда.Съдът се е позовал на Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004г.на ОСГК на ВКС и е присъдил законна лихва върху обезщетението считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
В срока за обжалване на решението е подадена жалба от Прокуратурата на Република България чрез Наталия Илиева – мл. Прокурор в Районна прокуратура – Кюстендил.В жалбата се твърди неправилност на решението и се съдържа искане за изменението му, чрез намаляване размера на дължимото обезщетение, който е определен, като прекомерен.Посочени са данни относно датата на образуване на наказателното производство, датата на внасяне на обвинителния акт в съда, датата на постановяване на присъда от първоинстанционния съд по нохд №540/2017г. на КнРС, датата на постановяване на присъда от КнОС по внохд №494/2017г. с което е постановено връщане на делото за ново разглеждане, датата на внесения обвинителен акт, и датите на последвалите присъди по нохд №89/2018г-. на КнРС и решение по нохд №394/2018г. на КОС.С факта, че наказателното производство е продължило, в рамките на разумните срокове, факта, че по отношение на К. не е била взета мярка за неотклонение или други мерки на процесуална принуда, не са извършвани множество действия по разследването, обвинението не е било публично разгласено от прокуратурата е обоснован довод, че доколкото е налице увреждане на К., то причинените неудобства, обичайните за водене на наказателно производство са с най – нисък интензитет.Въззивникът поддържа, че по делото не са представени доказателства, за злепоставяне на К. пред обществото, за засягане на честта и достойнството, авторитета му на добър и честен гражданин, че е изпаднал в страх и депресия, за посещение на психолог/ психиатър и прием на антидепресанти, които следва да бъдат доказани с писмени доказателства – медицински експертизи и рецепти за изписани лекарства.Позовава се на даденото с т.ІІ на ППВС №4/68г. разрешение относно критериите при определяне на обезщетение за неимуществени вреди - за необходимостта от преценка на коректни факти и обстоятелства, личността на увредения, характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.Посочил е и съдебна практика – решение №55/11.03.2013г. по гр.д.№1107/2012г. на ВКС.В хода на производството Прокуратурата е представлявана от прокурора Б.Л..
Въззивна жалба е подадена и от адв.И.Х. – процесуален представител на Д.К..В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск в пълния му размер за сумата 15 000 лева, ведно със законната лихва от 02.10.2018г. до окончателното изплащане.В тази жалба се поддържа, че не са оценени правилно претърпените вреди – срам и притеснения през времетраене на делото, затваряне в себе си, преустановяване на общуване с приятели и роднини, ограничаване на контакти и изолация от околните, притеснения от неоснователно осъждане и потиснатост.Според жалбоподателя не са оценени в пълна степен социално – икономическите отношения през периода на процесуално – следствени и съдебни действия, не е взета предвид възрастта на пострадалия и неговата личност, момента и характера на причиненото увреждане, обема интензитет и времетраенето на нанесените вреди, вида и тежестта на вмененото деяние и следващото се наказание.Извършените процесуално – следствени действия и проведени открити заседания според него не са минимални на брой, като всяко от тях е задълбочавало и натоварвало неговото психо – емоционално състояние и се е нагнетявало чувство за виновност.Искането за отмяна на решението се основава и на фактите , че ищецът е енорийски свещеник и се е притеснявал, как ще го възприемат хората от енорията.Обвинението е за тежко престъпление, а воденото наказателно производство е продължило 2 години.
Двете жалби са допустими, подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.Страните не са се възползвали от правото си да подадат отговори.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.Решението е постановено по надлежно предявен иск, в съответствие с изложените в исковата молба фактически обстоятелства и заявеното искане, поради което е и допустимо.
Искането си за обезщетение в първоинстанционното производство ищецът е обосновал с твърдението, че в продължение на 1 година и 8 месеца бил обвиняем и подсъдим за престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода“.Това състояние е било източник на притеснение у същия,когато трябва да обяснява пред познати какво прави в съда или в полицията, преживял срам, унижение и стрес, това променило живота му.Било поставено под съмнение доброто му име и авторитета пред близките му, роднини, приятели и колеги, пред цялата общественост в гр.Кюстендил, станал подтиснат, необщителен, ограничил контактите си и се изолирал от околните, в очакване да бъде осъден за нещо, което не е извършил.Изпаднал в стрес и депресия.Накърнени били доброто му име, авторитета му на добър и честен гражданин, засегнати били честта и достойнството му, преживял душевни и физически болки и страдания.Това се отразило и на здравословното му състояние.
Ответникът е оспорвал иска по съображения, че липсват доказателства в подкрепа твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди по характер и размер, както са описани в исковата молба – срам, унижение, стрес, промяна в начина на живот, поставяне под съмнение на доброто му име и авторитет пред близки, роднини, приятели и колеги, злепоставяне пред обществеността в Кюстендил, както че е станал подтиснат, необщителен, ограничил контактите си и се изолирал от околните.Твърдял е липса на доказателства, че обвинението е било публично разгласено от страна на органите на прокуратурата, която не може да бъде отговорна за дейността на трети лица в тази посока.При условията на евентуалност е оспорен размер на търсеното обезщетение, определен като твърде завишен в нарушение на изискването по чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика по приложимостта на посочената разпоредба.Позовал се е на ППВС №4/68г. – възпроизведени са дадените разяснения относно обстоятелствата, от значение при преценка на размера на дължимото обезщетение, посочил е данни, относно датата на образуване на ДП, на внасяне на обвинителен акт, присъда с която ищецът е бил оправдан,отменяването и от въззивната инстанция, последващото му осъждане и потвърждаване на акта по реда на инстанционния контрол и е обобщил, че разследването и съдебното производство е протекло в разумни срокове в рамките на година и осем месеца.Като фактор от значение за определяне на обезщетението е изтъкнал – икономическият растеж, стандартът на живот в страната, средностатистическите показатели за доходите и покупателната способност в страната към датата на увреждането, както факта, че обезщетението има ефект на репарация.Въз основа на това и съдебната практика относно критериите от значение при преценка на дължимото обезщетение е посочил, че характерът и степента на увреждане на се високи – причинените неудобства, вследствие на обвинението, интензитетът на принудата и засягане на законоустановените свободи е в най – ниска степен, бил е оправдан, но по отношение на него не е била определена мярка за неотклонение, или други мерки на процесуална принуда, обвинението не е било публично разгласено,не са били извършени множество действия по разследването.Относно претенцията за лихва е посочил, че такава е дължима от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 02.10.2018г.
Безспорно, видно от приложеното наказателно общ характер дело №89/2018 г. по описа на КРС, с приложени към него ВНОХД № 394/2018 г. на КОС, както и преписката по ДП на РУ – Кюстендил, № 831/2016 г. и № 773/2016 г. на КРП е, че на ищеца е било повдигнато обвинение за това, че на 12.08.2016 г. в дома си е държал взривни вещества в голямо количество - престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК.Това е станало с постановление от 14.02.2017г.В деня на привличането му ищецът е бил разпитан, като обвиняем.Други процесуални действия в досъдебното производство с негово участие не са извършвани.
На 17.03.2017 г. е внесен обвинителнен акт , с който на основание чл.247 от НПК той е предаден на съд за престъплението, предмет на повдигнатото обвинение. Образувано е НОХД №540/2017 г. на КРС, като с присъда №64/21.07.2017 г. ищецът, в качеството му на подсъдим е признат за невиновен в извършване на посоченото престъпление по чл.339, ал. 1, пр. 2 от НК и е оправдан за същото.
Видно от материалите по приложено ВНОХД № 494/2017 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, същото е образувано по внесен протест от прокурор при КРП срещу оправдателната присъда, с решение постановена по НОХД № 494/2017г.на 06.11.2017г. по описа на Кюстендилски районен съд присъдата е отменена, а делото върнато за ново разглеждане.
Последвало е ново привличане в качеството на обвиняем с Постановление от 19.12.2017г.и повторен разпит на 05.01.2018г.
При новото разглеждане е постановена присъда №25 от 08.05.2018г. по нохд №89/2018г.с която К. е оправдан по повдигнатото му обвинение.Присъдата е протестирана пред КнОС, като е образувано нохд № 394/2018г. - постановено е решение №121/02.10.2018 г., с което е изменена атакуваната присъда на КРС само досежно липсващо произнасяне по реда на чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, като в полза на Държавата са били отнети взривни вещества и боеприпаси, иззети с Протокол за претърсване и изземване от 12.08.2016 г., като е разпоредено на ищеца да се върне, иззетата с този протокол спортна пушка. Първоинстанционното решение е влязло в законна сила на 02.10.2018 г.
В производството по нохд №547/2017г.са проведени три съдебни заседания, с участието на подсъдимия.
При повторното разглеждане на делото също са проведени три съдебни заседания, на които е присъствал ищецът, относно събиране на доказателства и съдебни прения.
При разглеждане на спора от първоинстанционния съд е разпитан свидетелят К.Т..Свидетелят установява, че познава ищеца като съгражданин, от младежките си години, знае, че е по възрастен от него на години.По – късно разбрал, че е станал свещеник на Невестинска община.Често се срещали на банкомата на ДСК, като при среща с ищеца през есента на 2016г. разбрал, че срещу него е повдигнато обвинение от КРП, за това, че е държал някакво оръжие.Продължил да го вижда през месец, когато той теглил пари от банкомата, споделил , че е притеснен от делото, бил затворен в себе си.Ставал все по затворен и притеснен, изразил притеснения от евентуална осъдителна присъда.Заявява ,че не са близки, виждали се по веднъж месечно, знае, че делото е продължило най- малко година, като през това време ищецът постоянно споделял притесненията си, че може да бъде наказан без да е виновен, как ще го възприемат хората, а и работодателя му.Отрича да му е споделено за проблеми с физическото здраве.Срещите ставали на кафе.
Предвид изложени в жалбата доводи, следва, че спор между страните за това, че по делото е установено осъществяване предпоставките на чл.2 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, следствие на обвиняването му в извършване на престъпление за което е оправдан, няма .Съгласно чл.2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията" и 3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Спорът във въззивното производство касае размера на дължимото обезщетение.Съгласно чл.4 от закона - държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи,когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
Въззивният съд възприема разбирането изразено в решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване, като при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи, както и на причинноследствената връзка между него и незаконното обвинение.Когато се твърдят неимуществени вреди над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение те трябва да бъдат установени от ищеца, както на установяване подлежи и причинно следствена връзка с незаконното обвинение и настъпилите вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД вр. с чл.3 от ЗОДОВ размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Съгласно утвърдилата се съдебна практика - решение № 112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ІV г. о. на ВКС,2015 решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 61 от 28.04.2016 г. по гр. д. № 4546/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС и др. / при обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при определяне на обезщетението по справедливост са: тежестта на престъплението и вида на предвижданото за него наказание, продължителността на наказателното производство, наличието респ. отсъствието на взети спрямо обвиняеми мерки за неотклонение,срокът на изтърпяване на евентуалтно наложените мерки,икономическия стандарт в страната, съдебното минало на ищеца, как е протекло наказателното производство – само в досъдебна фаза или и в съдебна, отражение върху трудовата заетост, социален отзвук, семейния живост, общественото положение на увредения,отражението върху здравословното, психическото и емоционалното му състояние, обществен отзвук – медийни публикации и пр.
При определяне размера на обезщетението в разглеждания случай първоинстанционният съд е изтъкнал като определящи следните обстоятелства - продължителността на производството 1 година и 7 месеца, в рамките на разумния срок по чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека, липсата на негативна обществена реакция, липса на трайни следи, последици от факта на наказателното преследване, за депресия и някаква извънредна степен на психическо и здравословно състояние.
Съдът не е коментирал, че се касае за обвинение,за престъпление, което е тежко такова по смисъла на чл.93 т.7 от НК – за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от две до осем години от една страна, като фактор за преценка , интензитетът на притесненията, който не може да е изключително слаб, че по отношение на обвиняемия не са прилагани мерки за процесуална принуда от друга данни в приложеното наказателно дело относно съдебното минало на ищеца, като фактори, сочещи, че преживените неудобства, притеснения са с по- нисък интензитет на отрицателното въздействие върху индивида в сравнение с тези, които търпи лице по отношение на което е взета мярка за неотклонение.
В жалбата на Прокуратурата като фактори, обосноваващи по – нисък размер на обезщетението се изтъква, че не е била взема мярка за неотклонение, разумната продължителност на наказателното производство, факта, че обвинението не е било публично разгласено, с негово участие не са били извършвани множество действия по разследване.За необоснованост на акта поради това, че не е взето предвид предходно осъждане на въззиваемия,доводи в жалбата не се съдържат.
К. визира като невзети предвид личността и възрастта му, момента и характера на причиненото увреждане, обема ,интензитета и времетраенето на нанесените вреди, вида и тежестта на вмененото деяние и следващото се за същото наказание, проведените съдебни заседания и други процесуално – следствени действия не са минимални на брой, факта, че е енорийски свещеник, се е притеснявал как ще го възприемат хората от неговата енория, протекло около 2 години досъдебно и съдебно производство.
На ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК за това, че на 12.08.2016г. в обитаван от него и ползван недвижим имот, къща в с.Илия, махала“Коларска“, обл.Кюстендил, в 3 плика и картонен кашон е държал, взривни вещества в голямо количество, без да има разрешение по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.За това престъпление се предвижда наказание лишаване от две до осем години – следователно касае се за тежко умишлено престъпление по чл.93 т.7 от НК. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано. Щом обвинението не съответства на истината, то задължението за разкриването й е останало неизпълнено и то е незаконно, в това число незаконно се явява и ограничението, осъществено чрез метода на процесуална принуда.
Като има предвид, продължителността на воденето наказателно производство, около 1 г. и 8м. съпроводено с присъствие на обвиняеми в 6 съдебни заседания предполагащо отсъствие от работа по тази причина от една страна, възрастта на ищеца 65 годишен, работата му респ. общественото му положение – като енорийски свещеник, за което страните не спорят предполагаща по голяма социална ангажираност,по – висок морал и чувствителност(благочестивост и добро поведение са условия за заемане на длъжността, а осъждането за престъпление е пречка за заемане на длъжността – чл.132 от Закона за българската православна църква) ,а от друга, че по делото не е установено изключително негативно отражение на събитията в общуването на лицето с неговите близки, в социалната му среда, за обществен отзвук на наказателното преследване, липса на данни за влошено здравословно състояние, по отношение на същия да е била наложена мярка за неотклонение, намира за справедливо обезщетение в размер на 3000 лева, какъвто е размерът на определеното от първоинстанционния съд обезщетение.Това обезщетение е дължимо с оглед на изложените обстоятелства, за претърпените обичайни при повдигнато обвинение и протекло в този период наказателно производство негативни последици(неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване), като, съдът взима предвид и, че с оглед тежестта на предвижданото наказание, интензитетът на преживяванията не може да бъде оценен, като такъв от най – ниска степен, и при съобразяване на трудовата заетост и обществено положение на ищеца – предполагащо по сериозни притеснения, с оглед характера на извършваната от ищеца дейност, като енорийски свещеник, изискванията за заемане на длъжността вкл. забрана за поведение подронващо авторитета на църквата.В този смисъл - решение № 344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2378/2014 г., IV г. о.По делото не е доказано изпадане на ищеца в депресия, други обстоятелства, сочещи, че неговото психо – емоционално състояние до такава степен е било влошено, от участие в съдебни заседания и други процесуални действия, че така определеното обезщетение да не съответства на вида и характера на претърпените негативни последици от повдигнатото му обвинение, за което е бил оправдан.От единственото доказателство, което ищецът е ангажирал за установяване на претенцията му по размер, показанията на свид.Тамакярски не се извличат никакви сведения, за сериозно нагнетяване на неговото психо- емоционално състояние с интензитет обосноваващ определяне на обезщетение в по – висок размер.Разпитаният свидетел не е лице от кръга на домашните, близък приятел, колега на ищеца, лице от енорията в която проповядва К. – лица които поради ежедневен контакт биха имали по –добри възприятия за състоянието на ищеца респ. за прояви, свидетелстващи за степента на негативното отражение на обвиняването му в извършване на престъпление в живота на обвиняемия и отношение на околните, обосноваващи друг извод относно размера на дължимото обезщетение.От показанията на свидетеля не може да се направи извод, за много сериозни последици върху емоционалното и психическото състояние на ответника – аргумент за противното е, че въпреки обвинението свидетелят и ответника са се срещали, разговаряли са както и преди. Присъденото обезщетение е съобразено с икономическия стандарт в страната и съдебната практика, а изложените в жалбата на Прокуратурата доводи, необосноваващи извод за обезщетение в по – нисък размер, независимо, че при определяне на обезщетението първоинстанционният съд не е посочил, като значим факта, че мерки на процесуална принуда по отношение на К. не са били налагани.
Доколкото данни за предишно осъждане на ищеца, не се изтъква в жалбата на Прокуратурата, като обстоятелство обосноваващо намаляване размера на дължимото обезщетение, факт, който не е бил изтъкнат и в първоинстанционното производство, съдът не може да се позовава на същия.
Както следва от т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС законната лихва върху обезщетението е дължима от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, в случая от 02.10.2018 г., началния момент от който е присъдено обезщетение от районния съд – момента от който се претендира обезщетение с исковата молба.
Предвид изложеното
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Прокуратурата не претендира разноски и не е
представила доказателства за извършени такива.Искането на другата страна за
заплащане на разноски съдът намира за неоснователно.В настоящото производство
ищецът в първоинстанционното производство е направил деловодни разноски, както
следва: 5,00 лева платена държавна такса във връзка с въззивната жалба и 480
лева, възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с предмет
представителство по гр.д.№573/2020г.В представения договор за правна помощ и
съдействие не е посочено, дали и каква сума е заплатена във връзка със защитата
срещу жалбата на Прокуратурата, поради липса на разграничение разноски не могат
да бъдат присъдени. В този смисъл е даденото в определение № 336 от 7.05.2013
г. на ВКС по ч. т. д. № 638/2012 г., II т. о., ТК разрешение - разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК регламентират правото на разноски на страните: когато искът е уважен
само за една част, а за останалата отхвърлен, заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. Ответникът
също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част на иска. И в двата случая се присъждат всички направени
разноски съразмерно уважената или отхвърлената част от иска. Посочените правни
норми намират приложение и във въззивното производство, в което страните могат
да направят различни разноски, с оглед различния размер на обжалваемия интерес,
напр. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и други разноски с оглед
необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия.
Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и
същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски
за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават
за тяхна сметка. Ако някоя от страните е направила разноски, относими към
защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски
следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК.В случая такива разноски не се установяват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260120 от 22.10.2020г.
по гр.д.№1084/2020г. на Кюстендилския
районен съд.
Решението
подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в 1 – месечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: